Р Е Ш Е Н И Е

 

387/14.5.2016г. , гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, девети състав, в публично съдебно заседание проведено на десети май, две хиляди и шестнадесета година, в състав:  

Районен съдия: Д. Димитров

при секретаря Т.Т., като разгледа докладваното от съдията ГД № 1949/2015г., по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от М.М.Р., като баща и законен представител на малолетното дете Р. М. М., чрез процесуален представител адв. П. ***, срещу Д.Х.М., чрез назначения й особен представител адв. К. от ШАК, в която са предявени, в условията на първоначално обективно кумулативно съединение, искове, както следва: с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, вр. чл. 123, ал. 2, вр. 59, ал. 3, вр. 143, ал. 2 за постановяване на решение, с което бъде разрешен съществуващият между страните, в качеството им на родители на детето Р. М. М., роден на *** г., спор по въпросите относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката му.

Ищацът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Страните са родители на детето Р. М. М., родено от съвместно съжителстване на 03.04.2011 г., като понастоящем не живеят заедно. След установената разделност между тях през 2012 г., с Решение постановено по ГД № 3395/2012 г., по описа на ШРС, родителските права са предоставени на майката, като на бащата е определен режим на лични контакти с детето, както и е осъден да плаща месечна издръжка. Твърди се, че майката е напуснала пределите на Р. България и се установила трайно в Р. Германия, не полага грижи за детето, страните не могат да постигнат съгласие, поради което за ищеца е налице правен интерес от разрешаването на възникналия спор по съдебен ред. Иска се да бъде постановено решение, с което: 1/упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете бъде предоставено на бащата; 2/да бъде определено местоживеене на детето при бащата; 3/да бъде определен режим на лични контакти на ответницата с детето както следва: всяка първа и трета събота на месеца от 08.00 ч. до 18.00 ч. и един месец през лятото когато бащата не е в платен годишен отпуск; 4/да бъде определен размер на месечна издръжка за детето Р. М. М. платима от ответницата чрез бащата в размер на 150 лв., считано от датата на предявяването на иска до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва. Представя писмени доказателства. Претендира разноски.

В срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответницата, чрез назначения й особен представител не депозира отговор.

Съдът, след като взе предвид допуснатите и приети по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Страните нямат сключен граждански брак. Живели са на съпружески начала в село Доброплодно, област Варна в дома на родителите на ищеца, като от съвместното им съжителство имат родено едно дете Р. М. М., роден на *** г., видно от Удостоверение за раждане на Р. М. М., издадено въз основа на акт за раждане № 0060/08.04.2011 г. на Общ. Провадия, обл. Варна.

По делото са ангажирани гласни доказателства посредством разпит на свидетеля  Ю. Р. М.. От показанията му се установява, че от три години непосредствените грижи за детето осъществява бащата - майката напуснала пределите на Р. България и се установява трайно в Р. Германия. От тогава до настоящия момент ответницата не се интересува от детето и не полагала грижи за него – в определен времеви период грижи полагали нейните родители. През месец февруари 2013 г. бащата взема детето при себе и от тогава той полага грижи за него.

От приетите по делото справки за осигурителния доход на страните изх. №14551-1/18.04.2016 г. на НАП Варна и изх. № 2189/21.04.2016 г. на НАП Варна, офис Търговище, се установява, че за страните няма данни за социално осигуряване.

От приетият по делото социален доклад изх.№ ЗД-11/191/05.05.2016 г.. изготвен от Д ”СП” – гр. Провадия, се установява, че детето живее при бащата. Посещава детска градина в село Д.. Жилището е в добро състояние, обзаведено с всички необходими вещи и ел.уреди за едно домакинство. Ищецът живее в едно домакинство с родителите си, които му помагат при отглеждането на детето. Хигиенно – битовите условия са добри. Бащата за кратки периоди работи в чужбина, като в тези периоди за детето се грижат неговите родители.

От приетото по делото писмо изх. № ЗД-11/0208/09.05.2016 г. на Д „СП“ Шумен се установява, че майката Д.Х.М., не живее на постоянния си адрес в село Градище и от години живее и работи в чужбина.

Съдът, въз основа на установеното, като съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, преценени поотделно и в съвкупност, извежда следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал.2 СК, ако родителите не постигнат споразумение относно родителските права, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, чл. 142, чл. 143 и чл. 144 СК. Решаващо значение при предоставяне родителските права на единия родител имат интересите на детето. Установено по делото е, че от 24.02.2013г. до настоящия момент детето живее с бащата, който полага преките и непосредствени грижи за него. Не са налице данни и не се установиха факти, които да сочат на невъзможност същия да ги полага и за напред или които да опровергаят родителските му качества. Ответницата, чрез назначения й особен представител не се противопоставя родителските права да бъдат предоставени на бащата. Съобразявайки горното, както и възрастта на детето, възможност на бащата за обгрижването и възпитанието му, така и дезаинтересоваността на майката към детето и от съвкупността от обстоятелствата, релевантни за решаването на въпроса, съдът намира, че родителските права следва да бъдат предоставени за упражняване на ищеца.

Местоживеене на детето следва де се определи при бащата.

На майката, при гарантираната от закона възможност, следва да се определи режим на лични контакти с детето. Преценката е служебна, извършва се от съда като същият не е ангажиран с конкретно предявената такава от ищеца. Детето е на пет години. Не са налице конкретни данни за влошено здравословно състояние. Поради горното, съдът намира, че режимът на лични отношения следва да бъде съобразен с оглед възрастта на дететео, а именно: всяка и трета събота и неделя от месеца от 8 ч. до 18 ч. без преспиване и тридесет дни през лятната ваканция, когато бащата не е в платен годишен отпуск. Съдът не намира основание за прилагане на защитните мерки по чл. 59, ал. 8, т. 2 СК, като родителят, осъществяващ режима на лични отношения, е свободен да прецени по какъв начин ще го упражнява в рамките на предоставените му от съда часове.

Размерът на издръжката, съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК се определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Нуждите на детето, съобразно твърденията в исковата молба са в рамките на нормалните за възрастта на детето разходи. Детето е на пет години. Съдът намира, че задължение и на двамата родители е да гледат и издържат детето си, а когато гледането се осъществява изключително и само от единия родител, както е в случая, то другият родител следва да компенсира с увеличен размер на издръжката. От събраните по делото писмени доказателства не се установява, че страните не се осигуряват. Независимо от липсата на регистрирани трудови правоотношения, майката е в трудоспособна възраст и няма данни да страда от заболявания, които да възпрепятстват да осъществява обичайните трудови дейности и следва да се приеме, че реализира доходи в размер около и над средния за страната. За да определи размера на месечната издръжка за детето, съдът прецени потребностите му съобразно неговата възраст, средства за прехрана, облекло, занимателни и учебни пособия и други консумативни разходи от първостепенна необходимост за правилното му отглеждане и възпитание. При така преценените потребности на детето и възможностите страните, съдът определя обща месечна издръжка на детето в размер на 250.00 лв., от която майката следва да заплаща 150.00 лв., като разликата следва да се поеме от бащата. Приоритетното парично участие на майката е обусловено от факта, че в тежест на бащата е самостоятелното непосредствено полагане на грижите за отглеждането и възпитанието на детето и осигуряване на елементарните му жилищно-битови потребности. Началният момент на дължимост на издръжката е влизане в сила на настоящото решение, тъй като се касае за определяне на първоначална издръжка.

Относно разноските:

При този изход на делото, съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 7 вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по искове за периодични платежи за неопределено време, какъвто е искът с правно основание чл. 142, ал. 1 СК, дължимата държавна такса е в размер на 4 % върху сборът на платежите за три години. В процесния случай в тежест на ответницата следва да бъдат възложени за плащане в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, сумата 216.00 лева и 5 лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителни листи, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК. Искането на ищеца, за присъждане на разноски по делото, придружено с доказателства за действително реализирани такива под формата на държавна такса за завеждане на делото и платено възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, е основателно, поради което следва да бъде уважено в претендирания размер от 495 лв., за което има представен списък по чл. 80 ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

На основание 242, ал. 1 ГПК, съдът следва да постанови предварително изпълнение на решението, в частта относно присъдената издръжка.

Предвид изложеното, съдът  

Р Е Ш И:

 

Предоставя упражняването на родителските права по отношение на Р. М. М., с EГН **********, родено на *** г., на бащата М.М.Р., с ЕГН: ********** и адрес: ***, като определя местоживеенето на детето при бащата на адрес Д., Община В., област В., ул. „***”, на основания чл. 127 ал. 2 СК.

Определя режим на лични отношения на майката Д.Х.М., ЕГН: **********, с детето Р. М. М., с EГН **********, родено на *** г., както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 08 ч. до 18 ч. без преспиване и тридесет дни през лятната ваканция, когато бащата не е в платен годишен отпуск, на основания чл. 127 ал.2 СК.

Осъжда Д. Х. М., с ЕГН: ********** *** и настоящ адрес:***«В. Друмев», № 9, да плаща в полза на детето Р. М. М., с EГН **********, родено на *** г., чрез неговия баща и законен представител М.М.Р., с ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на 150.00 лв. /сто и петдесет лева/, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.07.2015 г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска с падеж всяко първо число на месеца, за който се дължи, до настъпването на законово основание за изменение или прекратяване, на основание чл. 127 ал. 2 вр. чл. 143 СК.

Осъжда Д. Х. М., с ЕГН: ********** *** и настоящ адрес:***«В. Друмев», № 9, да плати в полза на М.М.Р., с ЕГН ********** и адрес: ***, разноски, за завеждане на делото и платено възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, в размер от 495 лева /четиристотин деветдесет и пет лева/, за което има представен списък по чл. 80 ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Осъжда Д. Х. М., с ЕГН: ********** *** и настоящ адрес:***«В. Друмев», № 9, да плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, общо сумата 216.00 лева /двеста и шестнадесет лева/ и 5.00 лева /пет лева/ такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

Постановява предварително изпълнение на решението, в частта относно присъдените издръжки, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.

 

Районен съдия: