Р Е Ш Е Н И
Е
818/18.11.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, девети състав, в открито
съдебно заседание проведено на петнадесети ноември, две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
Председател:
Димитър Димитров
с участието на секретаря Т. Т., като разгледа
докладваното от съдията ГД № 1262/2016
г., по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск, от М.А.Х.,
против А.А.Х., с правно основание чл. 49, ал. 1 и ал. 3 СК, за прекратяване на
гражданския брак между страните, поради дълбоко и непоправимо разстройство,
настъпило след сключване.
Ищцецът обосновава исковата си претенция на следните
фактически твърдения:
Страните били съпрузи, по силата на сключен между тях граждански брак на
28.11.1986 г. Бракът бил втори за страните, като от него нямали общи деца.
Твърди, че от 2013 г. са разделени с ответницата. Настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брака обосновава с твърдения от живота на съпрузите
сочещи на разпад на брачната връзка, която не е могла да се съхрани с нужното
доверие, взаимно уважение и разбирателство между партньорите, като отнася
причините за това да са в поведението на ответницата, който не е успял да
изгради чувство на взаимност между двамата. Иска постановяване на положително
решение по делото, като бракът между страните бъде прекратен, без произнасяне
по въпроса за вината. Не претендира разноски по делото.
В отговора на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131
ГПК, ответницата счита, че исковете са допустими, признава, че е налице дълбоко
и непоправимо разстройство на брака, което е основание за прекратяването му по
реда на чл. 49, ал. 1 СК, но оспорва това състояние да е настъпило по нейна
вина. В този смисъл са изложени твърдения за прояви на неуважително отношение
към нея, разрушаване на чувствата на доверие и уважението между партньорите.
Желае прекратяване на брака поради дълбоко и непоправимо разстройство, като
иска да и бъде предоставено семейното жилище, както и възстановяване на
предбрачното фамилно име. Не претендира разноски.
В открито съдебно заседание на 15.11.2016 г. страните постигат
съгласие по спорните въпроси за прекратяване на брака, като представят молба, в
която твърдят, че са постигнали споразумение по смисъла на чл. 51 СК относно ползването
на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име, представено в
писмен вид.
С протоколно определение производството по делото е
трансформирано от исково в охранително, на основание чл. 321, ал. 5 ГПК.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата
на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Молителите са съпрузи, на основание сключения
граждански брак, за което е съставен Акт за граждански брак № *** г., от
длъжностното лице по гражданско състояние при Общински народен съвет гр.
Сливен. Двамата поддържат молбата за развод по взаимно съгласие. Решението им
за това е сериозно, взаимно и непоколебимо, като не желаят съдът да издирва
мотивите за прекратяване на брака. Съдът намира, че постигнатото между страните
споразумението, прието в открито съдебно заседание, удовлетворява
съдържателните изисквания на чл. 51 СК: изчерпателно е, не противоречи на
закона и на морала, поради което преценява, че същото следва да бъде утвърдено,
а разводът между двамата съпрузи да бъде допуснат на основание чл. 50 СК.
Относно разноските по делото:
При завеждане на исковата молба ищцата е внесла такса
25 лв., на основание чл. 6, т. 1 от Тарифа за държавните такси събирани от
съдилищата по ГПК. При допускане на развод по взаимно съгласие, на основание чл. 6, т. 3 от
Тарифата, се събира такса в размер до 40 лв. Съдът определя, по тези две разпоредби от Тарифата,
окончателна държавна такса в общ размер на 40 лв., от които 25 лв. внесени при
завеждане на исковата молба и 15 лева - на основание чл. 6, т. 3 от
Тарифата, които следва да бъдат внесени
от молителя А. И. Л..
Предвид изложеното, Шуменски районен съд.
Р
Е Ш И :
Прекратява гражданския брак между М.А.Х., с ЕГН: ********** и адрес: ***
и А.А.Х., с ЕГН: ********** и адрес:
***, сключен на 28.11.1986 г., пред длъжностното лице по гражданско състояние
при Общински народен съвет Сливен, за което е съставен Акт за граждански брак №
*** г., по взаимно съгласие, на основание чл. 50 СК.
Утвърждава постигнатото между съпрузите споразумение
по чл. 51 СК, в следния смисъл:
Ползването на семейното жилище в гр. Ш., *** се
предоставя на молителите, както следва: А.А.Х. да ползва първият жилищен
етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. Ш., ***, със застроена площ
27 кв.м. като санитарен възел да ползва находящата се в двора на имота външна
тоалетна и баня. М.А.Х. да ползва едноетажна вилна сграда, с вход от юг от
двора, находяща се в имота, находящ се в гр. Ш., ***. Вторият
жилищен етаж от двуетажна вилна сграда със застроена площ от 27 кв.м. находящ
се в гр.,Ш., ***, който може да се ползва самостоятелно, да се ползва и от
двете страни в режим на съсобственост.
Постановява след прекратяването на брака жената да
носи предбрачното си фамилно име “И.”.
Обявява, че за в бъдеще съпрузите не претендират
издръжка един от друг; че страните
не притежават движими вещи на значителна стойност или парични влогове придобити
по време на брака, които да са съпружеска имуществена общност, подлежащи на
делба, поради което нямат взаимни претенции от имуществен характер, относно
такива. Всеки е получил личните си движими вещи.
Осъжда М.А.Х., с ЕГН: ********** и адрес: ***,
да плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС
Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, държавна такса по
споразумението в размер на 15.00 лв. /петнадесет лева/ на основание чл. 6, т. 3
и чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото решение да се връчи на молителите
заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Районен съдия: