Р Е Ш Е Н И Е

715/21.10.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Бистра Бойн

при секретаря Т.Т., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1067 по описа за 2016г. на ШРС за да се произнесе взе предвид следното:

Гр.д.№1067/2016г. по описа на ШРС е образувано по повод предявени установителни искове с правно основание чл.415 ал.1, във връзка с чл.422 от ГПК, във връзка с чл.124 ал.2 от ГПК, чл.183 и чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от “Есжи Груп”ЕООД-гр.Шумен, с ЕИК №***, представлявано от Г. В. срещу “Ватрон”ЕООД-гр.Шумен, с ЕИК***, с управител К. К.. Ищецът сочи, че във връзка с облигационни отношения по договор за продажба и доставка от 2015г., сключен между търговците, ответникът останал задължен за възстановяването на получени суми по три кредитни известия към фактури за общата сума от 11709,97лв. С оглед на което дружеството се е снабдило със Заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№ 531/2016г. Същата включва акцесорна претенция по чл.86 от ЗЗД в размер на 286,82лв., представляваща мораторна лихва за периода 16.12.2015г. до 12.03.2016г. и претенция за законна лихва върху главницата до окончателното заплащане на главницата.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не депозира писмен отговор. В открито съдебно заседание се явява управителят и оспорва иска по основание и размер. Не оспорва твърдението за уговорена между страните покупко-продажба, но твърди, че е доставил стоките на ищцовото дружество, като за това не били съставени писмени документи. Не представя писмени доказателства.

От фактическа и правна страна съдът намира следното: Настоящата искова молба има за предмет установителен иск за сумата 11709,97лв, представляваща главница- авансово плащане по договор от месец август 2015г., за покупко-продажба на строителни материали и крепежни елементи, сключен между страните, за което били съставени три броя фактури, приложени по делото. Доставката на заплатените материали не била осъществена от продавача, поради което същия издал три броя кредитни известия, приложени по делото, за възстановяване на авансово заплатените суми. От представените по делото първични счетоводни документи съдът приема, че между страните е било налице валидно облигационно правоотношение по договор за покупко-продажба, по което ответното дружество не изпълнило поетите задължения по прехвърляне на собствеността на авансово заплатени от купувача вещи. Издадените от ищеца Фактура №1000000253/20.08.2015г., Фактура №1000000254/20.08.2015г. и Фактура №1000000286/18.09.2015г. били осчетоводени от двете дружества, както и издадените три кредитни известия към фактурите за възстановяване на авансовите плащания от 16.12.2015г.

За установяване на размера на дължимите вземания, по делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, от която е видно, че счетоводството на ищеца и ответника е водено редовно и която отговаря на въпросите поставени от страна на ищеца. На основание чл.55 ал.1 от ТЗ, редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателство между търговци за установяване на търговски сделки.

Направеното от ответника възражение по отношение на доставени стоки, предмет на покупко-продажба, съдът намира за неоснователно и недоказано. От заключението на приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, е видно, че е налице осчетоводяване на издадените от самия ответника кредитни известия, като същите са включени в дневниците за продажби и справки декларации по ЗДДС и салдото към датата на експертизата представлява отразено задължение в размер на 10 709,97лв. към ищцовото дружество.

С оглед на така събрания доказателствен материал, съдът приема за доказан факта, че ищцовата страна е изпълнила своите задължения по заплащане на доставка на стоки, а ответната не е извършила възстановяване на сумите по издадените фактури. Поради изложеното, съдът намира, че искът с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 327, ал.1 от ТЗ се явява основателен за установената с експертно заключение сума в размер на 10 709,97лв., като в останалата си част е недоказан. Следва да бъде установено, че се дължи законната лихва върху главницата от депозиране на заявление за издаване на заповедта за изпълнение- 12.03.2016 г. до датата на заплащане на задължението. Основателността на главния иск влече основателност и на претенцията за мораторна лихва за периода 16.12.2015г. до 12.03.2016г., която съобразно изчисления на съда със софтуеър е в размер на 262.32 лева, като претендираната в останалата са част до пълния предявен размер от 286,82лв., следва да се отхвърли.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените по настоящото производство разноски в размер на 1243,80лв., съобразно списък на разноски и доказателства /държавна такса, депозит за ССЕ и адв.възнаграждение/, и съответно на уважената част от иска. Не следва да се присъжда възнаграждение за обезпечаване на иска, след изнасянето на делото за решаване, понеже разноските са направени по висящо съдебно производство/чл.7 ал.5 изр.1 от Наредба №1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “Ватрон” ЕООД-гр.Шумен, с ЕИК: ***, с управител К. К., с адрес на управление гр.Шумен, ул.Дедеагач 8, ап.42, че дължи на ищцовото дружество “Есжи Груп”ЕООД-гр.Шумен, ул. Сакар №13а с ЕИК №***, представлявано от Г. В., сумата 10 709.97 лева /десет хиляди седемстотин и девет лева и деветдесет и седем стотинки/- главница по Договор за покупко-продажба между страните, фактури №1000000253/20.08.2015г., №1000000254/20.08.2015г. и №1000000286/18.09.2015г. и кредитни известия към тях от 16.12.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.03.2016г. до окончателното изплащане на вземането, присъдени по ч.гр.д.№1067/2015г. по описа на ШРС и сумата 262.32лв./двеста шестдесет и два лева и тридесет и две стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода 16.12.2015г. до 12.03.2016г., като отхвърля исковете в останалата им част до пълния предявен размер, като неоснователни.

ОСЪЖДА “Ватрон”ЕООД-гр.Шумен, с ЕИК: *** да заплати на “Есжи Груп”ЕООД-гр.Шумен, сумата от 1243,80лв. /хиляда двеста четиридесет и три лева и осемдесет стотинки/, представляваща направени по настоящото дело и 1134.04лв./хиляда сто тридесет и четири лева и четири стотинки/ по заповедното производство деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред ШОС в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: