Р
Е Ш Е
Н И Е
823/21.11.2016г.
Шуменският районен
съд, в публичното заседание на двадесети октомври , през две хиляди и шестнадесета година , в състав :
при секретаря А. П. , като разгледа докладваното от
районният съдия бр.д. №1330 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:
Производство
по чл.50
от СК
Делото е образувано
въз основа на искова молба депозирана от Ф.М.Т. , ЕГН:********** ,
адрес *** , адрес за призоваване : гр.Шумен , ул.*** срещу Р.М.Т.
, ЕГН:********** , адрес *** , съдебен адрес *** , с която моли бракът им да бъде прекратен по исков ред , без произнасяне за вината . Впоследствие страните заявяват , че са постигнали сериозно и непоколебимо
съгласие за прекратяване на брака им по взаимно съгласие . Представят
изготвеното споразумение по чл.51 от СК и молят да бъде одобрено от съда . Във
връзка с горното молят съда , по реда на чл.214 ал.1 от ГПК да допусне промяна в правното основание на
иска, като същият се счита заведен по реда на чл.50 СК.
С оглед становището на страните, съдът с протоколно
определение от 20.10.2016г. , на основание чл.214 от ГПК е допуснал изменение
на основанието на първоначално предявения иск от чл.49 от СК на чл.50 от СК .
След като се
запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, съдът възприе следното: от Удостоверение за сключен граждански
брак , издадено въз основа на Акт №*** на Община Върбица е видно , че страните са съпрузи от
14.12.1988г.
Съдът констатира , че молбата за допускане на развод по
взаимно съгласие е процесуално допустима , от друга страна споразумението по
чл.51 от СК е пълно , уредени са всички лични отношения между съпрузите . Те
твърдят , че от брака няма родени деца непълнолетни деца и поради липсата на
доказателства в обратен смисъл , съдът приема горното обстоятелство за доказано
. Постигнатото между съпрузите съгласие
отговаря на изискванията на
закона и морала , поради което няма
пречки за одобряването му.
С оглед доходите на страните и на основание
чл.6 т.3 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК следва да бъде определена окончателна
държавна такса в размер на 40 лева , от които 25 лева предварително са внесени
от жената , остатъкът до пълния размер , а именно 15
лева е дължим от жената .
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА сключения на 14.12.1988г. , с
Акт №*** на Община Върбица , ГРАЖДАНСКИ БРАК между Ф.М.Т. , ЕГН:********** ,
адрес *** , адрес за призоваване : гр.Шумен , ул.*** и Р.М.Т. , ЕГН:********** , адрес *** ,
съдебен адрес *** , ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ .
УТВЪРЖДАВА
постигнатото между Ф.М.Т. , ЕГН:********** , и Р.М.Т.
, ЕГН:********** , споразумение по чл.51 от СК както следва:
·
След
прекратяване на брака съпругата Ф.М.Т.
, ЕГН:********** ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното си фамилно име М.
·
След
прекратяване на брака страните НЕ СИ
ДЪЛЖАТ ИЗДРЪЖКА .
·
По
време на брака СЪПРУЗИТЕ не са придобили недвижими имоти и движими вещи .
ОСЪЖДА
Р.М.Т. , ЕГН:********** да заплати
в полза на ВСС , по сметка на ШРС , сумата 15 (петнадесет) лева ,
представляваща остатъка от определената държавна такса .
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: