Р Е Ш Е Н И Е

 

130/22.2.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ШУМЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и шести януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:  

                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: Жанет Марчева

при секретаря П. Н., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1977 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:                              

Производството по делото е образувано по повод предявен от Ю.А.И. с ЕГН ********** ***, със съдебен  адрес ***, кантора 32 срещу Х.Е.И. с ЕГН ********** *** конститутивен брачен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК за прекратяване на сключения между страните на 17.05.2009г. граждански брак, за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № *** от длъжностното лице по гражданско състояние при Община Шумен, поради дълбоко и непоправимо разстройство, настъпило след сключване на брака и на основание чл. 49, ал. 3 от СК обявяване, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има ответника.

Ищцата основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: Страните са съпрузи, по силата на сключения между тях граждански брак на 17.05.2009 г. Имат родено едно дете – син О.  Х.Е., роден на ***г. във Великобритания. През брачния си живот живели в Ирландия за срок около 5 години.  Твърди се, че след кратка почивка в България, страните имали уговорка съпругата да се върне в Ирландия, като в последствие съпруга, заедно с детето се присъединят към нея.  Тъй като това не се случило страните се разделили и от месец юли 2014г. до сега не живеели заедно. Ищцата се завърнала в България, като се установила в апартамент, находящ се в гр.Шумен. Сочи се, че единствената причина за завръщането била нейното дете. Посочва се, че единствената вина за разстройството за брака носел ответника, който играел хазартни игри и злоупотребявал с алкохола. Случвало се било да залага ценни накити, които майка му изкупувала от съответната заложна къща, което понякога водело до липса на средства младото семейство да заплати дори електроенергията си. След употреба на алкохол ответника ставал агресивен и често с поведението си водел до скандали. В заключение се моли за постановяване на решение по делото, с което да бъде прекратен бракът между страните по вина на ответника. Моли се упражняването на  родителските права над О. да ѝ бъдат предоставени на нея, като  бъде определено местоживеенето на детето на адреса ѝ в гр.Шумен; да бъде определен режим на лични контакти на детето с неговия баща  всяка първа и трета събота и неделя  от месеца от 10 часа в събота до 18 часа в неделя с преспиване, един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, първата половина от зимната и пролетната ваканция, празничните дни на Нова година, на рождения ден на бащата, на бабата и дядото по бащина линия, втората половина от религиозните мюсюлмански празници с преспиване, когато детето не е на училище; да бъде осъден ответника да заплаща ежемесечна издръжка на детето в размер на 130 лева месечно, считано от 16.04.2015г., платима до 5 – то число на текущия месец по банков път по сметка на майката, до настъпване на обстоятелство, изключващо или погасяващо изплащането на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска; както и да бъде възстановено предбрачното фамилно име на ищцата и да ѝ бъдат присъдени направените съдебни разноски.

На 03.08.2015г. ищцата е депозирала молба за определяне на привременни мерки от съда,  на основание чл.323, ал.1 от ГПК. В едноседмичния срок на отговор от ответника е депозиран такъв, заедно с насрещна молба за определяне на привременни мерки спрямо малолетното дете.

  Съдът с протоколно определение от 17.09.2015г. се е произнесъл по искането за привременни мерки, като е предоставил упражняването на родителските права върху детето на неговия баща, като е определил местоживеене ***, определил е режим на лични контакти на детето с неговата майка, като я осъдил за заплаща месечна издръжка в размер на 100 лв., считано от датата на депозиране на исковата молба.

В рамките на срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответника е депозирал отговор на исковата молба, като е предявил насрещна такава. В отговора се оспорват изцяло някои от фактическите твърдения в молбата на ищцата – твърдението, че е работила в Ирландия, че е имала спестени трудови възнаграждения, както и наличието на уговорка семейството да живее в Ирландия след 2014 година. Оспорва се и твърдението, че ищцата се е завърнала в България, за да бъде със сина си. Твърди се, че единствен за детето полага грижи ответника, подпомаган от семейството си. В петитума на молбата се формулира искане съдът с решението си да прекрати брака, да предостави родителските права над детето О. на бащата, с местоживеене ***,  да бъде определен режим на лични контакти с майката всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с преспиване, един месец, когато бащата е в отпуск, празничните дни на Нова година на нечетна година с преспиване; да бъде осъдена майката да заплаща издръжка в минимален размер до 5-то число на текущия месец, както и да бъде възстановено предбрачното ѝ име. Моли се за присъждане на деловодните разноски.

В срока на писмен отговор е депозиран такъв от ответницата по насрещния иск, като се оспорват твърденията на ищеца, като неистински. Моли се за отхвърляне на претенциите на ищеца и присъждане на разноски.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, ищцата лично и чрез процесуален представител адв. Б. от ШАК, поддържа предявения иск за развод и моли за положително произнасяне по същия. В писмените бележки подробно се развиват доводи за основателността на претенциите, като се моли за присъждане на разноски.

Ответника лично и с адв. Ш., като упълномощен представител, оспорва исковата молба, поддържа насрещните си искания и моли за тяхното уважаване. В писмената защита по делото се аргументират основанията за уважаване на претенциите и се моли за присъждане на разноски.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Страните са съпрузи по силата на сключения между тях граждански брак на 17.05.2009г., за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № *** от същата дата, от длъжностното лице по гражданско състояние при Община – гр.Шумен. По време на брака на страните им се ражда едно дете – син О. Х.Е., роден на ***г. в Крейгейвън, Великобритания, сега на четири години. В началото на брачния си живот, страните живеели закратко в семейно жилище, находящо се в гр.Шумен, собственост на родителите на съпруга. В последствие заминали да живеят и работят за постоянно в Ирландия за периода от 2009г. до август 2014г. В началото живеели заедно със семейството на сестрата на ищцата, като после се отделили в самостоятелно жилище. В началото брачните им отношения се развивали нормално. Ищцата работила във ферма за отглеждане на гъби, а ответника се грижил за животни в околна селскостопанска ферма. След като забременяла ищцата напуснала работа, а след раждането на детето се грижила за него. Постепенно между страните се породило напрежение, като проблемите помежду им се задълбочили. При едно от завръщанията им в България, а именно през  август 2014г. те се скарали и ищцата напуснала семейството, заедно с детето. Живяла за кратко при сестра си, като после заминала за Ирландия, като оставила детето при неговия баща в с. Развигорово. От този момент нататък за детето се грижил ответника, с подкрепата на своите родители. Ищцата се завърнала обратно близо половин година по-късно - в края на месец март 2015г. Срещала се с детето, дори и то преспивало при нея. Отношенията между родителите обаче се влошили още повече, след образуване на гражданските дела помежду им, което пречило не само на комуникацията помежду им по отношение на детето, но и на контактите на майката с О.. През този период ищцата живеела в жилище в гр.Шумен, собственост на нейната сестра.  В края на 2015г.  отново отпътувала за Ирландия, като се завърнала обратно в края на месец януари 2016г. за датата на съдебното заседание по делото.   

В производството са събрани гласни доказателства посредством разпита на свид.Е.М.Ч. – съседка на ищцата, свид. С.М.Х. – позната на ищцата, свид. И.Р.И. - детска учителка на детето, свид. Н.Д.А. – съсед на ответника, свид.  С.М. О. – братовчед на ищцата, свид. Н.А.И. – сестра на ищцата, свид. С.К. Х. -  майка на ответника и свид. Л.С.А. – директор на детската градина, посещавана от детето. Съдът преценява събраните по делото гласни доказателства, съобразявайки евентуалната заинтересованост и предубеденост на част от свидетелите от изхода на делото, предвид роднинските им връзки със страните или близките приятелски такива. По отношение на показанията на свид. О. и И. касателно залагането на семейни накити, както и по отношение на нанесен побой над ищцата от съпруга,  съдът взема предвид начина, по който свидетелите са узнали тези факти, тъй като не са били преки очевидци на горното и впечатленията им са основани изцяло на разкази на ищцата и нейната баба.  Кредитира показания на всички разпитани свидетели, които кореспондират с останалия събран доказателствен материал.

По делото са изготвени и няколко социални доклада, като е изслушан и социален работник А.. Социалния работник сочи, че не е изготвен писмен доклад по отношение на майката за датата на последното съдебно заседание, поради отсъствието ѝ от страната, като след завръщането ѝ обаче е проведено проучване.

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът формулира следните правни изводи:

Изхождайки от установената по делото фактическа обстановка и поведението на страните, решаващият състав приема за установено, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, както и желание за полагане на общи грижи към детето им. Съдът основава изводите си в тази насока, както на  събраните в хода на делото писмени, така  и на гласните доказателства.  При разглеждане на иск за прекратяване на брака, съдът следва да съобрази задължителната практика на Върховния съд по този въпрос -  Постановление № 1 от 1957 на Пленума на ВС и Постановление № 10 от 03.11.1971г. на Пленума на ВС, които не са изгубили значението си и са задължителни за приложение. В съответствие с разясненията дадени в тях съдът е длъжен да прекрати брака поради развод, само когато констатира, че искането е продиктувано от внимателно обмислени и обосновани причини и че запазването му би противоречало на принципа за нормален семеен живот и отглеждане на дете. В случая е налице както дълбоко, така и непоправимо разстройство на брака – по делото е без съмнение, че страните не биха могли да закрепят брачната си връзка, като липсва желание и у двамата в тази насока.  Или искането за постановяване на развод е основателно и следва да бъде уважено.

В настоящото производство е поставен въпроса за вината за разстройството в брачните отношения, затова и съдът е длъжен да обсъди този въпрос. В настоящия случай съдът намира, че настъпилия разрив между съпрузите не е в резултат на виновното поведение само на единия от тях, като причината не би могло да се търси само при единия. Съдът намира, че с поведението си (съпругата е напуснала семейството си и е заминала за продължителен период в чужбина, а съпругът е преустановил контактите си с нея)  и двамата са поставили собствените си интереси над интересите на семейството. И двамата не са положили усилия да заздравят брачната си връзка, като отстранят съществуващите помежду им противоречия със взаимни отстъпки и компромиси. Следва да се отбележи, че в резултат на съдебните производства отношенията помежду им още повече са влошени. В Решение № 802 от 202.2011г. на ВКС по гр.д.№ 1783/2009г. IV г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК се приема, че по иск за развод от правно значение има всяко отделно поведение, което разстройва отношенията между съпрузите, като от значение е не отделния поведенчески акт, а конкретните условия при които е извършен. В тази връзка бяха изложени взаимни обвинения и от двете страни – от страна на съпругата за редовна злоупотреба с алкохол от мъжа и пилеене на семейни средства, а от страна на съпруга за изтегляне на спечелените от мъжа парични средства и прехвърлянето им на името на сестрата на съпругата. Тези взаимни обвинения не бяха безспорно доказани по делото, затова и съдът не намира, че вината се носи изцяло от всеки един. Твърдението, че е било налице уговорка между съпрузите да живеят и работят в Ирландия след 2014г. също е недоказано, тъй като ищцата преди заминаването си не е дала писмено съгласие детето да пътува извън  Република България и така то не е могло да отиде при нея. От друга страна съпругът не е положил никакви усилия за закрепване на брачната връзка. Или съдът намира, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи, тъй като и двамата са се дезинтересирали един от друг, демонстрирайки незачитане на семейните ценности, което е довело до разрив в отношенията им.

По делото е направено искане за възстановяване на предбрачното фамилно име на ищцата, което съдът намира за основателно. Поради това следва да бъде възстановено името на жената от Ю. на О..

Относно упражняването на родителските права и личните отношения между детето и  родителите, както и определяне на месечна издръжка: При решаването на горните въпроси, съдът отчита интересите на всички заинтересовани, но приоритет има интересът на детето, за който съдът следи служебно. Съгласно Постановление № 1 от 12.11.1974г. по гр.д. № 3/1974г.  на Пленума на ВС, съдът определя родителя, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, като държи сметка за интересите на детето, но и при преценка на група обстоятелства - родителските и моралните качества на всеки родител, социалната среда на родителите, битовите условия, с които всеки родител разполага, възраст и пол на детето, привързаността на детето към родителя, включително и обстоятелството за наличие на  помощ от трети лица. В Постановлението се сочат отделни белези на всяка една група обстоятелства, които следва да се разгледат от съда поотделно, като съвкупността на всички е от значение за изхода на делото.

Съдът констатира, че и двамата родители притежават необходимия родителски капацитет, като е налице емоционална връзка между тях и детето. По отношение на битовите условия на живот и материални възможности за отглеждането на детето, бащата разполага с много добри социални и битови условия. Бащата и детето живеят заедно с родителите на мъжа,  в двуетажна къща в  с. Развигорово, като детето има обзаведена самостоятелна стая. Детето посещава детската градина в с. Струйно, където се чувства добре. Доходите на семейството се осигуряват от стопанската дейност на бащата, свързана с упражняване на таксиметрови превози със собствен таксиметров автомобил. Бащата изцяло разчита на помощта на своите родители, които активно се включват в грижите за детето – понякога го водят и вземат от детска градина, грижат се за него в дома си и т.н.  Ищцата не притежава собствено жилище. Видно от представения Договор за заем за послужване на недвижим имот (стр.5 от делото), считано от месец април 2015г. ѝ е предоставено за живеене жилище, находящо се в гр.*****, собственост на сестра и и нейния съпруг, като следва да го освободи на 16.04.2016г. или след около два месеца. Видно от социален доклад от 10.09.2015г. (стр.64 от делото) в жилището, състоящо се от две стаи и кухня,  към момента на проверката е нямало работещи хладилник и бойлер. В доклада е отразено, че по думи на майката за нея не било финансов проблем да осигури работещи електроуреди, но не считала за необходимо, тъй като живеела на два адреса – в гр.Шумен и в с. Студеница. Към момента на последващата проверка извършена през месец януари 2016 г. социалния работник сочи, че условията са подобрени и тези уреди вече работели. Ищцата няма постоянна работа в България, като не е регистрирана и в Бюрото по труда като лице търсещо си работа.  Към момента осигурява необходимите ѝ финансови средства работейки периодично в Ирландия. Ищцата разчита на помощ на трети лица в лицето на своята баба, която понастоящем е над седемдесет годишна, но е в сравнително добро здравословно състояние.

Съдът съобразявайки на първо място интереса на детето, изложеното по отношение на отделните групи обстоятелства, и всички доказателства по делото счита, че упражняването на родителските права по отношение на малолетния О. следва да се предоставят на неговия баща. И  двамата родители са грижовни към детето, но при родителския капацитет като цяло бащата  има предимство, тъй като се е грижил за детето в последната година и половина. Така също детето е привикнало в средата, в която се намира, както в семеен план, така и в детската градина, която посещава. Или бащата  се явява по - пригодният родител на този етап от развитието и възпитанието на детето.  Местоживеенето на детето следва да бъде определено на адреса на бащата, който е в *****.

По отношение режима на лични контакти на майката с детето: При определяне на режима на лични отношения следва да бъде съобразен интересът на детето, който  налага осигуряването на възможност за най-пълноценни контакти и с двамата родители, независимо, че същите не полагат съвместни грижи за тях в едно домакинство. Родителят, който не упражнява непосредствено родителските права,  не е лишен от тях и също следва да има възможност пълноценно да изразява своята родителска обич и да полага грижи. Режимът на лични отношения следва да е по-разширен, предвид емоционалната връзка между детето и майката, като следва да е съобразен и с местоживеенето на страните. Поради това съдът намира, че е удачно майката да има възможност да взема О. при себе си два пъти месечно от 10.00 в събота до 16.00 в неделя, всяка първа и трета седмица от месеца. В периода на лятната ваканция майката ще има възможност да го взема по един месец. Всяка четна календарна година ( например 2014, 2016 и т.н.) майката ще го взема през Новогодишните празници, като всяка година ще го взема за периода през втората половина на мюсюлманските религиозните празници, когато детето не е на детска градина или училище, както и на рождения ден на майката, както и три часа през рождения ден на детето когато не е на градина или училище.

По отношение на издръжката на детето:  Разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК предвижда, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. По отношение на ненавършило пълнолетие дете правото да получи издръжка е безусловно. Размерът на издръжката, съгласно чл.142, ал.1 от СК, се определя в зависимост от нуждите на детето, и възможностите на родителя, който я дължи. За нуждите на четиригодишно момченце, цялостната издръжка съдът определя на по 200 лева. Съдът намира, че това е необходимата издръжка  с оглед на правилното им отглеждане, здравословното състояние, нужди от получаване на образование и задоволяване на техните потребности и ежедневни нужди. На съобразяване подлежат възможностите на родителя да заплаща издръжка с оглед на доходите, имотното му състояние, квалификация, дали има задължения за издръжка към други лица. И двамата родители ( които са в трудоспособна възраст) нямат задължения към непълнолетни лица. Родителят, комуто е предоставено упражняването на родителските права, следва да поеме по-малък размер от общата месечна издръжка на детето, доколкото той дава част от издръжката в натура, а и неизбежно върху него в случая ляга тежестта от възпитанието и ежедневните грижи за детето. По делото има доказателства за реализирания от бащата доход, като за майката няма данни какъв доход реализира. Затова съдът намира, че майката следва да бъде осъдена да заплаща издръжка в размер на 120 лв., със законните последици при просрочие на вноска, считано от влизане в сила на решението, като останалото следва да се поеме от другия родител. В хода на процеса са определени привременни мерки, които са в сила до  окончателното решение по делото, затова и определената с решението издръжка се дължи от влизане на настоящото решение в сила.

На основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 40 лв., като констатира, че  таксата е внесена в размер на 25 лв., поради което ответника следва да бъде осъден да заплати остатъка в размер на 15 лв. Ищцата следва да заплати държавна такса върху присъдения размер на издръжката в размер на 172.80 лв., както и 5 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. 

Предвид, че съдът е намерил и двамата съпрузи за виновни, то направените от страните разноски по брачното дело следва да останат в тяхна тежест, така както са направени, на основание чл.329, ал.1 от ГПК.

Мотивиран от така изложените съображения, съдът на основание чл.235 от ГПК  

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Х.Е.И. с ЕГН ********** с адрес *** и Ю.А.И. с ЕГН ********** ***, сключен на 17.05.2009г. пред длъжностното лице по гражданско състояние при Община Шумен, за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № ***/17.05.2009г., на основание чл. 49, ал. 1 СК.

ОБЯВЯВА, че вина за разстройството на брачните отношения имат двамата съпрузи.

   ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака жената да възстанови предбрачното си фамилно име -  О..

  ПРЕДОСТАВЯ родителските права върху роденото от брака малолетно дете – О. Х.Е. с ЕГН ********** на бащата Х.Е.И. с ЕГН **********,  като местоживеенето на детето е при бащата  на адрес с. *****.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на детето О. с майката Ю.А.И.  с ЕГН **********  всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота  до 16.00 в неделя, с преспиване; един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск;  всяка четна календарна година през периода на Новогодишните празници; всяка година в периода през втората половина на мюсюлманските религиозните празници, когато детето не е на детска градина или училище, както и на рождения ден на майката, както и три часа през рождения ден на детето, когато не е на детска градина или училище.

ОСЪЖДА Ю.А.И.  с ЕГН ********** да заплаща на малолетния си син О. Х.Е. с ЕГН **********  чрез неговия баща и законен представител Х.Е.И. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 120 лв. (сто и двадесет лева), дължима по банков път по сметка на бащата до 5 – то число от текущия месец, ведно със законната лихва за забава, считано от влизане на решението в законна сила до настъпване на законни  причини, водещи до нейното изменение или прекратяване.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по делото в размер на 40 лв. (четиридесет лева).

ОСЪЖДА Х.Е.И. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Шуменски районен съд сумата от 15.00 (петнадесет лева), представляваща окончателна държавна такса по иска за развод, както и 5 лв. /пет лева/ при евентуалното издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА Ю.А.И.  с ЕГН ********** да заплати  в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Шуменски районен съд сумата от 172.80 (сто седемдесет и два лева и осемдесет стотинки), представляваща държавна такса върху присъдения размер на издръжката, както и 5 лв. /пет лева/ при евентуалното издаване на изпълнителен лист.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването му  на страните.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението, на основание чл.242, ал.1 от ГПК в частта му по отношение на присъдената издръжка.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: