Р Е Ш Е Н И Е
7/7.1.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, в открито заседание на десети декември през две хиляди
и петнадесета година в състав:
Председател: Бистра Бойн
при секретаря Т.Т., като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№ 1752 по описа за 2015 г. на ШРС за да се произнесе взе предвид следното:
Гр.д.№ 1752/2015 г. по описа на ШРС е образувано по повод
обективно съединени кумулативно предявени искове с правно основание чл. 202, ал.
1, т. 3 от ЗМВР, вр. с чл. 211, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР, вр. с чл.19, ал.2 от
ЗИНЗС, чл.305 и чл.307 от ППЗИНЗС, чл. 2 от
Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 4.03.2003г.
и чл.86 ал.1 от ЗЗД от Х.Д.Х. с ЕГН: ********** *** чрез пълномощника адв. Г.Ц.
от АК гр. Търговище, съдебен адрес:***, срещу ГД“Изпълнение на наказанията” към
МП, както следва: 1. Да бъде осъден ответникът да
заплати възнаграждение за положен
извънреден труд до 50 часа на тримесечие, по време на т.н. почивки, за период
от 30.06.2010 г. до 26.06.2014г. и до 70 часа на тримесечие за времето от
27.06.2014г. до 30.06.2015г., общо 500 часа извънреден труд в размер на 1000лв. 2. Акцесорен иск за мораторна лихва
върху горепосочената сума в размер на 300 лева за период от 01.04.2010г. до
30.06.2015г., както и законната лихва върху главницата от датата на предявяване
на иска до окончателното изплащане на дължимата сума. Исковете са изменени
по реда на чл.214 от ГПК на 739,36лв. за главницата и 102,88лв. за лихвата. 3. Да бъде осъден ответникът ГД
"ИН" да заплати възнаграждение
за положения извънреден труд по време на инструктаж (15 минути за всяка смяна)
и приемане на смяната (15 минути за всяка смяна) както и времето за издаване на
смяната (15 минути за всяка смяна) до 50 часа на тримесечие, за период от
30.06.2010 г. до 26.06.2014 г. и до 70
часа на тримесечие за времето от 27.06.2014г. до 30.06.2015г., общо 500 часа
извънреден труд в размер на 1000лв. 4.
Акцесорен иск за мораторна лихва върху горепосочената сума в размер на 300 лева
за период от 01.04.2010г. до 30.06.2015г., както и законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на дължимата сума. Исковете са
изменени по реда на чл.214 от ГПК на 1053,98лв. за главницата и 146,70лв. за
лихвата. 5. Да бъде осъден ответникът ГД
"ИН" да заплати възнаграждение
за положен извънреден труд по време на задължителни обучения до 50 часа на
тримесечие, за период от 30.06.2010г. до 26.06.2014г. и до 70 часа на тримесечие за времето от
27.06.2014г. до 30.06.2015г., общо 50 часа извънреден труд в размер на 100лв. 6. Акцесорен иск за мораторна лихва
върху горепосочената сума в размер на 30 лева за период от 01.04.2010г. до
30.06.2015г., както и законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на дължимата сума. 7.
Да бъде осъден първия ответник ГД “ИН” да заплати възнаграждение за
положен извънреден труд по време на стрелби до 50 часа на тримесечие, за период
от 30.06.2010 г. до 26.06.2014 г. и до
70 часа на тримесечие за времето от 27.06.2014г. до 30.06.2015г., общо 50 часа
извънреден труд в размер на 100лв. 8.
Акцесорен иск за мораторна лихва върху горепосочената сума в размер на 30 лева
за период от 01.04.2010г. до 30.06.2015г., както и законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на дължимата сума. Исковете са
изменени по реда на чл.214 от ГПК на 34,73лв. за главницата и 4,83лв. за
лихвата.9. Да бъде
осъден ответника ГД “ИН” да заплати
възнаграждение за положен извънреден труд по време на учебни тревоги до
50 часа на тримесечие, за период от 30.06.2010г. до 26.06.2014г. и до 70 часа на тримесечие за времето от
27.06.2014г. до 30.06.2015г., общо 50 часа извънреден труд в размер на 100лв. 10. Акцесорен иск за мораторна лихва
върху горепосочената сума в размер на 30 лева за период от 01.04.2010г. до
30.06.2015г., както и законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на дължимата сума. Исковете са изменени по реда на
чл.214 от ГПК на 9,74лв. за главницата и 1,36лв. за лихвата. 11. Да се приеме за установено по отношение на ГД
"ИН" че времето през което ищецът е полагал извънреден труд следва да
бъде компенсирано с платен отпуск 12. Да
бъде осъден ГД “ИН” да заплати възнаграждение за
положен нощен труд в размер на 250 часа за период от 30.06.2010г. до
30.06.2015г. в размер на 200лв., както и мораторна лихва в размер на 60лв. за
период от 01.04.2010г. до 30.06.2015г., както и законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на дължимата сума. С
допълнителна молба от 20.08.2015г. искът е оттеглен и с влязло в законна сила
определение в открито съдебно заседание е прекратен. В обстоятелствената част на исковата молба, ищецът
сочи, че е в трудово правоотношение с ответника и изпълнява длъжността
“Надзирател” в Следствен арест в гр.Шумен от 01.03.2000г. Твърди, че не са му
изплатени суми, по положен от него труд. Моли ответникът да бъде осъден да
заплати горепосочените суми, ведно с деловодните разноски.
Ответникът ГД“ИН“ е представил писмен отговор в законния
едномесечен срок по чл.131 от ГПК, както и доказателства. Оспорва исковете по
основание и размер и представя писмени доказателства, които са допустими. Прави
възражение за давност за претенциите за заплащане на извънреден труд положен за
периода пред 30.06.2012г.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: Не се спори
между страните, че ищецът полага труд на длъжността надзирател в Следствен
арест в гр.Шумен от 01.03.2000г., като трудовото му правоотношение с ответника продължава
и към момента. Това се установява и от служебна бележка и справка за изплатени
допълнителни възнаграждения за извънреден труд. От
Справка за броя на отработените дни, броя на
отсъствията и отпуските на ищеца, обхващаща периода
месец август 2010г.- месец март 2015г., се установяват
отработените дни, през които служителя е изпълнявал, съответно не е
изпълнявал служебните си задължения поради отсъствие с оглед ползван платен
отпуск. Ищецът бил компенсиран с допълнителен отпуск 5 дни за отработеното
време по чл.211 от ЗМВР/стр.22 от
делото/. Приложена е и справка за
участието на ищеца в учебни стрелби, тревоги и обучения през процесния
период.
По делото бяха събрани гласни доказателствени средства,
като беше разпитан св. Ю.И., работещ на длъжност надзирател в следствен арест.
Той свидетелства, че при нормативно установените почивки служителите нямали
право да напускат помещенията на ареста, да събличат униформата си и да
отказват разпореждания. Продължителността на смените била 12 или 24 часа, като
работното време започвало в 8,30ч. часа, като с времето за обличане и
встъпителен инструктаж, провеждащ се в 8,15 часа, служителите трябвало да отидат
на работа по 15 минути по-рано. Инструктажа продължавал от 15-20 минути. Предаването
на смяната, което е част от служебните задължения отнемало повече от половин
час, понеже се извършва претърсване на килиите и обиск на задържаните лица. В
ареста се провеждали планирани стрелби около два часа и учебни тревоги, като присъствието
на служителите било задължително. Бил е в една смяна с ищеца около две години.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно–
счетоводна експертиза се установява, че общия брой на положените часове
извънреден труд по време на почивки, обучения, учебни стрелби, тревоги,
инструктаж, предаване на смяна за процесния период, възлиза на 1064.00часа,
общо извънредния труд е 1412,00часа, а дължимата сума възлиза на 3300,09 лева,
съответно размера на мораторната лихва е 837,99 лева за периода от падежа на всяко вземане до 02.07.2015г. Дава се заключение,
че ищеца при отработените часове над
нормативно определените 50 часа на тримесечие, следва да бъде
компенсиран с допълнителен платен годишен отпуск в размер на 27 работни дни за периода от от
30.06.2010г. до 30.06.2015г. В заключението се посочва, че от общия размер на
положен извънреден труд, 412,00 часа са били отнесени за компенсиране с отпуск
и 1000 часа са останали за заплащане. Платеният извънреден труд е 380.00 часа,
а неплатеният 620 часа. В допълнително заключение се конкретизират часовете положен
извънреден труд и дължима трудово възнаграждение с обезщетение за забавено
изпълнение по всеки от предявените искове, както следва: Извънреден труд по
време на почивки е бил в размер на 382,50 часа и дължима е главница 1327,31лв.
и мораторна лихва 337,04лв.; по време на инструктаж и предаване на смени 545,43
часа и дължимата главница е 1892,69лв. и мораторна лихва 480,61лв.; по време на
задължителни обучения е нула часа; по време на стрелби е 18 часа, като дължима
главница е 62,46лв. и мораторна лихва 15,86лв. и по време на учебни тревоги е
5,08 часа, с главница 17,63лв. и мораторна лихва 4,48лв.
От правна страна съдът намира
следното: Съгласно чл.19 ал.1 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, служителите в Главна дирекция
“Изпълнение на наказанията” и в териториалните й служби са държавни служители. По силата на чл.19 ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС статутът на
държавните служители се урежда от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 211 ал. 3 ЗМВР,
намираща приложение в случая на основание чл.19 ал.2 ЗИНЗС, работното време на
държавните служители в ГДИН, работещи на 8, 12 или 24-часови смени, се
изчислява сумирано за 3-месечен период. Съгласно чл.301 ал.6 от ППЗИНЗС
отм., служителите, които не изпълняват постова служба са на разположение на
командира по отделение, без право да напускат района на поделението. За 24
часови смени на служителите се полага 4 часова почивка, през която те са на
разположение. Когато служителят е работил извън редовното работно
време в чл. 211 ал.5 т.2 ЗМВР са предвидени компенсации, чрез възнаграждение за извънреден труд за отработени до
50 часа на отчетен период и допълнителен отпуск за отработеното време над 50
часа. Със Заповед на МП № 1С-03-1182 от 10.10.2007г., отменена със
Заповед ЧР-05-400 от 06.08.2012г., приложени по делото, се определя
редът за разпределяне на работното време в ГДИН, според
т.16 от която времето за почивка, както и времето за управление при кризи и
отбранително-мобилизационна подготовка не се включва и не се отчита за работно
време и положеният извънреден труд се заплаща при условията и размерите,
определени с КТ. Работата над редовното време се компенсира с възнаграждение и допълнителен платен годишен
отпуск, съгласно т.28. Заповедта като подзаконов нормативен акт, противоречи на
понятието за работно време при длъжности, изискващи постоянно разположение на
служителя за нуждите на трудовата му функция, съгласно ППЗИНЗС. Извънредният труд, според легалната дефиниция
на чл.143 ал.1 от КТ, е работата по трудовото правоотношение между служителя и
работодателя, извън установеното от него работно време, която се осъществява по
разпореждане или със знанието на определени лица в предприятието. Положеният
извънреден труд от служителя е съпроводен с изразходване на работна сила извън
установеното работно време, с което се засяга полагащата му се почивка. Поради
естеството на служебната дейност на ищеца с дежурства по 12 и 24 часови смени,
ползваните почивки, времето на тревоги, учения, предаване на смени не следва да
бъдат изключвани от отработеното време и за тях се дължи съответно
възнаграждение. Задължителна в приложението си, относно организацията на
работното време е Директива 2003/88 на
ЕП и на Съвета от 04.11.2003г. При преюдициални запитвания, СЕС дава
заключения, които са обвързващи спрямо всички юрисдикицци на страни членки, че
почивките представляват част от работното време, ако работникът присъства
физически на мястото на работа, какъвто е и настоящия казус. Налице е и
задължителна съдебна практика, като съгласно т.1 от Тълкувателно решение №8 от 14.11.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 8/2013 г., ОСГК, при
непрекъсваем производствен процес /смени, дежурства/ нормативно определеното
време за хранене се включва в работното време, ако работникът или служителят е
длъжен да присъства физически на място, определено от работодателят. Съгласно чл.16е от ППЗИНЗС, обн. в ДВ №20 от 2014г., в сила след
11.03.2014г., в работното време се включва времето за инструктаж, приемане,
сдаване и освобождаване от наряд или дежурство; времето за физиологични
почивки; времето за отдих и хранене; времето за провеждане на професионално
обучение, като времето за обедна почивка и почивките за хранене не са работно
време. Със Заповед №ЧР-05-11 от 30.01.2015г. на Министър Х.И. е отменена Заповед
ЧР-05-170 от 03.04.2014г. В чл.16 отработеното време включва и времето за
провеждане на професионално обучение, инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от наряд и дежурство.
С оглед на събраните доказателства, съдът приема, часовете, като време за почивка
в рамките на 12 и 24-часово
дежурство, в действителност представляват част от работното време на
надзирателя, през което той изпълнява, макар и в непълен обем, служебни задължения. В
случая не са налице белезите, присъщи на почивката като период от време, през който работникът или
служителят не е длъжен да изпълнява трудовите си задължения, тъй като
предназначението й е да бъде възстановена изразходваната в процеса на труда
работна сила.
По делото се
установи, че отделно
от работната смяна, ищецът се е намирал на работното си място още поне половин час във връзка с обличане на
униформа и провеждането на ежедневния инструктаж преди
началото на смяната и по 15 минути сдаване на смяната. Това време притежава характеристики на
работно време,
доколкото служителят се е намирал на разположение на работодателя. По тази
причина то следва да бъде включено при сумираното изчисляване на работното
време и да се взема предвид при отчитането на евентуално положен извънреден
труд. Ето
защо съдът счита, че положеният извънреден труд часа за периода от 30.06.2010г.
до 30.06.2015г./5-годишен
период преди завеждане на исковата молба/
1064 часа, съобразно
писменото заключение на вещото лице следва да бъде заплатен в претендирания
от ищеца размер след изменение на исковете.
Съдът счита направеното от
ответника възражение за частично погасяване на вземанията по този иск поради изтекла
тригодишна погасителна давност, за неоснователно. Съгласно чл.111 б.”а” от ЗЗД, с
изтичане на 3-годишна давност се погасяват вземанията за възнаграждение за
труд, за които не е предвидена друга
давност. Съгласно чл.110 от ЗЗД, с изтичане на 5-годишна давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Исковата
претенция
не представлява
текущо ежемесечно възнаграждение за положен труд. Доколкото се
касае за извънреден труд, който се полага само по
изключение и възнаграждението за него се изплаща през месеца, следващ отчетения
тримесечен период, през който е положен същият не може да бъде посочен предварително и възниква
при определени предпоставки, поради което не представлява периодично плащане по
смисъла на чл.111 б.”в” от ЗЗД. Процесното вземане се
погасява с изтичането на общата 5-годишна давност, като в този смисъл е и
съдебната практика по сходни казуси.
По делото беше установено, че ищецът има право на
компенсация с допълнителен платен годишен отпуск за положените часове извънреден труд, през
процесния период, който възлиза на 27дни. Установителният
иск, в тази си част е основателен.
На основание чл.78, ал.1 и 3 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищецът направените по делото разноски съразмерно с
уважената част от иска в размер на 380,19лв., а ищеца на ответника при
определено възнаграждение в размер на 461,28лв. по реда на чл.7 ал.2 т.2 от
Наредба за мин.адвокатски възнаграждения и разноски 100лв. за експертиза,
съобразно отхвърлената и прекратената поради оттегляне част от иска- 205,62
лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ГД “Изпълнение на наказанията” към МП-гр.София, бул. „***“
№21, на осн.чл.
211, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР, вр. с чл.19 ал.2 от ЗИНЗС да заплати на Х.Д.Х. с ЕГН: ********** ***, сумата 739,36лв./седемстотин
тридесет и девет лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд до 50 часа на
тримесечие, по време на т.н. почивки, за период от 30.06.2010 г. до
26.06.2014г. и до 70 часа на тримесечие за времето от 27.06.2014г. до
30.06.2015г., общо 382,50 часа извънреден труд, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска- 02.07.2015г.
до окончателното изплащане на дължимата сума, както и мораторна лихва върху главницата
в размер на 102,88лв./сто и два лева и осемдесет и осем стотинки/ за период от 01.04.2010г. до 30.06.2015г.
ОСЪЖДА ГД “Изпълнение на наказанията” към МП-гр.София, бул. „***“ №21, на осн.чл. 211, ал.5, т.2 и
ал.6 от ЗМВР, вр. с чл.19 ал.2 от ЗИНЗС да заплати на Х.Д.Х. с ЕГН: ********** сумата 1053,98лв./хиляда
петдесет и три лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща възнаграждение за положения извънреден труд по време на
инструктаж (15 минути за всяка смяна) и приемане на смяната (15 минути за всяка
смяна) както и времето за издаване на смяната (15 минути за всяка смяна) до 50
часа на тримесечие, за период от 30.06.2010 г. до 26.06.2014 г. и до 70 часа на тримесечие за времето от
27.06.2014г. до 30.06.2015г., общо 545,43 часа извънреден труд, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска- 02.07.2015г. до окончателното изплащане на
дължимата сума, както и мораторна лихва върху главницата в размер на 146,70лв./сто
четиридесет и шест лева и седемдесет стотинки/ за период от 01.04.2010г. до 30.06.2015г.
ОСЪЖДА ГД “Изпълнение на наказанията” към МП-гр.София, бул. „***“ №21, на осн.чл. 211, ал.5, т.2 и
ал.6 от ЗМВР, вр. с чл.19 ал.2 от ЗИНЗС да заплати на Х.Д.Х. с ЕГН: ********** сумата 34,73лв./тридесет
и четири лева и седемдесет и три стотинки/, представляваща възнаграждение за положения извънреден труд по време на
стрелби до 50 часа на тримесечие, за период от 30.06.2010 г. до 26.06.2014
г. и до 70 часа на тримесечие за времето
от 27.06.2014г. до 30.06.2015г., общо 18 часа извънреден труд, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска- 02.07.2015г.
до окончателното изплащане на дължимата сума, както и мораторна лихва върху
главницата в размер на 4,83лв./четири лева и осемдесет и три стотинки/ за период от 01.04.2010г. до
30.06.2015г.
ОСЪЖДА ГД “Изпълнение на наказанията” към МП-гр.София, бул. „***“ №21, на осн.чл. 211, ал.5, т.2 и
ал.6 от ЗМВР, вр. с чл.19 ал.2 от ЗИНЗС да заплати на Х.Д.Х. с ЕГН: ********** сумата 9,74лв./девет
лева и седемдесет и четири стотинки/,
представляваща възнаграждение за положения извънреден труд по време на учебни
тревоги до 50 часа на тримесечие, за период от 30.06.2010 г. до 26.06.2014
г. и до 70 часа на тримесечие за времето
от 27.06.2014г. до 30.06.2015г., общо 5,08 часа извънреден труд, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска- 02.07.2015г.
до окончателното изплащане на дължимата сума, както и мораторна лихва върху
главницата в размер на 1,36лв./един лев и тридесет и шест стотинки/ за период от 01.04.2010г. до
30.06.2015г.
Признава за установено по
отношение на ГД“Изпълнение на наказанията”
към МП-гр.София, бул. „***“ №21, на осн.чл. 211, ал.5, т.2 и
ал.6 от ЗМВР, вр. с чл.19, ал.2 от ЗИНЗС, на основание чл.224 ал.1 от КТ,
чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР и чл.189, ал.6 от ЗМВР, че размерът на платения отпуск, с който Х.Д.Х. с ЕГН: ********** следва да
бъде компенсиран за положен от него извънреден труд за периода 30.06.2010г. до 30.06.2015г. е 27/двадесет и седем/ дни.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Х.Д.Х. с ЕГН: **********
срещу ГД“Изпълнение на наказанията” към МП-гр.София за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд по
време на задължителни обучения до 50 часа на тримесечие, за период от
30.06.2010г. до 26.06.2014г. и до 70
часа на тримесечие за времето от 27.06.2014г. до 30.06.2015г., общо 50 часа извънреден труд в размер
на 100лв. и иск за мораторна лихва върху главницата в размер на 30 лева за
период от 01.04.2010г. до 30.06.2015г., както и законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на дължимата сума., като неоснователни.
ОСЪЖДА ГД“Изпълнение на наказанията” към МП-гр.София да заплати на Х.Д.Х. с ЕГН: ********** сумата
от 380,19лв. (триста и осемдесет лева и деветнадесет стотинки),
направени по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете,
представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Х.Д.Х. с ЕГН: **********
да заплати на ГД“Изпълнение на
наказанията” към МП-гр.София сумата от 205,62лв. (двеста и пет лева и шестдесет и две стотинки), направени
по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, представляваща
юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение на вещо лице.
ОСЪЖДА ГД“Изпълнение на наказанията” към МП-гр.София да заплати по сметка на Районен съд– гр.Шумен сума в размер на 671,78 лева /шестстотин седемдесет и един лева и седемдесет и осем стотинки/, от която 450 лева- държавна такса върху уважените искове и 221,78лв. деловодни разноски за възнаграждение на вещо лице.
Решението може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в
двуседмичен срок от уведомяване на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :