Р Е Ш Е Н И Е

662/30.9.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На двадесет и седми септември две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав Председател: Жанет Марчева

Секретар: П. Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 1366 по описа на ШРС за 2016 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.59, ал.9 от Семейния кодекс.

Производството е образувано по повод предявен от Г.В.Г. с ЕГН ********** *** чрез адв. С.И. от ШАК насрещен иск срещу И.С. И. с ЕГН ********** *** за изменение на определения режим на лични контакти на бащата с детето А. Г.Г., определен в решение по гр.д.№ 2295/2013г., като същия бъде разширен.

С Определение № 1556 от 13.06.2016г. насрещния иск е отделен в отделно гражданско производство, тъй като е подаден в хода на бързо производство и разглеждането му едновременно с иск за издръжка би било недопустимо.

Ищеца сочи в исковата си молба, че с ответницата са бивши съпрузи, като брака помежду им бил прекратен. От брака си имали родено едно дете – син А., като упражняването на родителските права били присъдени на майката и бил определен режим на лични контакти на бащата с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 08.00 часа в събота до 20.00 часа в неделя с преспиване в дома на бащата, както и 30 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. След установяване на съдебното решение настъпили обстоятелства, налагащи изменение в режима. Детето, заедно с майката и новото й семейство заживяли в гр.София, а бащата упражнявал професията си на военен в гр.Ямбол. Това затруднявало контактите между бащата и детето, затова и се моли за определяне на разширен режим на контакти.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея били редовно връчени на ответницата, като в законоустановения срок месечен срок от нейна страна е бил депозиран писмен отговор. В отговора се сочи, че исковата претенция е недопустима и неоснователна, поради това, че искания от ищеца режим би затруднил не само учебния процес на детето, но би бил и в негова вреда.

В съдебно заседание ищеца не се явява, за него се явява адв. С.И. от ШАК. Поддържа се исковата молба, като в съдебните прения се прави искане съдът да уважи следния режим на лични контакти, а именно : всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 20 часа в неделя в дома на бащата, като през третата седмица детето да се предава на бащата в гр.Шумен. През Коледните празници на всяка четна година да е при бащата, а пред Новогодишните празници при майката, а през нечетните години да е обратно. Половината от зимната и пролетната ваканция детето да изкарва при бащата, както и 30 дни през лятото, когато майката не е в годишен отпуск.

В съдебно заседание ответницата не се явява лично, за нея се явява като пълномощник нейната майка С.И.С.. В хода на съдебните прения изказва съгласие с предложения от другата страна режим на лични контакти.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните били законни съпрузи, като сключения граждански брак бил прекратен по взаимното им съгласие с Решение № 682 от 27.08.2013г. по гр. д. № 2295/2013г. по описа на ШРС. Упражняването на родителските права върху роденото от брака дете – А. Г.Г. били предоставени на майката, като между бащата и детето бил определен следния режим на лични контакти: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 08.00 ч. в събота до 20.00 ч. в неделя с преспиване в дома на бащата, както и 30 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

След постановяване на съдебното решение настъпили промяна в обстоятелствата, касателно настоящото местоживеене на страните и съответно детето. Майката, заедно с новото си семейство и детето А. заминала за гр.София, където живее и към момента. По данни от делото става ясно, че детето посещава учебно заведение в гр.София. Същевременно бащата е кадрови военен и към момента е на служба в гр.Ямбол, като често е командирован и на българо-турската граница. По делото е изслушано и становището на социален работник от отдел „Закрила на детето“ към АСП Шумен, който счита, че в интерес на детето е разбирателството между неговите родители по отношение на въпросите свързани с детето, както и че е полезно прекарването на повече време с бащата. Детето, навършило десет години, е изслушано в производството по издръжка, поради което съдът е счел, че изслушване и в настоящото производство би оказало неблагоприятно влияние върху него. Детето е споделило, че желае да се вижда по-често с баща си и се чувства добре при майка си.

В хода на производството бяха събрани гласни доказателства чрез разпита на свид. Ж.Р. Н. - майка на ищеца, която свидетелства, че същия е командирован на границата през последните месеци и желае по гъвкав режим на контакти, за да може да се вижда със сина си. Съдът дава вяра на показанията, изхождащи от роднината, отчитайки пряката им заинтересованост от изхода на делото.

Гореизложената фактическа обстановка се подкрепя от събраните писмени и гласни доказателства по делото и обосновава следните правни изводи:

Настоящия спор е относно режима на лични контакти на детето с родителя, който не упражнява родителските права. Поради това и съдебното решение следва да замести споразумението между страните относно тези въпроси. При определяне на мерките за лични отношения, съдът се съобразява единствено с интересите на детето. В Постановление № 1/1974г. на Пленума на Върховния съд, което не е изгубило значението си и към момента, се приема, че при определяне на личните отношения между детето и родителите, съдът изхожда от обстоятелствата на конкретния случай, които имат значение за интересите на детето, като начинът и формата на поддържане на тези отношения могат да бъдат най-разнообразни. В случая са настъпили промени след определяне на първоначалния режим на контакти, касателно местоживеенето на страните, като майката с детето и бащата живеят в различни градове – в София и Ямбол. Същевременно бащата често е командирован във връзка с професията упражнявана от него в друго населено място. Това усложнява случая и тази специфика следва да бъде отчетена. Същевременно точното изпълнение на определения с настоящото съдебно решение режим би бил невъзможен ако не се провеждат разговори и не се поддържат контакти между родителите във връзка с мястото и времетраенето на срещите на детето с бащата. И най-доброто съдебно решение не може да замести горното, като родителите имат какво да постигнат в тази насока. По отношение на искането на бащата всяка трета събота и неделя от месеца детето да му се предава в гр.Шумен, съдът намира, че такива ежемесечни пътувания от гр.София до гр.Шумен биха утежнили режима на детето, което е в ученическа възраст, в която му предстоят повече отговорности. Поради това родителите следва да уточняват в бъдеще къде да се провеждат срещите, съобразявайки само и единствено ангажиментите на детето, а не своето удобство.

Предвид всичко изложено, съдът намира, че в интерес на детето е да бъде разширен режима на лични контакти на бащата с детето, определен с предходното съдебно решение. В случая разширяването на режима на отношения би съхранил създадената между бащата и детето връзка, както и възможността за пълноценното развитие на детето като личност под грижите и на двамата родители.

Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на детето А. Г.Г. с ЕГН ********** с бащата Г.Г.В. с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца с преспиване в дома на бащата от 10.00 в събота до 20.00 в неделя; 30 дена през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; всяка четна календарна година за периода през Коледните празници; всяка нечетна година за периода през Новогодишните празници; половината от пролетната и зимната ваканция на детето.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: