Р Е Ш Е Н И Е

 

107/11.2.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На девети февруари две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                                                   Председател: Пл. Недялкова  

Секретар: Цв. К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №1785 по описа на ШРС за 2015 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

            Предявени са искове с правно основание чл.143 и чл. 149 от Семейния кодекс.

Настоящото производство е образувано по депозирана в ШРС искова молба от Т.М.С., ЕГН**********, действаща  в качеството на майка и законен представител на малолетните си деца  Д. В. Т., ЕГН********** и К. В. Т., ЕГН********** срещу В.Т.А., ЕГН**********.

Ищцата излага, че с ответника живели на съпружески начала  от 2003г. до 2012г. От съвместното им съжителство  се родили  децата Д. В. Т., ЕГН********** и К. В. Т., ЕГН**********. Първоначално живели в гр.София, а от м. май 2011г. в гр.Шумен.Ответникът полагал грижи  за децата и домакинството.  Сочи че поради финансови затруднения заминал да работи в Англия през м. юни 2012г., откъдето  изпращал пари за децата. През м. септември 2014г. изпратил пари за последен път. Твърди, че от тогава  ответникът не се обаждал и не давал средства  за издръжката на децата. Посочва, че детето Д. е ученичка в 6 клас, а детето К посещава детско заведение. Ищцата получавала средно месечно възнаграждение  около 450 лева.

            Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплаща месечна издръжка на децата  Д. В. Т., ЕГН********** и К. В. Т., ЕГН**********,  съответно 250 лева  за детето Д. и 150 лева за детето К, платима на първо число  от месеца, считано от 01.10.2014г. до настъпване на законни причини, водещи до изменяване или прекратяване правото на издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

В съдебно заседание се явява лично и с упълномощен представител – адв. Л. В. от ШАК,  поддържа изцяло предявения иск.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника. Тъй като последният не е бил открит на адреса, посочен в исковата молба, както и на настоящия адрес, на основание разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК му е  назначен особен представител. В законоустановения едномесечен срок от страна на назначения на ответника особен представител е  депозиран писмен отговор, в който излага, че счита предявения иск за допустим и частично основателен.

            В съдебно заседание ответникът не се явява лично. Явява се адв.А.П. от ШАК назначена за особен представител.Изразява становище за  частична основателност на иска  за сумата от 200 лева за детето Д. и 150 лева за детето К.

            За ДСП – Шумен представител не се явява. 

            ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Т.М.С. и В.Т.А. живели на семейни начала в периода от 2003г. до 2012г. От съвместното им съжителство се родили децата Д. В. Т., ЕГН********** и К. В. Т., ЕГН*********.  През м.юни 2012г. ответникът заминал да работи в Англия, поради финансови затруднения на семейството. До настоящият момент само веднъж се върнал при семейството си за една седмица,след което отново заминал за Англия. Изпращал финансови средства на ищцата до  м. септември 2014г., вкл., след което преустановил  да им помага финансово. Не е изпращал и подаръци за децата. Към настоящия момент детето Д.  е ученичка в 6 клас, а К посещава детско заведение.  Майката   получава месечно трудово възнаграждение в размер около минималната работна заплата. По отношение доходите на ответника не се събраха доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Задължението за заплащане на издръжка на ненавършилите пълнолетие деца съгласно чл. 143, ал.2 СК е безусловно и се определя съобразно нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира за безспорно установено , че от м. септември 2014г. до настоящият момент непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на двете деца са били поети единствено  от ищеца. Ответникът не е контактувал с децата и не им е давал издръжка, поради което  предявеният иск по чл.143 от СК е основателен. При определяне размера на издръжката следва да бъдат съобразени  възрастта на децата, обичайно необходимото за дете на същата възраст, нуждата от  средства за храна, облекло, помагала, за интелектуално и културно развитие, както и средствата, необходими за посещение на училище и детско заведение, техните специфични потребности, доходите на родителите При преценка доходите на ответника съдът, поради липса на доказателства относно техния размер, приема, че доколкото  се намира в трудоспособна възраст и работи в Англия, че  реализира доходи над установената за Р България минимална работна заплата. По делото липсват данни за задължения на ответника към други ненавършили пълнолетие деца.  Преценявайки изложеното  съдът намира, че същият ще бъде в състояние да заплаща на малолетните си деца определена парична сума, под формата на издръжка, без това да затрудни особено неговата собствена издръжка. С оглед на описаните нужди на децата от издръжка и очертаното фактическо материално състояние на неговите родители, съдът намира, че за малолетното дете Д. следва да бъде определена обща месечна издръжка в размер на 300 лева, а за малолетното дете  К – 250 лева, въпреки че посочените суми са по-малки от минималната работна заплата за страната и от минималния средностатистически доход, необходим за издръжката на един член на семейство. Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.3 от СК тези суми следва да се разпределят между родителите съобразно с възможностите им, като се вземат в предвид и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на децата от страна на майката и получаваните от нея месечни помощи за дете. Имайки в предвид изложеното относно доходите на ответника, липсата на други задължения и доказани разходи от негова страна, съдът намира, че същият следва да участва в издръжката на децата, съответно за детето Д. със сумата от 200 лева и за детето К със сумата от 150 лева, който размер е съобразен с възможностите му и няма да затрудни неговата собствена издръжка. Останалата част от издръжката  следва да се поеме от майката, която  ще продължи да полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на децата. При определяне размера на издръжката съдът съобрази и разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, съгласно която минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Така определеният размер на издръжката е дължим считано от датата на подаване на настоящата исковата молба – 07.07.2015 год., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима на първо число от съответния месец, за който се дължи.

С оглед претенцията на ищцата за присъждане на издръжка и за минало време – от 01.10.2014г. до датата на  завеждане на исковата молба – 07.07.2015г., съдът намира искането за основателно, доколкото от доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че през този период страните са живеели разделени, ищцата единствено е полагала грижи за децата като ответникът не е давал средства, необходими  за тяхното отглеждане и не е участвал по някакъв начин в издръжката на децата си през процесния период, поради което искът по чл. 149 от СК се явява доказан по основание. Относно размера на претенцията, съдът като съобрази изложените по-горе обстоятелства относно възможността на ответника да плаща издръжка,  намира иска за основателен за сумата от 150лв. месечно  за детето Д.  и 100 лева месечно за детето К или общо за периода от 01.10.2014г. до 06.07.2015г., вкл.. в общ размер на 2298.38 лева за двете деца.

На основание разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК, доколкото делото е решено в полза на лице, освободено от заплащане на държавни такси, ответникът следва да заплати държавна такса, съобразно присъдената   издръжката в размер на 595.93 лева, както и сумата от 300 /триста/ лева, представляваща възнаграждение на назначения му в хода на производството особен представител.

Доколкото  упълномощения от ищцата адвокат в производството, на основание чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, е оказал безплатна адвокатска помощ,  съгласно ал.2 от същата разпоредба  следва да му бъде определено възнаграждение в размер на 300 лева, от което 262.50 лева  следва да бъде заплатено от ответника, съразмерно на уважената част от иска.

Водим от горното, съдът  

РЕШИ

 

ОСЪЖДА В.Т.А., ЕГН********** да заплаща месечна издръжка на децата си, чрез тяхната майка и законна представителка Т.М.С., ЕГН**********, както следва: на детето Д. В. Т., ЕГН********** в размер на 200 /двеста/ лева месечно, а на детето К. В. Т., ЕГН********** – 150 /сто и петдесет/ лева месечно, считано от датата на предявяване на иск – 07.07.2015г. до настъпване на законни причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима на  първо число от месеца, за който се отнася. 

ОСЪЖДА В.Т.А., ЕГН********** да заплати на децата си, чрез тяхната майка и законна представителка Т.М.С., ЕГН********** издръжка за минало време, както следва: на детето Д. В. Т., ЕГН**********  в размер на 150 /сто и петдесет/ лева месечно, а на детето К. В. Т., ЕГН********** – 100 /сто / лева месечно, за периода от 01.10.2014г. до 06.07.2015г., в общ размер на 2298.38 лева за двете деца, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иск – 07.07.2015 год. до окончателното  изплащане.  

ОСЪЖДА  В.Т.А., ЕГН********** да заплати в полза на бюджета по сметка на ШРС сумата от 595.93 лева /петстотин деветдесет и пет лева и деветдесет и три стотинки/,  представляваща държавна такса по делото, съобразно  размера на издръжката и сумата от 300 /триста/ лева, представляваща възнаграждение на назначения му в хода на производството особен представител.

ОСЪЖДА В.Т.А., ЕГН********** да заплати на адвокат Л. . В.  - П. с ЕГН ********** от Адвокатска колегия Шумен, с адрес и място на упражняване на дейността гр.Шумен, ул. „Добри Войников“ №9 – 13 кантора 25 адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата, в размер на 262.50 лева  /двеста шестдесет и два лева и петдесет стотинки/.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК допуска предварително изпълнение на  решението само в частта относно присъдената издръжка.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - гр.Шумен в двуседмичен срок , считано от – 22.02.2016г.

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: