Р Е Ш Е Н И Е

59/26.1.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На тринадесети януари през две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №1570 по описа на ШРС за 2015 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.49 от Семейния кодекс.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от В.С.Д., с ЕГН**********,***, чрез адв.К. П. от ШАК срещу П.М.Д., с ЕГН**********,***. Ищцата твърди, че с ответника сключили граждански брак на 01.08.1991 год. От брака си имали родени две деца, които към настоящия момент били пълнолетни. Двамата живеели в семейно жилище, намиращо се в гр.Шумен, ул.“***“ №1, ет.7, ап.34, което било собственост на родителите на ищцата. В исковата молба излага, че отношенията между тях не потръгнали още от самото начало. Въпреки правените компромиси и взаимни отстъпки не успели да съхранят брака си и през 1995 год. ответникът напуснал семейното жилище. Счита, че поради дългата фактическа раздяла и различията между тях, бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен и не може да бъде укрепен.

Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака й с ответника, като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината. Заявява, че след прекратяване на брака желае да продължи да носи брачното фамилно име Д.. По отношение на семейното жилище твърди, че същото е напуснато и от двамата съпрузи.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и с упълномощен представител – адв.К. П. от ШАК, като поддържат молбата и молят брака да бъде прекратен, без съда да се произнася по въпроса за вината.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна не е бил депозиран писмен отговор.

В съдебно заседание ответникът не се явява лично, не изпраща представител и не изразява становище.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищцата В.С.Д. и ответникът П.М.Д. сключили граждански брак на 01.08.1991 год. От брака си имали родени две деца, които към настоящия момент били пълнолетни. Двамата живеели в семейно жилище, намиращо се в гр.Шумен, ул.“***“ №1, ет.7, ап.34, което било собственост на родителите на ищцата. Отношенията между тях не потръгнали още от самото начало. Въпреки правените компромиси и взаимни отстъпки не успели да съхранят брака си и през 1995 год. ответникът напуснал семейното жилище. При сключване на гражданския брак ищцата приела фамилното име на своя съпруг – Д..

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-специално: от разпита в съдебно заседание на свидетелката М. И. А., от приетите като писмени доказателства по делото: Удостоверение за сключен граждански брак – дубликат, Удостоверение за раждане от *** год. - дубликат, Удостоверение за раждане от *** год. – дубликат, Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, Вносна бележка от 19.06.2015 год. за заплатена държавна такса.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че бракът между ищеца и ответницата е дълбоко и непоправимо разстроен. Очевидно е, че към настоящия момент двамата се намират във фактическа раздяла, която е продължила повече от двадесет години. Това обстоятелство се потвърждава и от разпита в съдебно заседание на свидетелката М. И. А., която заявява, че двамата са разделени, като ищцата живее в Атина и не поддържат контакти с ответника. Всеки един от съпрузите води самостоятелен начин на живот. От изложеното може да се направи категоричния извод, че общността между съпрузите е разкъсана, имайки предвид, че между тях е изчезнала взаимната любов, доверието, уважението и разбирателството. Брачната връзка е продължила да съществува само формално и същата е изпразнена от своето вътрешно съдържание, съответстващо на морала и закона. Отношенията между съпрузите са дълбоко разстроени, поради което запазването на брака противоречи на принципите на морала и не създава нормални условия за семеен живот. Разстройството на брака е трайно, постоянно и не може да бъде преодоляно, поради което е невъзможно и възстановяването на нормалните съпружески отношения. Поради изложеното съдът намира, че запазването на този брак не е в интерес на страните и следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен на основание чл.49, ал.1 от СК.

Доколкото никоя от страните по делото не е поискала съдът да се произнесе по въпроса за вината, то на основание разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК съдът не следва да се произнася по този въпрос.

От материалите по делото се установява, че последното семейно жилище на съпрузите, намиращо се в гр.Шумен, ул.“***“ №1, ет.7, е било собственост на родителите на ищцата. Към настоящия момент същото е напуснато и от двамата съпрузи и никой от тях не изразява претенции за неговото ползване. В този смисъл и с оглед на обстоятелството, че родените от брака на съпрузите деца са навършили пълнолетие за съда не съществува задължение за произнасяне по този въпрос.

Досежно фамилното име на ищцата, съдът съобрази обстоятелството, че при сключване на гражданския брак същата е приела фамилното име Д., а в настоящото производство прави искане да продължи да носи това име и за в бъдеще. При преценка на този въпрос съдът взе в предвид разпоредбата на чл.53 от СК, съгласно която правото за възстановяване на фамилното име е предоставено единствено на волята на съпруга, променил фамилното си име при сключване на брака. За запазване носенето на брачното фамилното име или неговата промяна не е необходимо съгласието на другия съпруг, дори законът не изисква и мнение от негова страна по този въпрос. Поради изложеното, доколкото е налице изявление от страна на ищцата, че желае след развода да продължи да носи брачното си фамилно име Д., то настоящият състав намира, че искането в тази насока следва да бъде уважено.

Доколкото никоя от страните няма претенции за изплащане на издръжка от страна на другата страна, съдът намира, че не следва да се произнася по този въпрос.

С оглед задължението на съда с решението си да определи окончателния размер на дължимата държавна такса, като взе предвид, че по делото не са представени доказателства досежно доходите на съпрузите, но и двамата са в трудоспособна възраст и предвид липсата на данни за влошено здравословно състояние и факта, че ищцата живее и реализира доходи извън границите на Република България, следва да се приеме, че са в състояние да реализират доходи, поне в размер на минималната работна заплата, установено за страната, намира, че окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде 40 лева. В същото време, доколкото от материалите по делото се установява, че при завеждането на делото ищцата е внесла пълния размер на дължимата държавна такса не се налага доплащане. В този смисъл съдът съобрази и изявлението на ищцата направено в съдебно заседание чрез процесуалния й представител че желае да поеме изцяло разноските по настоящото производство, както и разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК.

Водим от горното, съдът

РЕШИ

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между В.С.Д., с ЕГН**********,*** и П.М.Д., с ЕГН**********,***, сключен с Акт за граждански брак №0304/01.08.1991 год. на Община Шумен, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, без да изследва въпроса за вината.

След прекратяване на брака В.С.Д. запазва брачното си фамилно име Д..

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40 /четиридесет/ лева, като констатира, че същата е заплатена изцяло.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: