Р
Е Ш Е Н И Е
867/2.12.2016г.
Шуменският районен съд,
в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Бистра Бойн
при секретаря М.Н., като разгледа докладваното от районният съдия гр.д. №1311 по описа за
2016г., за да се произнесе взе предвид следното:
Депозирана
е искова молба от В.С.И., ЕГН:*********,
адрес: *** срещу „Арон„ ЕООД, ***, седалище и адрес на управление: гр.Шумен,
ул.***, представлявано от К. И. К., към която са приложени писмени
доказателства и са направени доказателствени искания. Ищецът сочи, че между
него и ответника бил сключен договор за наем с предмет- недвижим имот
земеделски земи, намиращи се в землището на с.Върбак, обл.Шумен, негова
собственост. Ответникът бил задължен за сумата 705.00лв., представляваща
неплатена наемна цена за стопанската 2014-2015г., както и лихви 13,34лв., за
период 31.12.2015г. до 07.03.2016г., законната лихва върху главницата от
18.03.2016г. и разноски. Ищецът сочи, че се е снабдил със Заповед за
изпълнение, издадена по ч.гр.д.№ ***/16г. В срока по чл.412 ал.2 от ГПК
ответникът е възразил и не е оттеглил възражението си, поради което за ищеца е
възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове, за да не бъде
обезсилена издадената заповед. Моли да бъде установено по отношение на
ответника, че дължат присъдената сума по заповед за изпълнение, ведно с лихва
за забава от датата на предявяване на искането за заповед за изпълнение и да
бъдат осъдени да заплатят деловодните разноски по настоящото съдебното
производство. При условията на евентуалност спрямо първата претенция предявява
осъдителен иск за заплащане на същите суми на основание обезщетение за ползване
на земеделските земи през посочената стопанска година.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът
депозира писмен отговор. Оспорва всички предявени искове, както и факта че
съществува договор за наем между страните, че ищеца е собственик на процесните
земеделски земи и че същите са били обработвани от ответното дружество. По
негово искане беше открито производство по реда на чл.193 и сл. от ГПК по оспорване
автентичността на положените в процесния
договор, подписи на наемодател и наемател.
От фактическа и правна страна съдът намира
следното: С оглед наведените в
исковата молба твърдения и формулирано искане до съда, следва да се приеме, че
в настоящият процес е предявен иск за установяване на вземане, представляващо наемна цена и иск за заплащане на обезщетение за
забавеното изпълнение на паричното задължение. В тежест на ищеца е да установи
дължимостта на претендираните суми по валиден договор за наем, като ответникът
от своя страна следва да докаже наличието на изпълнение на договорените
задължения или наличието на основание за неизпълнение. По делото е представен и
приет Договор от 01.07.2014г., за наем на земеделска земя, представляваща нива
с номер 41032 с площ 6,700дка., четвърта категория в землището на с.Върбак,
местност Срещу Лозята и номер *** с площ 7.400дка, четвърта категория в
землището на с.Върбак, местност Малкия дъб, сключен между страните за
стопанската 2014г./2015г. Няма законова пречка да бъде сключен договор за наем
по отношение на земеделските земи, който не представлява договор за аренда по
смисъла на ЗАЗ. Договорът за наем е неформален договор, за който не се изисква
вписване и като консенсуален договор се счита за сключен от момента, в който
страните постигнат съгласие относно съществените елементи- вещ, която се предоставя
за ползване и наемна цена. Поради което, следва да се приеме, че между ищеца и ответника
съществува надлежно сключен договор, по който ищецът има качеството на наемодател, а ответника на
наемател. Не
беше доказано направеното оспорване на автентичност на подписи. Не беше
изготвена назначената СГЕ, поради невнесен депозит от страна на ответника.
Ищеца твърди, че уговорената наемна цена не му била
заплатена
и земите са ползвани от ответното дружество. По делото липсва възражение, по
смисъла на чл.230 ал.2 ЗЗД, че вещта не е предадена в надлежно състояние от
наемодателя. Установи се от представените доказателства, че ответникът е заявявал
по чл.70 ал.1 от ППЗСПЗЗ имотите на ищеца за стопанската 2014-2015г., като в
приложението е посочен процесния договор за наем. Съдът счита, че с оглед
спецификата на обекта на договора за наем- земеделска земя, може да се приеме,
че със сключването на договора за наем се предава и ползването на описаните в него имоти. За установяване на
размера на дължимите вземания, по делото е назначена и приета съдебно-техническа
експертиза, от която е видно, че средната пазарна цена на наем на ниви в
с.Върбак е 56,52лв., което е по-висок размер от цената в процесния договор. Ето
защо съдът намира първата обективно съединена искова претенция за основателна,
поради което и същата следва да се уважи в пълния й предявен размер от 895,10лв.,
представляващ наемна цена в размер на 50.00лв. на декар за една стопанска
година. Горната сума следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на заявлението до окончателното й изплащане.
Основателността на главния иск влече
основателност и на претенцията за мораторна лихва за периода след падежа 31.12.2015г. до 07.03.2016г., която
съобразно изчисления на съда със софтуеър е в размер на 13,34 лева.
На основание
чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените по
настоящото производство разноски в размер на 530,00лв., съобразно списък на
разноски и доказателства /държавна такса, депозит за СТЕ и адв.възнаграждение/.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА за недоказано оспорването, открито на
основание чл.193 от ГПК по искане на „Арон“
ЕООД, ***, на истинността на документ- Договор от 01.07.2014г., за наем
на земеделска земя.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на „Арон“ ЕООД, ***, седалище и адрес на управление: гр.Шумен,
ул.“***, представлявано от К. И. К., че дължи на В.С.И., ЕГН:*********,
адрес: *** сумата 705,00 лева /седемстотин
и пет лева/- главница
по Договор за наем, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 18.03.2016г. до окончателното изплащане на
вземането, присъдени по ч.гр.д.№***/2016г. по описа на ШРС и сумата 13,34лв./тринадесет
лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща мораторна лихва за
периода 31.12.2015г. до 07.03.2016г.
ОСЪЖДА „Арон“
ЕООД, ***, седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.“***, представлявано от
К. И. К. да заплати на В.С.И., ЕГН:*********, сумата от 530,00лв.
/петстотин и тридесет лева/, представляваща направени по настоящото дело и 25.00лв./двадесет
и пет лева/ по заповедното производство деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ШОС в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: