Р Е Ш Е Н И Е

444/14.6.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На четиринадесети юни две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 1306 по описа на ШРС за 2016 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.50 от Семейния кодекс.

Депозирана е молба от Х.А.М. с ЕГН ********** *** и М.С. М. с ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес ***, чрез адв. С.И. от ШАК. Молителите излагат, че са законни съпрузи, като нямат родени от брака деца, не притежават недвижими имоти и движими вещи. Твърдят, че към настоящия момент взели взаимно решение за развод, като желанието им за това било твърдо и непоколебимо. Това пораждало необходимостта да бъдат уредени всички въпроси относно фамилното име на жената и издръжката помежду им. Молят съда да постанови решение, с което утвърди постигнатото между тях споразумение, съгласно чл.50 от СК.

В съдебно заседание за молителят се явява лично, заедно с адв. С.И. от ШАК. Молителката не се явява в съдебно заседание, като за нея с изрични пълномощия се явява адв. С.И.. Сочат се уважителни причини за отсъствието на М., предвид че същата пребивава трайно във Федерална Република Германия. Адв. И. прави конкретизиране на споразумението в частта за фамилното име на молителката, като се моли да бъде възстановена фамилията на молителката отпреди брака. При даване ход на делото съдът е счел, че постоянното пребиваване на молителката в чужбина ( където предстои първото ѝ раждане) се явява уважителна причина за неприсъствието ѝ в заседанието. По делото е представено изрично пълномощно, което възпроизвежда параметрите на споразумението, като с подписването му молителката е изразила категоричната си и безсъмнена воля за развод. Така е осъществено нейното процесуално представителство по делото в пълна степен. Адвокатът потвърждава споразумението и моли съда да го утвърди, като излага основанията си за това в съдебните прения.

ШРС след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Молителите Х.М. и М. М. били законни съпрузи, като гражданският брак между тях бил сключен на 14.07.2015 г. в с. Вехтово, общ. Шумен, за което бил съставен Акт за сключен граждански брак № 2 от 14.07.2015г. От брака си нямат родени деца, нямат и общо движимо и недвижимо имущество. Понастоящем брака им съществувал само формално, като са постигнали непоколебимо взаимно съгласие да го прекратят, уреждайки всички въпроси помежду си.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства, като съдът приема от правна страна следното: От материалите по делото се установява по безспорен начин, че двамата молители са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод. Постигнали са споразумение, в което уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си, а именно: относно семейното жилище; относно издръжката между съпрузите, фамилното име на жената. В този смисъл съдът намира, че постигнатото между тях споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на брака, е пълно, не противоречи на закона и добрите нрави и следва да бъде утвърдено от съда.

Поради изложеното, съдът намира, че молбата на Х.М. и М. М., се явява основателна и следва да бъде уважена, като съдът следва да допусне прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди депозираното от тях споразумение по чл.51 от СК.

На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса. Съдът констатира, че по делото не са представени доказателства досежно доходите на съпрузите, но предвид, че двамата са в трудоспособна възраст, то окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде 40 лева. От материалите по делото се установява, че при завеждането му е заплатена държавна такса в размер на 25 лв. от молителят, поради което разликата до пълния определен от съда размер следва да се доплати от молителката.

Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във връзка с чл.50 от СК, съдът

Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между Х.А.М. с ЕГН ********** и М.С. М. с ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес ***, сключен с Акт за граждански брак № 2/14.07.2015 г. ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.

І. Молителите декларират, че семейното жилище – къща, находяща се в с. *****, собственост на трети лица, е напуснато от двамата и няма да се ползва за в бъдеще от тях.

ІІ. Молителите декларират, че нямат за уреждане други имуществени отношения помежду си, нямат банкови сметки, нямат взаимни претенции от имуществен характер, като движимите вещи са поделени извънсъдебно помежду им.

III. Молителите нямат претенции за издръжка един към друг.

ІV. Молителката възстановя след развода си предбрачното си фамилно име - И..

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40 /четиридесет/ лева.

ОСЪЖДА М.С. М. с ЕГН ********** да заплати по сметка на ШРС сумата от 15 лв. (петнадесет лева), представляваща държавна такса за завеждане на делото, както и 5 (пет) лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: