Решение по Гражданско дело 1136/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

941/27.12.2016г. , гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, девети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети ноември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

Районен съдия: Димитър Димитров

при секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от съдията ГД № 1136/2016г., по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени в условията на активно субективно съединение искове, с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, от И.С.П. и С.П.Н., чрез пълномощника адв. Д. от ШАК, против М.П.К. и В.Д.К., за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението издръжка и гледане, оформен с НА № *** г., по описа на PC гр. Шумен. В исковата молба се твърди, че с Нотариален акт № *** г., по описа на ШРС, първата ищца - И.С.П., заедно с покойният й съпруг - П. К.П. /починал на 10.04.2016 г./, прехвърлили на първият ответник и техен син - М.П.К. семейното си жилище. Към момента на сключването на договора приобретателят бил в граждански брак с В.Д.П. – вторият ответник. Твърди се, че непосредствено след прехвърляне на имота ответниците се преместили да живеят в гр. Шипка, Община Казанлък, като от тогава и до момента не били полагали никакви грижи за прехвърлителите. Отказвали да им оказват и материална помощ. Първият ответник от 20 години живеел в Р. Гърция, като след сключване на договора единствените контакти, които имали с него били по телефона и един - два пъти в годината, за по един ден, когато се връщал в отпуск, обикновено през новогодишните празници. Втората ответница В.К. от десет години не била посещавала прехвърлителите. Твърди се, че след влошаване здравословното състояние на П. К.П., първата ищца сама полагала грижи за него, а непосредствено преди неговата смърт, била подпомагана от втората ищца - С.П.Н.. Ищците молят съдът да постанови решение, с което да развали частично - до размера от 4/6 идеални части - за И.С.П. и до размера на 1/6 ид. части - за С.П.Н., сключения, между първата ищца и покойния й съпруг, двустранен алеаторен договор за гледане и издръжка. Претендират разноски.

В общият писмен отговор на исковата молба, ответниците оспорват предявените искове, като изцяло неоснователнни. В срока по чл. 131 ГПК, е направено възражение, по смисъла на чл. 133 ГПК, като считат, че правото на иск за ищците по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е погасен по давност, обосновано с твърдението, че от сключване на процесния договор за издръжка и гледане са изминали повече от 20 години. Претендират разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, от фактическа страна се установи следното:

Съгласно Удостоверение за наследници /лист 20 и 21 от делото/, първата ищца - И.С.П. е съпруга, втората ищца - С.П.Н. е дъщеря, а ответникът М.П.К. и М.П.К. – роден, съгласно Удостоверение за наследници /лист 22 от делото/, от майка В. Р. И., са синове на починалия П. К.П.. На 26.10.1994 г., с НА № *** г., по описа на ШРС, /лист 14 от делото/ И.С.П. и П. К.П. прехвърлили на единият си син - ответникът М.П.К., по време на брака му с вторият ответник - В.Д.К., установимо от Удостоверение за семейно положение /лист 19 от делото/, недвижим имот в с. Панайот Волово, Община Шумен, област Шумен, ***, срещу поето от приобретателя задължение за полагане на грижи към прехвърлителите докато са живи, при болест да ги лекува, като им създаде сносен живот, при запазено пожизнено право на ползване върху целият имот, а при смъртта на единия от тях, това право на ползване, по споразумение, да остане изцяло на името на преживелия съпруг – докато е жив. От приетата по делото медицинска документация, издадена във връзка със здравословното състояние на П. К.П. /лист 23 - 32 от делото/, се установява, че от 15.11.1990 г., същият е бил воден на диспансерен учет, като онкоболен, с диагноза „Карцином на ларинкса“. От Удостоверение за наследници /лист 20 от делото/, се установява, че П. К.П. е починал на 10.04.2016г. След смъртта си П. К.П. е оставил, като законни наследници, както следва: преживяла съпруга - И.С.П., първият ответник - М.П.К. и втората ищца - С.П.Н.. Съгласно фактура, касов бон и квитанция /лист 36 от делото/, като платил разходите за погребението, е посочена втората ищца - С.П.Н..

По делото бяха ангажирани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите, М. В., Д. Д. и Ю. И., чиито показания съдът кредитира, като безпристрастни и обективни. От свидетелските показания еднозначно се установи, че след прехвърлянето на процесния имот ответниците се преместили да живеят в гр. Шипка, Община Казанлък и последните пет години не са виждани да посещават с. Панайот Волов и да полагат каквито и да е грижи за прехвърлителите. Преди това само първият ответник и то по веднъж годишно бил виждан да посещава селото. През 2012-2013 г., когато прехвърлителят П. К.П. бил настанен в много тежко състояние в болница, нито синът му, нито снаха му не само, че не са се грижили за него, но дори не са го посетили. Дошли само за погребението, на помена стояли малко и си тръгнали. Разноските за погребението бяха поети от втората ищца С. Н..

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 3 ЗЗД, развалянето на договор, когато обект на престацията на прехвърлителя е недвижим имот, става по съдебен ред. Активно материално-правно легитимиран/и да предяви/ят иска, с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, е/са, както прехвърлителя/ите, така и неговите/техните наследници, които са обикновени другари в процеса. Насрещна страна по този иск, в случай, че придобитият имот е станал съпружеска имуществено общност, е освен насрещната страна по договора, чието разваляне се иска, респективно нейните наследници, така и другия съпруг, който не е посочен, като страна по договора т. е. те са необходими другари.

При преценката основателността на исковата претенция съдът взе предвид, че процесните отношения са уредени с Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, оформен с НА № *** г., по описа на ШРС. По правната си същност Договорите за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане са вид ненаименован алеаторен договор, който е двустранен и възмезден, а когато касае вещ, за чието прехвърляне законът изисква форма, както е в процесния случай, същата следва да бъде спазена. Съдържанието на насрещните права и задължения по договора се определя по съгласие на страните, които съгласно чл. 9 ЗЗД могат свободно да определят това съдържание, доколкото то не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗЗД, всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не пречи на другата страна да изпълнява и тя своите задължения по същия начин. Задължението на прехвърлителя се изпълнява още със сключването на договора, с оглед на транслативния му ефект, поради което прехвърлителят може да отговаря за неизпълнение само, ако не е носител на прехвърляните права. Задължението на приобретателя следва да се изпълнява от момента на сключване на договора до смъртта на прехвърлителя, т. е. касае се до задължение с продължително изпълнение, което трябва да е ежедневно, непосредствено и непрекъснато, а не епизодично. Това задължение е неделимо, поради което е недопустимо да се дели по обем и на периоди. Приобретателят е длъжен да изпълнява по начин, който да съответства на всички нужди на прехвърлителя, като не е необходимо кредиторът да го уведомява за промяната в нуждите си. Изпълнението се дължи лично от приобретателя, като не може без изричното съгласие на прехвърлителя, той да изпълнява поетите по договора задължения за гледане и издръжка чрез трето лице. Специфичността на съдържанието на задължението за гледане, подчинено на нравствено етични изисквания, следва от постигнатото между страните съгласие с оглед конкретиката на всеки отделен случай; с оглед жизнените и битови нужди на прехвърлителя и възможностите му да се справя сам. Издръжката, ако не е уговорено нещо различно, се дължи винаги в пълния й обем и независимо дали продавачът по алеаторния договор има собствени средства за издръжка - дължимата издръжка не се подчинява на правилата за издръжка, уредени в СК, тъй като се касае за договорно задължение, неизпълнението на което може да доведе до разваляне на договора. Възможностите на длъжника да предостави договореното са без значение - целта на договора е нуждите на прехвърлителя на имота да бъдат обезпечени в обичайните разумни граници, поради което длъжникът не може да се позовава на обективна невъзможност да предостави обещаното по договора. Липсата на парични средства за изпълнение на задължението за издръжка, било в натура, било в пари, не освобождава длъжника от отговорност. Ако кредиторът не приема изпълнението без основателна причина за това, той се поставя в забава, което освобождава длъжника от забава, но не и от задължението за изпълнение. Длъжникът обаче не може да натрапи на кредитора грижи, които той не е готов да приеме; да му наложи начин на живот, който не е готов да следва, макар и по-задоволителен в социално-битов план. Изпълнението на задължението за гледане и издръжка, когато то не е детайлно уговорено, се определя от действителните нужди на кредитора. Ако престираното от длъжника е било прието и кредиторът се е считал удовлетворен, неговите наследници не могат да искат разваляне на договора.

По отношение дължимата от приобретателя престация в процесния Договор е била използвана бланкетната формулировка да полага „грижи към прехвърлителите докато са живи, да ги лекува, като им създаде сносен живот“. Така формулирано задължението в първата си част включва „грижи“, а във втората част касаеща създаване на сносен живот включва „издръжка“. Предвид, че в Договора липсва ограничение относно обема на дължимите грижа и издръжка, следва да се приеме, че страните са се съгласили да се осигурява цялата необходима на прехвърлителите издръжка и да бъдат полагани всички необходими за тях грижи, на базата на действителните им конкретни нужди във всеки един момент, като акцент на грижите е даден при заболяване. От свидетелските показания бе установено, че към момента на сключване на договора страните са живеели в общо домакинство. В неустановен момент след това ответниците се преместили да живеят в гр. Шипка, Казанлък и Кипър. След преместването прехвърлителите сами са се издържали и грижили за себе си, като и до момента ищцата се грижи сама за себе си.

Предявеният иск е за разваляне на този Договор поради пълно неизпълнение по отношение, както на ищцата, така и по отношение на починалия и съпруг. Исковата претенция е формулирана, като предявена от името на наследници на П. К.П. /починал на 10.04.2016 г./ с петитум съдът да постанови решение, с което да развали частично - до размера от 4/6 идеални части - за И.С.П. и до размера на 1/6 ид. части - за С.П.Н., сключения, между първата ищца и покойния й съпруг, двустранен алеаторен договор за гледане и издръжка с първия ответник, срещу приобретателят по договора и неговата съпруга. Така формулирана исковата претенция включва искове от И.С.П. за разваляна на процесния договор до размера на прехвърлените от нея 1/2 ид. части и до размера на наследените от нея, като преживял съпруг, 1/6 ид. части прехвърлени от П. К.П. – общо 4/6 идеални части, от процесния имот, както и иск от С.П.Н. за разваляна на процесния договор до размера на наследените от нея, като низходящ, 1/6 ид. части, от процесния имот, прехвърлени от П. К.П..

В производството по разваляне на Договор за издръжка и гледане ищецът следва да докаже сключването на договора, а в тежест на приобретателя-ответник е да докаже пълното и точно изпълнение, т. е. такова, което съответства на нуждите на прехвърлителя. Прехвърлителят не е длъжен да сочи в какво се състои неизпълнението, нито да доказва липсата на изпълнение.

По основателността на искът относно 1/2 идеални части от процесния имот прехвърлени от ищцата с договора за издръжка и гледане, настоящият състав на ШРС намира следното: В Решение № 82/05.04.2011г., постановено по ГД № 1313/2009г., IV г.о., по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че преживелия кредитор може да иска само частично разваляне на договора съобразно прехвърлените от него права. В този смисъл ищцата е процесуално легитимирана да иска разваляне на процесния договор, по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД, до претендирания размер от 1/2 идеални части. В настоящото производство, въпреки предоставената от настоящата инстанция процесуална възможност, с доклада по делото и съответно разпределената доказателствена тежест, ответната страна не ангажира никакви доказателства установяващи престиране за редовното, непрекъснато, системно и в пълен обем изпълнение на задълженията си по отношение на каквато и да е издръжка и гледане спрямо ищцата, за периода от началото на действия на договора до момента. За установяване на това изпълнение, съгласно правната доктрина доказателствената тежест е именно на ответника /”Договор за издръжка и гледане” на П. Венедиков/. Доколкото ответната страна не е изпълнявала поетите задължения по договора за издръжка и гледане в продължение на години, то констатираното неизпълнение дава основание на прехвърлителката да иска разваляне на същия, поради което, съдът намира, че предявеният от ищцата иск за разваляне на сключения договор за 1/2 ид. ч. е основателен и следва да бъде уважен.

По основателността на искът предявен от И.С.П. относно 1/6 идеални части от процесния имот, наследени от нея, като преживял съпруг на П. К.П. и искът предявен от С.П.Н. за разваляне на процесния договор до размера на наследените от нея, като низходящ, 1/6 ид. части, от процесния имот, настоящият състав на ШРС намира следното: Тези исковете са за прогласяване нищожността на Договора за гледане и издръжка, в частта касаеща прехвърлителят П. К.П., предявени от двама от неговите наследници. Активно легитимирани да предявят иск, с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, са както прехвърлителите, така и техните наследници. Предвид естеството на алеаторния договор, когато задължението за издръжка и гледане е поето към повече от едно лице и когато не е уговорена разграничение на задълженията към всяко едно от тях, както е в случая, същото е неделимо по волята на договарящите. В хипотезата на смърт на единия от прехвърлителите Договорът за издръжка и гледане спрямо починалия се прекратява, като в случая се прекратява и неделимостта на задълженията на длъжника. В случая, въпреки предоставената процесуална възможност с доклада по делото и съответно разпределената доказателствена тежест, ответната страна не ангажира никакви доказателства установяващи престиране за редовното, непрекъснато, системно и в пълен обем изпълнение на задълженията си по отношение на каквато и да е издръжка и гледане спрямо прехвърлителя П. К.П., за периода от началото на действия на договора до неговата кончина. Нещо повече от показанията на разпитаните свидетелите се установи, че докато е боледувал за него грижи са полагали ищцата и дъщерята на втората ищца, като финансова помощ е получавал единствено от втората ищца. Предвид, че до този момент договорът не е бил изпълняван, в патримониума на наследодателя е възникнало право да иска разваляне на договора, което по силата на наследственото правоприемство е преминало в патримониума на ищците. /Определение № 475/10.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1793/2009 г., III г. о./. При тази хипотеза наследниците на прехвърлителя, включително и преживелият съпруг, могат да реализират само такива права, които са възникнали в патримониума на наследодателя до смъртта му, включително и правото на иск за разваляне на договора, поради неизпълнението му от длъжника, съобразно размера на наследените права – в този смисъл са ТР № 30/17.06.1981г., на ОСГК на ВС и Решение № 937/2009г., постановено по ГД № 2958/2008г., IV г.о. на ВКС, по реда на чл. 290 ГПК. В процесния случай предвид, че вторият син на П. К.П.: М. П.К. – роден от майка В. Р. И., е починал на 27.12.2015 г. - преди наследодателя, установимо от Удостоверение за наследници изх. № *** г., по описа на Кметство с. Панайот Волов /лист 20 и 21 от делото/, то при откриване на наследството починалият П. К.П. е оставил трима наследници по закон: съпруга - И.С.П.; син: първият ответник - М.П.К. и дъщеря: втората ищца - С.П.Н.. В този случай, по арг. от чл. 9 ЗН, преживялата съпруга наследява част, равна на частта на всяко дете по 1/6. Искът е предявен само от преживялата съпругата и едната наследница, чиито квоти в наследената част от процесния имот са по 1/6 идеални части. Останалите по 1/6 идеални части от имота, са наследени от първият ответник. Следователно исковете са предявени от процесуално легитимирани страни.

Предвид установеното по делото, че ответната страна не е изпълнявала поетите към П. К.П. задължения по договора изцяло в продължение на години, съдът намира, че исковете, предявени от преживялата съпруга и дъщерята на прехвърлителя срещу приобретателите за разваляне на Договор за гледане и издръжка, в частта касаеща този прехвърлител, до размера на предявените по 1/6 за всяка от ищците, следва да бъдат уважен, като основателен.

По възражението на ответниците за погасяване на искът по давност настоящият състав на ШРС намира следното: Възражението е направено в срока за подаване отговора на исковата молба, поради което е допустимо. Това възражение е относимо към исковете предявени от наследниците на прехвърлителя П. К.П.. Същото е обосновано с твърдението, че след като от сключване на процесния договор за издръжка и гледане са изминали повече от 20 години и ответниците не са поискали своевременно разваляне, те са приели изпълнението. Правото да се иска разваляне на договор за издръжка и гледане е наследимо и се погасява с петгодишна давност, която тече от откриване на наследството, т. е. от деня на смъртта, който е и последният ден на неизпълнението - в този смисъл Решение № 19/2010г.,№ 937/2009г., постановено по ГД № 2372/2008г., III г.о., на ВКС. Наследството на П. К.П. е открито на 10.04.2016г., исковата молба е заведена на 17.05.2016г. преди изтичане на срока по чл. 87, ал. 5 вр. чл. 110 ЗЗД, поради което разгледано по същество възражението е неоснователно.

По възражението на ответниците, че Договорът е сключен за минали гледане и издръжка, положени до деня на нотариалния акт. От една страна това възражение не е подкрепено от никакви доказателства, което влече до извод за неоснователност. От друга страна, дори е да е подкрепено с такива, с оглед спецификата на неизпълнението при алеаторния договор, при който частичното неизпълнение се приравнява на пълно неизпълнение, като основание за цялостно, а не частично разваляне на договора, настоящият състав на ШРС споделя разбирането, обективирано в поредица решение на върховната съдебна инстанция, като Р. № 386/13.05.2003г., ГД № 947/2002г., II г. о.; Р. № 26/02009г., ГД № 5524/2007г., II г.о.; Р. № 437/02.06.2009г., ГД № 5761/2007г., II г.о. и др., съгласно което, за да се развали договор за прехвърляне на имот срещу бъдещи грижи и издръжка е без значение дали неизпълнението на поетото задължение за издръжка и гледане е пълно или частично, забавено или неточно, доколкото всяка форма на неизпълнение на алеаторното задължение се приравнява по последици на пълно неизпълнение. В случай, че договорът е и за минали гледане и издръжка, той е със смесен характер, като отчасти е продажба, отчасти договор за издръжка и гледане. Независимо от комбинирането на договора за издръжка и гледане с друг договор се касае не за два отделни договора, записани в един и същи документ, а за един единен договор, поради което неизпълнението на едната част от него влече разваляне на целия договор– в този смисъл е Р. № 1266/19.12.2008г., ГД № 3942/2007г., III г. о.. Фактът, че част от престацията вече е положена в натура не е основание, за да се приеме, че е трансформирана в собственост. Поради това неизпълнение на задълженията след сключване на договора повлича цялостното му разваляне, а положените от приобретателя грижи и издръжка до сключването на договора са основание за тяхното обезщетяване чрез паричната им равностойност по актуални, днешни пазарни цени, по реда на чл. 55 ЗЗД – в този смисъл е Р. № 827/03.12.2009г., ГД № 1328/2008г., III г.о.

По възражението на ответниците, че приобретателите са изпълнявали задълженията си по договора, като по различни поводи са осигурявал финансови средства на прехвърлителите. По същество това възражение е обосновано с твърдението за допуснато от кредиторите по договора трансформиране на задължението от натурално в парично. Доколкото може да се трансформира в парична само натуралната престация за издръжка, но не и престацията за грижи, която може да се изпълнява само в натура - лично или чрез трето лице, както и, че трансформирането на задължението за гледане в парично може да се направи единствено в случай, че длъжникът по алеаторния договор е изправна страна - т. е. че кредиторът неоправдано не е приел предложените му грижи, поради обстоятелството, че задължението по процесния договор е, както за грижи, така и за издръжка, то възражението е неоснователно.

По възражението на ответниците, че са предложили на прехвърлителката да се премести да живее в гр. Казанлък, но тя отказала. Отказът на прехвърлителя да се премести да живее в друго място, посочено от длъжника, не е обуславящо забавата на кредитора обстоятелство, тъй като последният не може да бъде принуден да приема изпълнение на нещо различно от договореното. - в този смисъл е Р. № 1226/2008г., ГД № 4887/2007г., I г.о., поради което възражението е неоснователно.

По възражението на ответниците за местна неподсъдност на делото състав на ШОС се е произнесъл с Определение № 426/31.10.2016 г., влязло в законна сила.

Относно разноските: При този изход на спора, ответниците следва да бъдат осъдени да платят на ищците разноски в производството, в размер на 840.71 лева, за което има представен списък по чл. 80 ГПК, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК. С оглед обстоятелството, че съдът е сезиран с три иска и при данъчната оценка на процесния имот – 4 676.70 лева, то цената на първия иск възлиза на 2338.35 лева, а на втория и третия иск по 779.45 лева. При обективно кумулативно съединяване на искове, съгласно чл. 72, ал. 1 ГПК, държавна такса се дължи за всеки съединен иск. Изчислена върху цената на всеки самостоятелен иск, по правилото на чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, дължимата такса е в размер на 4%, но не по - малко от 50 лв., като от общия сбор следва да се приспадне вече платената такава и разликата формира размера на държавната такса за довнасяне. Изчислени по тези правила таксата по първият иск възлиза на 93.53 лева, а по втория и третия – по 50 лева или общо 193.53 лева. Към исковата молба е приложен документ за внесена такса в размер на 174.71 лева или за довнасяне следва да се определи сума в размер на 18.82 лв., поради което ответниците следва да бъдат осъдени да доплатят в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт и по сметка на Районен съд – Шумен, допълнителна държавна такса в размер на 18.82 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Разваля Договор за прехвърляне на недвижим имот, сключен с Нотариален акт № *** г., по описа на РС Шумен, с който И.С.П., с ЕГН: ********** и адрес: ***, е прехвърлила на синът си М.П.К., с ЕГН **********, когато е бил в граждански брак с В.Д.К., с ЕГН **********, 1/2 идеална част от недвижим имот: дворно място от 808 кв.м. застроено и незастроено, ведно с построената в него жилищна сграда, а по плана съдържащо 955 кв.м. образуващо урегулиран парцел IX от квартал 2 по плана на село Панайот Волов, при граници: от двете страни улици, парцел IV, парцел III и парцел Х, срещу задължението да поеме издръжката и гледането на родителите си П. К.П. и И.С.П., до размера на прехвърлената 1/2 идеална част, по иска на И.С.П., с ЕГН: **********, против М.П.К., с ЕГН: ********** и В.Д.К., ЕГН: ********** ***, поради пълно неизпълнение от страна на длъжниците, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.

Разваля Договор за прехвърляне на недвижим имот, сключен с Нотариален акт № *** г., по описа на РС Шумен, с който П. К.П., с ЕГН: ********** и адрес: ***, починал на 10.04.2016 г., е прехвърлил на синът си М.П.К., с ЕГН **********, когато е бил в граждански брак с В.Д.К., с ЕГН **********, 1/2 идеална част от недвижим имот: дворно място от 808 кв.м. застроено и незастроено, ведно с построената в него жилищна сграда, а по плана съдържащо 955 кв.м. образуващо урегулиран парцел IX от квартал 2 по плана на село Панайот Волов, при граници: от двете страни улици, парцел IV, парцел III и парцел Х, срещу задължението да поеме издръжката и гледането на родителите си П. К.П. и И.С.П., до размер на 1/6 идеална част, придобити по наследство, по иска на И.С.П., с ЕГН: **********, против М.П.К., с ЕГН: ********** и В.Д.К., ЕГН: ********** ***, поради пълно неизпълнение от страна на длъжниците, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.

Разваля Договор за прехвърляне на недвижим имот, сключен с Нотариален акт № *** г., по описа на РС Шумен, с който П. К.П., с ЕГН: ********** и адрес: ***, починал на 10.04.2016 г., е прехвърлил на синът си М.П.К., с ЕГН **********, когато е бил в граждански брак с В.Д.К., с ЕГН **********, 1/2 идеална част от недвижим имот: дворно място от 808 кв.м. застроено и незастроено, ведно с построената в него жилищна сграда, а по плана съдържащо 955 кв.м. образуващо урегулиран парцел IX от квартал 2 по плана на село Панайот Волов, при граници: от двете страни улици, парцел IV, парцел III и парцел Х, срещу задължението да поеме издръжката и гледането на родителите си П. К.П. и И.С.П., до размер на 1/6 идеална част, придобити по наследство, по иска на С.П.Н., с ЕГН: **********, против М.П.К., с ЕГН: ********** и В.Д.К., ЕГН: ********** ***, поради пълно неизпълнение от страна на длъжниците, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.

Осъжда М.П.К., с ЕГН: ********** и В.Д.К., с ЕГН: ********** ***, да платят в полза на И.С.П., с ЕГН: ********** и С.П.Н., с ЕГН: **********, разноски в размер на 840.71 лева (осемстотин и четиридесет лева и седемдесет и една стотинки), съгласно списък по чл. 80 ГПК, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК.

Осъжда М.П.К., с ЕГН: ********** и В.Д.К., с ЕГН: ********** ***, да платят в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, сумата 18.82 лева (осемнадесет лева и осемдесет и две стотинки) държавна такса и 5.00 /пет/ лева такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 72, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните

Районен съдия: