Р Е Ш Е Н И Е

739/31.10.2016г. , гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменски районен съд, IX-ти състав, в публично съдебно заседание проведено на деветнадесети октомври, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

Районен съдия: Д. Димитров

при секретаря Т.Т., като разгледа докладваното от съдията ГД № 1371/2016 г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по иск, с правно основание чл. 34 ЗС вр. чл. 341 и сл. ГПК от Г.С.Г., против Д.Д.Д., за съдебна делба на съсобствен недвижим имот при равни квоти – по ½ за всяка от страните. В исковата молба са предявени и иск, с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, за осъждане ответницата да плати в полза на ищеца обезщетение за лишаване от ползването на жилището предмет на делбата, в размер 200 лева месечно, за периода от 13.06.2011г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законна лихва считано от подаване на исковата молба до влизане в сила на съдебен акт по чл. 344, ал. 2 ГПК, както и искане, с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК, за постановяване на привременна мярка: парично разпределяне ползването на жилището предмет на делбата, в размер 200 лева месечно, в полза на ищеца, от датата на подаване на исковата молба до завършване на делбеното производство, ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска, считано от момента на влизане в сила акта на съда занапред.

Ищецът обосновава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Страните били съпрузи, чиито брак бил прекратен през 2000 г.. По време на брака придобили, в режим на СИО жилище - апартамент в гр. ***, което при развода било предоставено за ползване от ответницата и непълнолетните по него време две деца. След като децата навършили пълнолетие ответницата продължила да ползва жилището. Страните не могли да постигнат съгласие за подялба на съсобствеността, с което обосновава правен интерес от предявяване на иск за съдебна делба при равни квоти. Предендира разноски.

В отговора на исковата молба, ответницата счита исковете за допустими. Желае да бъде допусната делба на процесния имот, при претендираните квоти - по 1/2 ид.ч., за всеки от съделителите. Твърди, че живее в чужбина, връща се периодично в гр. Шумен и не ползва жилището, като същото се ползвало от синът им. Счита искът за плащане на обезщетение в размер на 200.00 лв месечно, за периода от 13.06.2011 г. до депозиране на исковата молба, както и привременната мярка за парично разпределяне ползването на жилището до завършване на делбеното производство, за неоснователни. Иска възлагане на имота в неин дял, като предявява претенции по сметки за ремонти и подобрения довели до увеличаване на стойността му. Предендира разноски.

В хода на проведените по делото съдебни заседания процесуалните представители поддържат изразените становищата.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните били съпрузи считано от 24.12.1982. През 1988г. с Договор за продажба по реда на чл. 117 ЗТСУ, peг. № 257/21.04.1988г., том IV, придобили, в режим на СИО, жилище № 53 /петдесет и три/, находящо се в ЕЖБ - 3 /ЕЖБ - три/, вх. 3 /трети/ на VI /шести/ етаж, в кв. 641 /шестстотин четиридесет и едно/ по плана на гр. Ш., община Ш., състоящо се от три стаи, кухня и сервизни помещения, с площ от 84.28 кв.м. /осемдесет и четири квадратни метра и двадесет и осем квадратни дециметра/, при съседи: от изток - ап.73, от запад - ап 54, общ коридор, от север – двор, от юг – двор, отгоре – седми етаж, отдолу – пети етаж; заедно с приспадащото се избено помещение 16 /шестнадесет/ при съседи: от изток – общ коридор, от запад - общ коридор, от север - изба № 15, от юг - изба № 17, отгоре - първи етаж, отдолу - земя, както и 1411/100 000 ид. ч. /хиляда четиристотин и единадесет стохилядни идеални части/ от общите части на сградата и 1411/100 000 ид. ч. /хиляда четиристотин и единадесет стохилядни идеални части/ от правото на строеж върху мястото, който апартамент съгласно кадастралната схема представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 83510.656.1.11.53 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ш., община Ш., намиращ се в сграда № 11 /единадесет/, разположена в поземлен имот с идентификатор № 83510.656.1 /осемдесет и три хиляди петстотин и десет точка шестстотин петдесет и шест, точка едно/, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: имот № 83510.656.1.11.54, под обекта: имот № 83510.656.1.11.50 и над обекта: имот № 83510.656.1.11.56.

С Решение № 393/19.04.2000г., постановено по ГД № 371/1999 г., по описа на ШРС, бракът между съпрузите, бил прекратен, като ползването на жилището е предоставено на ответницата, която след развода упражнявала родителските права на родените от брака деца – Я. и З., които към настоящият момент са пълнолетни.

От ангажираните по делото гласни доказателства, посредством разпит на свидетеля Петър Георгиев, които съдът кредитира изцяло, като последователни и логични, се установява, че ищецът не живее в жилището и не го ползва – дори не го е виждал да влиза в имота, тъй като след развода бравата била сменени, а ищецът нямал ключ за апартамента и свидетелят не го е виждал да посещава имота. Още от преди развода ответницата живеела трайно в чужбина, първоначално в Гърция, като периодично, но сравнително рядко, се прибирала в страната, когато отсядала в процесното жилище за по два-три дни. Апартаментът се ползвал от синът на страните – Я., който живеел в него с приятелката си. Ищецът правил опит да се срещне със синът си, за което търсил свидетеля за посредничество, но не ги е виждал да се срещат.

От приетата заключение на допуснатата СТЕ е видно, че процесния имот е неподелям по отношение на собствеността, тъй като от него не могат да се обособят две нови жилища отговарящи на изискванията на чл. 40 ЗУТ. По тази причина не могат да се обособят два реални дяла за самостоятелно ползване, като две отделни жилища. Пазарната стойност на средния пазарен месечен наем за 1/2 ид. ч. е в размер на 125 лв.

Съдът, въз основа на установеното, като съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, преценени поотделно и в съвкупност, извежда следните правни изводи:

При предявен иск, с правно основание чл. 34 ЗС вр. чл. 341 и сл. ГПК, с оглед особеностите на производството по съдебна делба, в тежест на всеки от съделителите е доказване на изгодните за него факти, като всеки е ищец по своя иск и ответник по иска за делба на всеки от останалите съсобственици, като всяка от страните по делото следва да установи: съществуването на делбените имоти; наличието на имуществена общност по отношение на имотите, предмет на делба и начина на възникване на същата, съобразно твърденията изложени в обстоятелствената част на исковата молба; кръга на лицата, участващи в съсобствеността; качеството си на съсобственик на имота, предмет на делба; както и размер на притежавания дял.

Имoтът предмет на настоящото производство за съдебна делба е Жилище № 53 /петдесет и три/, изходящо се в ЕЖБ - 3 /ЕЖБ - три/, вх. 3 /трети/ на VI /шести/ етаж, в кв. 641 /шестстотин четиридесет и едно/ по плана на гр. Шумен, община Шумен, област Шумен, състоящо се от три стаи, кухня и сервизни помещения, с площ от 84.28 кв.м. /осемдесет и четири квадратни метра и двадесет и осем квадратни дециметра/, при съседи: от изток - ап.73, от запад - ап 54, общ коридор, от север – двор, от юг – двор, отгоре – седми етаж, отдолу – пети етаж, заедно с приспадащото се идбено помещение 16 /шестнадесет/ при съседи: от изток – общ коридор, от запад - общ коридор, от север - изба № 15, от юг - изба № 17, отгоре - първи етаж, отдолу - земя, както и 1411/100 000 ид.ч. /хиляда четиристотин и единадесет стохилядни идеални части/ от общите части на сградата и 1411/100 000 ид. ч. /хиляда четиристотин и единадесет стохилядни идеални части/ от правото на строеж върху мястото, който апартамент съгласно кадастралната схема представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 83510.656.1.11.53 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ш., община Ш. област Ш., намиращ се в сграда № 11 /единадесет/, разположена в поземлен имот с идентификатор № 83510.656.1 /осемдесет и три хиляди петстотин и десет точка шестстотин петдесет и шест, точка едно/, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: имот № 83510.656.1.11.54, под обекта: имот № 83510.656.1.11.50 и над обекта: имот № 83510.656.1.11.56.

Съсобствениците са единодушни и съдът, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, прие за безспорно между страните наличието на съсобственост върху процесния имот, възникнала по установения начин, при равни квоти - по 1/2 ид.ч. за всеки съделител.

С оглед на изложеното следва процесното жилище, придобито в режим на съпружеска имуществена общност от Г.С.Г. и Д.Д.Д. по време на техния брак, да бъде допуснато до делба при равни за тези страни квоти – по 1/2 ид.ч., за всеки един от съделителите.

Относно искът по чл. 31, ал. 2 ЗС: Ищецът иска осъждане на ответницата да плати в негова полза обезщетение за лишаване от ползването на жилището предмет на делбата, в размер 200 лева месечно, за периода от 13.06.2011г. до датата на подаване на исковата молба. Като защитна теза на срещу този иск, ответницата предявява, претенция за ремонти и подобрения довели до увеличаване стойността на съсобствения имот. Доколкото се касае се за вземания, възникнали от правоотношения, свързани с управлението, стопанисването и използването на имота, в периода на съществуване на съсобствеността, то същите представляват претенции за събиране на доходи за лишаване от ползване, с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС – искания за сметки по смисъла на разпоредбата на чл. 346 ГПК, съгласно която предявяването на искания за сметки между съделителите се извършва в първото заседание след допускане на делбата – т. е. във втората фаза. По приемането за разглеждане на исковете за претенции по сметки, както и по възраженията, срещу тези искове, съдът се произнася с изрично определение в първото заседание след допускане на делбата, дори и същите да са предявени в предходен момент /с ИМ или с писмена молба в предходна фаза на производството/ - това правило не е законово уредено, но е установено в практиката, с цел да се внесе яснота в процеса. По основателността на предявените претенции по сметки съдът се произнася с решението си във втората фаза на делбата.

Относно искането на ищеца за присъждане на обезщетение, поради лишаване от ползването на съсобственото имущество, в размер на 200 лв. месечно, от влизане в сила на съдебен акт, занапред

По отношение основателността на претенцията.

Предявеното искане е привременна мярка, с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК и представлява претенция за периодични плащания, считано от влизане в сила на акт на съда, до приключване на делбеното производство. Съгласно чл. 344 ал. 2 ГПК в решението по ал. 1 или по-късно, ако всички наследници не ползват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването. Легитимирано лице, по смисъла на чл. 344, ал. 2 ГПК, е всеки съделител, който не ползва съсобствения имот, съобразно правата си. Разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК цели да охрани правата на съделителите, като осигури възможност всеки от тях да ползва реално имотите - предмет на делбата или да получава съответното обезщетение, ако е лишен от това ползване. Такова искане може да бъде направено през цялото развитие на делбеното производство, като в решението си по допускане на делбата или по-късно съдът се произнася по него, ако са налице основания за това. Характерът на искането касае постановяване на привременна мярка в процеса, т. е. произнасянето на съда представлява съдебна администрация на граждански правоотношения. Съдебният акт, който се постановява, има характер на определение и не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като не се разрешава окончателно материално-правен спор между страните. Действието на определението е за определено време, като същото може да бъде обжалвано с частна жалба, както и да бъде изменяно при промяна на обстоятелствата – арг. чл. 344, ал. 3 ГПК. В конкретния случай искането изхожда от легитимирано лице, доколкото не се твърди и не се оспорва по делото, че ищецът е съделител, който не ползва съсобствения имот. Процесният имот представлява апартамент, състоящ се от три стаи, кухня, сервизни помещения, с площ 84.28 кв.м., и избено помещение с площ 2.25 кв.м. и е неподелям по отношение на правото на собственост, тъй като от него не могат да се обособят нови жилища отговарящи на изискванията на чл. 40 ЗУТ. По тази причина не могат да се обособят два реални дяла, като два отделни имота, поради което е очевидно, че не се касае за имот, който безпрепятствено може да се ползва и от двамата съделители. Ответницата не оспорва твърденията, че по силата на съдебното решение, с което бракът между страните е прекратен, процесният имот, като семейно жилище, е предоставен за ползване на нея /заедно с непълнолетните по това време деца на страните/, поради което е очевидно, че ищецът не го ползва не поради нежелание за това Ответницата оспорва искането на ищеца, като се позовава на факта, че към момента на предявяване на исковата молба жилището се ползва от вече пълнолетния син на страните и твърди, че тя реално не ползва повече от правата си в имота, тъй като живее в чужбина и само за по някой друг ден, и то твърде рядко, е виждана да посещава жилището. Тези доводи съдът намира за неоснователни - от показанията на допуснатия свидетел не могат да се направят изводи, че ищцата не ползва имота, напротив тя го ползва, по начин, който е намерила за добре и го стопанисва, също според решенията си, а установеното в хода на процеса, че живее в чужбина, не променят неоспорения по делото факт, че ищецът не ползва никаква част от делбения имот. В този смисъл доказана се явява първата предпоставка на чл. 344 ал. 2 ГПК, че ищецът е възпрепятстван да ползва имота съобразно квотата си в съсобствеността.

По отношение размера на претенцията.

Разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК гласи, че когато не всички съделители ползват съсобствените имоти, съобразно правата си, съдът постановява кои съделители от кои имоти ще се ползват или какви суми едните ще заплащат на другите срещу ползването. Следователно разпределението на ползването става при съобразяване правата /квотата/ на съделителите в съсобствеността. От анализа на нормата е видно, че претенцията на неползващия съделител може да бъде, както за разпределение на ползването /реално ползване/, така и за заплащане на обезщетение, поради лишаване от ползването, като съдът е обвързан от искането. В конкретния случай искането е за плащане на обезщетение. Съгласно константната практика и предвид указанията по Тълкувателно решение № 7/2.11.2012 г., по тълк. д. № 7/2012г., ОСГК на ВКС, в този случай размерът на обезщетението се определя в съответствие с наемното възнаграждение, при съобразяване обема, за който ползващия общата вещ съсобственик надхвърля своята квота или дял в съсобствеността, като следва да се има предвид, че не се касае за наемно правоотношение между страните, а за обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен имот, т. е. касае само отношенията между съделителите, като такива, без да се отчитат права на трети лица /дете и пр./. От заключението на допуснатата по делото ССчЕ, неоспорено от страните, се установява, че евентуалния пазарен наем за целия имот средно месечно би възлизал на 250 лева или съобразно правата си върху имота ищецът би могъл да претендира 125 лева, като сума, която му се дължи, за това че не го ползва. Поради това съдът намира, че дължимото обезщетение, което неползващият съделител, следва да получи от ползващия имота съделител, е ½ от актуалния пазарен наем или сумата от 125лв. Доколкото искането по чл. 344 ал. 2 ГПК не е иск, а привременна мярка, то по него не се дължи отхвърлителен диспозитив.

По отношение началния момент, от който се дължи обезщетението.

Привременната мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК, цели да внесе справедливост до завършване на делбеното производство. Същата е заявена в исковата молба едновременно с претенцията по сметки, с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, което не води до промяна на характера на претенцията. Съдебната практика, правейки възможната аналогия с разпоредбата на чл. 31, ал. ІІ ЗС, приема, че ако заявилия такава претенция е ищеца по иска за делба, както е в процесния случай, то исковата молба има ролята на покана, но доколкото искането по чл. 344 ал. 2 ГПК не е иск, а привременна мярка, същата се постановява от влизане в сила на определението на съда до окончателното извършване на делбата.

Поради изложеното искането по чл. 344 ал. 2 ГПК се явява основателно за сумата от 125 лв. и за периода от влизане в сила на определението до окончателното извършване на делбата.

Относно разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 355 ГПК, страните плащат разноски в делбеното производство съобразно стойността на дяловете си. Присъждането на разноски, както и внасянето на дължимата държавна такса се извършва с решението по втора фаза на делбата. Следователно при определяне на разноските правилото на чл. 355 ГПК следва да се спазва стриктно, в какъвто смисъл са и указанията, дадени в Постановление № 7/28.11.1973 г., т. 9, на Пленума на ВС, а именно, че разноските по делбените дела се определят съобразно стойността на дяловете при завършване на производството по делбата. Практиката на ВКС /Опр. № 144/24.04.2012 г., по гр. д. № 70/2011 г./, че решението по първата фаза на делбата не финализира процеса, поради което не се дължи и присъждане на разноски, е последователна. Същата позиция е застъпена и в редица решения на ВКС /решение № 3/6.02.2012 г. по гр. д. № 189/2011 г. ВКС/, където е постановено, че с оглед разпоредбата на чл. 355 ГПК в първа фаза на делбата страните не си дължат разноски, а присъждането им се прави с решението по извършване на делбата във втора фаза. Затова и претенциите на страните за присъждане на разноските не следва да се разглежда в това производство.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Допуска до делба между Г.С.Г., с ЕГН: ********** и адрес: *** и Д.Д.Д., с ЕГН: ********** и адрес: ***, следния съсобствен между тях недвижим имот: жилище № 53 /петдесет и три/, изходящо се в ЕЖБ - 3 /ЕЖБ - три/, вх.З /трети/ на VI /шести/ етаж, в кв.641 /шестстотин четиридесет и едно/ по плана на гр. Ш., община Ш., област Ш., състоящо се от три стаи, кухня и сервизни помещения, с площ от 84.28 кв.м. /осемдесет и четири квадратни метра и двадесет и осем квадратни дециметра/, при съседи: от изток - ап.73, от запад - ап 54, общ коридор, от север – двор, от юг – двор, отгоре – седми етаж, отдолу – пети етаж, заедно с приспадащото се избено помещение 16 /шестнадесет/ при съседи: от изток – общ коридор, от запад - общ коридор, от север - изба № 15, от юг - изба № 17, отгоре - първи етаж, отдолу - земя, както и 1411/100 000 ид.ч. /хиляда четиристотин и единадесет стохилядни идеални части/ от общите части на сградата и 1411/100 000 ид. ч. /хиляда четиристотин и единадесет стохилядни идеални части/ от правото на строеж върху мястото, който апартамент съгласно кадастралната схема представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 83510.656.1.11.53 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ш., община Ш. област Ш., намиращ се в сграда № 11 /единадесет/, разположена в поземлен имот с идентификатор № 83510.656.1 /осемдесет и три хиляди петстотин и десет точка шестстотин петдесет и шест, точка едно/, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: имот № 83510.656.1.11.54, под обекта: имот № 83510.656.1.11.50 и над обекта: имот № 83510.656.1.11.56., при квоти 1/2 ид.ч. за Г.С.Г. и 1/2 ид.ч. за Д.Д.Д., на основание чл. 34 ЗС вр. чл. 341 и сл. ГПК.

Осъжда Д.Д.Д., с ЕГН: ********** и адрес: ***, да плаща на Г.С.Г., с ЕГН: ********** и адрес: ***, сумата от по 125 лв. /сто двадесет и пет лева/ месечно, представляваща обезщетение за едноличното ползване на делбения имот от ответника, съответно на притежаваната от ищеца ид. част от имота, ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска, считано от влизане в сила на настоящото определение до окончателното извършване на делбата, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК.

Решението в частта за произнасянето по чл. 344, ал. 2 ГПК и имаща характер на определение, подлежи на обжалване, с частна жалба, в 1-седмичен срок, на основание чл. 275, ал. 1 ГПК, а в останалата част, с въззивна жалба, в 2-седмичен срок, на основание чл. 259, ал. 2 ГПК, от съобщаването му на страните пред Шуменски окръжен съд.

Районен съдия: