Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

770/4.11.2016г. , гр. Шумен

Шуменски районен  съд,  в публичното заседание на двадесет и девети септември  ,   през две хиляди и шестнадесета    година, в състав :

                                                                                                                                             Съдия: З.Иванова

при секретаря А.П. , като разгледа докладваното от районният съдия гр.д. №1117  по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск  с правно основание  чл.50 във вр.с чл.45 от ЗЗД  .

Депозирана е искова молба от Х.М.Н. , ЕГН:********** , адрес *** , представлявана от Л.Х.    , в която посочва , че на 27.04.2016 г. около 15.20 ч. в гр. Шумен бил ухапан от бездомно куче, когато отивал към работното си място, което лежало точно пред входа на сградата в която било работното му място.  Докато ищецът правил опит да  отвори вратата, без да закача животното същото станало агресивно, внезапно скочило и го захапало за подбедрицата на левия му крак. При захапването  панталона му бил скъсан, а от рака му потекла кръв. Ищецът заявява, че в първия момент не могъл да осъзнае какво точно се случило, изпитал силна болка и  само адекватната намеса на колегата му, който бил с него и прогонил кучето спомогнало да бъде предотвратено  последващо ухапване от животното. След инцидента ищецът посетил спешно отделение при МБАЛ Шумен АД където  раните  били обработени и му била направена ТАТ. На лявата подбедрица на ищеца имало  кръвонасядане и оток, целият му крак бил изтръпнал и му било препоръчано консулт с хирург. След ухапването първата вечер била кошмарна за ищеца, не можел да заспи, изпитвал силна болка вследствие на получения оток и непрестанно туптене на крайника, като в последствие започнали сърбежи по кожата и посиняване в областта на ухапването. Девет дни ищецът бил в болничен в периода от 27.04.2016 г. до 05.05.2016 г., и след проведен консулт с хирург д-р Г. болничният му бил удължен до 09.05.2016 г., тъй като имало трудности при  зарастването  на раните. Ищецът твърди, че при ходене все още изпитва  болка и изтръпване на крайника, поради което се налагало да приема и обезболяващи медикаменти. Въпреки болките ищецът  трябвало да полага грижи и за малолетната си дъщеря, която била на две годинки, а вследствие на инцидента се провалило и предварително планирано семейно пътуване  за Великденските празници. Към момента ищецът все още изпитвал болка и дискомфорт, както и страх при среща с куче. Ищецът претендира заплащане на сума в размер на 3 000 лв.   от ответника, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждане – 27.04.2016 г до окончателно изпащане на сумата, както и сумата 35.00 лв. обезщетение за претърпяна  имуществена вреда, представляваща разход за медицински преглед в „МБАЛ Шумен АД“, като и присъждане на разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор, в който заявява, че искът е недопустим и неоснователен,  а също така оспорва същият и по размер. Заявява, че депозирането на исковата молба е недопустимо, поради  това, че  увреждането е настъпило в следствие на трудова злополука, и освен  получено обезщетение за трудова злополука, ищецът желаел да получи и друго обезщетение. Оспорва направеното искане за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, като счита, че същото е  крайно завишено. Ответникът  заявява, че исканата обезвреда се явявала неоснователна и недоказана поради това, че не се  сочели доказателства  от които да било видно, че следвало да се приложи последващо лечение и възстановителни процедури в балнеосанаториуми и др. относими към възстановяването на подобни травми и лечение.

След като се запозна със събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът възприе следното:

По молба на ищеца са разпитани като свидетел М.С. . , който е бил непосредствен наблюдател на процесния деликт . Свидетелят непротиворечиво и категорично заявява , че на посочената в исковата молба дата -27.04.2016г. ищецът  е бил нападнат и ухапан от улично , безстопанствено куче .  Захапването било в областта на крака , от което имало следи . Съдът възприема за достоверни показанията на свидетеля , поради и което приема за доказано по делото , че ищецът е бил ухапан от безстопанствено куче . От показанията на същия свидетел , както и тези на св.А.Й. и от представените писмени доказателства : лист за преглед на пациент в  КДБ/СО (дата не се чете); СМУ № 97/2016 г. издадено от МБАЛ Шумен АД , отделение „Съдебна медицина“; болничен  лист № Е20164866278 от 27.04.2016 г. издадено от д-л  Д. А.; болничен лист № Е20164885455 от  (дата не се чете) м. май 2016 г. се доказва , че   в резултат на ухапването е получил следните травматични увреждания : на външната страна на лявата подбедрица  рана с охлузени ръбчета  , на 2,5 см  зад тази рана е налице друга рана  с овална форма . Две кожни охлузвания  и друго плитко нараняване на кожата с охлузвания . Кръвонасядане и  оток  около раните  с обща площ 8/9 см.  В цитираното по-горе СМУ е направено заключение , че раните може да са получени по начина описан от пострадалия , а именно при захапване от куче .  От съвкупната преценка на описаните по-горе гласни и писмени доказателства , съдът приема за доказано , че на посочената в исковата молба дата  , ищецът е бил ухапан  от безстопанствено куче , в резултат на което са и нанесени  посочените травматични увреждания .  В заключение съдът намира , че са налице всички елементи на състава на непозволено увреждане , в хипотезата на чл.50 от ЗЗД  – причинна връзка между настъпилите вреди и  каузалното действие на вещта , която се е намирала под надзора на ответника, поради което са налице предпоставките  за ангажиране на отговорността на Общината  . Тук единствено е необходимо да се уточни , че не е необходимо да се изследва вината на ответника , защото съобразно приложимата разпоредба - чл.50 от ЗЗД ,  тя е  ирелевантна ,  защото  отговорността е обективна , безвиновна , това не е отговорност за лично деяние , нито за чужди действия . Задължението за обезвреда възниква единствено поради факта , че ответникът упражнява надзор върху животното , от чиито действия са произтекли вреди . В тази връзка е необходимо да се посочи разпоредбата на чл. 41 и 47 ал.3 от ЗЗЖ , според която   безстопанствените животни  се настаняват в приюти и след изпълнение на съответните процедури могат да бъдат  върнати на местата , от които са взети , след което са под надзора и грижите на съответната община , следователно по силата на закона ответникът е лицето , което следва да осъществява надзор над безстопанствените кучета .

В резултат на деликта    , ищецът е претърпял  като пряка и непосредствена последица, описаното по-горе временно разстройство на здравето - неопасно за живота, което подлежи на обезвреда .  Освен  непосредствените  травматични увреждания  - раната от ухапването , която несъмнено е довела до болки и страдания  , съдът намира за доказано , че ищецът е претърпял  и последващи болки и страдания със значителен интензитет и продължителност . А.Й. , която съжителства на семейни начала с ищеца , твърди в показанията си пред съда  , че в деня на инцидента ищецът споделил , че  кракът му е изтръпнал и много го боли.  В продължение на три дни не спял спокойно , изключително много го боляла раната  .  Бил с превръзка , която  е трябвало да бъде сменяна , както и да му бъдат правени компреси . Ищецът все още имал белег от ухапването  и болки когато стъпва на крака си . Наложило е консулт с хирург  , защото раните започнали да секретират .  От посоченото се изяснява  , че процесът на заздравяване на раната е протекъл с леки усложнения , които  са довели до допълнителен физически дискомфорт .

Налице са и доказателства за настъпили  душевни болки и страдания  .  След инцидента настъпила промяна в поведението му  , той дори изпитвал страх да се доближава до домашното си куче . Когато преминавал покрай улично куче , инстинктивно вземал детето си на ръце  .  Променил маршрута си на движение , с цел избягване среща с улични кучета  .  Тези обстоятелства се доказват от разпита на посочения по-горе св. А.Й.  , която е общувала с него  ежедневно , т.е. обективно е  била в състояние да проследи промяна в емоционалното му състояние .

С оглед изложеното и съобразявайки критериите за определяне размера на обезщетението- характер и тежест на увреждането, интензивност и продължителност на претърпените физически болки и страдания  , които са нарушили нормалния начин на живот на  ищеца е семейството му  , продължителност и вид на проведеното лечение, обстоятелства, при които е настъпило увреждането, болки и страдания от психическо естество във връзка с преживяната уплаха  , съдът намира , че  обезщетението което се претендира от ищеца , а именно 5 000 лева е съобразено общоприетото понятие за справедливост по чл.52 от ЗЗД , следователно претенцията се явява изцяло основателна .

Необходимо е да се коментира възражението на ответника , че се касае за трудова злополука , за която ищецът вече е получил обезщетение .  Възражението е неоснователно , т.к. по делото липсват доказателства , от които по изискуемия ред да се доказва , че инцидентът е признат за трудова злополука , още повече да е заплатено обезщетение за такава . Дори и да се възприеме становището , че е налице трудова злополука , това не изключва възможността ищецът да претендира деликтна обезвреда .

Представени са и доказателства – фискален бон от 28.04.2016 г., издаден от МБАЛ гр.Шумен  ,  за извършени разходи в размер на 35 лева , които са в причинна връзка с деликта , поради което подлежат на възстановяване от ответника .

Върху горните суми ответникът дължи мораторна лихва , която съобразно чл.84 , ал.3 от ЗЗД  е дължима от датата на деликта – 27.04.2016г.

                На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 621,40  лева .

            Водим от горното, съдът  

Р          Е          Ш          И :

 

ОСЪЖДА Община Шумен  представлявана от Л.Х. да заплати на Х.М.Н. , ЕГН:********** , адрес *** , обща сума от 3035 (три хиляди тридесет и пет ) лева  , от която 3 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди,  изразяващи се в причинени физически и душевни болки и страдания  и 35 лева – имуществени вреди (разходи за медицински преглед ),  вследствие ухапването му  от безстопанствено куче на 27.04.2016г.  , в гр. Шумен, в районна на ул.*** , ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27. 04.2016г.  , до окончателното и плащане .

                ОСЪЖДА Община Шумен  представлявана от Л. Х. да заплати на Х.М.Н. , ЕГН:********** , сумата 621 ,40 (шестстотин двадесет и един лева и четиридесет ст.) лева -   – деловодни разноски .

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок  от съобщаването му на страните.  

СЪДИЯ: