Р Е Ш Е Н И Е

82/3.2.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На двадесети януари през две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №1862 по описа на ШРС за 2015 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са три обективно съединени три положителни установителни иска с правна квалификация чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД по отношение на главницата и във връзка с чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.79 от ЗЗД по отношение на претенциите за лихви.

Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от „***” ЕАД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Лозенец“, ул.”***” №15, съдебен адрес:***, чрез пълномощника юрисконсулт К. Р. Н- срещу С.О.Х., с ЕГН**********,***. Ищцовото дружество твърди, че на 25.02.2009 год. между ответника С.О.Х. и „***“ ЕАД бил сключен Договор за потребителски паричен кредит PLUS-01356876, по силата на който на ответника бил отпуснат кредит на обща стойност 1533.88 евро. Съгласно погасителния план Х. следвало да заплаща фиксирани месечни вноски, а именно 35 месечни вноски от по 138.66 лева. Твърдят, че паричната сума била предоставена на ответника по негова банкова сметка *** „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, като заемът следвало да се ползва чрез издадена на ответника банкова карта. На 08.07.2014 год. между „***“ ЕАД и „***“ ЕАД бил подписан Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, с който било прехвърлено и вземането по Договор за потребителски паричен кредит PLUS-01356876. В изпълнение на задължението си по чл.99, ал.3 от ЗЗД „***“ ЕАД е упълномощила „***“ ЕАД да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземането, като ищцовото дружество посочва в исковата молба, че това тяхно задължение следва да бъде изпълнено чрез изпращане на приложеното към исковата молба уведомление от съда до длъжника, ведно с исковата молба и приложенията към нея. Твърдят, че тъй като ответникът не е заплатил дължимата сума, инициирали производство по чл.410 от ГПК пред ШРС, по повод, на което им била издадена заповед за изпълнение. Тъй като в срока по чл.414, ал.1 от ГПК длъжникът е депозирал възражение, за ищеца възниква задължение да установи претенцията си по съдебен ред.

С настоящата искова молба предявяват три положителни установителни иска, като молят съда да признае за установено, че С.О.Х., с ЕГН********** дължи на „***“ ЕАД общ сумата от 2288.11 евро, от които 1223.58 евро - главница, представляваща неизплатена дължима сума по Договор за потребителски паричен кредит PLUS-01356876 от 25.02.2009 год., 548.78 евро – договорна лихва за периода от 15.04.2009 год. до 15.02.2012 год., 515.75 евро – законна лихва за периода от 15.03.2010 год. до 27.02.2015 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до окончателното изплащане на сумата. Молят ответника да бъде осъден да им заплати и направените по настоящото и заповедното производство разноски.

В съдебно заседание за ищцовото дружество не се явява представител. От тяхно име е депозирана писмена молба на 18.01.2016 год., в която излагат становище по съществото на спора, като молят предявените искове да бъдат уважени изцяло.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея и допълнителната молба са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е бил депозиран писмен отговор. В отговора ответникът излага, че с оглед твърденията на ищцовото дружество се налага извода, че е спрял плащанията на 15.01.2010 год. и считано от датата на неплащане на две последователни вноски кредита е станал предсрочно изискуем, като счита, че този факт е настъпил на 15.03.2010 год. В тази връзка и доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение е било депозирано на 17.03.2015 год. прави възражение за погасяване по давност на всички претендирани от ищцовото дружество суми, посочени в исковата молба. В отговора излага конкретни съображения и мотиви в подкрепа на направеното възражение. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени и да им бъдат присъдени направените в производството разноски.

В съдебно заседание ответникът не се явява лично. За него се явява упълномощен представител – адв.Р.К. от ШАК, като оспорва изцяло предявените искове. В съдебно заседание излага конкретни съображения в тази насока.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 25.02.2009 год. между ответника С.О.Х. и „***“ ЕАД бил сключен Договор за потребителски паричен кредит PLUS-01356876, по силата на който на ответника бил отпуснат кредит на обща стойност 1533.88 евро. Съгласно погасителния план Х. следвало да заплаща фиксирани месечни вноски, а именно 35 месечни вноски от по 138.66 лева. Паричната сума била предоставена на ответника по негова банкова сметка *** „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, като заемът следвало да се ползва чрез издадена на ответника банкова карта. Съгласно чл.7 от Договора размерът на сумата, предоставена по договора за кредит, е била обвързана с валутния курс на лева към еврото и при промяна на този курс, размерът на задължението в евро следвало да се преизчислява. По тази причина в погасителния план кредита е бил посочен освен в евро – 1533.88 евро и в българска валута - 3000 лева, но остатъка от задължението на кредитополучателя било преизчислявано в евро.

На 08.07.2014 год. между „***“ ЕАД и „***“ ЕАД бил подписан Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, с който било прехвърлено и вземането по Договор за потребителски паричен кредит PLUS-01356876. В изпълнение на задължението си по чл.99, ал.3 от ЗЗД „***“ ЕАД е упълномощила „***“ ЕАД да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземането, като ищцовото дружество посочва в исковата молба, че това тяхно задължение следва да бъде изпълнено чрез изпращане на приложеното към исковата молба уведомление от съда до длъжника, ведно с исковата молба и приложенията към нея. Същите са били редовно връчени на ответника.

Последната направена от страна на ответника вноска е била на 15.01.2010 год., след което последния спрял плащанията. В тази връзка ищцовото дружество инициирало производство по чл.410 от ГПК пред ШРС чрез подаване на 17.03.2015 год. на заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, по повод, на което им била издадена заповед за изпълнение. В срока по чл.414, ал.1 от ГПК длъжникът е депозирал възражение, поради което за ищеца възниква задължение да установи претенцията си по съдебен ред.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от: Пълномощно от 06.03.2015 год., Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 08.07.2014 год., Приемо-предавателен протокол от 24.07.2014 год., Пълномощно от 29.07.2014 год., Договор за потребителски паричен кредит PLUS-01356876 от 25.02.2009 год., Декларация за предоставяне на лични данни, Уведомление до ответника, Вносни бележки за заплатена държавна такса, матиралите, приложени по ч.гр.дело №775/2015 год. по описа на ШРС, Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно.

Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение, че на С.О.Х. е предоставен кредит в размер на 3000 лева на 25.02.2009 год., че по кредита са били извършвани плащания в общ размер на 1386.60 лева, като са били погасени 10 броя месечни вноски от погасителния план, а датата на последната платена погасителна вноска е 10-тата вноска с падеж 15.01.2010 год., която е била заплатена на 04.05.2010 год., като са останали неплатени 25 броя погасителни вноски. Вещото лице дава заключение и че размера на дължимата от страна на ответника главница е 2393.126 лева или 1223.58 евро, на дължимата договорна лихва – 1073.32 лева или 548.78 евро, а на законната лихва за периода 15.03.2010 год. – 27.02.2015 год. – 1008.72 лева или 515.75 евро.

При така установената фактическа обстановка по отношение на първия обективно съединен положителен установителен иск съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че страните са били в облигационни отношения, по силата на сключения на 08.07.2014 год. между „***“ ЕАД и „***“ ЕАД Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, с който било прехвърлено и вземането по Договор за потребителски паричен кредит PLUS-01356876, сключен на 25.02.2009 год. между ответника С.О.Х. и „***“ ЕАД. Не съществува спор между страните, че цесията е била съобщена на ответника чрез изпратеното й, ведно с исковата молба уведомление, както и че „***“ ЕАД е изпълнило задължението си по договора за кредит и че Х. е забавил плащането на част от падежните вноски, като последното плащане е постъпило на 04.05.2010 год. и с него е била погасена вноската с падеж 15.01.2010 год. След 04.05.2010 год. не са постъпвали плащания по кредита. Крайната падежна дата на кредита е била 15.02.2012 год.

Съдът намира за неоснователно въведеното от ответната страна възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираната главница. В тази връзка, въпреки договорената между страните в чл.5 от Договора за потребителски паричен кредит предсрочната изискуемост на кредита, следва да се приеме, че същата не настъпва автоматично при спиране на плащанията или неплащане на погасителна вноска. Наличието на тази обективна предпоставка е необходимо, но не и достатъчно условие за трансформиране на кредита в предсрочно изискуем, доколкото отнемането на преимуществото на срока по договора е субективно право на кредитора. Поради това, преценката дали да го упражни и кога, принадлежи изцяло на последния. Следователно, настъпването на предсрочната изискуемост на банковия кредит предпоставя кумулативно осъществяване на два юридически факта – забава от страна на длъжника на плащанията на две и повече месечни вноски и волеизявление от страна на кредитора за отнемане, поради това на преимуществото на срока с едностранно обявяване на кредита за изцяло предсрочно изискуем било то чрез счетоводното му записване за такъв на определена дата, било чрез подаване от кредитора на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение или по друг начин. В този смисъл е и константната съдебна практика и по-конкретно Решение №92/16.06.2009 год. на ВКС по т.д. №467/2008 год., ІІ т.о., ТК, Решение №58/15.04.2009 год. на ВКС по т.д. №584/2008 год., ІІ т.о., ТК постановени по реда на чл.290 от ГПК. В настоящия случай от материалите по делото и от заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че кредиторът е предприел действия по събиране на кредита едва след изтичане на крайната падежна дата, поради което се налага извода, че последният не се е възползвал от възможността да обяви кредита за предсрочно изискуем.

При преценка на твърденията на ответната страна за изтекла погасителна давност, съдът съобрази обстоятелството, че задължението за връщане на суми, отпуснати на основание договор за кредит, т.е. главницата по кредита се погасява с изтичането на общата пет годишна давност по чл.110 от ЗЗД. В случая не е налице никоя от изчерпателно изброените хипотези, визирани в разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, обуславящи прилагането на специалната тригодишна погасителна давност. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, когато вземането е станало изискуемо, като съгласно чл.116, б.”а”, б.”б” и б.”в” от ЗЗД, давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника, при предявяване на иск или възражение. Имайки предвид, че по изложените по-горе съображения настоящият състав намира, че кредита не е бил обявен за предсрочно изискуем и последното извършено от страна на ответника плащане е на 04.05.2010 год., се налага извода, че визираната по-горе петгодишна погасителна давност, действаща по отношение на главницата не е била изтекла към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. С подаването на заявлението на 17.03.2015 год. давността е била прекъсната и след тази дата е започнал да тече нов давностен срок, като изтеклия до този момент не се запазва. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че дори да приемем, че след спиране плащанията на две месечни вноски, което е настъпило на 25.03.2010 год. /доколкото последната предходна платена вноска е била на 25.01.2010 год./, е настъпила предсрочната изискуемост на кредита, доколкото ответникът е направил ново плащане на 04.05.2010 год. и доколкото същото има характер на признание на дълга е прекъснало започналата да тече погасителна давност. От материалите по делото и по-конкретно от изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че последното плащане е било именно на 04.05.2010 год., от когато е започнала да тече нова давност, която към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е била изтекла. А с оглед на изложеното следва да се признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1223.58 евро /с левова равностойност 2393.12 лева/, представляваща непогасена част от главницата по банков кредит, отпуснат на основание Договор за потребителски паричен кредит PLUS-01356876/25.02.2009 год., вземането по което е било прехвърлено на основание Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 08.07.2014 год.

По отношение на втория обективно съединен положителен установителен иск, касаещ сумата от 548.78 евро, представляваща непогасена договорна лихва за периода от 15.04.2009 год. до 15.02.2012 год. съдът установи от правна страна следното:

Ищцовата страна претендира заплащане на договорна лихва в размер на 548.78 евро с левова равностойност 1073.32 лева, изчислена за периода от 15.04.2009 год. до 15.02.2012 год. В същото време, с оглед направеното от страна на ответника възражение за изтекла погасителна давност, настоящият състав намира, че по отношение претенцията за лихви следва да бъде приложена кратката тригодишна погасителна давност, визирана в разпоредбата на чл.111, б.”в” ат ЗЗД. В този смисъл, имайки предвид, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е било подадено на 17.03.2015 год. се налага извода, че претендираната договорна лихва, дължима за периода 15.04.2009 год. – 15.02.2012 год. е изцяло погасена по давност и не се дължи от страна на ответника. С оглед на изложеното искът по отношение на претенцията за заплащане на договорна лихва в посочения размер следва да бъде отхвърлен изцяло, като се приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът не дължи на ищцовото дружество сумата от 548.78 евро с левова равностойност 1073.32 лева, представляваща непогасена договорна лихва за периода от 15.04.2009 год. до 15.02.2012 год., поради изтекла погасителна давност.

По отношение на третия обективно съединен положителен установителен иск, касаещ сумата от 515.75 евро, представляваща претенция за законна лихва изчислена за периода от 15.03.2010 год. до 27.02.2015 год. съдът установи от правна страна следното:

Ищцовата страна претендира заплащане на законна лихва в размер на 515.75 евро с левова равностойност 1008.72 лева, изчислена за периода от 15.03.2010 год. до 27.02.2015 год. В тази връзка, с оглед направеното от страна на ответника възражение за изтекла погасителна давност, настоящият състав намира, че и по отношение претенцията за законна лихви следва да бъде приложена кратката тригодишна погасителна давност, визирана в разпоредбата на чл.111, б.”в” ат ЗЗД. В този смисъл, имайки предвид, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е било подадено на 17.03.2015 год. се налага извода, че претендираната законна лихва, дължима за периода 15.03.2010 год. – 16.03.2012 год. е погасена по давност и не се дължи от страна на ответницата. В тази връзка, имайки предвид размера на дължимата главница, и заключението на вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза по делото се налага извода, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 368.55 евро с левова равностойност 720.82 лева, представляваща законна лихва, изчислена за периода от 17.03.2012 год. до 27.02.2015 год. /крайната дата на посочения от ищцовото дружество период, за който се претендира посочената законна лихва/. С оглед на изложеното следва да се приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 368.55 евро, представляваща дължима законна лихва, изчислена на база дължима главница от 1223.58 евро с левова равностойност 2393.12 лева, за периода от 17.03.2012 год. – 27.02.2015 год., като иска в останалата му част за сумата над 368.55 евро до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.

С оглед изхода на спора ответникът дължи на ищцовото дружество и направените по заповедното производство разноски в общ размер на 331.31 лева, включващи държавна такса за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска, като отхвърля иска по отношение на направените разноски в хода на заповедното производство за разликата над 331.31 лева до пълния претендиран размер от 473.13 лева.

С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество и направените от него разноски в настоящото производство в размер на 556.12 лева, включващи държавна такса, възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска и съгласно представен списък.

В същото време на основание чл.78, ал.3 от НПК ответникът също има право на разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете. В тази връзка ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на ответника сумата от 167.29 лева, представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска.

При преценка на направеното от ищцовата страна възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение съдът намира същото за неоснователно. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че видно от представените от ответната страна писмени доказателства във връзка с обективно съединените искове е било заплатено възнаграждение в общ размер на 550 лева. Имайки предвид естеството на предявените искове и правилата за определяне на съответното минимално възнаграждение по всеки един от тях, визирани в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящия състав намира, че възнаграждението по обективно съединените искове е определено в размер под минималните размери, посочени в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от същата наредба, поради което не са налице условията за намаляване на така определеното възнаграждение, дължимо на страната. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че общият размер на дължимото възнаграждение за трите обективно съединени иска, изчислено по реда, указан в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, след изменението с ДВ бр.28 от 2014 год. следва да бъде в размер на 1003.26 лева. Доколкото заплатеното и претендирано от страната възнаграждение е в общ размер на 550 лева се налага извода, че същото не е прекомерно, поради което и претенцията за неговото заплащане на основание разпоредбата на чл.78, ал.3 от НК следва да бъде уважена, съобразно с отхвърлената част от исковете.

Водим от горното, съдът

РЕШИ

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.О.Х., с ЕГН**********,*** ДЪЛЖИ НА „***” ЕАД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Лозенец“, ул.”***” №15, съдебен адрес:*** сумата в размер на 1592.13 евро /хиляда петстотин деветдесет и две евро и тринадесет евро цента/ с левова равностойност 3113.94 лева /три хиляди сто и тринадесет лева и деветдесет и четири стотинки/, от която 1223.58 евро /хиляда двеста двадесет и три евро и петдесет и осем евро цента/ с левова равностойност 2393.12. лева – представляващи непогасена част от главницата по банков кредит, отпуснат на основание Договор за потребителски паричен кредит PLUS-01356876/25.02.2009 год., вземането по което е било прехвърлено на основание Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 08.07.2014 год. и 368.55 евро /триста шестдесет и осем евро и петдесет и пет евро цента/ с левова равностойност 720.82 лева, представляваща дължима законна лихва, изчислена на база дължима главница от 1223.58 евро за периода от 17.03.2012 год. до 27.02.2015 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист – 17.03.2015 год. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля исковете в останалата им част за разликата над 1592.13 евро /с левова равностойност 3113.94 лева/ до пълния предявен размер от 2288.11 евро /с левова равностойност 4475.16 лева/, като погасени по давност.

ОСЪЖДА С.О.Х., с ЕГН**********,*** да заплати на „***” ЕАД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Лозенец“, ул.”***” №15, съдебен адрес:*** направените в хода на заповедното производство разноски в размер на 331.31 лева, включващи държавна такса за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА С.О.Х., с ЕГН**********,*** да заплати на „***” ЕАД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Лозенец“, ул.”***” №15, съдебен адрес:*** направените в хода на настоящото производство разноски в размер на 556.12 лева, включващи държавна такса, възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете и съгласно представен списък.

ОСЪЖДА „***” ЕАД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Лозенец“, ул.”***” №15, съдебен адрес:*** да заплати на С.О.Х., с ЕГН**********,*** сумата от 167.29 лева, представляваща направени разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: