Р Е Ш Е Н И Е

944/28.12.2016г.

Шуменският районен съд, в открито съдебно заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

СЪДИЯ: Зара Иванова

при секретаря А.П. , като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1307 по описа за 2016г. на ШРС за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 , ал.1 от ГПК

Депозирана е искова молба от Н.С. Ф. , ЕГН:********** , адрес *** срещу „Арон„ ЕООД, ЕИК:***, седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.“Марица“ №4, вх.1, ет.3, ап.16, представлявано от К. И. К.. Ищецът сочи, че между него и ответника бил сключен договор за наем с предмет- земеделски земи, находящи се в землището на с. В., в местността "***“ - нива от 19.999 дка, имот номер 046041 и в местността "***" - нива от 23.006 дка, имот номер 040009. Ответникът бил задължен за сумата 2 150.25 лв. – главница , представляваща неплатена наемна цена за стопанската 2014-2015г., както и лихви 40.70 лв. лихви, за период 31.12.2015г. до 07.03.2016г., законната лихва върху главницата от 18.03.2016г. и разноски. Ищецът сочи, че се е снабдил със Заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№611/2016г. по описа на ШРС . В срока по чл.412 ал.2 от ГПК ответникът е възразил и не е оттеглил възражението си, поради което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове, за да не бъде обезсилена издадената заповед. Моли да бъде установено по отношение на ответника, че се дължат присъдените суми по заповед за изпълнение, ведно с лихва за забава от датата на предявяване на искането за заповед за изпълнение и да бъде осъден да заплати направените деловодните разноски по настоящото съдебното производство. При условията на евентуалност спрямо първата претенция се предявява осъдителен иск за заплащане на същите суми на основание обезщетение за ползване на земеделските земи през посочената стопанска година.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът депозира писмен отговор , оспорва иска по основание и размер .

От фактическа и правна страна съдът намира следното:

Въз основа на депозирано от Н.С. Ф. , заявление , по ч.гр.д.№611/2016г. по описа на ШРС е издадена Заповед за изпълнение по силата на която е разпоредено на длъжника „Арон„ ЕООД, да заплати на ищеца сумата 2 150.25 лв. – главница – главница , представляваща парично вземане , произтичащо от Договор за наем на земеделски земи , а именно находящи се в землището на с. В., в местността "***“ - нива от 19.999 дка, имот номер 046041 и в местността "***" - нива от 23.006 дка, имот номер 040009 , както и сума от 40.70 лв. лихви върху посочената главница , за периода 31.12.2015г. до 07.03.2016г., и 43.82 лв. разноски . От кредитора е депозирано възражение по чл.414 от ГПК , което обуславя правния интерес от предявяване на настоящия иск .

С оглед наведените в исковата молба твърдения и формулирано искане до съда, следва да се приеме, че в настоящият процес е предявен главен иск за установяване на вземане, представляващо наемна цена и иск за заплащане на обезщетение за забавеното изпълнение на паричното задължение. В тежест на ищеца е да установи дължимостта на претендираните суми по валиден договор за наем, като ответникът от своя страна следва да докаже наличието на изпълнение на договорените задължения или наличието на основание за неизпълнение.

По делото е представен и приет Договор от 01.07.2014г. за наем на земеделски земи , находящи се в землището на с. В., в местността "***“ - нива от 19.999 дка, имот номер 046041 и в местността "***" - нива от 23.006 дка, имот номер 040009 , сключен между страните за стопанската 2014./2015г. Няма законова пречка да бъде сключен договор за наем по отношение на земеделските земи, който не представлява договор за аренда по смисъла на ЗАЗ. Договорът за наем е неформален договор, за който не се изисква вписване и като консенсуален договор се счита за сключен от момента, в който страните постигнат съгласие относно съществените елементи- вещ, която се предоставя за ползване и наемна цена. Поради което, следва да се приеме, че между ищеца и ответника съществува надлежно сключен договор, по който ищецът има качеството на наемодател, а ответникът на наемател. Следва да се посочи , че поради направено оспорване от страна на ответника на автентичността на положените в договора за наем подписи на наемодател и наемател , на основание чл.193 от ГПК е открито производство по оспорване истинността на договора за наем. Доколкото документът носи и подписа на оспорващата страна , съдът е разяснил , че тежестта на доказване е на ответника . От него е направено искане за допускане на СГрЕ , което е уважено от съда , но поради невнасяне на определения депозит за изготвянето и , експертиза не е направена . Не са представени и други доказателства установяващи неавтентичност на подписите , поради което оспорването е недоказано . От друга страна ответникът е представил Договор за наем от същата дата – 01.07.2014г. , между същите страни , за същите имоти , но с уговорена наемна цена от 40 лева на дка , т.е. стойност по- ниска от тази в Договора представен от ищеца . Никоя от страните не ангажира доказателства относно хронологията на сключване на двата договора , поради и което за съда не е възможно да установи поредността на уговорките , респ. да направи извод за действителната воля на страните . Поради горното , и с разпределението на доказателствената тежест , съдът намира , че следва да се съобрази с посоченото от ВЛ по ССЕ . Според заключението , средната пазарна цена на наем на ниви в с.В. е 56,52лв., т.е. уговорената цена от 50 лева на дка е адекватна на средния наем. В резултат на посоченото , съдът счита , че дължимият наем за стопанската 2014-2015г. година е 2 150.25 лева .

От ищеца е представен документ – РКО , в който е отразено плащане на сума от 250 лева , за което е налице признание от него , че погасява част от процесния дълг . Доколкото като основание за плащането е посочено „авансово плащане „ за 2015г. , съдът приема , че с тази сума е погасена част от главницата , и доколкото плащането е извършено на 01.09.2014г. , т.е. преди датата на подаване на заявлението , искът по чл.422 от ГПК , в частта относно главницата се явява частично основателен до сумата от 1 900,25 лева . Горната сума следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК , до окончателното й изплащане.

Не е направено възражение по чл.230 ал.2 ЗЗД, че вещта не е предадена в надлежно състояние от наемодателя. Съдът счита, че с оглед спецификата на обекта на договора за наем- земеделска земя, може да се приеме, че със сключването на договора за наем се предава и ползването на описаните в него имоти.

Частичната основателност на иска за главницата , води до частична основателност и на претенцията за мораторна лихва за периода след падежа 31.12.2015г. до 07.03.2016г., която съобразно изчисления на съда чрез софтуер е в размер на 35,97 лева.

Предявен е и евентуален иск , по който съдът въпреки частичната неоснователност на главния не дължи произнасяне , т.к. съдът е приел , че съществува „главното основание“ , а именно наличието на Договор за наем за целия процесен период , което изключва необходимостта да се изследва „евентуалното основание“ , а именно ползване на имотите без основание .

Относно разноските:

С оглед изхода от делото на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи заплащане по съразмерност на уважената част от исковете на сторените от ищеца разноски , а именно сума от 463,96 лева .

С оглед на указанията, дадени в т.12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе с решението си и относно разноските, направени от заявителя в заповедното производство , които също с оглед изхода на делото следва да бъдат редуцирани съобразно отхвърлената част от исковете, поради което в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 38,72 лева .

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че „Арон“ ЕООД, ЕИК:***, седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.“Марица“ №4, вх.1, ет.3, ап.16, представлявано от К.И. К. дължи на Н.С. Ф. , ЕГН:********** , адрес *** , сумата 1 900,25 ( хиляда и деветстотин лева и двадесет и пет стотинки )лв. - вземане , произтичащо от задължение за наем на земеделски земи , находящи се в землището на с. В., в местността "***“ - нива от 19.999 дка, имот номер 046041 и в местността "***" - нива от 23.006 дка, имот номер 040009 , за стопанската 2014./2015г. , по Договор за наем от 01.07.2014г. , сключен между страните за 50 лв./дка , както и 35,97 (тридесет и пет лева и деветдесет и седем ст.) лева – мораторна лихва върху посочената главница , за периода 31.12.2015г. до 07.03.2016г., , ведно със законната лихва върху главницата , считано от 18.03.2016г. , за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№611/2016г. по описа на ШРС .

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете за разликите над посочените суми до претендираните такива от 2 150.25 лв. – главница и 40.70 лв. – обезщетение/лихви за забава.

ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО, на основание чл.194 ал.2 от ГПК във вр. с чл.193 ал.2 от ГПК , направеното от ответника „Арон„ ЕООД, ЕИК:***, оспорване на автентичността на положените подписи от наемодател и наемател , в Договор за наем от 01.07.2014г. , сключен за наемна цена от 50 лв./дка , за имоти находящи се в землището на с. В., в местността "***“ - нива от 19.999 дка, имот номер 046041 и в местността "***" - нива от 23.006 дка, имот номер 040009.

ОСЪЖДА „Арон„ ЕООД, ЕИК:***, да заплати на Н.С. Ф. , ЕГН:********** , обща сума от 502,68 ( петстотин и два лева и шестдесет и осем ст.) лева , от която 38,72 лева – деловодни разноски в заповедното производство и 463,96 лева -деловодни разноски , извършени в настоящото дело , присъдени по съразмерност на уважените искове .

Решението подлежи на обжалване пред ШОС в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: