Р Е Ш Е Н И Е
646/26.9.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменски
районен съд, девети състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесети
септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Районен съдия: Димитър Димитров
при
секретаря Т.Т., като разгледа докладваното от съдията ГД № 1341/2016г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба от Т.В.М. против М.Г.М., в която са предевени обективно кумулативно
съединени искове, както следва: конститутивен иск, с правно основание чл. 49,
ал. 1 СК, за прекратяване на гражданския брак между страните, поради дълбокото
и непоправимо разстройство настъпило след сключването му, без произнасяне по
въпроса за вината; небрачни искове иск за предоставяне на ищцата Т.В.М.
упражняването на родителски права по отношение на роденото от брака им дете – Т.
М. М.; иск за определяне местоживеенето на детето Т. М. М. при майката на
адрес: Г., гр. ***; иск за определяне режим на лични отношения на бащата М.Г.М.
с детето Т. М. М.; иск за осъждане на бащата М.Г.М. да плаща месечна издръжката
на детето Т. М. М., в размер на 250 лв., чрез майката Т.В.М., до пето число на
месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законна лихва за всяка
просрочена вноска, считано от влизане в сила на решението; иск за осъждане на
бащата М.Г.М. да плати издръжката на детето Т. М. М., чрез майката Т.В.М. за
периода от месец юни 2015 г. до месец май 2016 г. в размер на 3000 лв. и иск да
бъде възстановено предбрачното фамилно име на ищцата «А.», на основание чл. 53
СК.
Ищцата основава исковите си претенции на
следните фактически твърдения: Страните са съпрузи, по силата на сключен между
тях граждански брак на 20.10.2001 г. Бракът бил първи за страните, като имали
едно непълнолетно дете. Твърди, че от месец юни 2010г. са разделени с
ответника, като тя и детето живеят в Германия, а той в България. Настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство на брака ищцата обуславя на твърдения от
живота на съпрузите сочещи на разпад на брачната връзка, която не е могла да се
съхрани с нужното доверие, взаимно уважение и разбирателство между партньорите,
като отнася причините за това да са в поведението на ответника. Твърди че
ответникът не е успял да изгради чувство на взаимност между двамата. Иска
постановяване на положително решение по делото, като бракът между страните бъде
прекратен без произнасяне по вината. Желае да упражнява родителските права
върху непълнолетното дете Т.. Моли ответникът да бъде осъден да плаща месечна
издръжка в размер на 250 лв., считано от влизане в сила на съдебното решение, с
падеж пето число на текущия месец, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска. Претендира издръжка за минал период за една година назад в
размер на по 250 лв. месечно. Желае да бъде възстановено предбрачното й фамилно
име – А.. Нямат семейно жилище. Прилага писмени доказателства. Не претендира
разноски по делото.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК,
ответникът не депозира писмен отговор на исковата молба.
В
хода на проведеното заседание, ищцата, чрез процесуален представител адв. Т.,
поддържа предявените искове и моли за положително произнасяне по същите.
Ответникът,
чрез процесуален представител адв. С., не оспорва предявените искове. Оспорва
размерът на претендираната издръжка, както и размерът за издръжка за минало
време.
Съдът, като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Страните са съпрузи по силата на
сключения между тях граждански брак на 20.10.2001 г., за което обстоятелство е
съставен Акт за граждански брак № *** от длъжностното лице по гражданско
състояние при Община Шумен. Съпрузите са родители на детето Т. М. М., родена на
*** г., видно от съдържанието на Удостоверение за раждане, съставено въз основа
на Акт за раждане № *** г. от длъжностното лице по гражданско състояние при
Община Шумен. По делото са ангажирани гласни доказателства посредством разпит
на свидетелката М. Н. С. /леля на ищцата по майчина линия/, кредитирани от съда по реда на чл.
172 ГПК, която
излага в обясненията си, че племенницата й и съпругът й не живеят заедно от 2010
г. - от както Т. и детето живеят в Германия. От тогава до сега единствено майката
полага грижи за детето. Ответникът живее в България при родителите си. Приобщен
по делото е и изготвен от Д ”СП” – гр. Шумен социален доклад. От него се
установяват по положителен начин твърденията на ищцата относно местоживеенето
на детето. Ищцата с декларация от 19.05.2016 г. декларира че получава 1700 евро
доход. От същия социален доклад е видно, че ответника живее с родителите си в
тяхното жилище. Не осъществява трудова дейност. При проведения разговор ответника
споделя, че е съгласен упражняването на родителските права по отношение на детето
да бъдат предоставени на майката.
Предвид
така установеното от фактическа страна, съдът формулира следните изводи от
правна страна:
Изхождайки от установената
фактическа обстановка и поведението на страните, съдът приема за установено, че брачните
отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду им е
изчезнало взаимното доверие и уважение, лишили са се от чувство за дом, общност
и единство, както и желание за полагане на общи грижи, уважение и подкрепа
между членовете на семейството. Страните не желаят произнасяне по въпроса за
вината, поради което конкретните причини и персонална вина за това, не се
установяват. От събраните по делото гласни
доказателства, се установява, че от 2010 г. между съпрузите е настъпила
фактическа раздяла. Налице е дълбоко и непоправимо разстройство, поради което
бракът следва да се прекрати с развод без произнасяне на вината.
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2
СК, ако родителите не постигнат споразумение, спорът се решава от районния съд
по настоящия адрес на детето, който се произнася относно упражняването на
родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения с детето и
издръжката му съгласно чл.59, 142, 143 и 144 СК. Решаващо значение при
предоставяне родителските права на единия родител имат интересите на детето. По
делото е установено, че до настоящия момент детето живее с майката, която
полага преките и непосредствени грижи за него. Не са налице данни и не се
установиха факти, които да сочат на невъзможност същата да ги полага и за
напред или които да опровергаят родителските й качества. Ответникът изразява
съгласие родителските права върху детето да бъдат предоставени на майката.
Съобразявайки горното, както и възрастта на детето, от възможността за
обгрижването и възпитанието му, така и от съвкупността от обстоятелства,
релевантни за решаването на въпроса, съдът намира, че родителските права следва
да бъдат предоставени за упражняване на ищцата.
Видно от представените по делото
доказателства страните
нямат семейно жилище. Майката и детето живеят в Р. Германия, като съдът определя
местоживеене на детето при майката, на адрес: Р. Германия, ***.
На бащата, поради гарантираната от
закона възможност, следва да се определи режим на лични контакти с детето.
Преценката е служебна. Извършва се от съда, като същият не е ангажиран с
конкретно предявената такава от ищцата. Детето е на четиринадесет години. Не са
налице конкретни данни за влошено здравословно състояние. Режимът на лични
отношения следва да бъде съобразен с възрастта на детето и факта, че живее
извън страна, което затруднява конактите на бащата с него. С оглед това съдът намира,
че на бащата следва да бъде дадена възможност за лични контакти с детето
тридесет дни през лятото, когато детето е във ваканция и майката не е в платен
годишен отпуск. Съдът не намира основание за прилагане на защитните мерки по
чл. 59, ал. 8, т. 2 СК, като родителят, осъществяващ режима на лични отношения,
е свободен да прецени по какъв начин ще го упражнява в рамките на
предоставените му от съда часове.
Размерът на издръжката, съгласно
разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК, се определя от нуждите на лицето, което има
право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. С ПМС №
296/30.10.2015 г. е определен праг на бедност за 2016 г. в размер на 300 лв.
месечно. Съдът намира, че постановлението за определяне на праг на бедност,
макар да не може да служи, като база за определяне на количеството средства,
нужни на едно дете, тъй като този показател не е съобразен с изискванията на Конвенцията за правата на детето, все пак е
минимума, необходим за едно лице за физическото му оцеляване. От този
размер нагоре следва да бъде определен размерът на издръжката за едно дете,
съобразно Конвенцията за правата на
детето /Приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на
ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от
12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г./. В същата е признато правото на всяко
дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо,
умствено, духовно, морално и социално развитие. В чл. 27 ал. 2 от същата е
посочено, че родителят/родителите или другите лица, отговорни за детето, имат
първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и
финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето.
Съгласно Конвенцията задължението на родителя е не само по отношение на
задоволяване на неговите първостепенни физически потребности, но и по отношение
задоволяването на неговите умствени, духовни, морални и социални потребности,
във връзка с осигуряване на развитие на детето. От събраните по делото
доказателства не се установява размерът на получаваните от ответника доходи. Независимо
от липсата на регистрирани трудови правоотношения, бащата е в трудоспособна възраст
и не страда от заболявания, които да го възпрепятстват да осъществява
обичайните трудови дейности, поради което следва да се приеме, че реализира
доходи в размер на около и над средния за страната.
Съдът намира, че задължение и на двамата
родители е да гледат и издържат децата си, а когато гледането се осъществява
изключително и само от единия родител, както е в случая, то другият родител
следва да компенсира с увеличен размер на издръжката. За да определи
размера на месечната издръжка за детето, съдът прецени потребностите съобразно неговата възраст от средства
за прехрана, облекло, занимателни пособия и други консумативни разходи от първостепенна необходимост за правилното му отглеждане и възпитание. При така преценените потребности на детето и възможностите на страните, съдът определя обща месечна издръжка на детето в размер на 300.00 лв, от която бащата следва да плаща 180.00 лв, като разликата следва да се поеме от майката. Приоритетното парично участие на бащата е обусловено от факта, че в тежест на майката е самостоятелното непосредствено полагане на грижите за отглеждането и
възпитанието на детето и осигуряване на елементарните им жилищно-битови потребности. Началният момент на
дължимост на издръжката е влизане в сила на настоящото решение относно
упражняването на родителските права, тъй като се касае за определяне на първоначална
издръжка. В останалата му част предявеният иск за
издръжка следва да се отхвърли, като неоснователен.
По иска с правна квалификация чл. 149 СК.
В разпоредбата на чл.149 СК е предвидена възможността
да се претендира издръжка и за минал период. Това касае случаите при
първоначално определяне размера на дължимата издръжка, когато не е била
престирана такава, съобразно право по закон. Възможността да се търси издръжка
„за минало време“ обхваща периода, за който такава издръжка не е определена,
като законодателят е ограничил този период до една година преди предявяване на
иска за определяне на издръжка. Ето защо съдът счита искът за основателен и
следва да се уважи, по следните съображения: От събраните по делото
доказателства не се установи ответникът да е осигурявал издръжка на детето през
процесния минал период - една година до датата на завеждане на исковата молба (09.06.2016
г.). За установяване на това обстоятелството ответникът дължи пълно и главно
доказване, което същият не е провел в настоящото производство. Установи се в
хода на производството, че ответникът не е живял с детето и не се е грижил за него.
По делото не бяха оспорени и твърденията на ищцата, че грижите по отглеждането
на детето са били поети от нея, при което съдът приема за установено липса на
престирани такива дори и чрез фактически действия от страна на ответника за
целия този период. Поради това, съдът счита, че искът за издръжка за минало
време се явява основателен за претендирания период – от 09.06.2015 г. до 09.06.2016
г., и частично основателен за размера на претенцията. Съдът отчете
обстоятелството, че за период от една година назад социално-икономическите
условия в страната са се променили, но не особено, поради което детето е имало
необходимост от издръжка в същия размер, какъвто има и към настоящия момент, а
именно – 300 лева, като половината от същата, в размер на 150 лева, следва да
се поеме от бащата. С оглед мотивите за основателността на претенцията по чл. 143,
ал. 2 СК съдът намира, че общият размер на дължимата издръжка за този период
възлиза на 1800 лв., поради което искът по чл. 149 СК следва да бъде уважен за
този размер, като бъде отхвърлен за пълния претендиран размер от 3000 лв.
Съгласно чл. 242, ал. 1 предл. 1-во ГПК съдът
постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка,
като дължи служебно произнасяне, дори и да не е направено искане в тази насока.
Относно
претенцията за фамилното име на съпругата. Предвид липсата на спор между
страните, то следва да се постанови решение, с което след прекратяване на брака
и се допусне възстановяване на предбрачното и фамилно име от „М.“ на „А.“,
на основание чл. 53 СК.
Относно разноските по делото. На основание чл. 6, т. 2
от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, при решаване на
делото по молба за развод се събира такса до 50 лв., но не по – малко от 20
лв.. Предвид характера, вида и броя на исковите претенции съдът определя
окончателна държавна такса в размер на 50 лв., която следва да бъде платена от
страните поравно, като констатира, че ищцата е внесла такса в размер на 25 лв., като останалата част следва да бъде платена от ответника. Ответникът следва да бъде осъден да
плати и сума в размер на 331.20 лева, представляваща държавна такса по исковете
за издръжките, на основание чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК вр. чл. 1 от Тарифа за
държавните такси събирани от съдилищата по ГПК. Този изход на спора обуславя
разноските за правна помощ и съдействие да се възложат в тежест на всяка от
страните така, както са ги извършили.
Мотивиран
от така изложените съображения, Шуменски районен съд
Р Е Ш И :
Прекратява гражданският брак между Т.В.М. с ЕГН: **********,
постоянен адрес: *** и настоящ адрес: Р. Германия, *** и М.Г.М., с ЕГН: ********** ***,
сключен на 20.10.2001 г. пред длъжностното лице по гражданско състояние при
Община Шумен, за което е съставен Акт за граждански брак № *** г., поради
дълбоко и непоправимо разстройство, на основание чл. 49, ал. 1 СК.
Предоставя
упражняването на родителските права по отношение на детето Т. М. М., с ЕГН **********,
родена на *** г., на майката Т.В.М., с ЕГН-**********, на основание чл. 59, ал. 2
СК, като определя местоживеенето на детето при майката.
Определя режим на лични отношения на бащата М.Г.М., с ЕГН: **********,
с детето Т. М. М., с ЕГН **********, както следва: един месец през лятната
ваканция на детето, когато майката не е в платен годишен отпуск, на основание
чл. 59, ал. 2 вр. ал. 3 СК.
Осъжда М.Г.М. с ЕГН: **********,***, да плаща в полза на детето Т. М. М., с ЕГН **********, чрез майката и законен
представител Т.В.М.,
с ЕГН-**********, месечна
издръжка в размер на 180.00 /сто и осемдесет/ лева, считано от датата на влизане
в сила на решението, с падеж пето число на месеца, за който се дължи
издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване
на законно основание за нейното изменение или прекратяване, на основание
чл. 59, ал. 2 вр. ал. 3 СК, като отхвърля иска до предендираната сума от 250
лв., като неоснователен.
Осъжда М.Г.М. с ЕГН: **********,***, да плати в полза на детето Т.
М. М., с ЕГН **********, чрез майката и законен представител Т.В.М. с ЕГН-********** сумата
от 1800 /хиляда и осемстотин/ лева представляваща издръжка за периода от
09.06.2015 г. до 09.06.2016 г., ведно със законната лихва, считано от подаване
на исковата молба – 09.06.2016 г., до окончателното й изплащане, на основание
чл. 149 СК, като отхвърля иска в останалата му част за разликата над 1800 лв.
до пълно предявения в размер на 3000 лв., като неоснователен.
Постановява след прекратяването на брака
жената да носи предбрачното си фамилно име „А.“, на основание чл. 53 СК.
Осъжда М.Г.М. с ЕГН: **********,***, да плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при
ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, сумата 331.20 /триста тридесет и един лева и двадесет
стотинки/, представляваща държавна такса по исковете за издръжките, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК от Тарифа за държавните такси събирани от
съдилищата по ГПК, сумата от 25.00 /двадесет и пет/ лева, представляваща част
от държавна такса при решаване на дело по молба за развод, на основание чл. 6,
т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК и 5.00 лева такса в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
Постановява предварително изпълнение на
решението, в частта относно присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
Препис от
настоящото решение да се връчи на страните заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок от връчването
му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Районен съдия: