Р Е Ш Е Н И Е
452/17.6.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На четиринадесети
юни две хиляди и шестнадесета година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Н.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 1208 по описа на ШРС за 2016 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.330 от ГПК, във вр. с чл.50 от Семейния кодекс.
Депозирана е молба от Г.Г.Т. – В. с ЕГН ********** и М.И.В. с ЕГН ********** и двамата със
съдебен адрес ***, чрез адв. А.А. от ШАК, в която излагат, че са постигнали
сериозно и непоколебимо съгласие бракът им да бъде прекратен, както и че са
постигнали споразумение относно всички въпроси по отношение на роденото от брака дете и
личните и имуществените отношения между тях. Молят съда да постанови решение, с
което да прекрати сключения между тях брак по взаимно съгласие и да утвърди
постигнатото споразумение.
Молителите се явяват лично в съдебно
заседание, заедно с упълномощения от тях адвокат А.А. от ШАК. Същите поддържат молбата за
прекратяване на брака и изложеното в нея споразумение по чл.51 от СК. Молят
съда да прекрати брака и да одобри споразумението, ведно с направеното
изменение в съдебно заседание.
ШРС след като взе в предвид
събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
Страните Г.Г.Т. – В. и М.И.В. били законни съпрузи, като гражданският брак
между тях бил сключен на 23.06.2007г. в гр. Шумен, за което било издадено Удостоверение
за граждански брак, въз основа на Акт за сключен граждански брак № 0171 от 23.06.2007г.,
съставен от длъжностно лице по гражданско състояние към Община – гр.Шумен. От
брака имат родено едно дете – П.М. В., роден на ***г. В молбата заявяват, че са
постигнали непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си, поради
формалното му съществуване.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от
всички събрани по делото доказателства и обосновава следните правни изводи: От
материалите по делото и от изявленията на страните направени, както в депозираната
молба, а така също и в съдебно заседание се установява по безспорен начин, че
двамата са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят
брака си с развод. Постигнали са споразумение, в което уреждат всички лични и
имуществени отношения помежду си, а именно: относно местоживеенето на детето,
относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на
детето, семейното жилище и фамилното име на жената. В този смисъл съдът
намира, че постигнатото между тях споразумение, уреждащо последиците от
прекратяване на брака, е пълно, не
противоречи на закона и добрите нрави и следва да бъде утвърдено от съда.
Поради изложеното, съдът намира, че молбата на страните се
явява основателна и следва да бъде уважена, като съдът следва да допусне
прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди
депозираното от тях споразумение по чл.51 от СК.
На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с
решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса.
Съдът констатира, че по делото са представени доказателства досежно доходите на
съпрузите, като счита, че окончателния размер на дължимата държавна такса в
настоящия случай следва да бъде 40 лева. От материалите по делото се
установява, че при завеждането му В. е заплатила
държавна такса в размер на 25 лв., поради което разликата до пълния
определен от съда размер следва да се
доплати от молителя. Тя следва да бъде осъдена да заплати и държавна такса
върху присъдения в неин дял лек автомобил в размер на 8 лв., както и 5 лв. при
евентуално издаване на изпълнителен лист.
Молителят дължи държавна такса върху присъдения размер на
издръжката по отношение на детето П. в размер на 93.60 лева, така също и държавна такса върху
формирания си дял в размер на 30 лв., както и 5 лева държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното,
на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във връзка
с чл.50 от СК, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между М.И.В. с ЕГН ********** и Г.Г.Т. – В. с ЕГН **********, сключен с Акт
за граждански брак № 0171/23.06.2007г. на длъжностно лице по гражданско
състояние в гр.Шумен, ПО ВЗАИМНО
СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ на основание чл.50 от СК.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между молителите споразумение в следния
смисъл:
І. Родителските
права върху роденото от брака малолетно дете – П.М. В. с ЕГН **********,
роден на ***г. се предоставят на майката
Г.Г.Т. - В. с ЕГН **********, като местоживеенето на детето е при майката,
на адрес гр.*****;
ІІ. Бащата М.И.В. с ЕГН ********** има право на лични контакти с детето, както следва:
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 17.00
часа в неделя с преспиване, както и десет дена през лятото, когато майката не е
в платен годишен отпуск;
ІІІ. Бащата М.И.В. с ЕГН ********** ще заплаща на малолетното дете П., чрез неговата майка, месечна издръжка в размер на 130 лв.(сто и тридесет лева), платима до
20 – то число на текущия месец, считано от влизане в сила на настоящото
решение, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска до настъпването на законна причина, изменяща или
прекратяваща правото на издръжка;
ІV. Семейното
жилище, находящо се на адрес: гр.***** е собственост на молителката, се
предоставя за ползване от майката и детето, като молителят го е напуснал и няма претенции
за ползването му.
V. След прекратяване на брака молителката Г.Г.Т. - В. възстановява предбрачното си фамилно име Т..
VІ. В ДЯЛ на Г.Г.Т.
- В. се поставя придобития по време на брака ЛЕК
АВТОМОБИЛ марка “Роувър” модел ”75” с
ДК № Н 53
53 ВК, като тя става едноличен собственик на същия.
По застрахователна оценка стойността на автомобила е в
размер на 400 лв.
За уравнение на дела си молителя получава сума в размер
на 1 500 лв., платима до 30.06.2016г.
VІІ. Молителите нямат претенции за изплащане на издръжка
помежду си.
VІІІ. Направените по делото разноски се поемат от двамата
молители по равно.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40 лв. (четиридесет лева).
ОСЪЖДА М.И.В. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на ШРС сумата от 15 лв. (петнадесет лева),
представляваща държавна такса за завеждане на делото, сумата от 30 лв.(тридесет лева), представляваща държавна
такса върху формирания му дял, както и сумата от 93.60 лв. (деветдесет и три лева и шестдесет стотинки), представляваща
държавна такса върху присъдения размер на издръжката, както и 5 лв. (пет лева)
в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за горните суми.
ОСЪЖДА Г.Г.Т. - В. с ЕГН ********** да заплати държавна такса в
размер на 8
лв. (осем лева) държавна такса върху присъдения й в дял лек автомобил, както и 5 (пет
лева) такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: