Р Е Ш Е Н И Е
141/25.2.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, в открито
заседание, на трети февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1861 по описа за 2015 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Предявен е осъдителен
иск, с правно основание чл.288,
ал.12 от КЗ, вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД.
В исковата си
молба до съда ищецът – Гаранционен
фонд***,
представляван от Б.И.М. , излага, че на основание чл.288а, ал.1, т.1 от КЗ и Споразумение между
Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002 г. /на основата
на чл.6 от Четвърта
моторна директива 2000/26/ЕЕС//,
възстановил
изплатеното от НББАЗ на Бюро „Зелена карта“ Германия по щета №120063/24.06.2010
г., обезщетение за имуществени вреди, в размер на 4 796.75 лв.
Обезщетението било изплатено на А.Й. за увреден при ПТП л.а. марка „Фолксваген“
с ДК№***2, което произшествие било настъпило на 14.03.2010 г. в гр. Дуисбург,
Германия. Твърди се в молбата, че виновен за катастрофата е ответникът А.А.А., ЕГН **********, с
адрес: ***, който управлявайки л.а. марка „Опел Астра“ с ДК№***, поради извършване на
забранена маневра при пресичане на непрекъсната маркировка, отнема предимството
на автомобила на А.Й. и става причина за ПТП. Ответникът управлявал автомобила
без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Ищецът поканил
ответника да му възстанови заплатената сума, но последният не се отзовал.
Поради гореизложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да се осъди ответника да му заплати сумата от 4796.75 лв. (четири хиляди
седемстотин деветдесет и шест дева и 75 ст., представляваща
изплатено, на основание чл.6 от Четвърта моторна директива 2000/26/ЕЕС/, на
НББАЗ на Бюро „Зелена карта“, Германия обезщетение за имуществени вреди,
причинени от ответника при ПТП, настъпило на 14.03.2010 г. в гр. Дуисбург,
Германия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба пред съда до окончателното й изплащане. Претендира
и разноски.
В законния едномесечен срок, предвиден
в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор, в който заявява,
че счита иска за
неоснователен сочейки
аргументи. Основното възражение на ответника е, че не е бил на посоченото от ищеца
време и място, като в този смисъл не е управлявал описаното в исковата молба
МПС. Твърди, че нито е собственик, нито е ползвател на соченото от ищеца МПС, с
което е причинено процесното ПТП. Претендира и разноски.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното
от фактическа и правна страна:
Съдът, като съобрази
предявената претенция и като взе предвид разпределянето на доказателствената
тежест в процеса намира, че задължение на ищеца е да установи надлежно
твърдените от него обстоятелства, и то най - вече досежно основния факт, въз
основа на който се претендира исковата сума – изплащане на обезщетение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на
увреденото лице за претърпени от последното вреди, настъпили в следствие на
виновно осъществено от ответника ПТП. В конкретния случай, съобразно изнесените
твърдения в исковата молба, в тежест на ищеца е да установи, че произшествието
е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на
територията на Република България и виновният водач няма сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Видно от
представените от ищеца писмени доказателства- частно заверени преписи от
уведомление за ПТП, въпросник за ищеца; справка от базата данни на
Информационен център към Гаранционен фонд, писмо от адвокатска кантора Михна в
гр. Дуисбург, Германия, се установи, че на 14.03.2010 г. в ***, Германия е
настъпило ПТП, в следствие на което са причинени вреди на собственото на Й.Х.Х.
МПС, представляващо л.а., марка „Фолксваген с рег. № ***. Виновният за
настъпване на произшествието водач е управлявал л.а. Опел „Астра“, с рег. №***.
Тези обстоятелства са и безспорни между страните. Основният спор е управлявал
ли е ответникът процесното МПС, т.е. неговото виновно и противоправно поведение
ли е станало причина за настъпване на пътно транспортното произшествие. От
ангажирания от ищеца документ уведомление за ПТП, става ясно, че ползвател на
автомобила към датата на процесното ПТП е лицето Б.М., като ответникът в
документа е отразен като собственик на автомобила. От частно заверен препис от
документ, озаглавен „Въпросник за ищеца“ също е отразено, че водачът на л.а.
Опел „Астра“, с рег. №*** Б.Р. навлязъл във Ванхаймер щрасе от намиращата се в
дясно Бахщрасе, пътуващите по която били длъжни да изчакат, без да зачете
предимството на автомобила на пострадалото от произшествието лице. В този
документ ясно е отразено /т.2.6./, че водач на автомобила е Б.Р.. От справката,
изведена от базата данни при ищеца става ясно, че застрахователната полица по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ касателно л.а. Опел
„Астра“, с рег. №Н ***, изтекла на 02.12.2009 г., също е сключена от лицето Б.М.,
с адрес: ***. Б.Р. е посочен като виновния водач на горепосочения лек
автомобил, станал причина за настъпване на процесното ПТП в Германия и в
писмото, изходящо от адвоката на пострадалото при ПТП лице /“По същество ПТП е
причинено по вина на българин на име Б.Р., който пътувал с регистриран и
застрахован в България автомобил с рег. №Н-4452АХ.“/. Няма спор, а се установява
и от събраните писмени доказателства, че ищецът е възстановил изплатеното от
НББАЗ на Бюро „Зелена карта“ Германия по щета №120063/24.06.2010 г.,
обезщетение за имуществени вреди на увреденото лице, в размер на 4 796.75
лв. Съгласно разпоредбата на чл.288, ал.12 от КЗ /отм./, след изплащане на
обезщетението по ал. 1 и 2 фондът встъпва в правата на увреденото лице до
размера на платеното и разходите по ал. 8. Текстът на чл.288, ал.1, т.2, б.
„а“ от КЗ /отм./ гласи, че Фондът
изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди
вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното
произшествие е настъпило на територията на Република България, на територията
на друга държава членка и е причинено от моторно превозно средство, което
обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач няма
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Предвид гореизложеното съдът стига до извода, че в случая ответникът не носи
отговорност за репариране на причинените от процесното ПТП вреди, тъй като
приема за установено, че същият не е бил водач на автомобила към датата на
настъпване на произшествието. Ето защо ответникът не дължи и на ищеца
възстановяване на изплатеното от негова страна обезщетение по смисъла на
горецитираните разпоредби. Поради изложеното заключава, че така предявеният иск
е неоснователен и следва да се отхвърли.
На
основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника направените
от него деловодни разноски съразмерно отхвърлената част от иска, в размер на 600.00
лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Гаранционен фонд”, ***,
представляван от Б.И.М., срещу А.М.А., ЕГН **********,***, осъдителен иск, с правно основание чл.288, ал.12 от КЗ, вр. с чл.45, ал.1
от ЗЗД,
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4796.75
лв. (четири хиляди седемстотин деветдесет и шест дева и 75 ст.,
представляваща изплатено, на основание чл.6 от Четвърта моторна директива
2000/26/ЕЕС/, на НББАЗ на Бюро „Зелена карта“, Германия обезщетение за
имуществени вреди, причинени от ответника при ПТП, настъпило на 14.03.2010 г. в
гр. Дуисбург, Германия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на исковата молба пред съда до окончателното й изплащане,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд”, ***, представляван
от Б.И.М. , да заплати
на А.М.А., ЕГН **********,***,
сумата
от 600.00 лв. /шестстотин
лева/, представляваща направените от ответника деловодни разноски съразмерно
отхвърлената част от иска.
Решението
може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяване
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: