Р Е Ш Е Н И Е

651/27.9.2016г. , гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, девети състав, в открито съдебно заседание проведено на тринадесети септември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

Районен съдия: Димитър Димитров

при секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от съдията ГД № 1025/2015 г., по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от Н.П.К. ***, с която е предявен осъдителен иск от пострадал за обезщетение от деликт причинен от изпълнител, в размер на 8000 лв,. с правно основание чл. 49 ЗЗД.

Ищцата обосновава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 02.04.2016 г., около 07.30 часа, гр. Шумен, в района на кв. „Боян Българанов", ул."Самара", пред магазин "Боримес“, била приклекнала, когато била нападната от едро бездомно куче, подобно на хъски, което я захапва по лявата ръка, с която държала пластмасова чашка кафе, над китката. Извикала за помощ и се опитала да се отскубне от зъбите на кучето, но то продължило да я хапе. Твърди, че изпитала непоносима болка и почти загубва съзнание. На мястото на инцидента пристига мъжът, с когото живее на съпружески начала, който я води в Спешно отделение на МБАЛ-Шумен АД, където раните са обработени. След освидетелстване от Отделение "Съдебна медицина“, е издадено СМУ №77/2016 г.. Твърди, че болките в ръката били непоносими, като в продължение на няколко поредни нощи не могла да спи. Пострадалата ръка била обездвижена напълно, а предвид, че другата и ръка била парализирана останала безпомощна и зависима от чужда помощ, като през този период близките поели изпяло грижите по ежедневния тоалет. До момента лечението продължавало и все още не можела да си служи пълноценно с ръката. Счита, че в резултат на противоправно поведение (бездействие) от страна на служители при ответника, изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за предотвратяване агресивно поведение на кучетата към хора, за настаняване на безстопанствените животни в приюти и осъществяване на надзор и грижи за върнатите по места след маркиране животни, са й причинените неимуществени вреди и са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Община Шумен, като моли ответникът да бъде осъден да плати обезщетение в размер на 8 000 лв., за причинени болки, страдания и стрес, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането - 02.04.2016 г. до окончателно плащане. Претендира разноски.

В предоставения по реда на чл. 131 ГПК срок, ответникът Община Шумен е депозирал писмен отговор на исковата молба с изложени факти и обстоятелства, от които може да се направи извод, че счита исковата претенция за неоснователна и недоказана. Оспорва фактическата обстановка описана в обстоятелствената част на исковата молба, като навежда твърдения че въпросното куче не е било бездомно. Счита, че нанесените вреди трябва да се обезщетят от собствениците на кучето и отговорността за причинените от него вреди не може да бъде вменена в тежест на Община Шумен. Счита предявеното обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в претърпени болка и страдание, както за неоснователно, така и прекомерно по размер. Оспорва, че представените писмени доказателства установяват нанесените вреди да са от ухапване от животно. Моли исковата молба да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание ищцовата страна, чрез процесуален представител адв. Г. от ШАК, поддържа предявения иск, като моли за постановяване на осъдително решение срещу ответника.

Ответникът, чрез процесуален представител юриск. К., взема становище, като счита исковите претенции за допустими, но неоснователни и недоказани.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа следното:

От лист за преглед на пациент № 6394/02.04.2016г. се установява, че на 02.04.2016 г. в 08.50 часа в СО при МБАЛ Шумен, като пациент, с анамнеза ухапана от куче, е приета Н.П.К.. От Амбулаторен лист на Н.К. № 385/04.04.2016г. се установява, че на 04.04.2016 г. оформилите се рани на дланта се инфектирали. Раните натичат обилно мътноват екстравазат и гноевиден ексудат + детрит. На 05.04.2016 г. ищцата е освидетелствана в отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ Шумен. От издаденото Съдебномедицинско удостоверение № 77/2016 г., се установява, че на Н.П.К. е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като се касае за травматични увреждания на лявата ръка, които може да бъдат получени при ухапване от куче. Пред съдебният лекар са били заявени обстоятелства, каквито се твърдят в исковата молба. Съдебният лекар констатирал, че се касае за три разкъсноконтузни рани по задната страна на лявата предмишница и на четири – по предната страна на предмишницата флегмонозно възпаление на меките тъкани на лявата длан и предмишницата, като непосредствено след травмата болката в областта на лявата предмишница и ръка е била с висок интензитет.

От разпитаната в съдебно заседание Б. Е., колежка на Н. П. К. и присъствала на инцидента, чиито показания съдът кредитира изцяло, като случаен и незаинтересован от изхода на делото свидетел, става ясно, че на 02.04.2016 г., пред магазин за месо, където двете работят, ищцата излязла на въздух, когато била нападната от доста голямо куче, приличащо на хъски, което я захапва по лявата ръка, с която държала пластмасова чашка кафе. С другата си ръка ищцата не можела да си служи. Ищцата извикала за помощ и се опитала да се отскубне от зъбите на кучето, като се борила с него около 2 – 3 минути. След ухапването промили раните в магазина и кръвта малко спряла, но след това отново започнала да кърви, което наложило пострадалата да отиде с такси в Спешно отделение на МБАЛ-Шумен АД. След като се върнала, лявата и ръка била превързана и подута. Пострадалата се оплакала, че има адски болки, взела си чантата и си тръгнала. Ищцата била в болнични около месец и половина. След завръщането си на работа споделила, че не могла сама да се обслужва – да се изкъпе. Чувствала се непълноценна и в тежест /не можела да гребне шепа кайма/ и е трябвало да бъде подпомагана от колежките си. В последствие ищцата напуска работа по собствено желание. Свидетелката твърди, че и друг път е виждала същото куче в района да се разхожда без каишка, но не може да каже дали е било маркирано с ушна мярка. Изнесеното от този свидетел се подкрепя от останалите доказателства по делото.

Свидетелят Б. Й. – съпруг на ищцата, твърди че след инцидента съпругата му е изпитвала затруднение при обслужването си. Трябвало е той да я обслужва, тъй като ищцата по рождение е с увредена дясна ръка. Това продължило около месец, но болките продължили много повече. Този свидетел, като съпруг на ищцата, е заинтересована от изхода на делото, но показанията му в едната си част (относно инцидента) се подкрепят от другите събрани доказателства. В останалата си част (относно последиците от инцидента) показанията на свидетеля не се подкрепят от други доказателства, но не се и опровергават. Доколкото показанията са последователни и логични съдът ги кредитира изцяло.

От приетата СМЕ се установява, че ищцата страда от послеродова пареза на шийно-раменния сплит на десния горен крайник със значително ограничение в движението, дясната раменна става в трите оси. Това се потвърждава и от Експертно решение № 2599 от 151/02.10.2008 г., по описа на МБАЛ Шумен и Лична амбулаторна карта на Н.К. - /лист 11 и 12 от делото/. Експерта счита, че като се вземе предвид и травмата на лявата предмишница и ръка изискваща, като част от терапията, декливно /ниско, към дъното/ положение на крайника, ищцата е изпитвала затруднения в извършването на ежедневните си нужди и личния си тоалет за не по-малко от 7-10 дни.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

Изложените в исковата молба твърдения за претърпени от ищцата неимуществени вреди – болки и страдания в следствие на ухапване на безстопанствено куче и формулираният въз основа на тях петитум на претенцията за заплащане на обезщетение обуславят извод за предявен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД. В този смисъл и практиката на ВКС вкл. по реда на чл. 290 ГПК - решение № 262/11.05.2010г.по гр. дело № 1155/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 639/02.07.2009г. по гр. дело № 2398/2008 г. на I-во гр. отд. на ВКС и решение № 279/28.09.2011г. по гр. дело № 1533/2010 г. на III-то гр. отд. на ВКС, Решение № 279 от 28.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1533/2010 г., III г. о., ГК.

В тежест на ищеца по иск, с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, е да се установи, при условията на пълно и главно доказване, че в следствие на неправомерни действия /бездействие/ на служители на ответника, е претърпял вреди, а именно болки и страдания причинени от ухапване на безстопанствено куче, които подлежат на обезщетяване, както и размера на обезщетението. Ответникът не оспорва, че на посочената дата ищцата е била нападната и ухапана от куче. Оспорва се обаче наличието на причинно-следствена връзка между увреждането на ищцата и поведението на ответника, за който се твърди, че е бездействал в задълженията си да настанява бездомни животни в създадени за целта приюти, като се оспорва факта, че процесното куче е безстопанствено. Съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от Закона за защита на животните /ЗЗЖ/, безстопанствените животни се настаняват от органите и организациите по чл. 40, ал. 2 и ал. 4 в приюти, които съгласно ал. 3 и 4 се стопанисват от общините. По делото не се установи наличието на собственик на кучето ухапало ищеца на процесната дата, а съгласно чл. 21 ал.3 от Наредбата за обществения ред на Община Шумен - куче без нашийник /нагръдник/ и повод, непридружено от собственика си, се счита за безстопаствено и поражда задължения за служителите на общинския приют за безстопанствени кучета да го заловят и приберат в приюта.

От събраните по делото доказателства се установи, че ищцата е ухапана от куче, което, не е било придружавано от собственик и не са забелязани отличителни знаци, с които да се установи собствеността му, паради което и същото следва да се счита за безстопанствено куче. В тази хипотеза са налице задължения за служители при Община Шумен за изпълнение на вменените в ЗЗЖ задължения за контрол и надзор над безстопанствените животни. По делото не се установиха предприети действия за настаняването на животното в приют или за неговото обезвреждане преди настъпването на вредоносния резултат /ухапването на ищцата/, което обуславя пасивната легитимация на ответника по иска и е основание за ангажиране на отговорността му.

По делото е установено настъпването на вреда, чрез разстройство на здравето, неопасно за живота в резултат на ухапването и травматично лечение. Уврежданията са предизвикали болки и страдания, които за ищцата имат неимуществен характер. От разпита на свидетелите се установи наличие и на постравматично стресово разстройство, повишена тревожност и страх от кучета.

Съгласно приложените амбулаторни листи, както и от представеното медицинско освидетелстване и съдебно-медицинска експертиза е установена и причинно-следствената връзка между ухапването и вредите.

Въз основа на изложеното искът с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД следва да бъде уважен.

Относно размера на обезщетението.

Така причинените неимуществени вреди следва да бъде репарирани по справедливост по реда на чл. 52 ЗЗД. За да определи размера на дължимото обезщетение съдът съобразява както вида, продължителността и интензитета на страданието на ищцата така и фактът, че към датата на настъпването на деликта, ищцата е изпълнявал специфични служебни задължения, при което обективно не е могла да се защитава от нападението на процесното куче, с приоритет задържането на лице, с оглед опазването на обществения интерес, поради което и съдът намира претендираното обезщетение в размер на 5000 лева за справедливо, а предявения иск за основателен до този размер. В останалата му част предявеният иск следва да се отхвърли, като неоснователен.

Относно разноските.

С оглед изхода от правния спор и направено искане ищцата има право на сторените в производството разноски съобразно уважената част на иска, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК. Съгласно представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за реализирани такива ответникът следа да заплати разноски в размер на 885.00 лева, от които държавна такса в размер на 200.00 лева, депозит за вещо лице в размер на 150.00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 535.00 лв..

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

Осъжда Община Шумен, с ЕИК: *** и адрес: бул. Славянски №17, да плати на Н.П.К., с ЕГН ********** ***, сумата 5000 /пет хиляди/ лева представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания вследствие на нахапване от безстопанствено куче, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането - 02.04.2016 г. до окончателно плащане, на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, като отхвърля искът за сумата над 5000 лева до пълно предявения размер от 8000 лева, като неоснователен.

Осъжда Община Шумен, с ЕИК: *** и адрес: бул. Славянски №17, да плати в полза на Н.П.К., с ЕГН: ********** ***, разноски по делото в размер от 885.00 лв./осемстотин осемдесет и пет лева/, за което има представен списък по чл. 80 ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно уважената част на иска.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ШОС в двуседмичен срок от връчване на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните

Районен съдия: