Р Е Ш Е Н И Е

196/14.3.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На първи март две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 1817 описа на ШРС за 2015 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК.

Производството по делото е образувано по повод предявени от “Водоснабдяване и Канализация-Шумен» ООД с ЕИК 837068284, със седалище и адрес на управление гр. *****, представлявано от С.Ц.Д., чрез адв. К.П. от ШАК срещу А.В.С. с ЕГН ********** *** съединени в условията на първоначално обективно и субективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец съществува вземане против ответницата, в следните размери: за сумата от 1283.39 лева, представляваща дължима и непогасена главница за незаплатена изразходвана вода за имот на адрес гр.*****, чийто титуляр на партидата е ответницата, както и сума в размер на 212.22 лв. лихва върху главницата за периода, считано от 01.03.2012г. - 24.04.2015г., както и законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК –27.04.2015г. до окончателното изплащане на задължението, както и деловодните разноски по заповедното производството и настоящото производство.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителните искове, навеждайки следните фактически твърдения: Ответницата е клиент и потребител на В и К услуга, предоставяна от ищцовото дружество с партиден номер *** за имот, находящ се в гр.*****. За отчетен период от 9 декември 2011г. до 16 март 2015г. потребената, но незаплатена вода била на стойност 1283.39 лв., видно от справка – извлечение № 3047 от 24.04.2015г. и фактури за отчетния период. Обезщетението за забавено плащане било в размер на 212.22 лв. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Предвид неизпълнението на поетите задължения от ответника, по инициатива на ищеца е учредено заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № 985/2015г. по описа на ШРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение № 446/28.04.2015г. по реда на чл. 410 от ГПК. Срещу така издадената заповед за изпълнение, длъжникът е депозирал възражение в срок, поради което за ищеца е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли за постановяване на положително решение по предявените искове. Претендира и разноски.

Въпреки предоставения му срок по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил становище по допустимостта и съществото на предявените искове, на обстоятелствата, на които се основават, не е изложил възражения срещу исковите претенции, а съответно и обстоятелствата на които се основават, както и не е посочил доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и не е представил писмени доказателства, с които евентуално разполага.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание за ищецът се явява процесуален представител – адв. К.П. от ШАК, който моли за постановяване на положително и неприсъствено решение.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Същият не прави искане и за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът, като взе предвид, че на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и че искът е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.239 от ГПК. Ето защо решението по делото следва да бъде основано на положителна преценка за наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено такова.

Изходът на спора и искането от ищеца за присъждане на реализираните от него разноски, подкрепено с доказателства за действително реализирани такива, обосновават положителното произнасяне за тези в настоящо и в заповедното производство, поради което и следва да се присъдят на ищеца разноските в общ размер на 444.32 лв. за заплатени държавни и преводни банкови такси и адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че в полза на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД с ЕИК 837068284 със седалище и адрес на управление *****, представлявано от С.Ц.Д. СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ от А.В.С. с ЕГН ********** с адрес *** за сумата от 1 283.39 лв., (хиляда двеста осемдесет и три лева и тридесет и девет стотинки), представляваща главница за консумирана и неплатна вода по партида № 524175 с титуляр ответницата, за имот, находящ се в ***** за периода 09.12.2011г. – 16.03.2015г., както и сумата от 212.22лв. (двеста и дванадесет лева и двадесет и две стотинки), представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.03.2012г. до 24.04.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 27.04.2015г. до окончателното изплащане на задължението, за които парични задължения по реда на чл.410 от ГПК е издадена Заповед № 446 /28.04.2015г. по ч.гр.д.№ 985/2015г. на ШРС.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК А.В.С. с ЕГН ********** да заплати на “Водоснабдяване и канализация” ООД с ЕИК 837068284 сума в размер на 444.32 лв.(четиристотин четиридесет и четири лева и тридесет и две стотинки), представляваща разноски направени от ищеца в заповедното и в настоящото производство, съгласно списък на разноските.

Решението не подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд на основание чл.239, ал.4 от ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: