Р Е
Ш Е Н
И Е
№770/4.11.2016г.
Шуменски
районен съд, в публичното заседание на двадесет и девети
септември , през две хиляди и шестнадесета година, в състав :
Съдия: З.Иванова
при секретаря А.П. , като
разгледа докладваното от районният
съдия гр.д. №1117 по описа за 2016
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.50 във вр.с чл.45 от ЗЗД .
Депозирана
е искова молба от Х.М.Н. , ЕГН:**********
, адрес *** , представлявана от Л.Х.
, в която посочва , че на 27.04.2016 г. около 15.20 ч. в гр. Шумен
бил ухапан от бездомно куче, когато отивал към работното си място, което лежало
точно пред входа на сградата в която било работното му място. Докато ищецът правил опит да отвори вратата, без да закача животното
същото станало агресивно, внезапно скочило и го захапало за подбедрицата на
левия му крак. При захапването панталона
му бил скъсан, а от рака му потекла кръв. Ищецът заявява, че в първия момент не
могъл да осъзнае какво точно се случило, изпитал силна болка и само адекватната намеса на колегата му, който
бил с него и прогонил кучето спомогнало да бъде предотвратено последващо ухапване от животното. След
инцидента ищецът посетил спешно отделение при МБАЛ Шумен АД където раните
били обработени и му била направена ТАТ. На лявата подбедрица на ищеца
имало кръвонасядане и оток, целият му
крак бил изтръпнал и му било препоръчано консулт с хирург. След ухапването
първата вечер била кошмарна за ищеца, не можел да заспи, изпитвал силна болка
вследствие на получения оток и непрестанно туптене на крайника, като в
последствие започнали сърбежи по кожата и посиняване в областта на ухапването.
Девет дни ищецът бил в болничен в периода от 27.04.2016 г. до 05.05.2016 г., и
след проведен консулт с хирург д-р Г. болничният му бил удължен до
09.05.2016 г., тъй като имало трудности при
зарастването на раните. Ищецът
твърди, че при ходене все още изпитва
болка и изтръпване на крайника, поради което се налагало да приема и
обезболяващи медикаменти. Въпреки болките ищецът трябвало да полага грижи и за малолетната си
дъщеря, която била на две годинки, а вследствие на инцидента се провалило и
предварително планирано семейно пътуване
за Великденските празници. Към момента ищецът все още изпитвал болка и
дискомфорт, както и страх при среща с куче. Ищецът претендира заплащане на сума
в размер на 3 000 лв. от
ответника, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на увреждане – 27.04.2016 г до окончателно изпащане на
сумата, както и сумата 35.00 лв. обезщетение за претърпяна имуществена вреда, представляваща разход за
медицински преглед в „МБАЛ Шумен АД“, като и присъждане на разноски.
В срока
по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор, в който заявява, че искът е
недопустим и неоснователен, а също така
оспорва същият и по размер. Заявява, че депозирането на исковата молба е
недопустимо, поради това, че увреждането е настъпило в следствие на
трудова злополука, и освен получено
обезщетение за трудова злополука, ищецът желаел да получи и друго обезщетение.
Оспорва направеното искане за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,
като счита, че същото е крайно завишено.
Ответникът заявява, че исканата
обезвреда се явявала неоснователна и недоказана поради това, че не се сочели доказателства от които да било видно, че следвало да се
приложи последващо лечение и възстановителни процедури в балнеосанаториуми и
др. относими към възстановяването на подобни травми и лечение.
След като се запозна със събраните по
делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност,
съдът възприе следното:
По молба на ищеца са разпитани като свидетел М.С. . , който е бил непосредствен наблюдател на процесния деликт . Свидетелят непротиворечиво и категорично заявява , че на посочената в исковата молба дата -27.04.2016г. ищецът е бил нападнат и ухапан от улично , безстопанствено куче . Захапването било в областта на крака , от което имало следи . Съдът възприема за достоверни показанията на свидетеля , поради и което приема за доказано по делото , че ищецът е бил ухапан от безстопанствено куче . От показанията на същия свидетел , както и тези на св.А.Й. и от представените писмени доказателства : лист за преглед на пациент в КДБ/СО (дата не се чете); СМУ № 97/2016 г. издадено от МБАЛ Шумен АД , отделение „Съдебна медицина“; болничен лист № Е20164866278 от 27.04.2016 г. издадено от д-л Д. А.; болничен лист № Е20164885455 от (дата не се чете) м. май 2016 г. се доказва , че в резултат на ухапването е получил следните травматични увреждания : на външната страна на лявата подбедрица рана с охлузени ръбчета , на 2,5 см зад тази рана е налице друга рана с овална форма . Две кожни охлузвания и друго плитко нараняване на кожата с охлузвания . Кръвонасядане и оток около раните с обща площ 8/9 см. В цитираното по-горе СМУ е направено заключение , че раните може да са получени по начина описан от пострадалия , а именно при захапване от куче . От съвкупната преценка на описаните по-горе гласни и писмени доказателства , съдът приема за доказано , че на посочената в исковата молба дата , ищецът е бил ухапан от безстопанствено куче , в резултат на което са и нанесени посочените травматични увреждания . В заключение съдът намира , че са налице всички елементи на състава на непозволено увреждане , в хипотезата на чл.50 от ЗЗД – причинна връзка между настъпилите вреди и каузалното действие на вещта , която се е намирала под надзора на ответника, поради което са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на Общината . Тук единствено е необходимо да се уточни , че не е необходимо да се изследва вината на ответника , защото съобразно приложимата разпоредба - чл.50 от ЗЗД , тя е ирелевантна , защото отговорността е обективна , безвиновна , това не е отговорност за лично деяние , нито за чужди действия . Задължението за обезвреда възниква единствено поради факта , че ответникът упражнява надзор върху животното , от чиито действия са произтекли вреди . В тази връзка е необходимо да се посочи разпоредбата на чл. 41 и 47 ал.3 от ЗЗЖ , според която безстопанствените животни се настаняват в приюти и след изпълнение на съответните процедури могат да бъдат върнати на местата , от които са взети , след което са под надзора и грижите на съответната община , следователно по силата на закона ответникът е лицето , което следва да осъществява надзор над безстопанствените кучета .
В
резултат на деликта , ищецът е
претърпял като пряка и непосредствена
последица, описаното по-горе временно разстройство на здравето - неопасно за
живота, което подлежи на обезвреда .
Освен непосредствените травматични увреждания - раната от ухапването , която несъмнено е
довела до болки и страдания , съдът
намира за доказано , че ищецът е претърпял
и последващи болки и страдания със значителен интензитет и
продължителност . А.Й. , която съжителства на семейни начала с ищеца , твърди в
показанията си пред съда , че в деня на
инцидента ищецът споделил , че кракът му
е изтръпнал и много го боли. В
продължение на три дни не спял спокойно , изключително много го боляла
раната .
Бил с превръзка , която е
трябвало да бъде сменяна , както и да му бъдат правени компреси . Ищецът все
още имал белег от ухапването и болки
когато стъпва на крака си . Наложило е консулт с хирург , защото раните започнали да секретират
. От посоченото се изяснява , че процесът на заздравяване на раната е
протекъл с леки усложнения , които са
довели до допълнителен физически дискомфорт .
Налице
са и доказателства за настъпили душевни
болки и страдания . След инцидента настъпила промяна в
поведението му , той дори изпитвал страх
да се доближава до домашното си куче . Когато преминавал покрай улично куче ,
инстинктивно вземал детето си на ръце
. Променил маршрута си на
движение , с цел избягване среща с улични кучета . Тези
обстоятелства се доказват от разпита на посочения по-горе св. А.Й. , която е общувала с него ежедневно , т.е. обективно е била в състояние да проследи промяна в
емоционалното му състояние .
С оглед изложеното и съобразявайки
критериите за определяне размера на обезщетението- характер и тежест на
увреждането, интензивност и продължителност на претърпените физически болки и
страдания , които са нарушили нормалния
начин на живот на ищеца е семейството
му , продължителност и вид на
проведеното лечение, обстоятелства, при които е настъпило увреждането, болки и
страдания от психическо естество във връзка с преживяната уплаха , съдът намира , че обезщетението което се претендира от ищеца ,
а именно 5 000 лева е съобразено общоприетото понятие за справедливост по
чл.52 от ЗЗД , следователно претенцията се явява изцяло основателна .
Необходимо
е да се коментира възражението на ответника , че се касае за трудова злополука
, за която ищецът вече е получил обезщетение .
Възражението е неоснователно , т.к. по делото липсват доказателства , от
които по изискуемия ред да се доказва , че инцидентът е признат за трудова
злополука , още повече да е заплатено обезщетение за такава . Дори и да се
възприеме становището , че е налице трудова злополука , това не изключва
възможността ищецът да претендира деликтна обезвреда .
Представени са и доказателства – фискален бон от 28.04.2016 г., издаден от МБАЛ гр.Шумен , за извършени разходи в размер на 35 лева , които са в причинна връзка с деликта , поради което подлежат на възстановяване от ответника .
Върху
горните суми ответникът дължи мораторна лихва , която съобразно чл.84 , ал.3 от
ЗЗД е дължима от датата на деликта – 27.04.2016г.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 621,40 лева .
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Община Шумен представлявана от Л.Х. да заплати на Х.М.Н. , ЕГН:********** , адрес *** , обща сума от 3035 (три хиляди тридесет и пет ) лева , от която
3 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени физически и душевни
болки и страдания и 35 лева –
имуществени вреди (разходи
за медицински преглед ), вследствие ухапването му от безстопанствено куче на 27.04.2016г. , в гр. Шумен, в районна на ул.*** , ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 27. 04.2016г. , до окончателното и плащане .
ОСЪЖДА Община
Шумен представлявана от Л. Х. да заплати
на Х.М.Н. , ЕГН:********** , сумата 621
,40 (шестстотин двадесет и един лева и четиридесет ст.) лева - –
деловодни разноски .
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: