Р Е
Ш Е Н
И Е
689/12.10.2016г.
Шуменският районен съд, XIІІ състав,
на десети октомври 2016 година,
В публично заседание, в следния състав:
Прокурор : С. М.
Секретар: С.Л.
като
разгледа докладваното от съдията ГД № 1045/2016г. по описа на ШРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск, с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК.
Искова молба от Б.Е. Щ, ЕГН : **********
с адрес ***, срещу Е.А.А., ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно
основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК. Излага, че с ответника били родители на
малолетните деца Д. Е.А., ЕГН : ********** и Д. Е.А., ЕГН : **********, родили
се по време на брака им, който бил прекратен, с влязло в сила решение по ГД №
2788/2012г. на ШРС. Бащата от 2014г., не полагал никакви грижи за децата, не се
интересувал от развитието им и не давал издръжка. Майката, сама и с помощта на
роднини осигурявала средства и полагала грижи за тях. Поради изложеното
претендира лишаване на ответника от родителски права над децата, поради
неполагане на грижи и неплащане на издръжка.
В срока за отговор на исковата молба, ответника редовно уведомен, не подава отговор.
В открито заседание, страните редовно
призовани, ищцата лично и с представител поддържа иска, както е предявен, а ответникът
заявява желание „…да бъде оставен на мира…“ от ищцата. Представителят на
Районна прокуратура – гр. Шумен, намира иска, за лишаване от родителски права,
за основателен и доказан, поради което и счита, че същия следва да се уважи.
Така разгледания иск, е допустим, и предвид събраните
доказателства, основателен, по следните съображения :
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се
установи от фактическа страна следното:
Д. Е.А., ЕГН : ********** и Д. Е.А.,
ЕГН : **********, са родени на ***г. и 01.02.2010г. в гр. Шумен (съгласно
удостоверения за раждане № /***г., издадено по акт за раждане № 1021/31.08.2005г.
на Община Шумен и № 100164/03.02.2010г. издадено по акт за раждане №
164/03.02.2010г. на Община Шумен), от родители – Б.Е. Щ, ЕГН : ********** и Е.А.А.,
ЕГН : ********** – ответник в производството. От приложените социален доклад и
показанията на разпитаните свидетели, на които съдът не намери основание да не
даде вяра и приложените писмени доказателства, се установи, че родителите са
разделени от 2011г.. С решение по ГД № 2788/2012г., бракът на страните е
прекратен, като родителските права над по-голямото дете са предоставени на
бащата, а над по-малкото на майката. Съвместното живеене на детето Д. с
ответника продължило до 2014г., когато го завел при майката и го оставил на
местоработата и с чанта ръчен багаж, според свидетелските показания и
изявленията на малолетната. От тогава между двамата нямало никаква връзка, а по
малкият Д. изобщо не познавал баща си. Ответникът, не проявявал никакъв интерес
към състоянието и развитието на децата, нито по какъвто и да било начин ги
подпомагал, въпреки че имал възможност, нито правил опит дори за контакт с тях,
през посочения период. През същия, непосредствени грижи за отглеждане и
възпитание, за двете деца са полагани от майката, с подкрепа на родителите и,
без каквото и да е участие на бащата. Последният не само, не давал средства за
издръжка, но и отхвърлял исканията от майката на съгласието му, детето да
напусне пределите на страната.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните изводи:
В диспозитивната норма на чл. 132, ал. 1, т. 2
от СК са установени две от основанията, комулативно дадени, при наличието, на
които родителят може да бъде лишен от родителски права, а именно, когато без
основателна причина трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка. Съдът
намира за безспорно доказано в настоящото производство, че ответникът, за период
по дълъг от 2 години, за по голямото дете и 4 години за по малкото, не е
полагал грижи за децата си и не им е давал издръжка. Дори и съобразявайки
единствено продължителността във времето, на липсващите дължими грижи,
обосновавайки изискуемата от закона трайност, счита, че не би могло да се
посочи някакъв факт, сочещ основателност на липсата им. Тя, в такъв
продължителен период, може да бъде преценена и като поведение, от страна на
ответника, опасно за личността на детето, по смисъла на чл. 131 от СК. Независимо,
че лишаването от родителски права, се схваща от доктрината и съдебната
практика, като крайна мярка за защита на децата, от родителско поведение,
създаващо риск за отглеждането и възпитанието им, настоящият състав намира, че
в конкретният случай, безспорно е доказана нуждата от прилагането и. Съобразявайки
и чл. 3 от Конвенцията за правата на детето, въпреки диспозитивният характер на
нормата на чл. 132, ал. 1 от СК, счита, че е в интерес на децата, бащата, да
бъде лишен от родителски права спрямо тях, независимо от необходимостта му и в
бъдеще от поддържане на връзка, контакти и подкрепа от негова страна, каквато
готовност досега не е заявена, предвид поведението му, явяващо се пречка за
упражняване на гражданските им права и личностно развитие.
На основание чл. 134, т. 1 и т. 2 от СК, не следва да се определя издръжка и режим на лични отношения между бащата и децата, тъй като са определени с влезли в сила решения по ГД № 1074/2014 и № 2788/2012г., и двете по описа на ШРС.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 330 лева разноски в
производството.
Водим от горното и на
посочените основания, съдът
Р
Е Ш И:
ЛИШАВА Е.А.А.,
ЕГН : **********, с адрес ***, на основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК, от
родителски права над децата Д. Е.А., ЕГН : ********** и Д. Е.А., ЕГН : **********.
Издръжка
и мерки за лични отношения между родителя и децата са определени с влезли в
сила решения по ГД № 1074/2014 и № 2788/2012г., и двете по описа на ШРС.
ОСЪЖДА Е.А.А., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на Б.Е. Щ, ЕГН : ********** с адрес ***, сумата от 330 лева разноски в производството.
Препис от решението след влизането му
в сила да се изпрати на ДСП – Шумен, съобразно чл. 136 от СК.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд - гр. Шумен, в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: