Р Е Ш Е Н И Е
735/28.10.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, в открито съдебно заседание,
на дванадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от съдията гр.дело №1214
по описа за 2016 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно, кумулативно съединени осъдителни искове, с
правно основание чл.31, ал.2 от ЗС и чл.86 от ЗЗД.
В исковата си молба, ищецът- “ТИЧА 2012” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Ю.Д.П., излага, че
с ответника- „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от И.К.П.,
чрез „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ ЕАД - клон Шумен”, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Х.Н.Н., са
съсобственици на недвижим имот, представляващ МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА НА ДВА ЕТАЖА, със застроена площ,
както следва: първи стаж, целия с площ от 246 кв.м., състоящ се от канцелария,
столова, кухня, сервизни помещения и два апартамента от стая, кухня, санитарен
възел, приемна с кухня и санитарен възел; втори етаж със застроена площ от 246
кв.м., състоящ се от два апартамента от стая, кухня, санитарен възел, осем броя
избени помещения с обща застроена площ от 125 кв.м. като сградата е построена в
имот № 000014, с ЕКАТТЕ *** в землището на ***, при граници - имот № 000003,
имот № 000107, имот № 000141, имот № 000142, имот № 000139, имот № 000150, имот
№ 000237 и имот № 000035, респ. източната част на сградата, фактически състояща
се от Апартамент 1 (първи) и апартамент 2 (втори) на първи етаж, и апартамент 5
(пети) и апартамент 6 (шести) на втори етаж, и четири изби в източната част.
Ищецът притежава ½ ид.ч. от имота. Сочи се в молбата, че ползването на имотите
е уредено между страните със Споразумение за разпределяне на ползването на
идеални части от недвижим имот от 01.07.2010 г. Ищецът твърди, че на 13.03.2015
г. управителят на ищцовото дружество е посетил имота, но достъпът до последния
бил ограничен от управителя на „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ ЕАД - клон Шумен”, като
от тогава до датата на предявяване на иска ищецът не е допускан до имота. За
това обстоятелство ищецът бил подал жалба до РП Велики Преслав, като е бил
сезиран и Директора на дирекция „Хидромелиорации“ към МЗ. С изрична нотариална
покана ищецът бил поканил ответното дружество да му заплаща обезщетение, в
размер на 70.00 лв. дневно, считано от 13.03.2015 г. Тази покана представител
на клона на дружеството отказал да получи, като такава покана е получена от
принципала. На 12.05.2015 г. била изпратена и покана за получаване на ключове,
но ответникът нито предал ключове за имота, нито осигурявал достъп на ищеца. С
влязло в сила решение, постановено по гр.д. №801/2015 г. по описа на ШРС,
ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 364, 95 лв., представляваща
обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС за ползата, от която ищецът е лишен, като
собственик на гореописания имот. Поради изложеното, моли съда да постанови
решение, по силата на което да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 6 228, 48 лв., представляваща
обезщетение по чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността, а именно обезщетение
за ползата, от която е бил лишен ищеца през периода от 10.04.2015 г. до 21.12.2015 г., като собственик на
1/2 ид.ч, от МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА НА ДВА ЕТАЖА, със застроена площ, както
следва: първи стаж, целия с площ от 246 кв.м., състоящ се от канцелария,
столова, кухня, сервизни помещения и два апартамента от стая, кухня, санитарен
възел, приемна с кухня и санитарен възел; втори етаж със застроена площ от 246
кв.м., състоящ се от два апартамента от стая, кухня, санитарен възел, осем броя
избени помещения с обща застроена площ от 125 кв.м. като сградата е построена в
имот № 000014, с ЕКАТТЕ 99164 в землището на с. Виница, община Върбица, при
граници - имот № 000003, имот № 000107, имот № 000141, имот № 000142, имот №
000139, имот № 000150, имот № 000237 и имот № 000035, респ. източната част на
сградата, фактически състояща се от Апартамент 1 (първи) и апартамент 2 (втори)
на първи етаж, и апартамент 5 (пети) и апартамент 6 (шести) на втори етаж, и
четири изби в източната част, ведно с обезщетение за забава, в размер на
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 27.05.2016 г., до окончателното плащане на този дълг. Ищецът
претендира и сумата от 273, 91 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 6 228, 48
лв. за периода 22.12.2015 г. до 27.05.2016 г. - датата на предявяване на исковата
молба, както и присъждане на извършените по делото разноски. В съдебно
заседание е допуснато изменение размера на главния иск, като същият е увеличен
и се счита предявен за сума от 7 680.00 лв.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК,
ответникът представя писмен отговор по молбата, в който изразява аргументи за
неоснователност на исковете.
След като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, съдът от фактическа страна намира за установено следното:
Не се спори между страните, а се установява и от събраните по делото
писмени доказателства, че страните са съсобственици на недвижим имот,
представляващ МАСИВНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА НА ДВА ЕТАЖА, със застроена площ, както следва: първи стаж, целия с площ
от 246 кв.м., състоящ се от канцелария, столова, кухня, сервизни помещения и
два апартамента от стая, кухня, санитарен възел, приемна с кухня и санитарен
възел; втори етаж със застроена площ от 246 кв.м., състоящ се от два
апартамента от стая, кухня, санитарен възел, осем броя избени помещения с обща
застроена площ от 125 кв.м. като сградата е построена в имот № 000014, с ЕКАТТЕ
99164 в землището на ***, при граници - имот № 000003, имот № 000107, имот №
000141, имот № 000142, имот № 000139, имот № 000150, имот № 000237 и имот №
000035, респ. източната част на сградата, фактически състояща се от Апартамент
1 (първи) и апартамент 2 (втори) на първи етаж, и апартамент 5 (пети) и
апартамент 6 (шести) на втори етаж, и четири изби в източната част, като ищецът
притежава ½ ид.ч. от имота. Видно от приетия по делото
официално заверен препис от Споразумение
за разпределяне на ползването на идеални части от недвижим имот от 01.07.2010
г., между „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ ЕАД - клон Шумен” и „Водно строителство“ АД
/праводател на ищцовото дружество/ е сключено споразумение, според което,
считано от датата на подписването му, е разпределено ползването на гореописания
съсобствен имот. От събраните гласни доказателства, се установи, че от
13.03.2015 г. управителят на ищцовото дружество не е допускан до имота, като последният
е бил затворен с вериги и катинари. И двамата свидетели заявиха, че нито
управителят на ищеца е допускан до имота, нито наетия от него работник,
ангажиран да извършва ремонтни дейности в сградата- „Следващият път, когато
ходихме, входът на самата сграда отвън беше затворен със синджир и катинар.
Самата ограда имаше катинар отвънка и не можеше да се влезе вътре в имота“,
заявява свидетелят В.; „На следващата седмица дойдохме на место и видяхме, че
наистина не ни допускат и е заключен обекта с катинари отвън, външната врата.“,
са показания на другия, разпитан по делото свидетел С.З.. Съдът дава вяра на
гласните доказателства, тъй като показанията на свидетелите са ясни, конкретни
вътрешно и взаимно непротиворечи, а от друга страна, изявленията на свидетелите
са основани на преки и непосредствени възприятия. Ищецът е отправил към ответника нотариална
покана за заплащане на обезщетение, в размер на 70.00 лв., считано от
13.03.2015 г., поради лишаването на ищеца от ползването на притежаваната от
него ½ ид.ч. от имота. Представителят на „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ ЕАД - клон
Шумен”, на 24.03.2015 г. е отказал да получи поканата, което обстоятелство е
официално удостоверено от нотариуса. На 11.05.2015 г. е изпратена и нотариална покана
за получаване от ищеца на ключове за имота, която представителят на адресата
също отказал да получи. С влязло в сила решение, постановено по гр.д. №801/2015
г. по описа на ШРС, ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 364, 95
лв., представляваща обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС за ползата, от която
ищецът е лишен, считано за периода от 26.03.2015 г. до 09.04.2015 г., като
собственик на гореописания имот. От изготвеното заключение по допуснатата Съдебно оценителна
експертиза, което съдът възприема като обективно и компетентно дадено, а от
друга страна същото не е оспорено от страните, се установи, че размерът на средния
месечен пазарен наем за процесния имот се равнява на сума от 912, 50 лв., а
размерът на пазарния наем за един ден възлиза на 30.00 лв.
От така изнесената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно чл.31, ал. 1 от ЗС всеки
съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не
пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Текстът на
чл.31, ал.2 от ЗС гласи, че когато общата вещ се използва лично само от някои
от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са
лишени, от деня на писменото поискване. От изложеното се налага изводът, че за
уважаване на иска е необходимо да са налице следните кумулативно дадени
предпоставки: да е налице съсобственост между страните по отношение на вещ или
имот през исковия период, за който се претендира обезщетението; един или някой
от съсобствениците да си служат с общата вещ, а останалите – не, респективно да
си служат по-малко, отколкото им се полага според притежаваните дялове;
лишеният от ползването съсобственик да е отправил към този, който си служи с
вещта, писмено поискване за заплащане на обезщетение за ползата, от която е
лишен. Съгласно текста на разпоредбата на чл.32, ал.1 от ЗС, общата вещ се
използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече
от половината от общата вещ. Безспорно е, че страните са съсобственици на
процесните имоти, като няма спор и относно притежаваната от ищеца идеална част
от имота. На следващо място, предвид събраните по делото доказателства, съдът
приема за безспорно установени и обстоятелствата по отправянето от ищеца към
ответника на надлежна покана за ползването на имотите, респ. за плащане на
обезщетение срещу ползването, както и явното възпрепятстване на ищеца от
ответника да ползва имота съобразно притежаваната от него идеална част. Безспорно
се установи, че през исковия период имотът се използва изцяло от ответника. Касателно
размера на иска, съдът се съобразява с изготвеното по делото заключение по
допуснатата експертиза, по отношение на което няма основания да се съмнява в
правилността и обективността му, а от друга страна заключението не е оспорено
от страните, като приема, че искът следва да се уважи изцяло.
Досежно акцесорната претенция за обезщетение за забава, за да се
произнесе, съобрази следното: Според общите правила за забава на парични
задължения, ищецът има право на обезщетение за забава, в размер на законната
лихва, а доколкото се установи дължимостта на главното вземане, безспорно и
предвид нормата на чл.86 от ЗЗД, се дължи и мораторно обезщетение, считано от
деня на забавата. В настоящия случай, съдът след като взе предвид установеността
на задълженията, периодът на забава, както и поканите, отправени от ищеца към
ответника, заключава, че ответникът е изпаднал в забава, поради което и дължи
обезщетение за забавеното плащане. Доколкото искът е установен по своето
основание, то предвид разпоредбата на чл.162 от ГПК, съдът приема, че общият
сбор от обезщетението за забава, се равнява на сума от 273, 91 лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищците следва да се присъдят
разноски съразмерно уважената част от исковете, в размер на 1 385, 20 лв.
Водим от горното,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от И.К.П.,
да заплати на “ТИЧА 2012” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Ю.Д.П., сумата
от 7 680.00
лв. /седем хиляди шестстотин и
осемдесет лева/,
представляваща обезщетение срещу ползването на съсобствения между страните
недвижим имот, представляващ МАСИВНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА НА ДВА ЕТАЖА, със застроена площ, както следва: първи стаж,
целия с площ от 246 кв.м., състоящ се от канцелария, столова, кухня, сервизни
помещения и два апартамента от стая, кухня, санитарен възел, приемна с кухня и
санитарен възел; втори етаж със застроена площ от 246 кв.м., състоящ се от два
апартамента от стая, кухня, санитарен възел, осем броя избени помещения с обща
застроена площ от 125 кв.м. като сградата е построена в имот № 000014, с ЕКАТТЕ
99164 в землището на ***, при граници - имот № 000003, имот № 000107, имот №
000141, имот № 000142, имот № 000139, имот № 000150, имот № 000237 и имот №
000035, респ. източната част на сградата, фактически състояща се от Апартамент
1 (първи) и апартамент 2 (втори) на първи етаж, и апартамент 5 (пети) и
апартамент 6 (шести) на втори етаж, и четири изби в източната част, считано
за периода от 10.04.2015 г. до
21.12.2015 г., както и обезщетение за забава, в
размер на 273, 91 лв. /двеста седемдесет
и три лева и деветдесет и една стотинки/, считано за периода от 22.12.2015 г. до 27.05.2016 г., ведно с
обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано от
27.05.2016 г. до окончателното й заплащане, както и сума, в размер на 1 385, 20 лв. /хиляда триста осемдесет и пет лева
и двадесет стотинки/,
представляваща извършените по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд - гр.Шумен в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: