Р Е Ш Е Н И Е

925/21.12.2016г. Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд седми състав

На 17 (седемнадесети) ноември Година 2016

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е.П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 1211 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД.

В исковата молба ищцата М.С.Х. твърди, че по силата на договор за наем, сключен с ответника „Арон” ЕООД гр. Шумен, на 01.07.2014 г., предоставило на последния за временно ползване земеделска земя, находяща се в землището на с. Върбак, обл. Шумен. Договорът бил със срок на действие до 30.09.2015 г., като уговорената наемна цена възлизала на 40,00 лв. на декар земя. Цената за ползването на имота се равнявала на 1060,24 лв., като ответникът не изпълнил задължението си за плащането ѝ. Тъй като наемателят не платил задълженията, на 24.03.2016 г. ищцата депозирала пред ШРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, което било уважено чрез издаване на такава по ч.гр.д. № 676/2016 г. по описа на съда. Била издадена заповед за изпълнение за главница в размер на 1064,24 лв. По реда и в срока по чл. 414 от ГПК, „Арон“ ЕООД подало възражение срещу заповедта за изпълнение. Моли съда да постанови решение, по силата на което по отношение на страните да бъде признато за установено, че съществува следното вземане на ищцата срещу ответника, за чието плащане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 676/2016 г. по описа на ШРС: в размер на 1064,24 лв., представляващо парично задължение за плащане на наемна цена по договор за наем от 01.07.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното ѝ плащане. Претендира и разноските по настоящото исково производство, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си – адвокат, подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Твърди, че представеният договор за наем не е подписан от ищцата, която не била и собственик на земеделската земя, предмет на същия. Поради това, сделката била нищожна и ответникът не дължи изпълнение. Освен това, дружеството не ползвало имота. Моли, предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен, като претендира направените деловодни разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Видно от приложения договор за наем от 01.07.2014 г. е, че М.С.Х. предоставила за временно и възмездно ползване на „Арон” ООД (понастоящем ЕООД) гр. Шумен следния недвижим имот, представляващ земеделска земя, находяща се в землището на с. Върбак, обл. Шумен: нива с площ 26,506 дка в местността „Горни лозя“, имот № 021027. Страните уговорили срок на действие на договора до 30.09.2015 г. Наемателят се задължил да плати наемна цена в размер на 40,00 лева/декар. По делото е представено заявление вх. № 19/31.07.2014 г. по чл. 70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ вр. чл. 37б, ал. 3 от ЗСПЗЗ, депозирано в Общинска служба „Земеделие“ с. Хитрино, подадено от К.И.К., в качеството му на представляващ ответното дружество. Същото заявило, че желае да участва в масиви за ползване в землището на с. Върбак, като посочило ползваните от дружеството имоти. Съдът констатира, че под номер 50 е описан имота, предмет на процесния договор за наем. В графата „правно основание за ползване на имота“ по отношение на нивата е вписано „договор за наем от 01.07.2014 г.“. Обсъжданият договор е приложен към заявлението до административния орган.

Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-графическа експертиза, почеркът, с който е положен подписа срещу наемодател в договор за наем от 01.07.2014 г. не принадлежи на М.С.Х..

От приложеното ч.гр.д. № 676/2016 по описа на ШРС се установи, че ищцата М.С.Х. подала по реда на чл. 410 от ГПК заявление на 24.03.2016 г., по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 365/24.03.2016 г. за сумата, предмет на предявения в настоящото исково производство иск и за разноски в общ размер 325,00 лв., направени по заповедното производство, от които 25,00 лв. – държавна такса по заявлението и 300,00 лв. –адвокатско възнаграждение. Срещу издадената заповед, длъжникът, в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК – на 18.04.2016 г., депозирал възражение по чл. 414 от ГПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта на иска:

Искът е предявен от М.С.Х. по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по нейно заявление в качеството ѝ на кредитор срещу ответника „Арон” ЕООД гр. Шумен в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 365/24.03.2016 г. по ч.гр.д. № 676/2011 г. на ШРС, и след направено от длъжника възражение срещу заповедта. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземане, съответно на задължение, посочено в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че иска е допустим.

По основателността на иска:

Съдът е сезиран с положителен установителен иск за признаване за установено, че съществува вземане в полза на ищцата срещу ответника за парична сума в размер на 1060,24 лв., представляващо задължение за наемна цена по договор за наем от 01.07.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяването на иска – 24.03.2016 г. до окончателното плащане.

Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посоченото в исковата молба вземане по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищцата. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № 677/2016 г. на ШРС и събраните в настоящото исково производство. На осн. чл. 193, ал. 2 от ГПК, е открито производство по оспорване истинността на договора за наем.

По постановеното извършване на проверка на истинността на приложения по делото договор за наем от 01.07.2014 г.:

Ответникът оспорва автентичността на договора за наем, като твърди, че същият не е подписан от М.Х.. При решаване на въпросите по това производство по чл. 193, ал. 2 от ГПК, настоящият състав взе предвид заключението по извършената съдебно-графична експертиза. Според същото, ищцата не е автор на оспорения договор. Тоест, установи се по делото, че материализираното в обсъждания документ изявление не е направено от лицето, посочено като негов издател, поради което той се явява неавтентичен. Ето защо, съдът приема, че следва да бъде признато за установено, че оспореният договор за наем от 01.07.2014 г. е неистински (неавтентичен) и като такъв следва да бъде изключен от доказателствата по делото. На основание чл. 194, ал. 3 от ГПК, неистинският документ, ведно с препис от настоящото решение следва да бъдат изпратени на местно компетентен прокурор – при Районна прокуратура – Шумен.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД:

В настоящия случай, основният спор между страните е досежно наличието на валидно възникнало двустранно облигационно правоотношение, представляващо търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ, създадено чрез сключване на валиден договор за наем. Ищцата обосновава претенцията си със сключен между страните договор за наем от 01.07.2014 г. Именно с цитирания договор, същата е депозирала заявление по реда на чл. 410 от ГПК и обосновала вземането си с него и в хода на заповедното производство. Предвид изключването на посочения документ от доказателствата по делото, обаче, следва да се приеме, че по делото е недоказано създаването на валидна облигационна връзка между М.Х. ***. Поради това не съществува и вземане на ищцата срещу ответника, произтичащо от такава сделка.

Предвид така установеното от фактическа и правна страна, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД се явява неоснователен и недоказан. Ето защо, претенцията следва да бъде отхвърлена.

При направеното искане от ответника, вкл. с прилагане на списък по чл. 80 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на „Арон“ ЕООД гр. Шумен направените разноски по настоящото исково производство в размер на 556,00 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

На основание чл. 194, ал. 3 вр. ал. 2 от ГПК, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че договор за наем, сключен на 01.07.2014 г. в с. Върбак, обл. Шумен, със страни – наемодател – М.С.Х. и наемател – „Арон“ ООД гр. Шумен, представлявано от К.И.К., Е НЕИСТИНСКИ (НЕАВТЕНТИЧЕН) и ИЗКЛЮЧВА същия от доказателствата по делото.

На основание чл. 194, ал. 3 от ГПК, ДА СЕ ИЗПРАТИ на прокурор при Районна прокуратура – Шумен приложеният по делото документ – озаглавен „договор за наем”, сключен на 01.07.2014 г. в с. Върбак, обл. Шумен, със страни наемодател – М.С.Х. и наемател – „Арон“ ООД гр. Шумен, представлявано от К.И.К., ведно със заверен препис от настоящото решение, незабавно след влизането му в сила.

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.С.Х. с ЕГН **********,*** срещу „АРОН” ЕООД с ЕИК 127585277, със седалище: гр. Шумен, адрес на управление: гр. Шумен 9700, общ. Шумен, обл. Шумен, ул. „***” № 4, вх. 1, ет. 3, ап. 16, представлявано от К.И.К. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД за признаване за установено съществуването на вземането за сума в размер на 1060,24 лв. (хиляда и шестдесет лева и 24 стотинки), представляващо парично задължение за наемна цена по договор за наем от 01.07.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.03.2016 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 365/24.03.2016 г. по ч.гр.д. № 676/2016 г. по описа на ШРС, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА М.С.Х. да заплати на „Арон“ ЕООД гр. Шумен направените в настоящото исково производство деловодни разноски в размер на 556,00 лв. (петстотин петдесет и шест лева).

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.

Районен съдия: