Р Е Ш Е Н И Е
72/1.2.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, девети състав, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети
януари, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Районен съдия: Димитър Димитров
при секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от съдията ГД № 1859/2015г., по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Гаранционен фонд гр. София, ул. "Граф Игнатиев", № 2, срещу П.Н.Т. ***.
Ищецът твърди, че на 29.11.2005 г. настъпило ПТП, в резултат на което върху лек автомобил на трето за спора лице били причинени имуществени вреди. Ищецът счита, че виновен за събитието е бил ответникът, който управлявайки собствен лек автомобил, на кръстовище поради неспазване на знак „Б-2“, не пропуска движещо се с предимство друго МПС и го удря. Същевременно нарушавайки разпоредбите на чл. 260 КЗ, ответникът управлявал своя автомобил, без да има сключена застраховка "Гражданска отговорност". Гаранционният фонд платил на пострадалото лице сумата 1125лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди, поради което счита, че е придобил регресни права срещу ответника за възстановяване на платеното. Иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да плати сумата, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане. В съдебно заседание ищецът „Гаранционен фонд”, чрез процесуалния си представител адв. П. поддържа предявения иск и моли същия да бъде уважен, като претендира разноски.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, намира искът за допустим, но неоснователен. Оспорва, описаното в исковата молба, участие на ответника в произшествието, като твърди съпричиняване. Оспорва размерът на платеното обезщетение, като завишен. Прави възражение за погасяване на претенцията по давност. В съдебно заседание, с оглед приетата ССч.Е, оттегля възражението за изтекла погасителна давност. Твърди, че до завеждане на исковата молба ответника не е бил уведомен и не е получавал регресната покана. Моли при постановяване на решението, ако съдът приеме, че искът е основателен и доказан, да приеме, че има съпричиняване.
Предявен е иск, с правно
основание 288, ал. 12 КЗ /отм./ с § 34
ПЗР на КЗ в сила от 1.01.2016г., вр. чл. 45 ЗЗД – за поправяне на вреди виновно
причинени другиму – непозволено увреждане /деликт/. Непозволеното увреждане е
сложен юридически факт елементи на който са: деяние, противоправност на
деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, вина. Относно тези елементи
съдът, въз основа на събраните по
делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК,
намира за установено от фактическа страна следното:
Относно деянието: На 29.11.2009 г., ответникът П.Н.Т., при управление на лек автомобил „Шкода Фабия“, с ДК № ***, в гр. Ш. на кръстовище между бул. „Симеон Велики“ и ул. „Алеко Константинов“, се е ударил с лек автомобил „Фолксваген Голф”, с ДК № ***, управляван от К. П. П.. Описаното се установява от съдържанието на Протокол за ПТП. Автомобилът с ДК № *** е собственост на Б. С. С. - установимо от приетото по делото свидетелство за регистрация на МПС. Между страните се прие за безспорно, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че към датата на събитието – 29.11.2009 г., лек автомобил с ДК № Н 52 85 АН е бил без валидна застраховка „Гражданска отговорност“.
Относно
противоправността на деянието. Срещу П.Н. Т. е издадено НП № 9642/2009г.,
влязло в сила на 18.02.2010г., за това, че при управление на моторно превозно средство, при наличие
на знак „Б-2“, не е спазил предписанието на пътните знаци, пътната
маркировка, другите
средства за сигнализиране, не е пропуснал движещо се по път с предимство
друго МПС и е причини пътнотранспортно
произшествие, с което е нарушил чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 ЗдвП,
което деяние не съставлява престъпление.
Относно вредата. В съставения, четиридесет минути след събитието, Протокол за ПТП са описани видимите увреждания по двата автомобила. Стойността на причинените вреди на лекия автомобил „Фолксваген Голф”, с ДК № ***, към датата на събитието, изразяващи се в тотална щета, е 1 125.00 лв. и 10.50 лв. ликвидационни разходи, съгласно: доклад по щета за имуществени вреди № 11 0871/15.12.2009 г. на Гаранционен фонд; Писмо от ЗД „Виктория“ до „Гаранционен фонд“ с опис на щета от 11.12.2009 г.; Заключителна техническа експертиза по Щета № 11-0871/15.12.2009 г.; както и четири листа снимки.
Относно причинно – следствената връзка между деянието и вредата.
От приетото по делото заключение на допуснатата съдебно - автотехническа експертиза се установяват причините и механизма за настъпване на произшествието, като заключението в тази част потвърждава изложеното в Протокола за ПТП, посочен по-горе, в смисъл, че водачът на лек автомобил „Шкода Фабия“ не е изпълнил предписанието на пътен знак, Б-2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“, навлязъл е в кръстовището без да съобрази с движещият се по главен път лек автомобил „Фолксваген Голф”, което е причина за станалото произшествие. Разпитан в съдебно заседание свидетеля К.В. – съставил коментирания Протокол за ПТП, поддържа отразеното, че причина за настъпилото ПТП има водачът на лек автомобил „Шкода Фабия“, който не е пропуснал движения се по път с предимство лек автомобил, което е подписано при съставяне на протокола без възражения от участниците в събитието.
Относно вината. Във всички случай на непозволено увреждане, какъвто е и процесния, вината се предполага до доказване на противното – арг чл. 52, ал. 2 ЗЗД. Оборването на презумпцията е в тежест на оборващия. Доказателства за оборването не са релевирани.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
На 29.11.2005 г., в 03.20 часа, в гр. Шумен на кръстовище между бул. „Симеон Велики“ и ул. „Алеко Константинов“, ответникът П.Н.Т., при управление на лек автомобил „Шкода Фабия“, с ДК № ***, след извършено нарушение на правилата за движение по пътищата, е реализирал ПТП и е причинил материални щети на лек автомобил „Фолксваген Голф”, с ДК № ***, управляван от К. П. П., собственост на Б. С. С.. При това са налице всички елементи от състава на чл. 45 ЗЗД - противоправно поведение, причинени щети и причинна връзка между поведението и щетите. Към този момент, за управлявания от ответника лек автомобил не е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Предвид, че трето лице е претърпяло имуществени вреди, причинени от ПТП, за което е виновен ответникът, който не е имал застраховка „Гражданска отговорност“, са били налице предпоставките, при които „Гаранционния фонд“ изплаща обезщетение на увредения. Задължението на „Гаранционен фонд“ да плати обезщетение на увреденото от делинквента лице възниква ex lege - по силата на разпоредбата на чл. 88, ал. 1, т. 1, буква "б" ЗЗ .(отм.), поради което при условията на чл. 288 КЗ /отм./ с § 34 ПЗР на КЗ в сила от 1.01.2016г. преписката е изпратена за разглеждане от фонда.
Ищецът в производството е определил стойността на щетите, определил е размера на обезщетението и с платежно нареждане от 23.07.2010 г., го е платил на Б. С. С.. От назначената съдебно - счетоводна експертиза, се установява, че по банковата сметка на пострадалия действително е постъпила сума в размер на 1 125.00 лв., с платец „Гаранционен фонд“. След плащане на обезщетението „Гаранционен фонд“ се суброгира в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и разходите за определянето и изплащането му – арг. чл. 91, ал. 1 ЗЗ /отм./ /възпроизведен и в чл. 288, ал. 12, изречение първо КЗ /отм./ с § 34 ПЗР на КЗ в сила от 1.01.2016г.
По изложените съображения съдът намира, че в разглеждания случай, предпоставките за уважаване на регресния иск на „Гаранционен фонд“ срещу делинквента П.Н.Т. са налице: от реализираното по вина на делинквента ПТП са причинени имуществени вреди на трето лице, в обезщетение на които ищецът е заплатил на 23.07.2010 на увреденото лице Б. С. С. сумата от 1 125.00 лв. - предявеният иск се явява доказан по основание и размер, поради което и следва да бъде изцяло уважен.
При това положение следва да се разгледат направените, с отговора на исковата молба, от особения представител на ответника възражения:
Относно възражението, за изтекла в полза на ответника погасителна давност:
Съгласно т. 14 от Постановление на Пленума на ВС № 7/77г. от 04.10.1978 г., по отношение на регресните искове на застрахователя, респективно на Гаранционния фонд, се прилага общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, чийто начален момент е плащането на застрахователно обезщетение на правоимащите лица. /в този смисъл са Решение № 178/21.10.2009г., ТД № 192/2009г. на ВКС и Решение № 15/04. 02.2011г., ТД № 326/2010г. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК/. В разглеждания случай обезщетението е изплатено с Платежното нареждане от 23.07.2010г., с което ищецът „Гаранционен фонд“ е наредил плащането на сумата 1 125.00 лв., в полза на Б. С. С.. От приетото заключението на назначената съдебно - счетоводна експертиза, се установява, че банковата сметка на Б. С. С. е заверена с тази сума, на 23.07.2010 г.. Доколкото исковата молба е заведена на 17.07.2015г., то петгодишният давностен срок не е изтекъл и вземането на ищеца не е погасено по давност и възражението се явява неоснователно.
Относно възражението, че ответникът не е получил регресна покана за доброволно плащане
От приетите по делото писмени доказателства не е удостоверено, по надлежния ред, ответникът да е получил въпросната покана изх. № ГФ – РП – 783/27.09.2010 г., по описа на „Гаранционен фонд“, но това обстоятелство е ирелевантно за предявения иск, предвид че такава покана би имала значение при предявен иск за мораторна лихва, но доколкото лихвата при деликт има компенсаторен, а не мораторен характер и се дължи като допълнение към размера на дължимото обезщетение, то длъжникът се смята в забава и без покана – арг. чл. 84, ал. 3 ЗЗД, като началната дата на лихвата е деня на изискуемост на вземането, който съвпада с началната дата на погасителната давност - ако деецът е известен, това е денят на извършване на непозволеното увреждане. Но следва да се отбележи, че съдът не присъжда служебно лихва върху присъденото обезщетение, а трябва да е изрично сезиран с исковата молба, което в процесния случай не е направено. Предвид изложеното съдът намира възражението за основателно, но неотносимо.
Относно възражението, че платеното обезщетение е завишено и не съответства на уврежданията на автомобила.
От приетото по делото заключение на допуснатата съдебно - автотехническа експертиза се установяват, както вида и характера на причинените щети, така и начина на остойностяването им, като посочената от вещото лице стойност изцяло съвпада с определеното и платеното от „Гаранционен фонд“ обезщетение за щета № 11-0871/15.12.2009 г., в размер на 1 125.00 лв.. Предвид тези доказателства съдът намира възражението на особения представител, като неоснователно.
Относно възражението, че е налице съпричиняване:
Съобразно правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД съдът „може“ да намали размера на обезщетението, дължимо от делинквента, когато и двете страни са станали причина за настъпване на вредата - пострадалият не може да търси обезщетение за онази част от увреждането, което сам си е причинил, поради което следващото се обезщетение за увредения следва да се намали, т. е . в частта, за която е спомогнало и поведението на пострадалия, не е вреда, причинена пряко и непосредствено от делинквента. Тази законова възможност е с оглед правомощието на правораздавателния орган да извърши подобно приспадане, но не е длъжен да го стори, като следва да прецени конкретните условия, с какво и до каква степен пострадалият сам е допринесъл за увреждането. Изхождайки от тези общи постановки, настоящият състав на съда, въз основа на приетите по делото доказателства, извърши анализ на данните по отношение механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие, при което счита за доказано следното: От приложения към исковата молба и приет по делото Протокол за ПТП № 1207728/29.11.2009г., съдържащ схема на ПТП № 20, съставен от свидетеля К.В., 40 минути след произшествието, се установява, че автомобилът управляван от К. П. П. - Фолксваген Голф”, с ДК № ***, се е движил по бул. „Симеон Велики“ - път с предимство. При навлизане в кръстовището с ул. „Ал. Константинов", е бил ударен от навлизащия в кръстовището от ляво автомобил управляван от делинквента П.Н. - „Шкода Фабия“, с ДК № ***. От удара автомобилът управляван от К. П. П., получил видими щети по: предна лява врата, преден ляв калник, заден ляв калник, заден ляв стоп предно окачване. От приложения към исковата молба, приет по делото и неоспорен от страните, Опис – заключение по преписка за автомобил с ДК № ***, съставен на 11.12.2009г – стр. 8 от делото, се установява, че щетите по процесния автомобил са само по частите от лявата страна на автомобила, като на позиция 22 е отразено поражение и по „рог десен преден“. В съдебно заседание вещото лице, по допуснатата съдебно – автотехническа експертиза поясни, че роговете са в предната част на автомобила и са най – здравите елементи, като при удар от ляво, поддава и десния рог, а в процесния случай на пострадалия автомобил предния десен рог е с щети първа степен, т. е . ударен е косвено, слабо и е вследствие на удар от ляво. При наличието на тези доказателства съдът счита, че твърденията на особения представител на ответника, че автомобил управляван от делинквента П.Н. бил навлязъл в кръстовището и бил ударен от ненавлезлия в кръстовището и движещ се с висока скорост автомобил управляван от К. П. П., не се подкрепа от събраните по делото доказателства – ако беше така, то щетите върху автомобилът управляван от К. П. П., следваше да бъдат челни, т. е в предната част на този автомобил, а не странични, т. е. в лявата част, а относно високата скорост на движение доказателства не са представени и не е поискано събиране. В открито съдебно заседание, чрез изслушване на вещото лице П. бе установено, че видимостта на това кръстовище е лоша, тъй като има преградни платна, които са пречели на деликвента да възприеме автомобилът управляван от К. П. П.. Съдът намира, че това обстоятелство е било пречка не само за делинквента, но и за взаимното възприемане на двата автомобили, поради което счита, че възражението за съпричиняване е неоснователно.
Предвид изложеното исковата претенция се явява основателна и ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца претендираната сума в пълен размер, ведно със законната лихва върху главницата от 1 125.00 лв., считано от датата на постъпване на исковата молба в съда - 17.07.2015 г., до окончателно плащане.
Относно разноските: При този изход на спора и направеното искане за присъждане на разноски от ищцовата страна, съдът намира, че такива следва да бъдат присъдени в претендирания общ размер 558.75 лв. /държавна такса 50 лв.; депозит за вещи лица общо в размер на 200 лв. и разноски за особен представител 308.75 лв./, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, Шуменски районен съд
Осъжда П.Н.Т., с ЕГН ********** и адрес: ***, представляван от особен представител адв. Г. от ШАК, да плати на „Гаранционен фонд”, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“, № 2, сумата 1 125.00 лева /хиляда сто двадесет и пет лева/, представляваща платено обезщетение на Боян Стоянов Стоянов за причинени виновно от ответника щети на лек автомобил „Фолксваген Голф”, с ДК ***, в следствие на настъпило пътно транспортно произшествие на 29.11.2009 г. на основание чл. 288, ал. 12 КЗ, /отм./ с § 34 ПЗР на КЗ в сила от 1.01.2016г., вр. чл. 45 ЗЗД, ведно със законната, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 17.07.2015 г. до окончателното й изплащане .
Осъжда П.Н.Т., с ЕГН ********** и адрес: ***, представляван от особен представител адв. Григорова от ШАК, да плати на „Гаранционен фонд”, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“, № 2, сумата 558.75 лв. /петстотин петдесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки/ представляваща съдебно деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ШОС в двуседмичен срок от връчване на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните
Районен съдия:……………………….