Р Е Ш Е Н И Е
924/21.12.2016г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският районен съд седми състав
На 17 (седемнадесети) ноември Година 2016
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Е.П.,
Прокурор .
. . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 1212 по описа за 2016 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
288 от ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД.
В исковата молба ищцата М.С.Х. твърди, че по силата на договор за наем, сключен с ответника „Арон” ЕООД гр. Шумен, на 01.07.2014 г., предоставило на последния за временно ползване земеделски земи, находящи се в землището на с. Върбак, обл. Шумен. Договорът бил със срок на действие до 30.09.2015 г., като уговорената наемна цена възлизала на 40,00 лв. на декар земя. Общия размер на цената за ползването на четирите имота се равнявала на 3046,44 лв., като ответникът не изпълнил задължението си за плащането ѝ. Тъй като наемателят не платил задълженията, на 24.03.2016 г. ищцата депозирала пред ШРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, което било уважено чрез издаване на такава по ч.гр.д. № 677/2016 г. по описа на съда. Била издадена заповед за изпълнение за главница в размер на 3046,44 лв. По реда и в срока по чл. 414 от ГПК, „Арон“ ЕООД подало възражение срещу заповедта за изпълнение. Моли съда да постанови решение, по силата на което по отношение на страните да бъде признато за установено, че съществува следното вземане на ищцата срещу ответника, за чието плащане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 677/2016 г. по описа на ШРС: в размер на 3046,44 лв., представляващо парично задължение за плащане на наемна цена по договор за наем от 01.07.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното ѝ плащане. Претендира и разноските по настоящото исково производство, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си – адвокат, подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Твърди, че представеният договор за наем не е подписан от законния представител на ответника, а и Х. не била собственик на земеделската земя, предмет на същия. Поради това, сделката била нищожна и ответникът не дължи изпълнение. Освен това, дружеството не ползвало имота. Моли, предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен, като претендира направените деловодни разноски.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи
от фактическа страна следното:
Видно от приложения договор за наем от 01.07.2014 г. е, че М.С.Х. предоставила за временно и възмездно ползване на „Арон” ООД (понастоящем ЕООД) гр. Шумен следните земеделски земи, находящи се в землището на с. Върбак, обл. Шумен: нива с площ 15,500 дка в местността „Горни лозя“, имот № 021025; нива с площ 20,005 дка в местността „Чинджилер“, имот № 050006; нива с площ 25,197 дка в местността „Чинджилер“, имот № 050012 и нива с площ 15,459 дка в местността „Калияна“, имот № 016010. Страните уговорили срок на действие на договора до 30.09.2015 г. Наемателят се задължил да плати наемна цена в размер на 40,00 лева/декар. Не се спори между страните, че цитирания договор не е подписан от законния представител на „Арон“ ЕООД гр. Шумен. По делото е представено заявление вх. № 19/31.07.2014 г. по чл. 70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ вр. чл. 37б, ал. 3 от ЗСПЗЗ, депозирано в Общинска служба „Земеделие“ с. Хитрино, подадено от К.И.К., в качеството му на представляващ ответното дружество. Същото заявило, че желае да участва в масиви за ползване в землището на с. Върбак, като посочило ползваните от дружеството имоти. Съдът констатира, че под номера 10, 49, 153 и 156 са описани имотите, предмет на процесния договор за наем. В графата „правно основание за ползване на имота“ и по отношение на четирите имота е вписано „договор за наем от 01.07.2014 г.“. Обсъжданият договор е приложен към заявлението до административния орган.
От
приложеното ч.гр.д. № 677/2016 по описа на ШРС се установи, че ищцата М.С.Х.
подала по реда на чл. 410 от ГПК заявление на 24.03.2016 г., по което била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 362/24.03.2016 г. за
сумата, предмет на предявения в настоящото исково производство иск и за
разноски в общ размер 395,95 лв., направени по заповедното производство, от
които 60,95 лв. – държавна такса по заявлението и 335,00 лв. –адвокатско
възнаграждение. Срещу издадената заповед, длъжникът, в срока по чл. 414, ал. 2
от ГПК – на 18.04.2016 г., депозирал възражение по чл. 414 от ГПК.
При така установеното от фактическа
страна, съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта на иска:
Искът
е предявен от М.С.Х. по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по нейно заявление в качеството ѝ на
кредитор срещу ответника „Арон” ЕООД гр. Шумен в качеството му на длъжник, на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 362/24.03.2016
г. по ч.гр.д. № 677/2011 г. на ШРС, и след направено от длъжника възражение
срещу заповедта. Налице е идентичност на страните по заповедното и по
настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземане, съответно
на задължение, посочено в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав,
предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че иска е допустим.
По основателността на иска:
Съдът
е сезиран с положителен установителен иск за признаване за установено, че съществува
вземане в полза на ищцата срещу ответника за парична сума в размер на 3046,44
лв., представляващо задължение за наемна цена по договор за наем от 01.07.2014
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
предявяването на иска – 24.03.2016 г. до окончателното плащане.
Предявяването на иск по реда на чл.
415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването
на заповед за изпълнение на парично задължение очертава пределите на предмета
на настоящото дело, а именно – съществуването на посоченото в исковата молба
вземане по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл. 154, ал. 1
от ГПК, е върху ищцата. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са материалите по приложеното заповедно
производство по ч.гр.д. № 677/2016 г. на ШРС и събраните в настоящото
исково производство.
По иска с правно основание чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД:
В
настоящия случай, основният спор между страните е досежно наличието на валидно
възникнало двустранно облигационно правоотношение, представляващо търговска
сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ, създадено чрез сключване на валиден договор
за наем. Не се спори, че договор за наем от 01.07.2014 г. не е подписан от
законния представител на „Арон“ ООД /понастоящем ЕООД/ гр. Шумен. Въз основа на
това обстоятелство, ответната страна се позовава на нищожност на сделката,
поради липса на съгласие. Съгласно разпоредбата на чл. 301 от ТЗ, когато едно лице действа от името на търговец
без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако
не се противопостави веднага след узнаването. В случая са приложими именно
облекчените правила за потвърждаване на действия, извършени без представителна
власт по отношение на търговските сделки, а не разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от
ЗЗД, предвид обстоятелството, че процесната сделка е търговска по смисъла на
чл. 286, ал. 1 от ТЗ. Съдът намира, че установения по делото момент, в който
ответното дружество, действащо чрез законния си представител е узнало за
сключения договор за наем без представителна власт е 31.07.2014 г. – датата на
подаване на заявление по чл. 70, ал. 1 от ЗСПЗЗ пред ОСЗ с. Хитрино. В същото,
К.К. е описал, че „Арон“ ЕООД е ползвател на имотите, предмет на процесния
договор, а като правно основание за това е посочил именно последния. Още
повече, договор за наем от 01.07.2014 г. е представен от заявителя пред
административния орган. Не са налице доказателства, че след тази дата законният
представител на ответната страна се е противопоставил на действията, извършени без представителна
власт, изразяващи се в подписване на договора за наем. Тоест, същият потвърдил
сключването на търговската сделка. Ето защо, възражението на ответника за
нищожност на договора се явява неоснователно и следва да се приеме, че страните
по делото са страни и по валидно възникналото наемно правоотношение.
Несъстоятелно
е възражението на ответната страна, че не дължи плащане на претендираната
наемна цена, тъй като ищцата не е собственик на земеделските земи, предмет на
договора. В случая, плащането на наемна цена е облигационно правоотношение,
поради което е ирелевантно кой е собственик на имотите.
Доказа
се, че страните уговорили наемна цена в размер на 40,00 лв./декар, както и че
наемодателят предоставил за временно възмездно ползване общо 76,161 дка
земеделски земи. Или, уговорения размер на наемната цена за срока на договора
възлиза общо на 3046,44 лв. Ответникът не ангажира доказателства, че изпълнил
задължението си на наемател и платил наемната цена, поради което съдът счита,
че „Арон“ ЕООД гр. Шумен е неизправна страна по сделката.
Предвид така установеното
от фактическа и правна страна, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД се явява основателен и доказан. Ето защо,
по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществува
вземане на М.С.Х. *** за парична сума в размер на 3046,44
лв., представляващо парично
задължение за наемна цена по договор за наем от 01.07.2014 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 24.03.2016 г. до окончателното ѝ
изплащане.
При направеното искане от ищцата, вкл. с прилагане на
списък по чл. 80 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на М.Х. направените разноски по настоящото исково
производство в размер на 395,95 лв. и по заповедното производство в размер на 395,95
лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
На основание чл. 422, ал.
1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „АРОН” ЕООД с ЕИК ***, със
седалище: гр. Шумен, адрес на управление: гр. Шумен 9700, общ. Шумен, обл. Шумен,
ул. „***” № 4, вх. 1, ет. 3, ап. 16, представлявано от К.И.К. и М.С.Х. с ЕГН **********,***,
че съществува вземане на М.С.Х.
*** в размер на 3046,44
лв. (три хиляди и четиридесет и шест лева и 44
стотинки), представляващо парично задължение за наемна
цена по договор за наем от 01.07.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 24.03.2016 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 362/24.03.2016
г. по ч.гр.д. № 677/2016 г. по описа на ШРС.
ОСЪЖДА „Арон“ ЕООД гр. Шумен да заплати на М.С.Х.
направените в настоящото исково производство деловодни разноски в размер на 395,95
лв. (триста деветдесет и пет лева и 95 стотинки).
ОСЪЖДА „Арон“ ЕООД гр. Шумен да заплати на М.С.Х.,
направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 677/2016 г. на ШРС в размер на 395,95
лв. (триста деветдесет и пет лева и 95 стотинки).
Решението може да се обжалва
в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.
Районен съдия: