Р Е Ш Е Н И Е

 

525/12.7.2016г.                       Гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Р.ският районен съд, осми  състав

На дванадесети юли      през две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                            Председател: Валентина Тонева

Секретар: Й.К.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №1305 по описа на ШРС за 2016 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:  

           Производство по реда на чл. 12 и сл. ЗЗДН. Образувано по молба на Р.О.М., ЕГН **********,***.

В молбата си с правно основание чл. 8, т. 1 от ЗЗДН пострадалото лице Р.О.М., ЕГН **********  сочи, че с ответника Г.Д.Г., ЕГН **********  са живели във фактическо  съжителство от месец юни ***г до ***г., в неговият дом. Заявява, че  системно  и обикновено  в нетрезво състояние упражнявал над нея  физически и психически  тормоз,  състоящ се в нанасяне на тежки побои, предизвикване на скандали, ругатни, обиди и закани  за живота и здравето й,като всичко това е ставало в присъствието на малолетното дете, родено от предходното й съжителство  с друг мъж.

Твърди, че са   осъществявани  актове на физическо и психическо насилие от страна на извършителя спрямо нея и малолетното дете А. Г. Х., родена на ***г в Л., В.,  в периода  от *** до ***г на датите ***; ***; ***; *** и ***,  като  представляват  обиди , ругатни  и заплахи спрямо молителката   в присъствието на малолетното дете, отправяне на обидни квалификации и закани. Моли съда да бъде издадена заповед за защита срещу Г.Д.Г., ЕГН **********, като му бъдат наложени предвидените  в чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3  от ЗЗДН мерки  за закрила.

   От страна на ответника писмен отговор не е подаден. В съдебно заседание, редовно призован, ответникът  се явява, а молителката поддържа молбата за налагане на мерки за закрила по реда на ЗЗДН.

  От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното:

Страните  съжителствали  на семейни начала в периода  от м. юни ***г до ***.**г. в дома на  Г.Д.,***. През време на съжителството ответникът  упражнявал   физически и психически тормоз над молителката, като това ставало обикновено в нетрезво състояние.  Свидетел на тормоза било и  малолетното дете А. Г. Х. .

На ***.**г. двамата били  на почивка  в хотел в с. А. .Между тях  възникнал скандал, предизвикан от ответника – започнал да я обижда и ругае на висок тон. Това станало причина  през нощта на ***.**г срещу ***.**г,  молителката да си тръгне и да  отиде  в дома, където живее баба й, св. И.. Останала да живее там . Въпреки това,  ответникът посещавал дома, в който пребивава молителката и малолетното й дете и  правел скандали, отправял обиди и заплахи, включително и в присъствие на малолетното дете. На ***.**г. отново отишъл в дома,  където пребивава молителката  и направил пореден скандал , като отправил заплахи  и обиди  към молителката .

 От допуснатите и приети по делото други писмени доказателства-изискана  справка от РУ-Р. относно данни  за домашно насилие,  се установява, че  за ответника  няма данни за наложени мерки по ЗЗДН.  

От показанията на разпитаните по делото свидетели –св.И.- баба на молителката  и св. М.  се извличат  противоречиви  обстоятелства  относно взаимоотношенията на   молителката и ответника. Безспорно е за съда, че  страните  са във влошени взаимоотношения, като частично причините за това е  поведението на ответника. Свидетел на последния  инцидент, сочен в молбата  на ***.**г е станала именно бабата на молителката. Тази свидетелка  също посочи, че на ***.**г внучката й пристигнала в дома  през нощта , разтреперана и насинена. Показанията на св. М. не дават информация за конкретни действия  от страна на ответника, като същият заявява, че  не е чувал за проблеми, скандали и разправии между страните. Поради това  съдът  не кредитира неговите  показания, доколкото от тях не се извлича информация за инцидента. От изисканата справка  от НС 112 –МВР  се установи, че  на дата ***.20**г   в 05,42 часа  е регистрирано обаждане от лице представило  се с име Р.М.    от тел. № ***, което подава сигнал за скандал, извършван в дома му на ул.“Р.“ № 18 в гр. Р..

За да приеме горната фактическа обстановка и да обоснове извод за осъществено домашно насилие, съдът съобрази приложените писмени доказателства, показанията на свидетелката И.  и амбулаторен лист  № *** от ***.20**г., издаден от д-р С.В.В., по отношение Р.О.М., ЕГН ********** и копие от  амб.№ ***/***20**г.  от извършено  скениране по отношение Р.О.М., ЕГН **********, със заключение  „чернодробен  хемангиом“.

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна: Съгласно легалната дефиниция на чл. 2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономичско насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка.

Установено е по делото, че пострадалото лице Р.О.М., ЕГН **********  и Г.Д.Г., ЕГН ********** са живели в условията на съпружеско съжителство,    заедно с малолетното дете А. Г. Х.,  родена на ***г от предходно съжителство на молителката.

Изложените в молбата и в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН обстоятелства, съдържат данни за осъществено спрямо молителката и малолетното й дете домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН. Описаните действия, извършени от страна на ответника, обективирани в отправяне на обидни думи и  отправяне на заплахи,  могат да бъдат характеризирани като  психическо насилие спрямо молителката, а доколкото са извършени в присъствието на малолетното й дете, съдът приема, че има психическо насилие  и спрямо него .

При преценка на иска съдът съобрази обстоятелството, че данни за осъщественото домашно насилие на датата ***.**г  се съдържат единствено в исковата молба и декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, но съгласно разпоредбата на чл.13, ал.2, т.3 от ЗЗДН декларацията се явява доказателствено средство, а съгласно чл.13, ал.3 от същия закон, дори когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.

От събраните по делото доказателства се установи, че  на ***.**г., ***.**г., и  на *** г. ответникът е  извършил акт на домашно насилие спрямо Р.О.М., ЕГН **********   и А. Г. Х., изразяващ се във психическо насилие  -  отправяне на заплахи и обидни думи  в присъствие  на малолетното дете .

            Предвид всичко изложено, съдът приема, че спрямо Р.О.М., ЕГН ********** и А. Г. Х.,родена на ***г., е извършено домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН психическо насилие, поради което те трябва да получат защита срещу извършителя на насилието, чрез издаване на заповед за защита срещу домашно насилие с вписано предупреждение за последиците по чл. 21, ал. 2 от ЗЗДН от неизпълнението й.

Ето защо, съдът намира, че в настоящия случай са налице условията, визирани в разпоредбата на чл.15, ал.2 от ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита, като бъдат наложени такива мерки за защита, които да преустановят упражняваното, спрямо молителката и малолетното й дете,  домашно насилие и да възпрепятстват възможността ответникът да упражнява такова и за в бъдеще.

Доколкото по делото не се представиха доказателства и конкретни адреси  относно местата за социални контакти и месторабота  на молителката Р.О.М., ЕГН **********, съдът намира, че  те  не могат да се включат в мерките за защита .

Съдът приема, че защитата  следва да се осъществи чрез следните мерки, предвидени в закона: 

задължаване на извършителя Г.Д.Д., ЕГН **********  да се въздържа от извършване на домашно насилие/ физическо и психическо/ спрямо Р.О.М., ЕГН **********   и А. Г. Х., родена на ***г;

 и забрана  на Г.Д.Г., ЕГН **********, да приближава Р.О.М., ЕГН ********** и А. Г. Х., родена на ***г  и жилището, обитавано от тях, находящо се в гр. Р., ул. „Р.“ № 18, за срок от шест месеца, на основание чл. 5, ал. 2 ЗЗДН.

Срокът, за който се налага втората мярка, следва да бъде определен  над минималния,  предвиден в закона, а именно  шест  месеца, считано от датата на постановяване на съдебното решение, с оглед чл. 5, ал. 2 ЗЗДН.

            Относно размера на наказанието „Глоба”, което, съгласно чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН, съдът е длъжен да наложи на извършителя,  съобрази тежестта на извършеното от Г.Д.Г., ЕГН **********,като  определи в размер на 400,00 лева.

На основание чл. 78 ал.1 от ГПК, следва да бъде осъден ответникът да заплати на молителката  сумата от 500лв. представляваща направени от нея  разноски за адвокатско възнаграждение.

            Водим от горното и на основание чл. 15, ал. 1 и чл. **, ал. 1 вр. чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН, съдът

 

                                                           Р     Е     Ш     И :

            ЗАДЪЛЖАВА Г.Д.Г.  с ЕГН **********, с адрес *** , ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо Р.О.М. и А. Г. Х. .

            ЗАБРАНЯВА на Г.Д.Г.  с ЕГН **********, с адрес *** , ДА ПРИБЛИЖАВА  Р.О.М. и А. Г. Х. и жилището, обитавано от тях , находящо се в гр. Ш., ул. „Р.“ № 18.

На основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, НАЛАГА на Г.Д.Г.  с ЕГН ********** „ГЛОБА” в размер на 400,00 лева.

На основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, ДА СЕ ИЗДАДЕ на Р.О.М. и А. Г. Х. ЗАПОВЕД  ЗА  ЗАЩИТА  ОТ  ДОМАШНО  НАСИЛИЕ.

ПРЕДУПРЕЖДАВА Г.Д.Г.  с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. **, ал. 2 ЗЗДН,че при неизпълнение на заповедта, ще бъде задържан на осн. чл. 21, ал. 3 ЗЗДН и незабавно ще бъдат уведомени органите на прокуратурата.

На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, ОСЪЖДА Г.Д.Г.  с ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС държавна такса в размер на 25 /двадесет и пет/ лева и 5 /пет/ лева такса за издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА Г.Д.Г., с ЕГН **********, да заплати  на Р.О.М. сумата от 500лв., представляваща направени от нея  разноски за адвокатско възнаграждение.

            На основание чл. **, ал. 3 от ЗЗДН, преписи от решението и заповедта ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните и на РУ гр. Ш.

            Решението може да се обжалва в 7-дневен срок от връчването му пред ШОС.

            Обжалването на решението не спира изпълнението на заповедта.

 

                                                                                               Районен съдия: