Р Е
Ш Е Н
И Е
71/1.2.2016г.
Шуменският
районен съд, ІV състав
на двадесет
и седми януари 2016 година,
в публично
заседание, в следния състав:
Секретар: Д.
Х.
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1929/2015
г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, с правно
основание чл.422 от ГПК, вр.
с чл.99 и сл. от ЗЗД, вр. с 79, ал.1, предл. първо от ЗЗД, вр. с чл.240, ал.1,
и чл.86 от ЗЗД.
В исковата си молба до съда, ищецът „Макроадванс“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от В.С. , чрез пълномощника М. К. , излага, че по ч.гр.д.№728/2015 г. на
ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК, била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение срещу ответника М. Д.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, за следните суми: 556.99 лева (петстотин петдесет и шест лева и
деветдесет и девет стотинки) - главница по Договор за потребителски кредит на частни
лица с поръчителство № 3526/21.11.2005 г., сключен
между ответника и “Уникредит Булбанк“, сума от 76.84 лева (седемдесет и шест лева и осемдесет и
четири стотинки) – лихва, начислена от предишния кредитор до датата на
прехвърляне на задължението за периода от 31.03.2010 г. до 04.12.2012 г., сума от 131.41 лева (сто тридесет и един лева и
четиридесет и една стотинки) – лихва за периода от 05.12.2012 г. до 27.10.2014
г., които вземания са прехвърлени от посоченото по- горе лице на ищцовото
дружество по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
04.12.2012 г., като са присъдени и извършените в заповедното производство
разноски. В
срока по чл.414 от ГПК, длъжникът подал възражение срещу заповедта за
изпълнение, поради което и ищецът предявява настоящите искове. Ищецът излага,
че на 21.11.2005 г. между ответника и „Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД /сега “Уникредит Булбанк“ АД/ е сключен Договор
за потребителски кредит на частни лица с поръчителство № 3526/21.11.2005 г., по
силата на който дружеството е предоставило на ответника потребителски банков
кредит в размер на 3 500 лв. срещу задължението на последния да погаси
задължението си чрез месечни погасителни вноски в определени от договора размер
и срокове. Длъжникът спрял плащанията по договора, поради което и по силата на последния,
кредитът е станал предсрочно изискуем, считано от 29.09.2011 г. Длъжникът е
уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. На 04.12.2012 г.
между “Уникредит Булбанк“
АД
и ищцовото дружество е сключен Договор за прехвърляне на вземания /цесия/, по
силата на който банката е прехвърлила на ищеца вземанията си по горепосочения
договор. Длъжникът е уведомен за настъпилата цесия. Предвид изложеното моли
съда да постанови решение, по силата на което да бъде признато за установено,
че ответникът дължи на ищеца сума от 556.99 лева (петстотин петдесет и шест лева и
деветдесет и девет стотинки) - главница по Договор за потребителски кредит на частни
лица с поръчителство № 3526/21.11.2005 г., сключен
между ответника и “Уникредит Булбанк“, сума от 76.84 лева (седемдесет и шест лева и осемдесет и
четири стотинки) – лихва, начислена от предишния кредитор до датата на
прехвърляне на задължението за периода от 31.03.2010 г. до 04.12.2012 г., сума от 131.41 лева (сто тридесет и един лева и четиридесет
и една стотинки) – лихва за периода от 05.12.2012 г. до 27.10.2014 г., които
вземания са прехвърлени от посоченото по- горе лице на ищцовото дружество по
силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 04.12.2012
г. Претендира се и законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК до
окончателното й изплащане, както и присъждане на извършените по делото
разноски.
В законния едномесечен срок, предвиден
в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът не представя писмен отговор по
молбата. В съдебно заседание се явява лично и заявява, че признава исковете.
В писмена молба, депозирана по делото
преди първото по делото съдебно заседание, ищецът отправя искане за произнасяне
с решение при признание на исковете.
Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество
е основателна
досежно направеното искане за произнасяне с решение при признание на исковете,
по следните съображения:
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:
Нормата на чл.237, ал.1 от ГПК сочи,
че когато ответникът признае иска, по искане на ищеца, съдът прекратява
съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. В случая съдът
счита, че са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на
исковете, като не са налице пречките по чл. 237, ал. 3 от ГПК. Признатото от
ответника право не противоречи на закона и добрите нрави, а освен това е
такова, с което страната може да се разпорежда. Съобразно чл. 237, ал. 2 от ГПК,
съдът в настоящото съдебно решение не излага мотиви съобразно чл. 236, ал. 2 от
ГПК, а указва, че решението се основава на признанието на исковете от
ответника. Ето защо, исковете следва да бъдат уважени съобразно направеното
признание.
На основание
чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски, включително и тези в заповедното производство,
равняващи се общо на сума от 700.00 лв. /325.00 лв. – в заповедното
производство и 375.00 лв. – в исковото./.
Водим от горното и на
посочените основания, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Макроадванс“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от В.С.,
че М.Д.К., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на търговското дружество следните
суми: 556.99 лева
(петстотин петдесет и шест лева и деветдесет и девет стотинки)
- главница по Договор
за потребителски кредит на частни лица с поръчителство № 3526/21.11.2005 г., сключен между ответника и “Уникредит
Булбанк“, 76.84 лева (седемдесет и шест лева и осемдесет и четири стотинки) –
лихва, начислена от предишния кредитор до датата на прехвърляне на задължението,
за периода от 31.03.2010 г. до 04.12.2012 г., 131.41 лева (сто тридесет и един лева и четиридесет и една стотинки)
– лихва за периода от 05.12.2012 г. до 27.10.2014 г., които вземания са
прехвърлени от посоченото по- горе лице на ищцовото дружество по силата на
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 04.12.2012 г., ведно със
законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- 01.04.2015
г. до окончателното изплащане на задължението, присъдени по ч.гр.д. №728/2015
г. по описа на ШРС.
ОСЪЖДА М.Д.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на „Макроадванс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от В.С. ,
сумата от 700.00 лв. / седемстотин лева/, представляваща извършените по делото
разноски,
включително и тези в заповедното производство /325.00 лв. – в заповедното
производство и 375.00 лв. – в исковото/.
Решението подлежи на обжалване пред ШОС в двуседмичен срок, считано от уведомяване на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: