Р Е Ш Е Н И Е

119/17.2.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На деветнадесети януари две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 1524 по описа на ШРС за 2015 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.128, т.2 от КТ и по чл.86, ал.1 от ЗЗД и по чл.224, ал.1 от КТ, както и акцесорен иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от Р.А.Т. с ЕГН ********** ***, сграда4, офис 1 срещу „Панда Ескперт“ ООД с ЕИК 131298528 със седалище и адрес на управление *****, представлявано от М.Ч.Д.. В исковата молба се излага, че по силата на трудов договор Т. заемала длъжността “мърчандайзер/продажби” в ответното дружество, считано от 11.03.2014г., с място на работа в Шумен. Със Заповед № 5/10.04.2015г. на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ ответникът прекратил трудовото правоотношение с ищеца, считано от същата дата. На работника не били изплатени брутните трудови възнаграждения дължими за месеците март 2015г. в размер на 360 лв. и това за м.април 2015г. в размер на 162.94 лв., както и обезщетението за неизползван годишен отпуск за 2014г. в нетен размер от 219.48 лв. В заключение се претендира осъждане на ответника да заплати на ищцата дължимото нетно трудово възнаграждение за периода от месец март и април 2015г. в общ размер на 388.33 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и акцесорен иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за забава върху общата сума на трудовите възнаграждения за периода от 10.04.2015г. до 15.06.2015г. и осъждане на ответника да заплати на ищцата сума в размер на 219.48 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2014г., ведно с лихвата за забава от 10.04.2015г.-15.06.2015г. и законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата. Моли се за присъждане на разноски.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна бил депозиран писмен отговор. В отговора си ответникът счита иска за допустим, но изцяло неоснователен, тъй като видно от наличните разплащателни документи ищцата е получила всички дължими ѝ суми. Молят исковете да бъдат оставени без уважение.

В съдебно заседание ищцата се явява лично, заедно с адв. П. Х. от ШАК, като поддържат исковата молба. Прави се изменение на размера на иска за неизползван платен годишен отпуск, като се намалява същия от 219.48 лв. на 123.67 лв., като за разликата до предявения размер иска се оттегля и производството се прекратява. В хода на съдебните прения адв. Х. моли за уважаване на претенциите и присъждане на разноски, излагайки аргументите си.

В съдебно заседание за ответника се явява адв. К.М. от АК – гр.Варна, която поддържа писмения отговор и моли за отхвърляне на исковете. В представените по делото писмени бележки се излагат подробно доводите на ответника във връзка с горното.

Съдът намира въз основа на представените доказателства и становищата на страните, за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото бил сключен Трудов договор № 6 от 10.03.2014г., по силата на който ищцата била назначена на длъжността „мърчандайзер-продажби“, с място на изпълнение в гр.Шумен, считано от 11.03.2014г. Първоначално договора бил със срок за изпитване 6 месеца, уговорен в полза на работодателя, като след 10.09.2014г. договорът станал за неопределено време. Между страните било договорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 460 лева и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0.6% за всяка година трудов стаж при работодателя, което следвало да се изплаща ежемесечно до 25 – число на следващия месец, за който се дължало. Бил договорен и размер на платен годишен отпуск от 20 дни. Със Заповед № 5/10.04.2015г. на работодателя, трудовото правоотношение с ищцата било прекратено, считано от същата дата, на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ. Било вписано, че на ищцата следва да се изплати обезщетение за 11 дена неизползван платен годишен отпуск.

За изясняване на фактическата обстановка по делото са назначени съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна такава, чиито заключения не са оспорени от страните, като съдът ги кредитира като пълно и обосновано дадени от лице със специални знания. Вещото лице заключава в двете експертизи, че чистата сума за получаване от ищцата за м.март е 360.92 лв., а чистата сума за м.април 2015г. възлиза на 126.33 лв. Нетното обезщетение за неизползван отпуск е в размер на 219.48 лв. Има заплащане извършено на части за дължимите суми за месец април, съгласно РКО от 04.05.2015г. – 100 лв., РКО от 11.05.2015г. в размер на 100 лв., РКО от 18.05.2015г. в размер на 50 лв. и чрез системата Easy pay от 06.06.2015г. в размер на 95.81 лв. Лихвата за забава за трудовото възнаграждение за м.март 2015г. за периода от 10.04.2015г. до 15.06.2015г. е 6.72 лв.

Ищцата е оспорила своевременно автентичността на подписа си, като „получател“ на сумите в представените по делото три разходни касови ордера с дати 04.05.2015г., 11.05.2015г. и 18.05.2015г. и ведомост на заплати за месец март 2015г., като съдът е допуснал производства по чл.193 от ГПК за оспорване истинността на документите. Счел е, че тежестта за доказване автентичността на подписа е върху ищеца, съобразно чл. 193, ал.3 от ГПК. Заключението на съдебно-почерковата експертиза (стр.139 от делото), сочи, че почеркът, с който е положен подписа под текста „получил сумата“ в разходен касов ордер с дата 11.05.2015г. принадлежи на ищцата, но почеркът с който е положен подписа под текста „получил сумата“ в разходни касови ордери с дата от 04.05.2015г. и 18.05.2015г. не принадлежи на ищцата, а се касае за имитация на чужд почерк в подписи. Протокол № 2 от съдебно – графическата експертиза (стр. 168 от делото) заключава, че почеркът, с който е положен подписа за получаване на сумата от ищцата във ведомост за заплати от месец март 2015г. не принадлежи на ищцата.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства, като обуславя следните правни изводи:

По допустимостта на исковете: Настоящите претенции са допустими, като предявени от лице, което има правен интерес и отсъстват отрицателни предпоставки, водещи до недопустимостта им.

По предявения иск с правно основание чл.128, т.2 от КТ: За уважаването на иска е необходимо да се докаже наличието на трудово правоотношение, по което през процесния период ищецът е престирал труд, за който не е получил договореното между страните трудово възнаграждение.

От събраните в хода на съдебното производство доказателства се установява по безспорен начин, че страните са били във валидни трудовоправни отношения в периода на исковата претенция. Не се спори, че ищецът, в качеството му на служител - на длъжността “мърчандайзер - продажби” е изпълнявал трудовите си задължения, съгласно изискванията на работодателя от 11.03.2014г. до 09.04.2015г. С оглед на това за работодателя е възникнало задължението да заплати на служителя си възнаграждението за извършената работа в установените срокове. С оглед представените и приети доказателства се установява, че сумата от неизплатени брутни възнаграждения за месеците март и месец април 2015г. е в бруто размер на 628.46 лв., а чисто възлиза на 487.25лв.

По отношение откритите производства на основание разпоредбата на чл.193 от ГПК за оспорване авторството на подписите, положени срещу „получил сумата“ в разходни касови ордери от 04.05.2015г., 18.05.2015г. и ведомост за заплати за месец март 2015г., съдът намира следното: От заключенията на вещите лица се установява, че почерка, с който е положен подписа срещу „получил“ в изброените документи не принадлежи на Р.Т. – ищец по делото. Заключенията на вещите лица са категорични и при изготвянето им са взети образци от сравнителен материал от различни източници, включително и от подадените от лицето заявления за издаване на български документи за самоличност, както и е взет сравнителен материал от лицето с Протокол за вземане на образци за сравнително изследване от 23.11.2015г. и 06.01.2016г. Съдът няма основание да поставя под съмнение специалните знания и обективността на вещите лица, поради което намира, че така дадените заключения са пълни и обективни и следва да бъдат кредитирани изцяло. С оглед на изложеното съдът намира за доказано оспорването авторството на подписа в посочените по-горе писмени документи, като същите не следва да бъдат кредитирани и ценени по делото.

Същевременно, съдът намира за недоказано оспорването авторството на подписа в РКО от 11.05.2015г., поради което същия следва да бъде кредитиран и ценен в унисон с останалия събран по делото доказателствен материал. В тази връзка твърденията на ищеца, че сумата не е получена, поради отсъствието на ищцата от гр.Шумен (за което се представя медицинска документация за престоя на дъщеря ѝ в гр.София) останаха недоказани.

По отношение на възраженията на ответника, че вещите лица са пристрастни и са предубедени от изхода на делото, предвид предхождаща делото служебна зависимост с адвоката на ищцата ( бивш служител в Икономическа полиция), съдът намира същите за необосновани. От една страна зависимост между страните не съществува към момента, още повече, че вещите лица и адвоката никога не са работили в един и същи сектор в полицията и не са били в пряка служебна зависимост, а от друга - вещите лица са запознати с наказателната отговорност, която носят при съзнателно даване на невярно заключение.

От доказателствата се установи категорично, че нетното възнаграждение за месец март 2015г. в размер на 360.92 лв. не е получено от ищцата, като се дължи изцяло. Възнаграждението за месец април 2015г. в размер на 126.33 лв. е заплатено частично, като от сумата следва да се извадят 100 лв. платени с разходен касов ордер от 11.05.2015г. Следователно предявеният иск с правно основание чл. 128, т.2 от КТ е основателен в размер на 387.25 лв., като до пълния му предявен размер от 388.33 лв. следва да бъде отхвърлен.

По отношение на претенцията по чл.86 от ЗЗД: Акцесорната претенция за заплащане на законна лихва върху размерите на дължимите месечни възнаграждения, считано от датите на които е следвало да бъдат изплатени до завеждане на исковата молба е основателна. По отношение на размера съдът съобразява уважения размер на главницата, върху който се начислява лихвата. Видно от заключението по съдебно – счетоводната експертиза, лихвата върху нетното възнаграждение за месец март е в размер на 6.72 лв., а тази за месец април служебно е изчислена на 0.50 лв. или общия размер е 7.22 лв.

По предявения иск с правно основание чл. 224, ал.1 от КТ: Безспорно се установява по делото, че ищеца има право на 11 дни платен годишен отпуск за претендирания период, както и, че същите са останали неизползвани. Искът е доказан по своето основание. По отношение на размера на иска съдът взе предвид заключението на вещото лице, което не е оспорено и съгласно което размерът в бруто на обезщетението на ищеца, изчислен по правилата на чл. 177 от КТ, възлиза на 243.87 лева, а нето в размер на 219.48 лв. В съдебно заседание се изменя размера на претенцията, като се намалява на 123.67 лв., поради признаване на направено плащане от ответника в размер на 95.81 лв. С оглед на това съдът счете предявеният иск по чл. 224, ал.1 от КТ за основателен в пълния му изменен размер.

Иска по чл.86 от ЗЗД: Акцесорното право на обезщетение за забавено плащане на обезщетение по чл.224 от КТ е в зависимост от уважаването на главния иск. Но освен от уважаването на главния иск, уважаването на иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД зависи и от доказването на обстоятелствата и фактите, релевантни за неговата основателност. Съгласно чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл.84, ал.1 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен, то длъжникът изпада в забава след изтичането му, когато обаче няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. В Кодекса на труда липсва уредба относно датата, от която се дължат обезщетенията, затова и следва да се приложат общите правила на ЗЗД относно неизпълнение на задълженията. Поради това, че вземането по обезщетенията е безсрочно и няма определена дата на която да се заплатят, то поканата като условие за изпадане на длъжника в забава е абсолютно необходима. Когато липсва покана, лихва се дължи от деня, в който е предявен искът. Тъй като по делото няма доказателства, нито твърдения, ищеца да е поканил ответното дружество да му изплати дължимото обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, то намира, че иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД се явяват неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Доколкото настоящото производство е трудово, а съгласно разпоредбата на чл.359 от КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите и същите не заплащат такси и разноски по производството, включително за назначаване на вещи лица, то ищецът, въпреки че предявеният от него иск е уважен частично не дължи заплащане на държавна такса и разноски по делото.

На основание разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК, доколкото делото е решено в полза на служителя - ищец, то работодателя - ответник следва да понесе направените разноски в производството, съразмерно на уважената част на иска, а именно дължащите се държавни такси в размер на 150 лв. и разноски за експертизите в размер на 252.18 лв., като в останалата си част разноските са за сметка на държавния бюджет.

Предвид, че ответника не прави искане за присъждане на разноски, то съдът не дължи произнасяне служебно.

Направено е искане от ищеца да му бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв. Поради това на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно уважената и прекратена част на иска в размер на 210.15лв.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „ПАНДА ЕКСПЕРТ“ с ЕИК 131298528, със седалище и адрес на управление *****, представлявано от М.Ч.Д. да заплати на Р.А.Т. с ЕГН ********** ***, офис № 1, чрез адв.П. Х. от ШАК сумата от 387.25 лв. (триста осемдесет и седем лева и двадесет и пет стотинки), представляваща неизплатена част от дължимото нетно трудово възнаграждение за периода месец март и месец април 2015г. с правно основание чл.128, т.2 от КТ, във вр. с чл.245 от КТ, ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от датата на предявяване на иска - 16.06.2015г. до окончателното й изплащане, сумата общо от 7.22 лв. ( седем лева и двадесет и две стотинки), представляваща мораторна лихва върху размера на неизплатените трудови възнаграждения с периода от деня на изпадане в забава за заплащането на всяко отделно възнаграждение до 16.06.2015г. на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, както и сума в размер на 123.67 лв. ( сто двадесет и три лева и шестдесет и седем стотики) на основание чл.224, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху нея от 16.06.2015г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.128, т.2 от КТ до пълния предявен размер на иска от 388.33 лв., както и иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за мораторна лихва върху обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ, като неоснователни и недоказани.

ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО на основание чл.194, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.193, ал.1 и сл. от ГПК направеното от ищеца Р.А.Т. с ЕГН ********** оспорване авторството на подписа, положен срещу „получил сумата“ в разходен касов ордер от 11.05.2015г.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.194, ал.2 от ГПК във връзка с чл.193, ал.2 от ГПК по заявеното от ищцата оспорване истинността на представените от ответника Разходни касови ордери от 04.05.2015г. и 18.05.2015г., както и ведомост за заплати за месец март 2015г., че документите са неистински в частта относно авторството на подписа на Р.А.Т. с ЕГН **********, като на основание чл.194, ал.2, изр.второ от ГПК ги изключва от доказателствата по делото.

ОСЪЖДА „Панда Експерт“ ООД с ЕИК 131298528 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Шумен сума в размер на 402.18 лв. (четиристотин и два лева и осемнадесет стотинки), представляваща държавна такса и възнаграждение за вещите лица, съобразно уважената част от исковете, както и 5 лв.(пет лева) при евентуално издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА „Панда Експерт“ ООД с ЕИК 131298528 да заплати на Р.А.Т. с ЕГН ********** сумата от 210.15 лв. ( двеста и десет лева и петнадесет стотинки), представляваща разходи за заплатено адвокатско възнаграждение съобразно уважената част на иска и представен списък за разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му на страните.

След влизане в сила на решението делото да се докладва за изпращане на сигнал до Шуменска районна прокуратура.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: