Р Е
Ш Е Н
И Е
193/12.3.2016г.
Шуменски районен съд в публичното заседание на двадесет и осми януари , през две хиляди и петнадесета година в състав :
Съдия: Зара Иванова
при
секретаря А.П. като
разгледа докладваното от районния
съдия гр.д. №1970 по описа за
2015 година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание по чл. 127 ал.2 вр. чл.59 , 143
и чл.149 от СК.
Депозирана е искова молба от С.Д.С.
, ЕГН:********** , , адрес *** , съдебен
адрес *** , кантора 14 срещу Д.А.А. , ЕГН:********** , адрес *** , в която посочва , че ответникът е баща на малолетното им дете Й.Д.А., ЕГН:**********,
като съжителствали с ответника на семейни начала от 2008 г. Отначало съвместният им живот вървял добре,
но когато се родило детето отношенията
им драстично се променили и то не към
добро. На 01.06.2012 г. ответникът заминал да работи в Германия, като от 03.02.2014
г. работел и получавал месечно възнаграждение в размер на 1900 евро,като в
началото изпращал пари, които били
предназначени за покриване на негови
кредити и за детето не оставало нищо, като издръжката на детето била поета изцяло от нея. Твърди,
че детето не познава ответника, той не се интересувал от детето и от месец
септември 2014 г. не се е
обаждал, не изпраща пари за издръжка на детето, и не се интересува от него.
Поради горното моли да бъде постановено решение , по силата на което да и бъде
предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетното
дете , ответникът да бъде осъден да заплаща издръжка в размер на 200 лева ,
считано от 01.10.2014г. Моли да им бъдат присъдени извършените деловодни
разноски .
В
срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира отговор, чрез назначеният му особен представител като
заявява, че предявения иск е допустим, но частично основателен. Твърди, че няма
доказателства какви доходи реализира ответника, за да може да се докаже че може
да плаща търсената издръжка. Съгласен е родителските права да бъдат
предоставени на майката, като бъде
определен режим на лични контакти на бащата с детето.
Съдът въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства прие за установено от фактическа и правна страна следното :
От
представеното по делото Удостоверение за раждане , издадено въз основа на Акт
за раждане №***. на Община Шумен се доказва , че страните са родители на Й.Д.А.,
ЕГН:********** . Съобразно показанията на св.А.Д. и П.С. , които съдът
възприема за достоверни , те са живели заедно до 2014г. След датата на раздялата , детето е останало
да живее при майка си , като само тя е полага грижи за него . Свидетелите
заявяват , че тя полага всички усилия за да задоволява физическите му и духовни
потребности , между майката и детето има
силна привързаност , майката получава помощ и от майка си при отглеждането му .
Детето посещава детска градина и се чувства добре . Съобразно представения по
делото Социален докладизх.№15.01.2015г. на АСП гр.Шумен , майката разполага с
необходимите битови условия за отглеждане на детето , има подкрепата на свои
близки и роднини , между нея и детето има силна емоционална връзка . Обобщавайки горното , съдът счита , че от събраните и обсъдени по-горе доказателства се доказва , че майката притежава родителски
капацитет , тя притежавана необходимите качества да полага грижи за детето , поради и което в негов интерес е
родителските права да се упражняват от майката .
По
отношение на режима на лични контакти на бащата с детето , съдът намира , че
предложения от майката е крайно стеснен . Действително , от доказателствата по
делото се установява , че вероятно детето е отчуждено от баща си , т.к. той не
е проявявал интерес , но от друга страна , ако контактите са много кратки ,
това ще се яви препятствие за възстановяване на личните отношения между бащата
и детето . Поради горното съдът счита , че личните контакти е необходимо да са
в следните параметри : всяка втора и четвърта събота и неделя от 10,00 до 17,00
часа , без преспиване , както и 10 дни през лятото , когато майката не е в
платен годишен отпуск .
Основният
спор между страните е относно размера на издръжката на детето . То е на 5
години , има необходимост от средства за всички обичайни за тази възраст нужди
– храна , облекло , отопление , лекарства при необходимост и др. Според разпитаните
свидетели , детето посещава „народни
танци“ , за което се изисква заплащане на такса , такава съществува в „детската
градина „ . Не се установи детето да страда от хронично заболяване или да са
налице други обстоятелства , които да пораждат негови извънредни нужди . От друга страна и двамата родители са в трудоспособна възраст и могат да
реализират поне минималната за страната работна заплата . Доколкото се установи
от показанията на свидетелите , че ответникът трайно пребивава и работи в ФРГ ,
съдът приема , че той реализира поне средната за страната работна заплата или
около 700 лева . Не се навеждат твърдения и не са представени доказателства ,
че страните имат други алиментни задължения . Отчитайки горното и като съобрази
предпоставките за определянето на издръжката , очертани от разпоредбата
на чл.142 от СК , съдът счита , че издръжката съобразена с
нуждите на детето Й.Д.А. и
възможностите на родителите , следва да е в размер общ размер от 230 лева , от
които 130 лева да се заплащат от бащата
и 100 лева от майката , която
полага непосредствени грижи за детето. Доколкото от свидетелските показания се
установи , че издръжка от бащата не е предоставяна от около месец септември 2014г.
, претенцията за издръжка за минало време , в посочения по-горе размер от 130
лева , се явява основателна , т.е. издръжката е дължима от 01.10.2014г.
За
разликата от 130 лева , до пълния предявен размер от 200 лева , исковете по чл.143 и 149 от СК се
явяват неоснователни .
На
основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът дължи по сметка на ШРС сумата 187,20 лева - държавна такса върху определения
размер на издръжката .
На
основание чл.78 , ал.1 от ГПК , ответникът дължи на ищеца деловодни разноски от
507 лева
, съразмерно на уважените искове.
Водим от горното , съдът
Р Е Ш И :
На основание чл.127 , ал.2 от ГПК , ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права по отношение на детето Й.Д.А., ЕГН:********** на неговата майка С.Д.С. , ЕГН:********** , , адрес *** , съдебен адрес *** , , като ОПРЕДЕЛЯ
МЕСТОЖИВЕЕНЕТО му при нея.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между бащата Д.А.А. , ЕГН:**********
, адрес *** и детето Й.Д.А., ЕГН:**********
, както следва :
·
всяка
втора и четвърта събота и неделя от 10,00 до 17,00 часа , без преспиване ,
·
както
и 10 дни през лятото , когато майката не е в платен годишен отпуск
ОСЪЖДА Д.А.А. , ЕГН:********** , да заплаща на малолетното
си дете Й.Д.А., ЕГН:**********, чрез неговата майка и законен представител С.Д.С.
, ЕГН:********** , месечна издръжка от 130
(сто и тридесет)
лева , считано от 01.10.2014г., до настъпване на
законни причини за изменение или прекратяване правото на такава, ведно с
лихвата за забава върху всяка просрочена вноска, с падеж – пето число на
съответния месец.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове по чл.143 и чл.149 СК
, , за разликата от 130 лева , до пълния предявен размер от 200
лева , като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
На
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, в осъдителната му част решението подлежи на
предварително изпълнение.
ОСЪЖДА
Д.А.А.
, ЕГН:********** , да заплати по сметка на ШРС в полза на Бюджета на съдебната
власт , сумата 187,20 (сто осемдесет и
седем лева и двадесет ст.) лева– държавна такса върху определения размер на
издръжката .
ОСЪЖДА Д.А.А.
, ЕГН:********** , да заплати на С.Д.С. , ЕГН:********** , сумата 507 (петстотин
и седем) лева – деловодни разноски , съразмерно на уважената
част от исковете .
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок , от съобщаването му на страните , пред ШОС
СЪДИЯ: