Р Е Ш Е Н И
Е
524/13.7.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, девети състав, в публично съдебно
заседание проведено на пети юли, две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
Районен съдия: Димитър Димитров
при секретаря Т.Т., като разгледа
докладваното от съдията ГД № 1036/2016 г.,
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от Е.С. Й., чрез процесуален
представител адв. Т. от ШАК, срещу А.Б.А., в
която са
предявени, в условията на първоначално обективно кумулативно съединение, иск с правно основание чл. 143, ал. 2 СК
за присъждане издръжка на детето Б. А.А. в размер на 150
лева, месечно, считано от предявяване на исковата молба – 09.05.2016
г., до настъпване на обстоятелства, налагащи изменение или прекратяване
задължението за плащане на издръжка и иск с правно основание чл. 149 СК,
за осъждане на бащата А.Б.А. да плати издръжка на детето Б. А.А., за минал период от 04.05.2015 г. до 04.05.2016 г., в размер на по 150 лв.
месечно.
Ищцата основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения: Страните
са родители на роденото извън брак малолетно дете Б., роден на *** г. Твърди
се, че родителите не живеят заедно от средата на 2009 г., като ответникът е
напуснал съвместното жилище и от тогава до настоящия момент не се интересува от
детето. Основните грижи и внимание за детето се полагали от майката. Твърди се,
че майката на ответника взема детето да гостува при нея. Страните не могат да
постигнат съгласие, поради което за ищцата е налице правен интерес от
разрешаването на възникналия спор по съдебен ред. Ищцата иска да бъде
постановено положително решение. Претендира разноски
В срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът депозира
отговор на исковата молба, обективиращ изявление, според което оспорва исковите
претенции, като счита, че има възможност да плаща издръжка в минималния размер.
Представя
писмени доказателства.
В отрито съдебно заседание
ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба, а
ответникът, оспорва размера на предявените искове. В хода на съдебното производство преди приключване на съдебното дирене страните
постигат спогодба по иска с правно основание чл. 143, ал. 2 СК, като ответникът
А.Б.А. се задължава да плаща на детето Б., чрез
неговата майка и законен представител Е.С. Й. месечна
издръжка в размер на 120.00 лева /сто и двадесет лева/, считано от 09.05.2016
г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на
обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване, с падеж до 15-то число на
текущия месец.
В тази част производството е прекратено поради постигната спогодба, като за
неспогодената част - по иска с правно основание чл. 149 СК, производството продължи, на основание чл. 234, ал. 4 ГПК.
Съдът, след като взе предвид допуснатите и приети по делото
доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Безспорно
е, че страните нямат сключен граждански брак. Живели са на съпружески начала в
гр. Шумен, като от съвместното им съжителство е родено детето Б. А.А., роден на
*** год., което към настоящия момент
е навършило 8 години. Това е видно и от приложеното Удостоверение за раждане,
издадено въз основа на акт за раждане №*** г. от Община Шумен. Не се спори, че от 2009
г. страните са във фактическа раздяла. От
приетият по делото социален доклад изх.№ 2705-11-00-0035/04.07.2016 г. изготвен от Д ”СП” – гр. Шумен, се установява, че
детето живее с майката в дома на нейните родители, които я подпомагат в
отглеждането на му. Бащата полага грижи за друго дете от предишно съжителствто
- непълнолетна дъщеря Кристина Ангелова Богданова на 14г.. От представената по делото годишна данъчна декларация по
чл. 92 ЗКПО за данъчния резултат и дължимия годишен корпоративен данък вх. №
274351600272354/23.03.2016 г., по описа на ТД на НАП Шумен, се установава, че за
2015г. ответникът, в качеството си на представляващ «Ауто Стефи» ЕООД, е
декларирал, че не е извършвал дейност и не е отчел приходи или разходи,
съгласно счетоводното законодателство.
По делото са ангажирани гласни
доказателства посредством разпит на свидетелите на ищцовата страна: Ц. М. Й. –
майка на ищцата и Е. Й. З.. От показанията им се установява, че непосредствените
грижи за детето се осъществяват от майката и нейните родители, като бащата не
полага грижи за детето и не я подпомага. Е. З. свидетелства, че ответникът има
автосервиз за авточасти за «Нисан». От свидетелските
показания на В. П. Ж. – майка на ответника, се установява, че тя инцидентно
подпомага майката в отглеждането на детето.
Съдът,
въз основа на установеното, като съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, преценени поотделно и
в съвкупност, извежда следните правни изводи:
Предявен е иск за издръжка, с
правно основание чл. 149 СК, за минало време, считано от 04.05.2015 г. до
завеждане на исковата молба в съда – 09.05.2016 г. Съгласно разпоредбата на чл.
149 СК издръжка за минало време може да се търси най-много за една година назад
от предявяването на иска. Между страните няма спор по фактите, а именно, че
началната дата на фактическата раздяла предхожда началото на исковата претенция.
Няма спор, че през този период грижите за детето са осъществявани от ищцата. От
събраните по делото гласни доказателства се установява, че след раздялата на
родителите бащата продължил да се вижда с детето, чрез неговата майка, като то
оставало в нейния дом. Последната инцидентно купувала на детето подаръци, дрехи
и други необходими неща, след съгласуване с другата баба. По делото не се установи, бащата да е плащал
издръжка за минал период. Тези обстоятелства бяха потвърдени и от
показанията на свидетелите на ищцата. Съдът намира, че задължение и на двамата родители е да гледат и издържат
децата си, като в случаите когато гледането се осъществява изключително и само
от единия родител, както е в случая, то другият родител следва да компенсира с
издръжка. За дължимостта на издръжката на непълнолетно дете, е без
значение фактът дали даден родител има средства, или не – при всички случаи той
дължи издръжка. Размерът на неговите доходи влияе единствено и само върху
размера на издръжката - ако разполага с повече средства, ще дължи и по- голяма
издръжка, ако не разполага със средства, ще дължи минималния размер на
издръжката. В този смисъл искът за
издръжка за минало време се явява доказан по основание.
Относно размера на издръжката: Съгласно разпоредбите на Семейния кодекс размерът на издръжката се определя, както според нуждите на лицето, което има право на издръжка, така и според възможностите на лицето, което я дължи. Законът определя минималната издръжка дължима на едно дете. В процесния случай не се събраха доказателства детето да има специфични нужди, изискващи допълнителни средства. Ответникът е в трудоспособна възраст и не страда от заболявания, които да го възпрепятстват да осъществява обичайните трудови дейности. По делото не се представиха и съответно не се събраха никакви доказателства относно доходите на ответника. Същевременно се установиха данни за други негови алиментни задължения – спрямо друго непълнолетно дете. Ето защо съдът намира претенцията за частично основателна до минималния праг на издръжка - една четвърт от размера на минималната работна заплата за страната, в размер на 105 лв., като за разликата до 150 лв. следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Относно разноските: При този изход на делото ответникът следва да бъде
осъден да плати държавна такса за присъдената издръжка за минало време, в общ
размер от 50.40 лв. и 5 лева такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК. Искането на ищцата, за присъждане на разноски по делото,
придружено с доказателства за действително реализирани такива под формата на
платено възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, за което има
представен списък по чл. 80 ГПК, е
основателно, съразмерно с уважената част от иска по чл. 149 СК, поради което
следва да бъде уважено в размер от 245 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Разноските по искът с правно основание чл.
143, ал. 2 СК, предвид, че в постигнатата спогодба не е уговорено друго,
остават върху страните, както са ги направили, на основане чл. 78, ал. 9, изр 2
ГПК.
На основание 242, ал. 1 ГПК,
съдът следва да постанови предварително изпълнение на решението, в частта
относно присъдената издръжка.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда А.Б.А.,
с ЕГН: ********** и адрес: ***, да плати в полза на детето Б. А.А., с ЕГН **********, родено
на *** г., чрез неговата майка и законен представител Е.С. Й., с ЕГН **********,
по 105 лв. месечна издръжка, за периода от 04.05.2015 г. до 09.05.2016 г., общо
сумата 1260.00 лева /хиляда двеста и шестдесет лева/, на основание чл. 149 СК, като
отхвърля искът за разликата над 105 лв. месечна издръжка до пълния размер от
150 лв. месечна издръжка, като неоснователeн.
Осъжда А.Б.А., с ЕГН: ********** и адрес: ***, да плати в полза Е.С. Й. с ЕГН **********
и адрес: *** разноски, за платено
възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, в размер от 245 лв., съразмерно
с уважената част от иска по чл. 149 СК, за което има представен списък по чл.
80 ГПК, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Осъжда А.Б.А., с ЕГН: ********** и адрес: ***, да плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт,
по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, държавна такса за
присъдената издръжка за минало време в размер на 50.40 лева /петдсет лева и
четиридесет стотинки/ и 5.00 лева такса в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Постановява предварително изпълнение на решението, в
частта относно присъдената издръжка, на
основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните
заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на страните, на основание чл. 259,
ал. 1 ГПК.
Районен съдия: