Р Е Ш Е Н И Е

679/7.10.2016г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, ІV състав

на двадесет и осми септември 2016 година,

в публично заседание, в следния състав:

Районен съдия: Л. Григорова

Секретар: Д. Х.

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1340/2016 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове, с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.

В исковата си молба до съда, ищецът "ИВЕКС” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С.Г.Г., излага, че извършва търговска дейност във връзка с продажба на горива- дизелово и бензиново гориво. Твърди, че е продал на ответника „ТЕХНОТРАНС ВАРНА“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление***, представлявано от С.И.П., стоки- дизелово гориво. За съответните сделки са съставени фактури №1000000264/30.09.2013 г., на стойност от 11 752, 37 лв. и №1000000279/31.10.2013 г., на стойност от 863, 60 лв. Ответникът не е изпълнил насрещните си задължения да заплати изцяло цената на продадените и предадените му стоки, поради което е изпаднал в забава. Предвид изложеното моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца следните суми: 4 752, 37 лв., представляваща част от продажна цена на стока, за която сделка е оформена фактура №1000000264/30.09.2013 г.; 1 195, 77 лв., представляваща обезщетение за забава, в размер на законната лихва касателно горепосоченото главно задължение, считано за периода от 26.11.2013 г. до 17.05.2016 г.; 863, 60 лв., представляваща продажна цена на стока, за която сделка е оформена фактура №1000000279/31.10.2013 г.; 223, 30 лв., представляваща обезщетение за забава, в размер на законната лихва касателно това главно задължение, считано за периода от 01.11.2013 г. до 17.05.2016 г. Ищецът претендира и обезщетение за забавено плащане, в размер на законната лихва върху главните задължения, считано от датата на завеждане на иска /09.06.2016 г./ до окончателното изплащане на сумите. Претендира и разноски, включително и тези, извършени в обезпечителното производство.

В срока за отговор на ИМ ответникът, редовно уведомен, не подава отговор.

В съдебно заседание страните са редовно призовани, като ищецът, чрез процесуалния си представител, заявява, че поддържа исковете и прави искане за произнасяне с неприсъствено решение. За ответника не се явява представител.

Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е основателна по следните съображения:

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание, и искът вероятно е или не е основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представени доказателства, или направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

В конкретния случай са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, уважаващо предявените искове – ответникът е бил редовно уведомяван и призован, като последиците от неподаване на отговор и неявяване в съдебно заседание са му били указани. Представените писмени доказателства сочат наличието на валидни облигационни правоотношения между страните – сключени договори за търговска продажба на стоки, като е установена и изискуемостта на вземанията. Установени са и размерите на дължимите плащания.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2 025, 09 лв., представляваща извършените по делото разноски, включително и тези, извършени в производството по обезпечаване на исковете, съразмерно уважената част от исковете.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „ТЕХНОТРАНС ВАРНА“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С.И.П., да заплати на "ИВЕКС” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С.Г.Г., следните суми: 4 752, 37 лв. /четири хиляди седемстотин петдесет и два лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща част от продажна цена на стока, за която сделка е оформена фактура №1000000264/30.09.2013 г.; 1 195, 77 лв. /хиляда сто деветдесет и пет лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за забава, в размер на законната лихва касателно горепосоченото главно задължение, считано за периода от 26.11.2013 г. до 17.05.2016 г.; 863, 60 лв. /осемстотин шестдесет и три лева и шестдесет стотинки/, представляваща продажна цена на стока, за която сделка е оформена фактура №1000000279/31.10.2013 г.; 223, 30 лв. /двеста двадесет и три лева и тридесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава, в размер на законната лихва касателно това главно задължение, считано за периода от 01.11.2013 г. до 17.05.2016 г., ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху така претендираните главни задължения, считано от датата на завеждане на иска- 09.06.2016 г. до окончателното изплащане на сумите, както и да му заплати сумата от 2 025, 09 лв. /две хиляди двадесет и пет лева и девет стотинки/, представляваща извършените по делото разноски, включително и тези, извършени в производството по обезпечаване на исковете, съразмерно уважената част от исковете.

Решението, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК, не подлежи на обжалване,.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :