Р Е Ш Е Н И Е

 

658/29.9.2016г.                      Гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шуменският районен съд, осми  състав

На двадесет и седми септември    през две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                         Председател: Валентина Тонева

Секретар: Й.К.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД № 1157 по описа на ШРС за 2016 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 239 от ГПК.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание  по чл.422, ал.1 от ГПК вр.  чл. 124 от ГПК вр. чл. 240 ал.1  ЗЗД вр. чл. 9, ал.1 от ЗПК   и чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр.чл. 86 от ЗЗД .

В подадената, след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК, искова молба, ищецът “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД ,  ЕИК 130697606, седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. “Младост 4”, Бизнес Парк, сграда 14, представлявано от Н. Н.  и Д. Д., чрез Д. И. В., сочи, че  по силата на сключен с Н.К.Б., ЕГН**********,  Договор за потребителски заем  № PLUS – 10816478, от 23.07.2014г, в качеството му на кредитодател,  предоставил на ответника, в качеството му на кредитополучател, парична сума в размер на 3000 лв. и застраховка от 608,80лв., срещу което ответникът поел задължение за връщане на 36 месечни вноски, всяка от по 155,82лв., представляващи изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването и съгласно годишния процент на разходите и годишния лихвен процент, посочени в договора . Към 23.03.2016 г. Н.К.Б. дължал  главница  2922,12лв , 1644,30 лв.  възнаградителна лихва и 313,75лв мораторна  лихва. Поради това, ищецът депозирал пред ШРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, което било уважено изцяло, чрез издаване на такава по ч.гр.д. № 655/2016 г. по описа на съда. По реда и в срока по чл. 414 от ГПК, Н.К.Б. подал възражение срещу заповедта за изпълнение.

 Моли съда да постанови решение, по силата на което по отношение на страните да бъде признато за установено, че съществуват следните вземания на ищцовото дружество срещу ответника, за чието плащане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 655/2016 г по описа на ШРС: общ размер на 4880,17лв лв., от които главница 2922,12 лв., възнаградителна лихва в размер  на 1644,30 лв., законна лихва за забава в размер на 313,75 лв., за периода от 20.02.2015г до 11.03.2016г .

Претендира и разноските по настоящото исково производство и разноските  в заповедното производство.Представя списък по чл. 80 от ГПК .

Ищецът депозира молба в първото съдебно заседание и  прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

            Ответникът не изразява становище по исковете, не представя в срок писмен отговор на исковата молба. Не прави искания и не се представлява в първото по делото заседание.

            Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен.

          По допустимостта на исковете:

            Исковете са предявени от “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника Н.К.Б., ЕГН**********,в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 349/24.03.2016г г. по ч.гр.д. № 655/2016 г. на ШРС, и след направено от длъжника възражение срещу заповедта. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.

            По основателността на исковете:

В първото по делото заседание на 27.09.2016г., съдът с определение е допуснал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника поради наличие на следните предпоставки по чл. 239, ал. 1 от ГПК: По смисъла на  чл. 239, ал.1, т. 1 от ГПК ответникът не се представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. С определение от 25.06.16г., постановено в производство по чл. 131, ал. 1 от ГПК, на страните, вкл. на ответника, са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.По смисъла на  чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК, в подкрепа на предявените искове, ищецът се позовава на следните приети по делото доказателства: Квитанция за платена държавна такса;Списък с разноски;Погасителен план;  Последна покана до Н.Б. от 06.08.2016г.; Удостоверение; Погасителен план; Условия по договора;  Сертификат № PLUS-10816478; Документ за НОИ от 23.07.2014г.; Пълномощно; Куриерска разписка № 9000741713.

Настоящият състав счита, че приложените доказателства сочат вероятната основателност на претенциите по чл.422, ал.1 от ГПК, вр.  чл. 124 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 9, ал.1 от ЗПК  и чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр.чл. 86 от ЗЗД. Предявените искове са вероятно основателни и обосновават наличието на предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Установи се по делото, че на 23.07.2014г. между страните е сключен Договор за потребителски заем  № PLUS – 10816478, по силата на който ищецът предоставил на ответника, в качеството му на кредитополучател, парична сума в размер на 3000 лв. и застраховка от 608,80лв, срещу което ответникът поел задължение за връщане на 36 месечни вноски, всяка от по 155,82лв., представляващи изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването и съгласно годишния процент на разходите и годишния лихвен процент посочени в договора, която сума длъжникът е получил за което е положил подписа си в поле „Удостоверяване на изпълнението „ по договора. Установи се също, че към 23.03.2016г. Н.К.Б. дължал  главница  2922,12лв, 1644,30лв.  възнаградителна лихва и 313,75лв мораторна  лихва за периода от 20.02.2015г до 11.03.2016г  

Поради това, ищецът депозирал пред ШРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, което било уважено изцяло чрез издаване на такава по ч.гр.д. № 655/2016 г. по описа на съда,като в законовия срок  Б. подал възражение срещу заповедта за изпълнение.

Предвид изложеното, съдът намира, че претенцията се явява изцяло основателна, поради което по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществуват вземания на “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД,  ЕИК 130697606, седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. “Младост 4”, Бизнес Парк, сграда 14, от ответника  Н.К.Б., ЕГН**********, за: парична сума в общ размер на 4880,17лв лв., от които главница 2922,12 лв., възнаградителна лихва в размер  на 1644,30 лв., законна лихва за забава в размер на 313,75 лв. за периода от 20.02.2015г до 11.03.2016г   за плащането на които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по чл. 410 от ГПК № 349/24.03.2016г г. по ч.гр.д. № 655/2016 г. на ШРС.

Доколкото в петитума на исковата молба липсва искане за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 23.03.16г. до окончателното изплащане на задължението,  то съдът намира, че не следва  такъв текст да бъде включен в диспозитива на решението .

            При направеното искане от ищеца,  на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и от представен списък с разноски  по чл. 80 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по настоящото исково производство в размер на 300,00 лв. и 135,06лв. държавна такса  по заповедното производство в размер на 97,60лв. и минимално юрисконсултско възнаграждение 300лв. или обща  сума 832,66лв.

            Водим от горното и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК, съдът  

Р   Е   Ш   И   :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че в полза на “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД с ЕИК 130697606 със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. “Младост 4”, Бизнес Парк, сграда 14, представлявано от Н. Н.  и Д. Д. , чрез Д. И. В. СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ от  Н.К.Б., ЕГН**********, адрес ***, произтичащо от Договор за потребителски заем  № PLUS – 10816478, от 23.07.2014г., по силата на който се дължат суми в следните размери: 2922,12 лв. главница (две хиляди деветстотин двадесет и два лева и дванадесет стотинки), представляваща дължима и непогасена главница по договора,  1644,30 лв.(хиляда шестстотин четиридесет и четири лева и тридесет стотинки), представляваща възнаградителна лихва  по договора, сума в размер на 313,75 лв. (триста и тринадесет лева и седемдесет и пет стотинки  ), представляваща мораторна лихва за забава върху дължимата непогасена главница по договора за периода от 20.02.2015г. до 11.03.16г ., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 349/24.03.2016г. по ч.гр.д.№ 655/2016г . по описа на  ШРС.

  ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Н.К.Б., ЕГН**********, адрес *** да заплати на “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД с ЕИК 130697606 разноски по настоящото  производство и по заповедното производство в  общ размер на 832,66 лв.(осемстотин тридесет и два лева и шестдесет и шест стотинки ), съгласно представен списък за разноски по чл.80 от ГПК.

            Настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

            В едномесечен срок от връчването на настоящото неприсъствено решение, ответникът може да поиска неговата отмяна от въззивния Шуменски окръжен съд, ако е бил лишен от възможността да участва в делото поради случаите, посочени в чл. 240, ал. 1 от ГПК.                       

 

                                                                                         Районен съдия: