Председател: К. Колешански

Секретар: С. Л.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 1900/2015г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени искове, с правно основание чл. 49 ЗЗД и обратен иск срещу трето лице с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

Искова молба от Д.Ж.Б., ЕГН : **********, с адрес ***, ЕИК : ****, със седалище и адрес на управление – гр. ****, без посочено правно основание, и цена от 5035 лева.

Ищцата сочи, че на 27.06.2015г., около 20,00ч., движейки се по бул. „****“, била нападната и нахапана от куче. Причинени и били травматични увреждания на двата крака – разкъсно-контузни рани и отоци с кръвонасядания. Изпитала болки, както при причиняване на травмите, така и при лечението им, извършила разноски за него. Иска осъждане на ответника да и ги заплати – 5000 лева неимуществени вреди, 35 лева имуществени и разноските в производството.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Счита иска неоснователен. Оспорва фактите на които се основава. Иска привличане на трето лице, което е допуснато и предявява обратен иск срещу него. В обратния си иск твърдейки, че по договор с третото лице – ****“, със седалище гр. ****, осъществявали съвместна дейност по програмата за овладяване на популацията на безстопанствени кучета на ****. Поради неизпълнение на договора, при условие, че следвало да отговаря за вредите търпени от първоначалната ищца, иска осъждане на ответника по обратния иск, да заплати сумата от 5035 лева, на основание чл. 54 от ЗЗД.

В срока за отговор на обратния иск, ответникът по него подава отговор. Оспорва фактите на които се основава и иска отхвърлянето му, като неоснователен.

В съдебно заседание, страните, редовно призовани, ищеца лично и с представителя си, поддържа иска така както е предявен, а за ответника не се явява представител. Третото лице-ответник по обратния иск, чрез представител поддържа заявеното в отговора си.

Така предявените искове са допустими, разгледана по същество са основателен първоначалният, за неимуществени вреди и неоснователен за имуществени вреди, а обратния неоснователен, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

На 27.06.2015г., по бул. „****“, в близост до магазин „****“, в гр. Ш., ищцата била нападната от куче, което и причинило разкъсно-контузни рани и отоци с кръвонасядания на дясната подбедрица. Лечението, след първоначалната и последваща хирургична обработка, продължило няколко месеца. Било съпроводено с болки и затруднения в ежедневното придвижване, наложило се поставяне на болезнени инжекции. Понастоящем продължавала да изпитва лека болка, останал и белег, който полагала усилия да прикрива с облекло, което се наложило да промени. Освен физическата болка изпитала силен страх, който не бил отшумял и се проявявал при възприемане звуци издавани от кучета.

Според приетите писмени доказателства на 28.06.2015г., в близост до мястото където била нападната ищцата, по сигнал, служители на третото лице заловили „агресивно куче нахапало три жени“ – стр. 75.

Няма спор между ответника и третото лице, че са сключили договор за съвместна дейност по изпълнение на програмата за овладяване на популацията на безстопанствени кучета на ****/стр. 49-54/, но липсват каквито и да е данни за виновното му неизпълнение от ответника по обратния иск.

Не съществуват такива и за твърдените за изразходвани за лечението на първоначалната ищца суми.

Така приетата за установена фактическа обстановка доведе до следните изводи :

За ангажиране отговорност, за вреди на възложителя на работа, е необходимо да са на лице следните предпоставки – възлагане на работа на физическо лице, вреда, наличие на причинна връзка, в случая вредите да са пряка и непосредствена последица от противоправно поведение на физическо лице. Приетото за установено от фактическа страна, сочи наличието на всички предпоставки, правейки иска установен, по основание.

Отговорността на Общината следва от възложени със закон задължения за изолиране на скитащи кучета намиращи се на нейна територия - §3, т. 1 от ЗВМД, във вр. с разпоредбите на Закон за защита на животните. Събраните доказателства са достатъчни да бъде прието, че нападението над ищцата е осъществено от безстопанствено животно. То като факт сочи бездействието на общински органи и служители, които е следвало фактически да осъществят действията възложени на ответника със закон. Приемането на програма за овладяване популацията на безстопанствени кучета и сключването на договор с третото лице за съвместна дейност по изпълнението на програмата, не освобождава Общината от отговорност.

По отношение размера на претендираните неимуществени вреди, прилагайки принципа на справедливост, залегнал в основата на определянето размера, на обезщетението, за тях, съдът намира, искания размер от 5000 лева, за по нисък от съответният, както на вътрешните преживявания на ищеца, така и на продължителния период, през които са се проявявали физическите и трайните последици за психиката от травмата. Обезщетението в тази му част определя на сумата от 5000 лева, размер съответен на негативни преживявания, които могат да бъдат предизвикани от нараняване на крайник при настоящите икономически условия.

Искът за претендираните имуществени вреди е неоснователен. Писмените доказателства сочат, че сумата е разходвана за издаване на съдебно-медицинско удостоверение, а не за лечение, както се твърди. Така, тя не може да бъде преценявана като вреда, а като извършени разноски за снабдяване с доказателства за настоящия процес и може да се присъди, но на това основание, а не като обезщетение.

Посочения изход на спора по първоначалния иск налага произнасяне по предявения обратен. Независимо от възможните му две правни квалификации – чл. 54 и чл. 79 ЗЗД, той е неоснователен. В първия случай третото лице не отговаря защото законовите задължения на Общината, не са му възложени /договорът е за съвместна дейност – не се осъществяват само от него/, а във втория не се доказа неизпълнение на споменатия договор, напротив, в посочения в него срок е заловено безстопанствено животно в района на нападението над ищцата, след подаден сигнал, съгласно уговорките.

На основание чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК, страните следва да си заплатят разноски, както следва – ответникът на ищеца, по първоначалния иск 824,23 лева, а ищецът на ответника 4,04 лева и ищецът по обратния иск на ответника по него 500 лева.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ****, ЕИК : ****, със седалище и адрес на управление – гр. **** да заплати на Д.Ж.Б., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 5000 лева – обезщетение за непозволено увреждане – неимуществени вреди, на основание чл. 49 от ЗЗД.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Ж.Б., ЕГН : **********, с адрес ***, ЕИК : ****, със седалище и адрес на управление – гр. ****, иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД, за сумата от 35 лева – обезщетение за непозволено увреждане – имуществени вреди, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от ****, ЕИК : ****, със седалище и адрес на управление – гр. **** срещу ****“, със седалище гр. **** обратен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, като неоснователен.

ОСЪЖДА ****, ЕИК : ****, със седалище и адрес на управление – гр. ****, да заплати на Д.Ж.Б., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 824,23 лева разноски в производството.

ОСЪЖДА Д.Ж.Б., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на ****, ЕИК : ****, със седалище и адрес на управление – гр. ****, сумата от 4,04 лева разноски в производството.

ОСЪЖДА ****, ЕИК : ****, със седалище и адрес на управление – гр. ****, да заплати на ****“, със седалище гр. ****, сумата от 500 лева разноски в производството.

На основание чл. 223, ал. 1 от ГПК, решението има установително действие в отношенията на ****“, със седалище гр. **** и Д.Ж.Б., ЕГН : **********.

На основание чл. 223, ал. 2 от ГПК, установеното в мотивите на решението е задължително за ****“, със седалище гр. ****, в отношенията му с ****, ЕИК : ****, със седалище и адрес на управление – гр. ****.

Решението може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок, от връчването му, на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: