709/19.10.2016г. Гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, осми състав
На четвърти октомври през
две хиляди и шестнадесета година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар: Й.К.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
районния съдия
ГД № 1033 по описа на ШРС за 2016
год.,
За да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по настоящото дело е образувано по повод предявени от Мюсюлманско изповедание С.,
ул.“Б.М.“ № **, ЕИК ***, представлявано от М.А.Х.,
чрез адв. М.Д. ШАК, съдебен
адрес ***, срещу Н.Н.А., ЕГН **********, адрес: ***, положителни установителни
искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.415,
ал.1 от ГПК и по чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между
страните, че в полза на ищеца съществува вземане против ответника по повод
предоставени за временно ползване земеделски земи, въз основа на издадена фактура
№ ***/***г за стопанската 2014г. -2015г., в общ размер ***лв., от която
неплатена е сумата от ***лв., представляваща главница по непогасена задължение
по договор за наем на земеделска земя; ***лв., представляваща мораторна лихва за периода от ***г. до ***г., както и
законната лихва, считано от ***г., до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се и разноските делото и по заповедното производство. Ищецът твърди, че между страните
първоначално възникнали договорни отношения, съобразно сключен Договор за наем,
записан като Договор за аренда на земеделски земи, с последващ
анекс от ***г., като ищецът предоставил за възмездно ползване срещу арендно възнаграждение следните собствени недвижими
имоти–земеделски земи, имоти с ******, а ответникът, срещу ползването на
имотите, се задължавал да извършва периодични арендни
плащания- арендно възнаграждение на арендодателя.
Представя и договор за наем от ***г.,подписан между ответницата Н.Н.А., като наемател и Мюсюлманско изповедание-
С., ул.“Б.М.“ № **, БУЛСТАТ ***, представлявано от районния мюфтия М. М.Х.,
упълномощен от Главния мюфтия на Мюсюлманско изповедание, с пълномощно № ***г.,
като наемодател, за предоставяне на временно ползване на земеделски земи в
землището на с. Ц.Б., с № ******, за общо ***дка., с определен годишен наем -80
лв. на декар, за срок от една стопанска година, считано от ***г. до ***г.
За дължимата сума от ***лв. наем на земеделска
земя за 2014г-2015г., била издадена фактура
№ ***/***г. от Мюсюлманско изповедание гр. С., с получател Н.Н.А.. Част от тази сума била платена по банков път, но
останала неплатена главница в размер на ***лв. Поради неизпълнението на
остатъка от главницата било образувано заповедно производство по ч.гр.д. № ***/2016г. по описа на ШРС, по което
била издадена Заповед за изпълнение № ***/***г., по реда на чл.410 от ГПК.
Срещу така издадената заповед длъжникът възразил в срок и за ищецът възникнал
интерес от настоящия процес.Ищецът иска от съда да постанови решение, с което
да признае за установено, че ответникът дължи обща сума в размер на ***лв., от
която ***лв. е главница, представляваща незаплатен наем на земеделска земя за
2014г.-2015г. и ***лв. мораторна лихва, за
периода от ***г. до ***г. Претендират и законна лихва върху главницата, считано
от датата на издаване на заявлението от съда до окончателното изплащане на
сумата, както и направените разноски. Ответникът, чрез пълномощника си, оспорва предявения
иск. Счита, че претенцията е недопустима и неоснователна. Прави възражения за
нищожност на представения от ищеца договор за аренда и анекса към него и на договора
за наем от ***г. Моли искът да бъде отхвърлен изцяло.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа
страна следното: Представен е договор за аренда на земеделска земя от дата ***г.,
сключен между ответницата,/отразена като арендатор/ и Районно мюфтийство
гр. Шумен, представлявано от районен мюфтия и Мюсюлманско настоятелство
с.Ц.Б., представлявано от председател и секретар, подразделения на
Мюсюлманско изповедание, рег. по ф.д.***/***г на СГС,
със седалище и адрес на управление:гр. С., БУЛСТАТ *** /като арендодател/. Страните по този договор се споразумели, че арендодателя предоставя на арендатора свои собствени
земеделски земи с
****** за временно и възмездно ползване срещу арендно
възнаграждение, отразено в чл. 4.1 в договора . Възнаграждението следвало да се
изплаща в лева, в брой, срещу което настоятелството издава документ. Към този договор по делото е представен
ПРИЕМНО–ПРЕДАВАТЕЛН ПРОТОКОЛ,подписан от страните:Районно мюфтийство гр. Шумен, представлявано от
районен мюфтия и Мюсюлманско настоятелство с.Ц.Б., представлявано от
председател и секретар- подразделения на Мюсюлманско изповедание, рег.
по ф.д. ***/***г на СГС, със седалище и адрес на
управление: гр. С., БУЛСТАТ *** и ответницата Н.Н.А., доказващ факта, че *** дка
земеделски земи с
№ ******, са предадени
на ответницата. Срокът на договора за аренда, отразен в чл. 5.1.1, е четири
стопански години, до ***г. С анекс към договора от ***г., подписан от ответницата Н.Н.А. и Мюсюлманско настоятелство с.Ц.Б., представлявано от председател и секретар
касиер, регистрирано като местно поделение на Мюсюлманско изповедание
-религиозна институция, със седалище и адрес на управление: гр. С., с ЕИК ***, представлявана от районния мюфтия, като
пълномощник на законния представител Главен мюфтия на Мюсюлманско
изповедание, било сключено споразумение към договора от ***г., с което арендодателят уведомява арендатора, че данъчно задължено
лице по договорите за наем е религиозната институция Мюсюлманско изповедание, а
не местните й подразделения. Арендната цена за декар
е намалена от ***лв. на ***лв., като арендаторът се задължил да
плаща тази цена годишно на Мюсюлманско изповедание гр. С., с ЕИК ***. Съгласно т.4 от Анекса от ***г., арендодателят се задължил да издава фактури от името на Мюсюлманско
изповедание гр. С., с ЕИК ***.
По делото е приложен и договор за
наем от ***г. между ответницата Н.Н.А. като наемател и Мюсюлманско изповедание- С., ул.“Б.М.“ № **, БУЛСТАТ ***,
представлявано от районния мюфтия М. М.Х., упълномощен от Главния мюфтия на
Мюсюлманско изповедание, с пълномощно № ***г, като наемодател за предоставяне
на временно ползване на земеделски земи в землището на с. Ц.Б., с № ******, за
общо ***дка., с определен годишен наем -***лв. на декар, за срок от една
стопанска година, считано от ***г. до ***г. Представена е фактура № ***/***г, издадена от Мюсюлманско изповедание -С.,
ул.“Б.М.“ № **, ЕИК ***, в която е отразено задължение на ответницата Н.Н.А. за наем на земеделска земя за
2014/2015г., сума в размер на ***лв., с падеж
***г.
Съгласно
заключението по изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, по
проверените документи в счетоводствата на страните, експертът заключава, че за
стопанската 2014г-2015г., за наетата ***дка. земеделска земя в землището с.Ц.Б.,
при обща наемна цена ***лв., са направени плащания на ***г -***лв ; на ***г – ***лв ; и на ***г.- ***лв., по сметката на Районното мюфтийство.
Неплатената сума за стопанска година 2014г.-2015г. е ***лв. Размерът на мораторната
лихва за времето от ***г. до ***г. е ***лв .
От приложеното ч.гр.д. № ***/2016г.
по описа на ШРС се установи, че ищецът Мюсюлманско изповедание гр. С. ,Булстат ***, е подал по реда на чл. 410 от ГПК заявление на С.г., по което била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ***/***
г. за сумата, предмет на предявения в настоящото исково
производство иск ***лв.
главница и ***лв.
мораторна лихва, за времето от ***г. до ***г .
Срещу
издадената заповед, длъжникът, в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК,на
***г г.,
депозирал възражение по чл. 414 от ГПК.
При така установеното от фактическа страна,
съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта на претенцията:
Искът е предявен от Мюсюлманско изповедание
гр. С.,БУЛСТАТ ***, по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово искане срещу ответника Н.Н.А.,
ЕГН **********,адрес:с***, в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ***/*** г. по ч.гр.д. № ***/2016г. по описа на ШРС, и след
направено от длъжника възражение срещу заповедта.
Налице е идентичност на страните по заповедното и по
настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземане,
съответно на задължение, посочено в заповедта за изпълнение. Ето защо, съдът,
предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че искът е
допустим.
По основателността на иска:
Предявяването на иск по
реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка
с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение, очертава пределите
на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посоченото в
исковата молба вземане по заповедта за изпълнение към *** г. – датата на
подаването на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК с искане за издаване на
заповед за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл. 154,
ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените
средства на ищеца са материалите по приложеното заповедно производство по
ч.гр.д. № ***/2016 г. на ШРС, представените писмени доказателства в настоящото
производство , заключението по съдебно-счетоводната експертиза и представената фактура.
Съдът, намира, с оглед представените по делото доказателства, че между
страните Мюсюлманско
изповедание гр. С. и ответника Н.Н.А.,
ЕГН **********, са налице
договорни отношения за наем -предоставяне на временно ползване на земеделски земи в
землището на с. Ц.Б., с ******, за общо ***дка., регламентирани в приложения
договор от ***г., сключен за
една стопанска година.
Относно първия по време договор между страните, от
дата ***г., в който е отразено, че е “договор
за аренда на земеделска земя„ съдът приема, че съобразно чл. 3 ал.1 от ЗАЗ,
този договор не е сключен в изискуемата
в закона форма. По
своята правна характеристика и съдържание този договор съдържа реквизитите на
договор за аренда по смисъла на чл. 1, ал. 3 и чл. 2, ал. 1 от ЗАЗ, който
въвежда изискване за форма, като условие за действителност на съглашението –
писмена, с нотариална заверка подписите на страните, която заверка в случая не
е извършена. Това обстоятелство мотивира съда да приеме, че този договор е
нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. второ от
ЗЗД, тъй като не е сключен в изискуемата форма за действителност и не е породил
действие между страните. Тази недействителност, както и специалните,
императивни изисквания на ЗАЗ по отношение арендата на земеделската земя,
изключват възможността за конверсия на процесния
договор в наемен и в тази насока е и задължителната съдебна практика на ВКС по
чл. 290 от ГПК / № *** от ***г. на ВКС по т.д. № ***/***г.,ІІ
т.о. и Решение № *** от ******г. на ВКС по т.д. № ***/***г.,ІІ т.о./. Действително предстои постановяване на тълкувателно решение по този
въпрос на ВКС, доколкото е налице и практика в обратния смисъл, което съставът
не може да отчете при постановяване на акта си– доколкото е образувано т.дело №***г.
на ОСГТК на ВКС с разпореждане от ***г, вкл. по въпроса за формата на договора
за наем на земеделска земя и възможността за конвертирането му в такъв по ЗЗД.
В представения от ищеца по делото договор за
наем на земеделска земя от ***г. е отразено, че на ответницата, от страна на
наемодателя Мюсюлманско изповедание гр. С., Булстат ***, се предоставят за
временно ползване земеделски земи в землището на с. Ц.Б., общо *** дка., при
годишен наем за временно ползване -от 80 лв. на декар, като е посочен срок от ***г
до ***. Съдът, анализирайки клаузите на договора за наем от ***г., намира за
неоснователни възраженията на ответницата за нищожност на този договор, поради
липса на съгласие, поради противоречие със закона и поради липса на
представителна власт, като в с.з. представителят на ответницата уточнява
искането за разглеждането на възраженията в условията на евентуалност.Налице са
две насрещни, съвпадащи волеизявления на страните по сключения договор за наем.
В представения по делото екземпляр от ищеца се съдържат всички елементи на
договора, подписан е от страните. Не се
спори между страните, че по фактурата № ***/***г., издадена от Мюсюлманско изповедание -С.,
ул.“Б.М.“ № **, ЕИК ***, са постъпили частични
плащания от ответницата, по сметката на районното мюфтийство, за временното
ползване на земеделските земи в посочената стопанска година, установено и от
заключението на експертизата, за обща платена сума от ***лв. Цената, по която именно
ответницата е заплатила част от сумата е на 80 лв. на декар, който факт
същевременно опровергава твърдението й
за липса на съгласие относно цената. Не е основателно възражението на
ответницата за нищожност, поради липса на представителна власт от страна на
ищеца, доколкото договорът е подписан от районния мюфтия, упълномощен от
Главният мюфтия, видно от приложеното по делото нотариално заверено пълномощно
от ***г. Същевременно
от Устава на
Мюсюлманско изповедание / приложен по делото /, се установява, че изповеданието
представлява автономна общност на граждани, изповядващи ислямската религия, като чл. 7, ал.1 от Устава сочи,
че Мюсюлманско
изповедание е юридическо лице по смисъла на Закона за изповеданията, със
седалище гр. С., ул.“Б.М.“ № **. Организационната структура на изповеданието се
изгражда на принципа на местно и централно управление. Регионални /местни /
органи на управление на изповеданието, съгласно устава, са Районните мюфтийства и мюсюлманските настоятелства . Съгласно чл.
62 ал.1
т. 5 от Устава, районният мюфтия изпълнява функции, произтичащи от
устава , правилниците, уреждащи дейността на изповеданието или изрично оправомощаване от страна на централните органи на
управление. С пълномощното от 01.05.2011г. от Главният мюфтия на изповеданието,
районният мюфтия е упълномощен да управлява и стопанисва имуществото на
повереното му поделение , между които и правото да закупи недвижими имоти в
полза на Мюсюлманско изповедание.
Съдът приема, че по делото са налице
безспорни доказателства, че ответницата не е изпълнила задълженията си за
плащане изцяло на наемната цена по договора за наем от ***г. за стопанската
2014-2015г, както и че дължи мораторната лихва върху
сумата за периода от ***г. до С.г. От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза бе установен размерът на неплатените задължения- главница,
включително и размера на дължимата мораторна лихва,
определен от в.л. на ***лв. Доколкото претенцията на ищеца
за мораторна лихва за периода от ***г. до ***г. е за
сумата от ***лв., съдът намира този размер за
основателен и дължим от ответника.
Предвид така установеното от фактическа и правна
страна, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1, вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК, се явява
основателен и доказан. Ето защо, по отношение на страните следва да бъде
признато за установено, че съществува вземане на Мюсюлманско изповедание С., ул.“Б.М.“ № **,
ЕИК ***,
представлявано от М.А.Х., чрез адв. М.Д. ШАК, съдебен адрес ***, от Н.Н.А., ЕГН **********,
адрес: ***, към ***г.,за парична сума в размер на *** лв. (*** главница по непогасено задължение
по договор да наем на земеделска земя, за стопанска година 2014 -2015г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от С.г., до окончателното й
изплащане, и сума в размер на ***лв /***/, представляваща
мораторна лихва за периода от ***г до ***г, вземане, обективирано във фактурата № ***/***г, издадена от Мюсюлманско изповедание-
С., ул.“Б.М.“ № **, ЕИК ***, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № ***/*** г. по ч.гд.
***/2016г по описа на ШРС.
При
направеното искане от ищеца, с оглед извода за основателността на иска в пълния
обем на търсената защита, ответникът, на осн. чл. 78,
ал. 1 от ГПК следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски. В
тази връзка с оглед искането съпроводено с представен списък на разноските и с
оглед направеното възражение от ответната страна за прекомерност на
адвокатското възнаграждение в заповедното и исковото производство, съдът намира
следното: Претендираният адв.
хонорар за заповедното производство по ч.гр. д. ***/2016г. в размер от ***лв.е прекомерен и следва да се намали на ***лв., съобразно посочения начин на
изчислението му в чл. 7, ал.5, от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения- по правилата на ал.2, на база половината от стойностите
на претендираните суми, като следва да се включи и
сумата от ***лв. –заплатена от ищеца д.т. по
заповедно производство,или общо
1090,05лв по заповедното производство.
За настоящото
исково производство съдът намира, че търсената сума за адвокатско
възнаграждение в размер от ***лв. от ищеца е също прекомерна и следва да се намали до
сумата ***лв./обща за двата иска- ***лв и ***лв/, изчислена на основание чл. 7,
ал.2, т.4 от Наредбата № 1, като към нея се включат сумата от ***лв за държавна такса и сумата от 150 лв. за депозит по назначена
експертиза –общо в исковото производство разноски от ***лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
На основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.Н.А.,
ЕГН **********,адрес: ***, дължи към ***г на
Мюсюлманско
изповедание- С.,ул.“Б.М.“ № **, ЕИК ***, представлявано
от М.А.Х., чрез адв. М.Д. от ШАК,
съдебен адрес:***, сума в размер на ***лв. (***), представляваща главница по непогасено задължение по договор
да наем на земеделска земя за стопанска година 2014 -2015г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от С. г. до окончателното й изплащане, и сума
в размер на ***лв /***/,представляваща
мораторна лихва за периода от ***г до ***г, вземане, обективирано във фактурата № ***/***г, издадена от Мюсюлманско изповедание -С.,
ул.“Б.М.“ № **, ЕИК ***, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № ***/*** г. по ч.гд. ***/2016г по описа
на ШРС.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА „Н.Н.А., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на Мюсюлманско изповедание-
С., ул.“Б.М.“ № **, ЕИК ***, представлявано от М.А.Х.,
чрез адв. М.Д. от ШАК,
съдебен адрес:***,
направените по настоящото исково производство деловодни разноски, в размер ***лв.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА „Н.Н.А., ЕГН **********,
адрес: ***, да заплати
на Мюсюлманско
изповедание- С., ул.“Б.М.“ № **, ЕИК ***,
представлявано от М.А.Х., чрез адв. М.Д. от ШАК, съдебен адрес:***, направените деловодни разноски по ч.гр.д. № ***/2016г
г. на ШРС, в размер на ***лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Шуменски окръжен съд.
Районен съдия: