Р Е Ш Е Н И Е
378/12.5.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На двадесет и седми април през две хиляди и шестнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Д.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №1999 по описа на ШРС за 2015 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство във фазата по допускане на делбата.
Производството по настоящото дело е образувано въз
основа на предявен от В.Х.А., с ЕГН**********, с адрес *** срещу А.Х.А., с ЕГН**********,
с адрес *** иск за съдебна делба на следния недвижим имот: Трети жилищен етаж
от триетажна жилищна сграда със застроена площ от 99.68 кв.метра /деветдесет и
девет квадратни метра и шестдесет и осем квадратни дециметра/, ведно със
северно избено помещение №3 /три/ и западно избено помещение №3 /три/,
построена в парцел I /първи/ в квартал 289 /двеста осемдесет и девет/ по плана
на гр.Шумен, област Шумен, община Шумен с идентификатор 83510.671.51.1.13
/осемдесет и три хиляди петстотин и десет точка шестстотин седемдесет и едно точка
петдесет и едно точка едно точка тринадесет/ по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Шумен, попадащ в сграда с идентификатор 83510.671.51.1 /осемдесет и три хиляди
петстотин и десет точка шестстотин седемдесет и едно точка петдесет и едно
точка едно/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Шумен, при
съседи: на същия етаж 83510.671.50.1.3, под обекта 83510.671.51.1.2, ведно с
общите части на сградата и от правото на строеж по смисъла на чл.38 от ЗС. В
исковата молба ищцата излага, че по отношение на описания имот е налице
съсобственост между нея и нейния брат – ответника и че същият първоначално е
бил закупен с договор за покупко-продажба от техните родители. Счита, че и
двамата притежават по ½ ид.част от имота. Тъй
като не постигнали доброволно съгласие за подялба на имота, моли съда да
постанови решение, с което да допусне делба на съсобствения
им недвижим имот, подробно описан по-горе при квоти за съделители,
както следва: ½ ид.част – за ищцата В.Х.А., с
ЕГН********** и ½ ид.част за ответника А.Х.А.,
с ЕГН**********. С исковата молба ищцата отправя до ответника покана на
основание чл.31, ал.2 от ЗС да й заплаща обезщетение за това, че я е лишил от
ползване на нейната идеална част от имота в размер на 200 лева месечно.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с упълномощен
представител – адв.А.А. от ШАК, като поддържат
исковата молба. В представени по делото писмени бележки излагат допълнителни
мотиви в тази насока.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения
едномесечен срок от негова страна е бил депозиран писмен отговор. В отговора
ответникът признава факта, че описания в исковата молба недвижим имот е съсобствен между него и ищцата. Счита, че към делбената
маса следва да бъдат включени и северно избено помещение №3, западно избено
помещение №3, 1/3 ид.част от тавана, 1/3 ид.част от дворното место, цялото от 373 кв.метра с
идентификатор 83510.671.51.
При условията на алтернативност
оспорва искането за съдебна делба на северно избено помещение №3 и западно
избен помещение №3, като твърди, че същите са придобити от ответника по силата
на НА №128, том II, рег.№7605, дело №299/2006 год.. В този смисъл, доколкото по
силата на НА за дарение №113, том III, рег.№6542, дело №427/12.06.2009 год.
същите две избени помещения са били прехвърлени на ищцата, счита, че към датата
на втората прехвърлителна сделка Б.М.Х. и Х. А.Х.
вече не са били собственици на същите, поради което се налага извода, че са
прехвърлили чужди вещи. В тази връзка счита, че посочените в отговора
нотариални актове – НА №128, том II, рег.№7605, дело №299/2006 год., НА за
дарение №113, том III, рег.№6542, дело №427/12.06.2009 год. и НА №115, дело
№429/2009 год. са нищожни в частта относно 1/3 ид.част
от тавана, 1/3 ид.част от дворното место с
идентификатор 83510.671.51, поради което тези общи части следва да бъдат
включени към делбената маса. В същото време прави
възражение за нищожност на НА №115, дело №429/2009 год. на основание чл.26,
ал.2, предл.четвърто от ЗЗД, като твърди, че
посочената сума от 38152.50 лева не е била изплатена от страна на купувача по
сделката на продавачите. Счита, че така посочената като покупко-продажба сделка
е привидна и прикрива извършено между страните дарение, с което пък е накърнена
запазената част на ответника А.Х.А.. В тази връзка при условията на алтернативност оспорва извършеното дарение и прави искане
за възстановяване на запазената част от наследството, оставено от неговия баща Х.
А.Х. до размер на 1/3 от наследството.
При условията на алтернативност
и в случай, че съдът приеме за нищожен НА №115, дело №429/2009 год., счита, че
иска за делба следва да бъде отхвърлен. В същото време прави искане за
конституиране на Б.М.Х. като съделител по делото и
допускане на делба при следните квоти: 8/30 ид.части
за Б.М.Х., 5/30 ид.части за В.Х.А. и 17/30 ид.части за А.Х.А.. В тази връзка на основание чл.30, ал.1 от ЗН
прави искане за намаляване на даренията, извършени с НА №113, дело №427/2009
год. и възстановяване на запазената му част от наследството, оставено от
неговия баща Х. А.Х., починал на 19.08.2015 год. В тази връзка прави искане на
основание чл.31 от ЗН да се образува една маса от всички имоти, които са
принадлежали на наследодателя Х. А.Х. в момента на смъртта му.
Оспорва претенцията с правно основание чл.31, ал.2
от ЗС, като претендира ищцата да му заплати обезщетение за пропуснати ползи за
ползването на две стаи и кухня, заедно със северно избено помещение в размер на
250 лева месечно, считано от датата на получаване на настоящия отговор, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на падежа до окончателното
изплащане на сумата, както и обезщетение за пропуснати ползи на недвижимите
имоти, предмет на НА №113, дело №427/2009 год. – дворно место и таван в размер
на 350 лева месечно, считано от датата
на получаване на настоящия отговор, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на падежа до окончателното изплащане на сумата.
В допълнително становище от 14.10.2015 год.
уточнява направените в условията на алтернативност
искания, като заявява, че предявява същите чрез възражения в посочения смисъл.
В последното съдебно заседание по делото ответникът
не се явява лично. За него се явява упълномощен представител - адв.А.Ш. от ШАК,
който поддържа отговора на исковата молба и направените с него възражения. В
представени по делото писмени бележки излага конкретни мотиви в тази насока.
В първото съдебно заседание по делото, с оглед
направени възражения от ответника с отговора на исковата молба, с определение
като страна в производството е конституирано лицето Б.М.Х., с ЕГН**********. На
същата са били изпратени копия от исковата молба и отговора на исковата молба, ведно
с приложенията.
От страна на конституираното като страна в процеса
лице на 23.11.2015 год. е депозиран писмен отговор. В отговора ответницата не
оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка, както и възникналата
съсобственост между ищцата и първоначалния ответник по иска. Оспорва
направените от ответника възражения с отговора на исковата молба, като излага
конкретно становище в тази насока. Счита претенцията с правно основание чл.30
от ЗН за допустима, като също изразява становище, че следва на основание чл.31
от ЗН да се образува наследствена маса от имотите, притежавани от наследодателя
към датата на смъртта му.
В последното съдебно
заседание по делото ответницата не се явява лично. За нея се явява упълномощен
представител – адв.Г.К. от ШАК, който поддържа отговора на исковата молба, като
заявява, че не възразява да бъде допусната делба на посочения имот между
първоначалните страни по делото.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
Ищцата В.Х.А. и ответникът А.Х.А. са брат и
сестра, а ответницата Б.М.Х. е тяхна майка. Последната, по време на брака си с
лицето Х. А.Х. /починал на 19.08.2015 год./ по силата на Нотариален акт за
продажба на недвижим имот №84, том IX, дело №2214/93 год. закупили следния недвижим
имот: Трети жилищен етаж от триетажна жилищна сграда със застроена площ от
99.68 кв.метра /деветдесет и девет квадратни метра и шестдесет и осем квадратни
дециметра/, ведно със северно избено помещение №3 /три/ и западно избено
помещение №3 /три/, заедно с 1/3 – една трета идеална част от тавана и и от
общите части на сградата по смисъла на чл.38 от ЗС, заедно с 1/3 – една трета
идеална част от дворното место, цялото от 373 – триста седемдесет и три
квадратни метра, съставляващо дворище планоснимачен
№4081 в квартал 289 по плана на гр.Шумен, при граници: улица, дв.пл.№4082, парцел VIII-4080 и дв.пл.№4080.
По силата на Нотариален акт за покупко-продажба на
идеална част от недвижим имот №128, том II, рег.№7605, дело №299 от 2006 год. ответницата Б.М.Х.
и нейния съпруг и баща на първите двама съделители Х.
А.Х. /починал на 19.08.2015 год./ продали на своя син А.Х.А. ½ идеална
част от следния недвижим имот: Трети жилищен етаж от триетажна жилищна сграда
със застроена площ от 99.68 кв.метра, ведно със северно избено помещение №3
/три/ и западно избено помещение №3 /три/, построена в парцел I /първи/ в
квартал 289 /двеста осемдесет и девет/ по плана на гр.Шумен, област Шумен,
община Шумен с идентификатор 83510.671.51.1.13 /осемдесет и три хиляди
петстотин и десет точка шестстотин седемдесет и едно точка петдесет и едно
точка едно точка тринадесет/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Шумен, попадащ в сграда с идентификатор
83510.671.51.1 /осемдесет и три хиляди петстотин и десет точка
шестстотин седемдесет и едно точка петдесет и едно точка едно/ по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Шумен, при съседи: на същия етаж
83510.671.50.1.3, под обекта 83510.671.51.1.2, ведно със съответните общи части
на сградата и от правото на строеж по смисъла на чл.38 от ЗС.
По силата на Нотариален акт за дарение на идеални
части от недвижим имот №113, том III, рег.№6542, дело №427 от 2009 год. двамата дарили
на дъщеря си В.Х.А. 1/10 идеална част от същия имот, а по силата на Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот
№115, том III, рег.№6545, дело №429 от 2009 год. й продали 4/10
идеални части от същия имот за сумата от 38152.20 лева.
С Нотариален акт за поправка на нотариален акт за
покупко-продажба №117, том IV, рег.№13505, дело №916 от 2010 год. била
извършена поправка, като в заглавието на първоначално съставения нотариален акт
било вписано, че същия е съставен по реда и при условията на Закона за уреждане
на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове, като
в текстовата част на акта е добавена т.IV със следния текст: „Тази сделка се сключва по
реда и при условията на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с
многогодишни жилищно-спестовни влогове“.
От представеното по делото Удостоверение №94-А-3
от 12.01.2016 год. се установява, че ищцата В.Х.А. е правоимащ
жилищно-спестовен вложител и е включена в списъците по чл.7 от ППЗУПГМЖСВ на
30.11.2010 год. под №35/30.11.2010 год. с 40 743 лихвоточки,
както и че към 06.01.2016 год. лицето не е получило полагащата й се компенсация
в размер на 3259.44 лева.
Наследодателят на ищцата и ответника А. към
момента на откриване на наследството е притежавал 1/6 ид.
част от недвижим имот, находящ се в с.Вехтово, област
Шумен, подробно описан в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№39, том III,
дело №984/65 год.
Така установената фактическа
обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и гласни
доказателства и по-конкретно от отговора на въпросите, поставени към ответницата
Б.М.Х. и ищцата В.Х.А. на основание разпоредбата на чл.176, ал.1 от ГПК, на
разпита в съдебно заседание на свидетелите Ж. М. Ж., И. М. И., А. С. А., Д. А. Б.
и М. Ж. Б., на следните писмени доказателства: Нотариален акт за дарение на
идеални части от недвижим имот №113, том III, рег.№6542, дело №427 от 2009
год., Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №115, том III,
рег.№6545, дело №429 от 2009 год., Нотариален акт за поправка на нотариален акт
за покупко-продажба №117, том IV, рег.№13505, дело №916 от 2010 год.,
Нотариален акт за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот №128, том
II, рег.№7605, дело №299 от 2006 год., Скица на поземлен имот
№15-192157-12.05.2015 год., Схема №15-192120/12.05.2015 год., на самостоятелен
обект в сграда, Квитанции за заплатена ел.енергия – 14 стр., Удостоверение за
данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК, Договор за правна защита и съдействие,
ведно с адвокатско пълномощно, Нотариален акт за дарение на идеални части от
недвижим имот №113, том III, рег.№6542, дело №427 от 2009 год., Нотариален акт
за поправка на нотариален акт за покупко-продажба №117, том IV, рег.№13505,
дело №916 от 2010 год., Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№115, том III, рег.№6545, дело №429 от 2009 год., Нотариален акт за
покупко-продажба на идеална част от недвижим имот №128, том II, рег.№7605, дело
№299 от 2006 год., Нотариален акт за продажба на недвижим имот №84, том IХ,
дело №2214/1993 год., Удостоверение за наследници изх.№95-Б-270 от 24.08.2015
год., Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно,
Удостоверение за сключен граждански брак, Удостоверение №94-А-3 от 12.01.2016
год., извлечения от банкова сметка ***.10.2013 год. – 01.10.2013 год.
Изложената фактическа обстановка се
изяснява и от изготвената в хода на съдебното производство съдебно-техническа
експертиза, по която вещото лице дава заключение относно пазарната оценка на
имотите, влизащи в наследствената маса, оставена след смъртта на наследодателя Х.
А.Х. към датата на откриване на наследството, стойността, с която се е
увеличила стойността на имотите, имайки предвид посочените от ответника
подобрения.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предмет на настоящия иск за делба е Трети жилищен
етаж от триетажна жилищна сграда със застроена площ от 99.68 кв.метра
/деветдесет и девет квадратни метра и шестдесет и осем квадратни дециметра/,
ведно със северно избено помещение №3 /три/ и западно избено помещение №3
/три/, построена в парцел I /първи/ в квартал 289 /двеста осемдесет и девет/ по
плана на гр.Шумен, област Шумен, община Шумен с идентификатор 83510.671.51.1.13
/осемдесет и три хиляди петстотин и десет точка шестстотин седемдесет и едно
точка петдесет и едно точка едно точка тринадесет/ по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Шумен, попадащ в сграда с идентификатор 83510.671.51.1 /осемдесет и три хиляди
петстотин и десет точка шестстотин седемдесет и едно точка петдесет и едно
точка едно/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Шумен, при
съседи: на същия етаж 83510.671.50.1.3, под обекта 83510.671.51.1.2, ведно с
общите части на сградата и от правото на строеж по смисъла на чл.38 от ЗС.
Спорен между страните е въпроса за собствеността
върху 1/3 – една трета идеална част от тавана и 1/3 – една трета идеална част
от дворното место, цялото от 373 – триста седемдесет и три квадратни метра. В
тази връзка ищцата твърди, че същите не следва да се включват в делбената маса, доколкото са изключителна нейна
собственост, а ответникът прави искане същите да бъдат включени в делбената маса, като счита, че представляват общи части на
сградата.
В тази връзка съдът, преценявайки материалите по
делото и по-конкретно проследявайки хронологията на извършените разпоредителни
сделки, намира, че както съответната 1/3 ид. част от
таванското помещение, така също и съответната 1/3 ид.част
от дворното место са общи части на сградата по смисъла на чл.38 от ЗС, които са
били предмет и на трите прехвърлителни сделки, обективирани в Нотариален акт за покупко-продажба на
идеална част от недвижим имот №128, том II, рег.№7605, дело №299 от 2006 год., Нотариален акт за дарение на идеални части от
недвижим имот №113, том III, рег.№6542, дело №427 от 2009 год. и Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим
имот №115, том III, рег.№6545, дело №429
от 2009 год.
В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че с
Нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот №113, том III,
рег.№6542, дело №427 от 2009 год. родителите на ищцата са й дарили 1/10 ид. част от посочения по-горе недвижим имот, като при
описание на същия е посочено: „ведно с 1/3 ид.части
от общите части на сградата и тавана“. В този смисъл, ако прехвърлителите
по сделката са имали намерението и волята да прехвърлят на своята дъщеря
притежаваната от тях 1/3 ид.част от тавана, то същите
не биха включили тавана при извършената продажба, обективирана по-късно в Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим
имот №115, том III, рег.№6545, дело №429
от 2009 год. Фактът, че при първата сделка, представляваща дарение на 1/10 ид.част от имота е посочено, че се прехвърлят съответните
части от 1/3 ид.част от общите части на сградата и
тавана, а при втората, оформена като продажба на 4/10 ид.части
от имота е посочено, че се прехвърлят отново съответните ид.части
отново от 1/3 ид.част от общите части на сградата и
тавана, както и от съответните 1/3 ид.части от дворното
место, означава, че прехвърлителите са действали с
ясното съзнание, че при първата сделка, обективирана в НА №113, том III,
рег.№6542, дело №427 от 2009 год. са прехвърлили съответните на 1/10 ид.част от имота части от общите части на сградата,
респективно от тавана и дворното место, доколкото от всяко едно от тях прехвърлителите са имали по 1/3 ид.част.
В подкрепа на този извод е и факта, че в Нотариален
акт за поправка на нотариален акт за покупко-продажба №117, том IV, рег.№13505,
дело №916 от 2010 год. при изписване на имота отново е посочено, че предмет на
НА №115, том III, рег.№6545, дело
№429 от 2009 год. е 4/10 ид.част от имота, както и
„от 1/3 ид.част от общите части на сградата и от
тавана, както и от горепосоченото дворно место и от правото на строеж“.
В тази връзка, доколкото между страните по делото
съществува спор относно точния смисъл, вложен в обективираните
в посочените нотариални актове сделки, то при тяхното тълкуване по смисъла,
вложен в разпоредбата на чл.20 от ЗЗД, следва да се търси действителната обща
воля на страните - върху какво страните са се споразумели и какъв правен
резултат е следвало да бъде постигнат. Отделните уговорки трябва да се тълкуват
във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от
целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността - какви са и как се съчетават отделните правомощия на
страните с оглед постигането целта на договора, какво поведение на страната кои
правомощия поражда за нея и как може да се упражняват те. Именно в тази връзка
следва да бъде проследена и хронологията на извършените от страните действия.
При преценка на спорния между страните въпрос
съдът съобрази и обстоятелството, че таванът представлява обща част от
сградата, обективирана в посочените по-горе нотариални актове и същият не може
да бъде самостоятелен обект на прехвърлителна сделка
и съдебна делба, нито да се придобива по давностно
владение, докато не бъде променено предназначението му. В този смисъл и
отделните етажни собственици, каквито се явяват родителите на ищцата и
ответника, в качеството си на прехвърлители не могат
да извършват разпоредителни действия със своята идеална част от него. По делото не са представени доказателства, от
които да се направи извод, че таванът на сградата, респективно притежаваната от
страните 1/3 ид.част от него, е обособена като
самостоятелна част от сградата или че е било променено нейното предназначение,
след постигнато съгласие на всички собственици в сградата при спазване на
законните изисквания за извършване на преустройство, поради което се налага
категоричния извод, че същото представлява обща част от сградата. В този смисъл
е и константната съдебна практика и по-конкретно Тълкувателно решение №34 от
15.08.1983 год. по ГД №11/83 год., ОСГК, Решение №118 от 07.01.2015 год. на ВКС
по ГД №3138/2014 год., II г.о., ГК, Решение №141 от 23.09.2013 год. на ВКС по ГД №507/2012 год., I г.о., ГК и др., които са постановени по реда на чл.290 от ГПК.
Същото се отнася и до съответната част от дворното
место. Разпоредбата на чл.38 от ЗС е императивна, което означава, че общите
части възникват по силата на закона – с факта на възникване на етажната
собственост, при което не е необходимо изрично волеизявление на собственика на
отчуждавания индивидуален жилищен обект. Отчуждителят
на индивидуалния жилищен обект не може по своя воля да изключи определени общи
части от общите части на сградата и да им предаде характер на индивидуална
собственост.
Недопустими са както разпоредителни сделки, а така
също и делба на общи части в етажната собственост, тъй като освен че законът
предвижда това, сделката, респективно делбата е несъвместима и с
предназначението на общите части-да обслужват отделните етажи или части от
етажи.
В този смисъл е и разпоредбата на чл.40, ал.3 от
ЗС, която определя, че когато собственикът на етаж или част от етаж прехвърли
отделна част от своя имот на друго лице, частта на приобретателя
и на отчуждителя в общите части на сградата се
определя от съотношението между стойностите на прехвърлената и запазената част
по време на прехвърлянето. Същото правило се прилага и при делба. При наличие
на отделни самостоятелни обекти - етажи от жилищна сграда, принадлежащи на
отделни собственици, дворното място, в което тази сграда е построена, има
обслужващо я предназначение и представлява обща част по смисъла на чл. 38, ал.
1 ЗС. Отделната собственост върху самостоятелните обекти обуславя статута на
дворното място като обща част към тях, тъй като има предназначение да обслужва
същите с оглед използването им. В случая дворното място следва съдбата на
сградата, съответно на отделните части от тази собственост на различните
собственици, поради което и същото не може да бъде предмет на самостоятелна
сделка на разпореждане или на делба. Именно поради тази причина, при етажната
собственост всеки от етажните собственици може да се разпореди с правото си на
собственост върху притежавания от него самостоятелен обект, без да иска
съгласието от останалите етажни собственици, тъй като идеалните части от
дворното място и от другите общи части се прехвърлят заедно с обекта, към който
принадлежат по разпореждане на закона.
В този смисъл е и константата съдебна практика и
по-конкретно Решение № 177 от 13.07.2010 г. на ВКС по ГД №745/2009 г., II г.
о., ГК, Решение №21 от 04.02.2009 год. на ВКС по ГД №161/2008 год., IV г.о. и др., постановено по реда на чл.290 от ГПК.
А с оглед на изложеното настоящият състав намира,
че до делба следва да бъде допуснат имота, включващ: Трети жилищен етаж от
триетажна жилищна сграда със застроена площ от 99.68 кв.метра /деветдесет и
девет квадратни метра и шестдесет и осем квадратни дециметра/, ведно със
северно избено помещение №3 /три/ и западно избено помещение №3 /три/,
построена в парцел I /първи/ в квартал 289 /двеста осемдесет и девет/ по плана
на гр.Шумен, област Шумен, община Шумен с идентификатор 83510.671.51.1.13
/осемдесет и три хиляди петстотин и десет точка шестстотин седемдесет и едно
точка петдесет и едно точка едно точка тринадесет/ по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Шумен, попадащ в сграда с идентификатор 83510.671.51.1 /осемдесет и три хиляди
петстотин и десет точка шестстотин седемдесет и едно точка петдесет и едно
точка едно/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Шумен, при
съседи: на същия етаж 83510.671.50.1.3, под обекта 83510.671.51.1.2, ведно с 1/3
ид.част от тавана, 1/3 ид.част
от дворното место, цялото от 373 кв.метра с идентификатор 83510.671.51, както и
от правото на строеж и общите части на сградата по смисъла на чл.38 от ЗС.
По отношение на останалите, формулирани от страна
на ответника А.Х.А. искания, доколкото същите са предявени при условията на алтернативност чрез възражение и доколкото по изложените
по-горе съображения настоящият състав намира, че имотът следва да бъде допуснат
до делба във вида, посочен от страна на ответника А. в отговора на исковата
молба, то за съда не съществува задължение да се произнася по предявените в
условията на алтернативност възражения. В същото
време обаче съдът намира, че за прецизност същите следва да бъдат
обсъдени.
По отношение на възражението за изключване от делбената маса на северно избено помещение №3 и западно
избено помещение №3 съдът намира така формулираното твърдение за неоснователно
и недоказано. По изложените по-горе мотиви и съображения, съобразявайки
хронологията на осъществените от страните сделки и тълкувайки волята, вложена в
тях във връзка с останалите разпоредителни действия и по смисъла на чл.20 от
ЗЗД, се налага извода, че доколкото двете избени помещения са били подробно
описани и вписани при осъществяване и на трите разпоредителни сделки, то
действителната воля на страните е била да прехвърлят съответната идеална част
от всяко едно от избените помещения, а не изцяло собствеността върху тях. В
противен случай, след посочването им в Нотариален акт за покупко-продажба на
идеална част от недвижим имот №128, том II, рег.№7605, дело №299 от 2006 год.,
същите щяха да бъдат изключени от описанието на имота в последващите
две разпоредителни сделки, обективирани съответно в Нотариален
акт за дарение на идеални части от недвижим имот №113, том III, рег.№6542, дело
№427 от 2009 год. и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №115,
том III, рег.№6545, дело №429 от 2009 год. А с оглед на изложеното следва да се
приеме, че същите са част от делбената маса и не
следва да бъдат изключени от нея.
По отношение възражението на ответника А., че сделката,
обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №115, том
III, рег.№6545, дело №429 от 2009 год. е абсолютна недействителна по смисъла на
чл.26, ал.2 от ЗЗД – поради липса на основание, а при условията на алтернативност и относително недействителна и че същата
прикрива дарение, съдът намира същото за недоказано и неоснователно.
От събраните в хода на съдебното производство
доказателства не се установява по безспорен начин, че действителната воля на страните по сделката,
обективирана в посочения нотариален акт е била различна от отразената в акта
тяхна воля за прехвърляне на собствеността срещу заплащане на определената цена
от купувача, макар да не се установи безспорно точно начина, по който
евентуално е станало плащането на договорената между страните цена, че
действително уговорената цена е била платена от ответника, купувач по
договорите, в момента на изповядване на самата сделка. Това обстоятелство само по себе си не води до извод
за симулативност на продажбата и прикриването на
договор за дарение, нито пък е основание за обявяването й за абсолютно
недействителна по смисъла на чл.26, ал.2 от ЗЗД. За да е налице привидност на
договора, следва да се установи по несъмнен начин, че към датата на сключването
му страните не са желали да постигнат последиците му - прехвърлянето на правото
на собственост и заплащането на цената. Видно от съдържанието на нотариалния
акт, страните са договорили прехвърляне на правото на собственост срещу
определената цена, удостоверено е и нейното плащане, като по делото не са
представени доказателства, оборващи доказателствената
сила на нотариалния акт. Събраните свидетелски показания не установяват по
несъмнен начин неплащане на цената от ответника, но дори и да е установено
това, не е налице нищожен договор, а неизпълнение на задължение на една от
страните по него, което влече след себе си други последици, но не и
недействителност на самата сделка – било то абсолютна или относителна. Доводите
на ответника, че неплащането на покупната цена е индиция
за различна от обективираната в договора воля са
неоснователни, тъй като по делото не е проведено пълно и главно доказване
относно релевантния за спора факт относно наличие на воля у прехвърлителите
по сделката за дарение в полза на ищцата на собствените им ¼ ид.части от имота. Тежестта за доказването му е на ответника,
поради което и с оглед липсата на писмени доказателства, от ангажираните
свидетелски показания, макар и допустими, не може да се направи извод за
наличие на привидна, респективно прикрита сделка поради неотносимостта
им към въпроса за наличие на дарствено намерение у прехвърлителя.
Действително, нотариалният акт, издаден по реда на
чл.586 ГПК, представлява официален документ. Съставен е от надлежно оправомощено длъжностно лице в рамките на предоставената му
компетентност и по установен в закона ред, но той се ползва с доказателствена сила по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК само
досежно извършените от нотариуса действия: че е издаден от посочения нотариус,
на отразеното в него време и място, че са представени описаните в акта
документи и какво са заявили страните пред нотариуса. В частта му относно
подписаните от страните техни изявления, нотариалният акт е частен документ,
няма обвързваща доказателствена сила, поради което
съдът не е длъжен да приеме, че стойността на прехвърленото имущество е тази,
която страните са посочили в акта. Официалната удостоверителна сила на
нотариалния акт не се разпростира върху цялото му съдържание. В частта, с която
са отразени изявления на страните по договорите за плащане цената на имота, той
съставлява частен свидетелстващ документ.
В този смисъл разпитаните в хода на съдебното
производство свидетели, ангажирани от ответната страна – Ж. М. Ж., Д. А. Б. и М.
Ж. Б. не установяват по категоричен начин, нито че действителната воля на
страните по сделката е била различна от отразената в документа, нито, че липса
осъществено плащане на уговорената в договора цена. В този смисъл, дори да бъде споделено
становището на ответната страна за недопустимост на ангажираните от ищцата
гласни доказателства, то показанията на ангажираните от ответната страна
свидетели противоречат на дадените в хода на производството обяснения по реда
на чл.176 от ГПК от страна на ответницата Б.Х. и на ищцата В.А.. Последните в
съдебно заседание по безспорен начин потвърдиха, че действителната им воля,
обективирана в Нотариален акт №115, том III, рег.№6545, дело №429 от 2009 год. е
била съответната идеална част от имота да бъде придобит от ищцата чрез покупко-продажба,
а не по друг начин, включително и чрез дарение. В същата насока са и събраните
в хода на производството гласни доказателства чрез разпита на свидетелите И. М.
И., А. С. А., които по категоричен начин заявяват, че на прехвърлителите
по сделката са били заплащани определени парични суми. В подкрепа на този извод
са и представените от ищцовата страна писмени доказателства - извлечения от банкова сметка ***.10.2013 год. –
01.10.2013 год., които макар и по косвен начин доказват, че свидетелят А. е
разполагал с определена парична сума.
В тази връзка съдът не споделя становището на
процесуалният представител на ответника А., че ангажирането на гласни
доказателства от страна на ищцата е недопустимо по смисъла на чл.165 и сл. от ГПК. В тази връзка същите
са ангажирани единствено за установяване на договор с цена над 5000 лева, но
доколкото същия е сключен между роднини по права линия, то същите на основание
разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК се явяват допустими.
А с оглед на изложеното и доколкото не се
установява по безспорен начин, че страните по сделката са имали воля, различна
от отразената в акта, следва и възражението за обявяване както на абсолютната
по смисъла на чл.26, ал.2 от ЗЗД, така и на относителната недействителност на
сделката да се приеме за неоснователно и недоказано.
А с оглед на изложеното, доколкото възражението за
възстановяване на запазената част на ответника от наследството, оставено от
неговия баща, се основава на дарение, осъществено на база прикрита сделка,
обективирана в Нотариален акт №115 том III, рег.№6545, дело №429 от 2009 год.,
каквото в настоящото производство не бе доказано, за съда не съществува
задължение да се произнася по него.
Поради изложеното съдът намира, че следва да бъде
допусната делба на: Трети жилищен етаж от триетажна жилищна сграда със
застроена площ от 99.68 кв.метра /деветдесет и девет квадратни метра и
шестдесет и осем квадратни дециметра/, ведно със северно избено помещение №3
/три/ и западно избено помещение №3 /три/, построена в парцел I /първи/ в
квартал 289 /двеста осемдесет и девет/ по плана на гр.Шумен, област Шумен,
община Шумен с идентификатор 83510.671.51.1.13 /осемдесет и три хиляди
петстотин и десет точка шестстотин седемдесет и едно точка петдесет и едно
точка едно точка тринадесет/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Шумен, попадащ в сграда с идентификатор
83510.671.51.1 /осемдесет и три хиляди петстотин и десет точка
шестстотин седемдесет и едно точка петдесет и едно точка едно/ по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Шумен, при съседи: на същия етаж
83510.671.50.1.3, под обекта 83510.671.51.1.2, ведно с 1/3 ид.част
от тавана, 1/3 ид.част от дворното место, цялото от
373 кв.метра с идентификатор 83510.671.51, както и от правото на строеж и
общите части на сградата по смисъла на чл.38 от ЗС.между В.Х.А., с ЕГН**********
и А.Х.А., с ЕГН**********, при равни квоти: ½ идеална част за В.Х.А. и
½ идеална част за А.Х.А..
Доколкото предявените при условията на алтернативност оспорвания от страна на ответника А. са
направени чрез възражение, то съдът не дължи произнасяне по същите с отделен диспозитив.
Предявените от страните претенции по сметки и
искания за заплащане на обезщетения и други следва да бъдат разгледани във
втората фаза на делбата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между В.Х.А., с ЕГН**********,
с адрес *** и А.Х.А., с ЕГН**********, с адрес *** на следния недвижим имот: Трети жилищен етаж от триетажна жилищна
сграда със застроена площ от 99.68 кв.метра /деветдесет и девет квадратни метра
и шестдесет и осем квадратни дециметра/, ведно със северно избено помещение №3
/три/ и западно избено помещение №3 /три/, построена в парцел I /първи/ в
квартал 289 /двеста осемдесет и девет/ по плана на гр.Шумен, област Шумен,
община Шумен с идентификатор 83510.671.51.1.13 /осемдесет и три хиляди
петстотин и десет точка шестстотин седемдесет и едно точка петдесет и едно
точка едно точка тринадесет/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Шумен, попадащ в сграда с идентификатор
83510.671.51.1 /осемдесет и три хиляди петстотин и десет точка
шестстотин седемдесет и едно точка петдесет и едно точка едно/ по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Шумен, при съседи: на същия етаж 83510.671.50.1.3,
под обекта 83510.671.51.1.2, ведно с 1/3 ид.част от
тавана, 1/3 ид.част от дворното место, цялото от 373
кв.метра с идентификатор 83510.671.51, както и от правото на строеж и общите
части на сградата по смисъла на чл.38 от ЗС ПРИ КВОТИ: ½ идеална част за В.Х.А. и ½ идеална част
за А.Х.А..
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: