Р Е Ш Е Н И Е

 

843/24.11.2016г. , гр.Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

 

            Шуменският районен съд, в открито заседание на трети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                                                                        Районен съдия: Б. Бойн

            при секретаря Т.Т., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1086 по описа за 2016г. на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:

               Гр.д.№1086/2016г. по описа на ШРС е образувано по повод предявени искове, с правно основание чл.127 ал.2 и чл.143 ал.1 от СК от Д.Ш. ***, в качеството му на баща на малолетното дете Ш.Д.Ш. срещу А.С.Х. ***- майка на детето. Ищецът иска предоставяне на упражняването на родителски права по отношение на детето на него, определяне на местоживеенето му при него, първоначално определяне на издръжка в размер на 125.00 лева месечно от датата на исковата молба. Да бъде определен посочения режим на лични контакти с майката.

              Ответникът, е представила писмен отговор в законния едномесечен срок по чл.131 от ГПК. Предявява насрещен иск за  упражняване на родителски права, местоживеене на детето и първоначално определяне на издръжка в размер на 200.00 лева месечно от датата на исковата молба и посочва режим на лични контакти с бащата. Ищецът по първоначалния иск не е представил писмен отговор в законния едномесечен срок по чл.131 от ГПК.

            От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното: От съжителство си страните имат родено едно дете, което е малолетно към момента- Ш., роден на ***г. Към настоящия момент родителите не живеят заедно, като след раздялата им детето е живяло последователно при бащата и при майката. Майката полага труд по трудово правоотношение от 07.10.2016г. като “учител по биология и здравно образование” в ОУ „Стоян Михайловски“-гр.Варна срещу трудово възнаграждение в размер на 600лв. Бащата работи като учител в СОДУ „Нювваб“-гр.Шумен на длъжност “учител” с трудово възнаграждение в размер на 1204,75лв. Преди и след раздялата между страните, детето получава всички необходими грижи и между него и родителите съществува изградена силна емоционална връзка, въпреки установените след раздялата им конфликтни отношения. Детето посещава учебно заведение в гр.Варна в пети клас през учебната 2016/2017г. и се намира в добро здравословно състояние. На осн.чл.15 ал.1 от ЗЗД, Ш. беше изслушан в помещение за разпит на деца „Синя стая“ в сградата на КСУДС-гр.Шумен. Детето заяви категорично, че се чувства щастлив гр.Варна, където живее от три месеца, посещава училище, има приятели и желае да продължи да живее при майка си.

            От правна страна, съдът намира следното: С настоящия иск се цели да се разреши спор относно упражняването на родителските права цялостно, а не досежно конкретно право по отношение на детето, между страни, които не са в брак и не живеят заедно, като правното основание на иска се съдържа в чл.127 ал.2 от СК. Трайната фактическа раздяла между страните, налага разрешаването на въпроса относно концентрацията на родителските функции в единия родител и личните отношения на детето с другия родител.

            При установяване на горната фактическа обстановка, съдът съобрази, че бяха разпитани свидетели от страна на ищеца и от страна на ответника, чиито показания не са противоречиви и взаимно изключващи се помежду си в по-голямата им част, поради което следва да се кредитират като достоверни. Свидетеля Х.Х. е брат на ответника и свидетелства за конфликтните отношения между родителите Разказва, че проблемите между тях ставали достояние на детето чрез мобилни съобщения изпращани от баща му до неговия личен телефон, в които характеризира майка му с обидни епитети. Същите следва да се третират като достоверни, защото се подкрепят от споделеното от детето при неговото изслушване. Показанията му допринасят за изясняване на част от фактическата обстановка по делото, понеже житейски обосновано свидетелите в роднински връзки са преки наблюдатели на семейния живот на страните. Поради което, съдът приема за безспорно установено, че действията на бащата по дискредитиране на майката са довели до установения в детето конфликт на лоялност, съобразно приложената Индивидуална оценка на дете, участник в правни процедури, изготвена от психолог/стр.122 от делото/.  Със своите действия бащата сам е допринесъл за емоционалното отчуждаване на Ш. от него, което се наблюдава и от съдебния състав. Свидетелят от страна на ищеца не свидетелства за лошо отношение и третиране от страна на ответника спрямо майката на детето пред самото него, но същия не се намира в близки отношения със семейството. И двамата свидетели посочват факти, относно грижата на родителите спрямо детето и техния добър родителски капацитет. Изложените в отговора на исковата молба факти за принудително ограничаване на правата на майката в избора и на дрехи и контакти, закани за убийство, както и наложена диета спрямо сина им по време на религиозни празници, не бяха безспорно установени от доказателствения материал по делото, поради което изложените твърдения в исковата молба за упражняван психически и физически тормоз съдът намира за недоказани.

             По отношение на Ш., с оглед на събраните доказателства и на неговото желание, съдът смята, че изцяло в полза на детето е упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката. Към настоящия момент детето живее при нея и се оглежда с помощта на неговата баба по майчина линия и семейството на брат й, като помощта на трети лица, следва да  бъде отчетена, съгласно практиката на ВКС. Видно от социалните доклади на Дирекция “СП”-гр.Шумен и двамата родители имат морални качества, желание и материалната възможност, както и битови условия да полагат грижи за Ш.. Съдът намира, че двете страни имат родителския капацитет за отглеждане и възпитаване на дете. При решаване на този искова претенция, съдът съобрази задължителните указания на Постановление №1 от 1974г. и счита, че полът на детето и възрастта му дават възможност за пълноценно отглеждане от майката, доколкото в практиката се приема, че тя е пригодна да възпитава деца от мъжки пол. С оглед на всичко изложено, съдът намира, че предоставянето на упражняването на родителските права на майката е изцяло в интерес на детето.

           В хода на съдебното производство по искане на бащата и на майката, съдът се е произнасял три пъти по определяне на привременни мерки, като е предоставил упражняването на родителските права да бъде споделено до началото на учебната година, след започването й, предвид записването на детето в училище в гр.Шумен да се предоставят на бащата и в последствие на майката до влизането в сила на окончателен съдебен акт. Установи се, че майката е задържала детето, след когато то й е било предадено в изпълнение на първото определение по привременните мерки и от тогава бащата не го е виждал. От събраните доказателства за случилото се- множество жалби, сигнали и актове на прокурор, протоколи за предупреждение по ЗМВР, както и писма от АСП по случая, се установи комплициране на отношенията на родителите, при което същите причиняват на детето травматични психически преживявания. В негов интерес е възникналите проблеми между тях да бъдат трайно решени с настоящото съдебно решение и детето да поддържа съществуващата емоционална връзка с двамата родители.

           Иманентна черта на упражняването на родителските права над детето от единия родител е и режима на лични контакти на детето с другия родител. На бащата, следва да бъде определен подходящ режим на лични контакти с цел успешно създаване на чувството на стабилност и сигурност и запазване на емоционалната връзка между баща и син, както следва- всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 09:00ч. до 17:00ч., с преспиване, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, като детето се взима и връща на адреса на местоживеене. Съдът не намира за необходимо ограничаването на режима да бъде без преспиване на детето през шест месечен период на адаптация, понеже се установи в хода на процеса, че бащата проявява отговорност и грижа за детето и същото не е в ниска възраст. Освен това следва да се отбележи, че нежеланието на детето да вижда баща си, което беше демонстрирано категорично при изслушването му, може да бъде променено при подходящо отношение на самия ищец и в този смисъл осъществяването на режима на лични контакти зависи от самия родител.

            Досежно издръжката на детето: И двете страни са ангажирали доказателства за реализираните от тях месечни доходи. Съдът като съобрази горните обстоятелства, потребностите на детето, обусловени от неговата възраст, материалните възможности на родителите им, липсата на сочени други алиментни задължения, намира, че на детето Ш. следва да бъде определена обща месечна издръжка в размер на 280 лева, от които 200 лева следва да заплаща бащата, а останалите 80 да се заплащат от майката, върху която лежи и непосредствената тежест от грижите по отглеждането и възпитанието на детето. Така определеният размер на издръжката се дължи считано от първи август 2016г., от когато съдът установи със сигурност от материалите по делото, че детето живее при майка си, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж– първо число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпването на законните основания за изменение или прекратяване на същата.

            Съдът приема, че възражението на ищеца за прекомерност на заплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждение е основателно, тъй като с оглед фактическата и правна сложност на делото и осъществените процесуални действия заплатеното възнаграждение в размер на 1250 лева е прекомерно. На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ответника следва да се присъдят деловодни разноски /адвокатски хонорар– 400лв. на осн.чл.7 ал.1 т.4 и ал.6 и платена държавна такса-30лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна такса върху определеният размер на издръжката в размер на 288,00 лева.

            Водим от горното, съдът  

Р Е Ш И:

 

             ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху детето Ш.Д.Ш. с ЕГН:********** на майката А.С.Х. с ЕГН:********** ***, като ОПРЕДЕЛЯ детето да живее при нея на адрес: ж.к. „***, гр.Варна.

             ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата Д.Ш.Д. с ЕГН: ********** с адрес: *** с детето Ш.Д.Ш. с ЕГН: ********** всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 09:00ч. до 17:00ч., с преспиване, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, като детето се взима и връща на адреса на местоживеене.

             ОСЪЖДА Д.Ш. Д. с ЕГН:********** да заплаща на детето си Ш.Д.Ш. с ЕГН:**********, чрез неговата майка и законен представител А.С.Х. с ЕГН:**********, месечна издръжка в размер на 200.00лв./двеста лева/, считано от 01.08.2016г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж– първо число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законните основания за изменение или прекратяване на същата.           

            ОСЪЖДА Д.Ш. Д. с ЕГН: **********  да заплати държавна такса върху определеният размер на издръжката в размер на 288,00лв./двеста осемдесет и осем лева/ по сметка на ШРС.

            ОСЪЖДА Д.Ш. Д. с ЕГН: ********** да заплати на А.С.Х. с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 430лв. /четиристотин и тридесет лева/.

 

             Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- гр.Шумен в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: