Р Е
Ш Е Н
И Е
Шуменският районен
съд, в публичното заседание, на тринадесети януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Людмила Григорова
при
секретаря Д. Х., като разгледа докладваното
от районния съдия гр.
д. № 1903 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.49, ал.1 от СК.
В молбата си до съда ищецът-
В.Н.В., ЕГН **********,***, излага, че с ответника- В.С.В., ЕГН **********,***,
са сключили граждански брак на 15.05.1992 г., втори по ред и за двамата, като
от брака си нямали родени деца. Ищецът твърди, че от около двадесет години,
повече от петнадесет, със съпругата му са разделени, тъй като тя отишла да
работи в чужбина. Ищецът счита, че бракът му с ответницата съществува само
формално, тъй като съпрузите са отчуждени един от друг, не поддържат контакти и
не се интересуват един от друг. Позовавайки се на изложеното, моли съда да
постанови решение, по силата на което да бъде прекратен сключения между
страните граждански брак, като дълбоко и непоправимо разстроен, без произнасяне
по въпроса за вината; да му се предостави ползването на семейното жилище,
находящо се в ***; да се възстанови на ответницата предбрачното фамилно име.
В законния едномесечен срок, предвиден
в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът, действащ чрез назначения му от
съда особен представител адв. К.С.Д. от ШАК, представя писмен отговор, в който
сочи, че счита иска за допустим и основателен.
След като се запозна с изложеното и събраните
по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност
съдът, от фактическа и правна страна, възприе следното: Видно от 1 бр.
удостоверение, издадено въз основа на акт за граждански брак № 194/15.05.1992
г., издаден от длъжностното лице по гражданско състояние при Община – Шумен, се
установи, че страните са законни съпрузи от 15.05.1992 г. Не се спори между
страните, че същите, към момента на депозиране на исковата молба, са разделени
и не живеят заедно, като съпругата пребивава в чужбина. Посоченото
обстоятелство се установява и от събраните гласни доказателства. От показанията
на разпитаните по делото свидетели, се установи, че страните повече от
петнадесет години не живеят заедно, като съпругата е напуснала семейното жилище
и към датата на приключване на устните състезания работи в Гърция. И двамата
свидетели заявяват, че когато съпругата се връщала в България не отсядала в
семейното жилище при мъжа си, а някъде другаде, като е заявявала пред
свидетелите, че няма намерение да се връща при съпруга си. Съдът дава вяра на тези
гласни доказателства, тъй като същите са ясни, конкретни и непротиворечиви помежду
си. Показанията са на трети, незаинтересовани от изхода не делото лица, а от
друга страна се подкрепят и от данните по делото.
Позовавайки се на изложеното относно настъпилата
фактическа раздяла между съпрузите и нежеланието им да възобновят съжителството
си, съдът намира, че бракът им е изпразнен от взаимна обич, доверие, уважение,
емоционална, духовна и физическа близост, единство на целите и интересите и
съществува повече в тяхна вреда, отколкото полза, без реални перспективи за
заздравяването му. Ето защо, приема, че е дълбоко и непоправимо разстроен и
следва да бъде прекратен. Доколкото няма направеното изрично искане за
произнасяне по въпроса за вината за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брачните отношения, счита, че на основание чл.49, ал. 3 от СК,
не дължи произнасяне относно вината за разпадане на брачната връзка между
страните.
Относно фамилното име на съпругата, съдът,
въпреки че искането на ищеца е ответницата да възстанови фамилното си име,
носено преди брака счита, че същата следва да запази брачното си фамилно име,
поради следното: За разлика от отменения СК, новият СК от 2009 г. прогласява
принципа на запазване на семейното име. Разпоредбата на чл.53 от СК предвижда
възможност съпругът да възстанови фамилното си име, носено преди брака, като
съгласието или противопоставянето на другия съпруг, титуляр на фамилията, вече
е ирелевантно. Правото на име е едно от основните права на личността и неговото
упражняване не може да се поставя в зависимост от волята на трети лица. Ето
защо и доколкото в настоящото производство съпругата не е изразила лично и
безсъмнено волята, респ. желанието да възстанови фамилното си име, носено преди
брака, /становището по този въпрос на особения представител на ответника е
ирелевантно/ счита, че същата следва да запази фамилията, придобита със
сключване на брака- В..
Относно семейното жилище, не се
спори между страните, а се установява и от събраните писмени доказателства, че
същото представлява апартамент *** и е лична собственост на ищеца. От събраните
по делото доказателства, се установи, че съпругата е напуснала жилището, като
последното се обитава от ищеца. Ето защо и с оглед на обстоятелството, че единствено
ищецът обективира претенция за предоставяне ползването на семейното жилище, заключава,
че същото следва де се предостави за ползване на него.
На основание чл.329, ал.1 от ГПК, изр. второ, деловодните разноски остават в тежест на страните така, както са извършени. Но доколкото ищецът, на основание чл.83, ал.2 от ГПК, е освободен от заплащане на разноски в производството за особен представител на ответника, счита, че разноските, извършени от съда за заплащане на възнаграждение на особения представител на ответника, следва да бъдат възложени на последния.
С оглед данните по делото за полагания труд от ответната страна в
чужбина и доказателствата за реализирания от ищеца доход, определя окончателна
държавна такса по предявения брачен иск в размер на 50.00 лева, от които
приспада първоначално внесените от ищеца- 25.00 лева. Остатъкът от сумата,
следва да се доплати от ответника.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА, сключения на 15.05.1992
г., с акт № 194/15.05.1992 г. на длъжностното лице по гражданско състояние при Община
– Шумен, граждански брак между В.Н.В., ЕГН **********,*** и В.С.В., ЕГН **********,***,
КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ЗАПАЗВА фамилното име на жената, придобито
със сключване на брака- В..
ПРЕДОСТАВЯ ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО
ЖИЛИЩЕ, представляващо *** на В.Н.В., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса
по делото в размер на 50.00 лв. /петдесет лева/, от които приспада първоначално
внесените от ищеца 25.00 лв.
ОСЪЖДА В.С.В.,
ЕГН **********,***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Шуменски районен съд, сума в общ размер на 625.00 лв. /шестстотин
двадесет и пет лева/, от която 600.00 лв., представляваща, извършени от ШРС
разноски за възнаграждение на особен представител на ответника, 25.00 лв.,
държавна такса за водене на делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: