Р Е Ш Е Н И Е
297/13.4.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменски районен съд, IX-ти състав, в публично съдебно
заседание проведено на петнадесети март, две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
Районен
съдия: Д. Димитров
при секретаря Т.Т., като разгледа докладваното от
съдията ГД № 1975/2016 г., по описа
на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство, с правно основание чл. 34 ЗС вр. чл. 341 и сл.
ГПК, във фазата по допускане на делбата.
Образувано по искова молба от С.З.К. срещу Р.В.Р. и В.Р.В., в която е обективиран иск, за съдебна делба на
съсобствен недвижим имот в гр. Шумен, ул. „***“, ***, при квоти 2/4 ИЧ за В.В. и по 1/4 ИЧ за Р.Р. и С.К., обективно съединен с насрещен
иск, с
правно основание чл. 21, ал. 2 СК /отм./, вр. чл. 34 ЗС, вр. чл. 342 ГПК, за частична трансформация на
лично имущество, заедно с оспорване от ответника по насрещния иск истинност на писмени
доказателства, по реда на чл. 193, ал. 1
ГПК.
Ищцата С.К. основава
исковата си претенция твърдейки, че с НА № 160, том VIII, дело № 2962/1995 г., по
описа на нотариус при ШРС, придобиват, в режим на СИО заедно с Р.Р., право на
собственост върху апартамент в сграда, разположена в поземлен имот, с идентификатор
83510.661.128, в квартал 11, парцел 6-ти КЖС по плана на града, със застроена
площ 72,60 кв. м. и идентификатор 83510.661.128.1.1, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-52/25.11.2005г. на ИД на
АГКК, състоящ се от две стаи, кухня-трапезария и сервизни помещения, заедно с
избено помещение № 15, с площ от 3.53 кв. м. и 0.03601% ид. ч. от общите части
на сградата и от правото на строеж, при граници: за апартамента - от север: ул. „***“; от изток: улица „***“; от запад: ап.
№ 2 и общи части; от юг: вътрешен двор; от горе: апартамент № 4; от долу:
гаражи № 1 и 2, помещение за велосипеди и клуб и за избеното помещение - от
изток: коридор; от запад: вътрешен двор; от север: общ коридор; от юг: изба №
4; от горе: гараж № 5 и от долу: земя и при съседни самостоятелни обекти в
сградата съгласно Схема № 15-313690-23.07.2015г. на СГКК гр. Шумен: на същия
етаж: 83510.661.128.1.2; под обекта: 83510.661.128.1.24, 83510.661.128.1.23,
83510.661.128.1.22; над обекта 83510.661.128.1.4. Ищцата твърди, че с НА № 33, том V, рег.
№ 7618, дело № 699/2001 г., по описа на Нотариус, с рег. № 024 и район на
действие ШРС, съпрузите С.К. и Р.Р. продават на ответника В.В.
1/2 ид. ч. от недвижимия имот. С Решение № 67/24.02.2004 г., постановено по ГД
№ 1378/2003 г., по описа на ШРС, влязло в сила на 17.03.2004 г., бракът между
ищцата и ответника Р.Р. бил прекратен. След развода бившите съпрузи установили
трайно фактическо съжителство, което продължило до месец юли 2014 г., когато
ответникът Р.Р. напуснал имота, но запазил ползването на една стая. Ищцата
твърди, че съгласие за доброволна делба на имота с ответниците не може да се
постигне, поради което иска да бъде допусната съдебна делба. Представя писмени доказателства. Претендира разноски
По реда на чл. 211 ГПК, ответникът Р.Р. е подал насрещен
установителен
иск срещу С.К., за преобразуване на
лично имущество в първа фаза на делбеното производство, с който ищецът по
насрещния иск счита, че искът за делба е
допустим и основателен, но се твърди, че тя следва да бъде допусната при други
квоти - 1/8 ид. ч. за С.К., 3/8 ид. ч. за Р.Р. и 4/8 ид. ч. за В.В.. Предявява
претенция за частична трансформация на лично имущество по реда на чл. 21, ал. 2
СК 1985г. /отм./, вр. чл. 34 ЗС, при условията на чл. 342 ГПК. Р.Р. обосновава
исковата си претенция твърдейки, че
процесния недвижим имот е построен от ЖСК „Пролет – 2“, в която само той имал
права на член - кооператор. Правото на строеж в полза на ЖСК било учредено
преди 30 години, и платено през 1983 г. – 1984 г. т. е. преди сключването на
брака със С.К.. На 11.10.1986 г. били одобрени архитектурните проекти, след
което започнало строителството. До месец юни 1988 г., когато двамата сключват
граждански брак, всички парични вноски в ЖСК общо 5 504,20 лв. били платени от лични доходи на Р.Р. и имали извънбрачен
характер. Акт обр. 16 за сградата бил издаден на 20.05.1994 г., а нотариалният
акт, с които собствеността върху процесния апартамент е придобита в режим на СИО от С.К. и Р.Р., бил от 14.07.1995 г. През
периода от месец юни 1988г. до 14.07.1995г., по строителството на сградата,
вътрешните работи и обзавеждане на апартамента, Р.Р. платил сумата 11 276.29
лв., или общо инвестирал в апартамента сумата 16 780.49 лв. Твърди се, че тази
сума е платена само от него – с лични средства от преди брака, от личен влог и
жилищен заем, по който той бил едноличен длъжник. Прилага писмени доказателства. Претендира разноски
В отговора на насрещната искова молба ответницата С.К.
счита насрещната искова претенция, за частична трансформация на лично
имущество, както за погасена по давност, така и за неоснователна. На основание
чл. 193, ал. 1 ГПК оспорва истинността, съдържанието и верността на писмени
доказателства приложени към насрещната искова молба: „К. № 10189 на ДСК Шумен“
за сумата 803 лв. платени за право на строеж –стр. 47 от делото, „Вносна
бележка № 802/12.11.1985 г. на ДСК Шумен за сумата 1016 лв.“ - стр. 48 от
делото и „Окончателно разпределение на жилищата в ЖСК „Пролет-2“ – стр. 42 и 43
от делото. В условията на алтернативност, ответната страна по насрещния иск се
позовава на изтекла придобивна давност в полза на С.К. за придобиване право на
собственост върху ¼ ид. ч. от процесния имот, на основание чл. 79, ал. 1
ЗС. Представя писмени доказателства.
Въпреки предоставените срокове по чл. 131 ГПК,
ответникът В.В.
не е депозирал отговор нито на исковата
молба, нито на насрещната искова молба, не е изразил становище по допустимостта
и съществото на исковете и по обстоятелствата, на които се основават; не е
изложил възражения срещу исковите претенции; не е посочил доказателства и
конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и не е представил писмени
доказателства, с които евентуално разполага.
В хода на проведените по делото съдебни заседания
страните С.К.
и Р.Р. се явяват лично и с процесуални представители. В.В. не се явява и не
се представлява. С.К., чрез процесуален
представител адв. Ш., поддържа предявения първоначален иск и моли за
постановяване на решение срещу ответника, с което исковите претенции бъдат
уважени, като не поддържа възражението предявено в отговора на насрещната искова молба, при условията на алтернативност, за придобиване право на собственост върху ¼ ид. ч.
от процесния имот поради изтекла придобивна давност, на основание чл. 79, ал. 1
ЗС. Р.Р., чрез процесуален представител адв. Б., поддържа своите
исковите претенции и моли да бъдат уважени.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено
от фактическа страна следното:
Жилищният имoт предмет на настоящото
производство за съдебна делба е апартамент, с избено
помещение, ведно с
0.03601% ид. ч. от общите части и от правото на строеж, в сграда построена по реда на
Закона за ЖСК,
върху държавен парцел - поземлен имот, с идентификатор 83510.661.128, в
квартал 11, парцел 6-ти КЖС по плана на гр. Шумен. Апартаментът е № 1, на първи етаж, с площ 72,60 кв. м. и
идентификатор 83510.661.128.1.1, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-52/25.11.2005г. на ИД на АГКК, при
граници: от север - ул. „Марица“; от изток -
улица „П. Парчевич“; от запад - ап. № 2 и общи части; от юг - вътрешен двор; от
горе - апартамент № 4; от долу - гаражи № 1 и 2, помещение за велосипеди и
клуб. Избеното помещение е с № 15 и площ 3.53 кв. м., при граници: от изток -
коридор; от запад - двор; от север - коридор; от юг - изба № 4; от горе - гараж
№ 5 и от долу - земя
Съгласно Удостоверение /лист 85
от делото/ ЖСК „Пролет – 2“ е учредена през 1986г. и е била регистрирана в ОС
– Шумен под № 7/05.05.1986г.. Съгласно Протокол № 4 от 15.09.1986г. на общо
събрание на ЖСК /лист 91 от делото/ ЖСК „Пролет“, се разделя на ЖСК „Пролет –
1“ и ЖСК „Пролет – 2“. От приетото по делото Разрешение за строеж №
94/20.10.1986г. се установява, че на ЖСК „Пролет – 2“, се разрешава да изгради
едропанелна жилищна кооперация от четири секции: А, Б, В и Г; на 8,7 и 6 етажа;
по одобрен архитектурен
проект от 11.10.1986 г.. Строителната линия и ниво за изграждане на
сградата е дадена на 20.04.1987 г.. Подготвителния етап на строителството
включващ: отчуждаване на имоти, изготвяне на идейни проекти, учредявяне на ЖСК
/общо събрание, избор на органи, включване на несобственици на терена, като
член кооператори/, и др. е продължил около 11 месеца, преди даване на
строителната линия – установимо от заключението на допуснатата по делото
съдебна експертиза /лист
160 - 166 от делото/.
От допуснатите по
делото гласни доказателства /показанията на св. В. С./ се установи, че Р.Р., не
е бил сред учредителите в ЖСК „Пролет – 2“ и е приет за член – кооператор през есента на
1986г., като съгласно Протокол № 3/26.10.1986г. /лист 87 от делото/ на Р.Р., са отредени
права за апартамент № 11 - на четвъртия етаж, секция А. Съгласно същите
показания през 1989г. Р.Р. е освободил правата за апартамент 11 и е придобил
членствени права за апартамент № 1, на първия етаж, секция А.
На 12.06.1988 г. между
ответника Р.Р. и
ищцата С.К.
е сключен граждански брак, от който имат едно дете – З. Р.Р., с ЕГН: **********.
Преди сключването на този брак, Р.Р. е имал предходен граждански брак, сключен
на 16.11.1980 г, и прекратен с решение № 727/19.07.1984 г., ГД № 767/1984 г.,
по описа на ШРС, от който брак е големият му син - В.Р.Р. /третия съделител в
настоящия процес/.
На 08.02.1993г. с Констативен
протокол е извършено предаване на секция А от ЖСК „Пролет – 2“, а
съгласно удостоверение
изх № 94- 00-78/09.02.1995 г., по описа на Община - Шумен, на 30.03.1993г., от
приемателна комисия, е съставен Акт обр. 16, за секции А, В и Г от ЖСК „Пролет – 2“, с
който е удостоверено, че обектът е изпълнен по одобрените проекти. От приетото
по делото „Окончателно разпределение на жилищата в ЖСК „Пролет – 2“, гр.
Шумен, секция А“, се установява, че Р.В.Р. получава жилище № 1, на първия етаж.
На 14.07.1995 г. с НА № 160, том VIII,
дело № 2962/1995 г., на нотариуса при ШРС, С.К. и Р.Р., при режим на
имуществена общност, придобили през време на брака правото на собственост върху
недвижим имот – апартамент от две стаи, кухня-трапезария и сервизни помещения,
със застроена площ 72,60 кв. м. и граници: от север - ул. „***“; от изток - улица „***“; от юг -
вътрешен двор; от запад - ап. № 2 и общи части; от долу - гаражи № 1 и 2,
помещение за велосипеди и клуб; от горе - апартамент № 4, заедно с изба № 15 с
площ 3,53 кв. м. и граници: от север - коридор; от изток - коридор; от юг -
изба № 4; от запад - вътрешен двор; от горе - гараж № 5, ведно с 0.03601 ИЧ от общите
части на сградата и мястото. При съставянето на този НА са били
представени: Заповед за отстъпено право на строеж върху държавна земя №
35/22.01.1985г. на Общински Съвет – Шумен, Разрешение за строеж № 94/20.10.1986г.
и Протокол от 09.03.1995г. на общото събрание на ЖСК „Пролет – 2“ за
разпределение на жилищата. От
приложения по делото Протокол за ценообразуване (л. 94 по делото) е видно, че
общата стойност на процесното жилище по ПСД е 18 313 лв.,
а към 14.07.1995 г. /момента на придобиване на собствеността от съпрузите С.К. и Р.Р./, съгласно НА № 160, том VIII, дело №
2962/1995 г., базисната
пазарна стойност на имота е 91 800 лева.
На 20.09.2001 г. с НА № 33, том V, рег.
№ 7618, дело № 699/2001 г., по описа на Нотариус, с рег. № 024 и район на
действие ШРС, съпрузите С.К. и Р.Р. продават на големия син на ответника Р.Р. от първия му граждански брак - В.Р.Р. /третия съделител в
настоящия процес/ 1/2 ид. ч. от процесния недвижим имот.
Бракът между Р.Р. и С.К. е прекратен поради развод
с влязло в сила на 17.03.2004г решение № 67/24.02.2004г., ГД № 1378/2003г., по
описа на ШРС, като процесното жилище, е предоставено за съвместно ползване на
двамата бивши съпрузи.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл.
12 ГПК, съдът намира за установено от правна страна следното:
При предявен иск, с правно основание чл. 34 ЗС вр. чл. 341 и сл.
ГПК, с оглед особеностите на
производството по съдебна делба, в тежест на всеки от съделителите е доказване
на изгодните за него факти, като всеки е ищец по своя иск и ответник по иска за
делба на всеки от останалите съсобственици, като всяка от страните по делото
следва да установи: съществуването на делбените имоти; наличието на имуществена
общност по отношение на имотите, предмет на делба и начина на възникване на
същата, съобразно твърденията изложени в обстоятелствената част на исковата
молба; кръга на лицата, участващи в съсобствеността; качеството си на
съсобственик на имота, предмет на делба; както и размер на притежавания дял.
Между страните в настоящото производство е безспорно
наличието на съсобственост, възникнала по време на брака между С.К. и Р.Р., въз основа на членуване на последния в ЖСК „Пролет – 2“ и имаща
за предмет делбения имот. Съгласно чл. 13, ал. 1 СК /чл. 19 СК - 1985 г./ недвижимите и движимите вещи и правата върху вещи,
придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата
съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, и служат за задоволяване
нуждите на семейството. Между страните е
безспорно че ответникът В.Р.В. притежава 1/2 ид. ч. от правото на собственост,
придобито чрез продажба от С.К. и Р.Р.. Спорът
между страните е относно размерът на притежаваните от С.К. и Р.Р. дялове в общността след продажбата, въведен с насрещния
установителен иск за
частична трансформация на лично имущество, с правно основание чл.
21, ал. 2 СК /отм./. В тежест на ищецът по този иск бе да установи наведените от него положителни твърдения за фактите,
на които основава правата и исканията си, както и, че вложените негови лични
средства са над 10 % от стойността на придобитото вещно право, а ответникът да
проведе насрещно доказване насочено към оборване доказването на ищеца, но с
предмет същите факти.
Относно възражението от ответницата С.К., за
погасяване по давност на искът, с правно основание чл. 21, ал. 2 СК 1985г.
/отм./, вр. чл. 34 ЗС, направено с отговора на насрещната искова молба, настоящият
състав на ШРС намира, че искът за частична трансформация на лично имущество е установителен
по своя характер иск и може да се предяви без ограничение във времето /не се
погасява по давност, няма срок в който следва да бъде предявен/, като
претенцията може да бъде и под формата на правопогасяващо или правоизключващо
съсобствеността възражение след прекратяване съпружеската имуществена общност
на съпрузите поради прекратяване на брака, без значение, че действащи са
правните норми и режим на СК/2009г., поради което възражението е неоснователно,
а искът следва да се разгледа по същество.
Искова претенция по насрещния установителен иск е за трансформация на парични средства, с източник
спестовен влог и жилищно спестовен влог на името на ищеца, както и жилищен заем
отпуснат от ДСК с твърдението, че са вложени, в недвижим имот, построен през
периода от 20.04.1987
г.. до 30.03.1993г., за изпълнение членствени
задължения на ищеца в ЖСК.
Практиката е установила правилото, че доказване
преобразуване на лично имущество на единия съпруг в част от общо придобитото в
течение на брака може да се установява с гласни доказателства. (Р по гр. д. №
403/1994 г., І ГО на ВКС; Р по гр. д. № 1403/1990 г., І ГО и др.). С оглед на
това и поради направените от страните искания съдът е допуснал до разпит, при режим на довеждане, трима свидетели на ищцовата
страна и двама свидетели на ответната страна по насрещния иск. По въпроса за
наличието на частична трансформация на притежаваното от Р.Р. лично имущество в недвижимия
имот - предмет на делбата, като влагане на парични суми, от трети за спора
физически лица и от доходи, като едноличен търговец, пряко свидетелства само
Йорданка Б. – бивша съпруга на Р.Р., която твърди, че през периода 1986-1988г. е
дала общо 3 200 – 3 300 лева, които са били внасяне в кооперацията, на касиера,
но не винаги са издавали документи. Другите свидетели допуснати до разпит по
искане на ищеца по обратния иск – Н. И. и С. И. установяват, че Р.Р., като
работещ на частно, по постановление, и занимавал се с фотография, клиентите му
плащали на ръка и той изкарвал и винаги е имал много пари. Никой от тези свидетели на ищеца не установиха факта на прякото
влагане на суми, при строителството на процесното жилище. Предвид изявленията на
свидетелката Й. Б., от една страна, че Р.Р.,
като фотограф бил много актуален в професията си и изкарвал много пари, за да
покрива разходите си, установено от показанията и на останалите двама свидетели
и от друга, че след развода никога не е прекъсвала отношенията с бившия си
съпруг, съдът преценява нейните показания с оглед на всички други данни по
делото, като се има предвид възможна заинтересованост, на основание чл. 172
ГПК, поради което не кредитира твърдението, че е дала общо 3 200 – 3 300 лева,
които са били внесени в кооперацията, тъй като според нейните твърдения бившият
и съпруг изкарвал и винаги е имал много пари.
По делото са приети писмени доказателства приложени
към насрещната искова молба: „Квитанция № 10189 на ДСК Шумен“ за сумата 803 лв.
платени за право на строеж –стр. 47 от делото, „Вносна бележка № 180/2 от
12.11.1985 г. на ДСК Шумен за сумата 1016 лв.“ - стр. 48 от делото и
„Окончателно разпределение на жилищата в ЖСК „Пролет-2“ – стр. 42 и 43 от
делото. На основание чл. 193, ал. 1 ГПК същите са оспорени относно истинността
на съдържанието от ответната страна по насрещния иск.
Относно писмено доказателство „Квитанция № 10189 на
ДСК Шумен – прехвърляне сумата 803 лв. за право на строеж“ /стр. 47 от делото/,
съдът установява, че е с посочена и неоспорена дата на съставяне „ 25.09.83г.“.
Относно „Вносна бележка № 180/2 от 12.11.1985 г. на ДСК Шумен, /стр. 48 от
делото/, за сумата 1016 лв.“, с оспорена дата на съставяне „12.11.1985г.“. От
приетото заключение на допуснатата по делото съдебно – графическа експертиза се
установява, че датата положена с печатно датно устройство върху това писмено
доказателство е вероятно автентичен, но дали е поставено в момента на съставяне
на документа отговор не може да бъде даден. Въпросната вносна бележка
удостоверява, че посочената в нея сума е внесена от Р.В.Р. в „ДСК по
сметка 180, парт. 2, фонд жил. строителство СД ИСС“, като в графа: за какво се
внася сумата е отразено: „ЖСК „Здравец““. Предвид
установеното по делото, че ЖСК
„Пролет – 2“ е учредена през 1986г. и регистрирана в ОС – Шумен през месец май
същата година под № 7/07.05.1986г., че Р.Р. не е бил сред
учредителите и е приет за член – кооператор през есента на 1986г., когато е възникнало членственото му правоотношение в ЖСК „Пролет – 2“, като съгласно
Протокол № 3/26.10.1986г. /лист
87 от делото/
на същия са отредени права за
апартамент № 11 - на четвъртия етаж, секция А, то съдът намира тези две плащания от „ 25.09.83г.“ и от „12.11.1985г.“, за неотносимо към настоящия спор.
В описа на документите представени от Р.Р. присъстват две книжки на негово име: серия В № 922221
- за жилищно-спестовен влог и серия А № 801121 - за спестовен влог. От приетото
заключение на допуснатата по делото съдебно - икономическа експертиза се
установява, че механизмът за извършване плащанията по строителството на ЖСК
трябва да бъдат описани в устава на ЖСК, какъвто не е представен по делото,
както и че не може да се направи извод всички средства по влоговете да са
използвани за плащане по проекто – сметната документация на ЖСК „Пролет – 2“. От
отразените в двете спестовни книжки записвания се установява, че както до възникване
на членственото правоотношение на ищеца с ЖСК „Пролет – 2“ - 26.10.1986г., така и след това /до закриване
на влоговете – месец юни 1987г. и съответно месец окт. 1987г./ има множество
вноски и тегления на парични суми, но в двете спестовни книжки няма данни за
плащания извършени направо от Р.Р. в полза на кооперацията. От допуснатата по делото вносна бележка контролен №
2053/25.01.1995г. /лист 50 от делото/, приета и неоспорена от страните, се
установява, че по сметка в ДСК с титуляр Р.Р. на 25.01.1995г. са внесени 11
276.29 лева за погасяване на жилищен заем. Доказателства за размера, момента на
отпускане и усвояване на този заем по делото не са представени. Приети са две
Удостоверения от “Банка ДСК” АД – изх. № 372/04.02.2016 г. – /лист 166 по
делото/ и изх. № 4653/17.12.2015 г. /лист 168 по делото/, от които става ясно,
че към настоящият момент банката не разполага с данни за периода 1983 – 1996г.,
относно влогове и
жилищен кредит на името на Р.Р., както и относно
документи за регистрация, строителство и финансиране на апартаменти в ЖСК „Пролет – 2“, гр. Шумен, секция
А“, тъй като документи от
посочения период не се съхраняват.
Предвид изложеното само от посочените писмени
доказателства не се установяват твърденията на ищеца по насрещния иск, че при придобиване на процесния апартамент, събраните парични
средства от личен влог, от друг жилищно - спестовен влог и от жилищен заем получен
от ДСК – Шумен, по който той бил длъжник еднолично, преди брака със С.К.,
изцяло са вложени в строителството на жилището. Същевременно относно сумата 2 335.00
лева по
жилищно -
спестовния влог, предвид неговата цел, с отбелязване, че е усвоена на
29.06.1987г. т. е. след възникване
на членственото правоотношение на ищеца с ЖСК „Пролет – 2“, съдът приема за установено, че е относима към предмета
на доказване. Аргумент в подкрепа на този извод е и прието по делото,
неоспорено от страните, уведомително писмо до Р.Р. за ликвидиране на този влог /лист 49 по делото/.
Предвид което следва, за да се
признае отчасти трансформация на лични средства по чл. 23 ал. 2 СК, да се изследва дали този установен размер на вложените
лични, извън семейни средства е незначителен. Дългогодишната съдебна практика е
възприела критерия, вложените лични средства да са над 10 % от стойността на
придобитото вещно право. Ако паричният еквивалент на вложените лични средства е
под този процент, то вложените средства са незначителни и не биха могли да
бъдат основание да се признае отчасти личен дял по отношение на конкретното
имущество. В този смисъл е постановеното в Постановление на Пленума на ВС №
5/1972. Установената съдебна практика изисква, при искова претенция за
трансформация на лични средства, страната да установи факта на влагане на
сумата, имаща извънсемеен произход, към момента на юридическото придобиване
правото на собственост – Р. по гр. д. № 4588/2007 г., ІІ ГО на ВКС. В процесния
случай този момент е 14.07.1995 г., когато с НА № 160, том VIII, дело № 2962/1995
г., на нотариуса при ШРС, С.К. и Р.Р., при режим на имуществена общност, са
придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот. Към този момент
базисната пазарна стойност на имота е 91 800 лева. Предвид изложеното следва де се приеме, че установените,
като вложени в стойността на придобитото процесно имущество, лични
средства в размер на 2 335.00 лева са
незначителни и не биха могли да бъдат основание да се признае отчасти личен дял
по отношение на същото.
Представени са и други неотносими към предмета на
правния спор писмени доказателства.
С оглед на всичко изложено съдът приема, че не се
установи придобиване с лични средства на дял над 10 % от стойността на
процесния недвижим имот при пряко и непосредствено доказване, така както
изисква това закона. С оглед на това следва, че по отношение на това общо
имущество не е оборена законовата презумпция на чл. 21, ал. 3 вр. ал. 1 СК и
процесното жилище придобито в режим на съпружеска имуществена общност от С.К. и
Р.Р. по време на техния брак следва да бъде допуснато до
делба при равни за тези страни квоти – по 1/4 за всяка, както и 2/4 за В.Р.В..
Относно разноските: При този изход на спора по
отношение на предявения и приет за съвместно разглеждане, по реда на чл. 211
ГПК, насрещен установителен иск, следва претендираните от ответната страна разноски
за адвокатско възнаграждение да бъдат възложени в тежест на ищцовата страна, в
размер на 500 лева, за което е представен списък по чл. 80 ГРК, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
Допуска до делба между С.З.К., с ЕГН: **********, Р.В.Р.,
с ЕГН: ********** и В.Р.В., с ЕГН: **********,*** сграда, разположена в поземлен имот, с идентификатор
83510.661.128, в квартал 11, парцел 6-ти КЖС по плана на града, със застроена
площ 72,60 кв. м. и идентификатор 83510.661.128.1.1, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-52/25.11.2005г. на ИД на
АГКК, състоящ се от две стаи, кухня-трапезария и сервизни помещения, заедно с
избено помещение № 15, с площ от 3.53 кв. м. и 0.03601% ид. ч. от общите части
на сградата и от правото на строеж, при граници: за апартамента - от север: ул. „***“; от изток: улица „***“; от запад: ап.
№ 2 и общи части; от юг: вътрешен двор; от горе: апартамент № 4; от долу:
гаражи № 1 и 2, помещение за велосипеди и клуб и за избеното помещение - от
изток: коридор; от запад: вътрешен двор; от север: общ коридор; от юг: изба №
4; от горе: гараж № 5 и от долу: земя и при съседни самостоятелни обекти в
сградата съгласно Схема № 15-313690-23.07.2015г. на СГКК гр. Шумен: на същия
етаж: 83510.661.128.1.2; под обекта: 83510.661.128.1.24, 83510.661.128.1.23,
83510.661.128.1.22; над обекта 83510.661.128.1.4., при квоти 2/4 ИЧ за В.В. и по 1/4 ИЧ за Р.Р.
и С.К., на основание чл. 34 ЗС вр. чл. 341 и сл. ГПК.
Оставя без уважение искът, предявен по реда на чл. 211
ГПК, от Р.В.Р.,
с ЕГН: **********, да бъде признато за
установено по отношение на С.З.К., с ЕГН: **********, че е собственик на 1/8 ид. ч., по отношение на Р.В.Р., с ЕГН: **********,
че е собственик на 3/8 ид. ч. и по отношение на В.Р.В., с ЕГН: **********, че е собственик на 4/8
ид. ч., от недвижим
имот в гр. Шумен,
ул. „***“, № *** - апартамент в сграда, разположена в поземлен имот, с идентификатор
83510.661.128, в квартал 11, парцел 6-ти КЖС по плана на града, със застроена
площ 72,60 кв. м. и идентификатор 83510.661.128.1.1, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-52/25.11.2005г. на ИД на
АГКК, състоящ се от две стаи, кухня-трапезария и сервизни помещения, заедно с
избено помещение № 15, с площ от 3.53 кв. м. и 0.03601% ид. ч. от общите части
на сградата и от правото на строеж, при граници: за апартамента - от север: ул. „***“; от изток: улица „***“; от запад: ап.
№ 2 и общи части; от юг: вътрешен двор; от горе: апартамент № 4; от долу:
гаражи № 1 и 2, помещение за велосипеди и клуб и за избеното помещение - от
изток: коридор; от запад: вътрешен двор; от север: общ коридор; от юг: изба №
4; от горе: гараж № 5 и от долу: земя и при съседни самостоятелни обекти в
сградата съгласно Схема № 15-313690-23.07.2015г. на СГКК гр. Шумен: на същия
етаж: 83510.661.128.1.2; под обекта: 83510.661.128.1.24, 83510.661.128.1.23,
83510.661.128.1.22; над обекта 83510.661.128.1.4., вследствие на трансформация на лично имущество на
основание чл.
21, ал. 2 СК /отм./, вр. чл. 34 ЗС, вр. чл. 342 ГПК, като неоснователно и недоказано.
Осъжда Р.В.Р., с ЕГН: ********** и адрес: ***, да плати
на С.З.К., с ЕГН: ********** и адрес: ***, сумата 500 лева, разноски за
адвокатско възнаграждение по предявен в
производство за съдебна делба и оставен без уважение, насрещен установителен иск, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд
в 14-дневен срок от уведомяване на страните.
Районен съдия: