Р Е Ш Е Н И Е

943/28.12.2016г.

Шуменският районен съд, в открито съдебно заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

СЪДИЯ: Зара Иванова

при секретаря А.П. , като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1375 по описа за 2016г. на ШРС за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 , ал.1 от ГПК

Депозирана е искова молба от А.Х.Ф. , ЕГН:********** , адрес *** срещу „Арон„ ЕООД, ЕИК:***, седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.“Марица“ №4, вх.1, ет.3, ап.16, представлявано от К. И. К.. Ищецът сочи, че между него и ответника бил сключен договор за наем с предмет- земеделски земи, находящи се в землището на с. В., в местността „***“ – нива от 14.002 дка, имот номер 038001, в местността „***“ – нива от 20.497 дка, имот № 055024 и в местността „***“ – нива от 19.999 дка, имот № 025006 . Ответникът бил задължен за сумата 2 452.41 лв. – главница , представляваща неплатена наемна цена за стопанската 2014-2015г., както и лихви 46.42 лв. лихви, за период 31.12.2015г. до 07.03.2016г., законната лихва върху главницата от 18.03.2016г. и разноски. Ищецът сочи, че се е снабдил със Заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№612/2016г. по описа на ШРС . В срока по чл.412 ал.2 от ГПК ответникът е възразил и не е оттеглил възражението си, поради което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове, за да не бъде обезсилена издадената заповед. Моли да бъде установено по отношение на ответника, че се дължат присъдените суми по заповед за изпълнение, ведно с лихва за забава от датата на предявяване на искането за заповед за изпълнение и да бъде осъден да заплати направените деловодните разноски по настоящото съдебното производство. При условията на евентуалност спрямо първата претенция се предявява осъдителен иск за заплащане на същите суми на основание обезщетение за ползване на земеделските земи през посочената стопанска година.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът депозира писмен отговор , оспорва иска по основание и размер .

От фактическа и правна страна съдът намира следното:

Въз основа на депозирано от А.Х.Ф. , заявление , по ч.гр.д.№612/2016г. по описа на ШРС е издадена Заповед за изпълнение по силата на която е разпоредено на длъжника „Арон„ ЕООД, да заплати на ищеца сумата 2 452.41 лв. – главница , представляваща парично вземане , произтичащо от Договор за наем на земеделски земи , а именно находящи се в землището на с. В., в местността „***“ – нива от 14.002 дка, имот номер 038001, в местността „***“ – нива от 20.497 дка, имот № 055024 и в местността „***“ – нива от 19.999 дка, имот № 025006 , както и сума от 46.42 лв. лихви върху посочената главница , за периода 31.12.2015г. до 07.03.2016г., и 59.61 лв. разноски . От кредитора е депозирано възражение по чл.414 от ГПК , което обуславя правния интерес от предявяване на настоящия иск .

С оглед наведените в исковата молба твърдения и формулирано искане до съда, следва да се приеме, че в настоящият процес е предявен главен иск за установяване на вземане, представляващо наемна цена и иск за заплащане на обезщетение за забавеното изпълнение на паричното задължение. В тежест на ищеца е да установи дължимостта на претендираните суми по валиден договор за наем, като ответникът от своя страна следва да докаже наличието на изпълнение на договорените задължения или наличието на основание за неизпълнение.

По делото е представен и приет Договор от 01.07.2014г. за наем на земеделски земи , находящи се в землището на с. В., в местността „***“ – нива от 14.002 дка, имот номер 038001, в местността „***“ – нива от 20.497 дка, имот № 055024 и в местността „***“ – нива от 19.999 дка, имот № 025006 , сключен между страните за стопанската 2014./2015г. Няма законова пречка да бъде сключен договор за наем по отношение на земеделските земи, който не представлява договор за аренда по смисъла на ЗАЗ. Договорът за наем е неформален договор, за който не се изисква вписване и като консенсуален договор се счита за сключен от момента, в който страните постигнат съгласие относно съществените елементи- вещ, която се предоставя за ползване и наемна цена. Поради което, следва да се приеме, че между ищеца и ответника съществува надлежно сключен договор, по който ищецът има качеството на наемодател, а ответникът на наемател. Следва да се посочи , че поради направено оспорване от страна на ответника на автентичността на положените в договора за наем подписи на наемодател и наемател , на основание чл.193 от ГПК е открито производство по оспорване истинността на договора за наем. Доколкото документът носи и подписа на оспорващата страна , съдът е разяснил , че тежестта на доказване е на ответника . От него е направено искане за допускане на СГрЕ , което е уважено от съда , но поради невнасяне на определения депозит за изготвянето и , експертиза не е направена . Не са представени и други доказателства установяващи неавтентичност на подписите , поради което оспорването е недоказано .

Ищецът твърди, че уговорената наемна цена на дка не му била заплатена и земите са ползвани от ответното дружество. По делото e направено възражение за плащане и представени 2 бр. РКО . От съдържанието на посочените документи обаче не се изяснява сумата предадена по тях за кои земеделски земи представлява плащане . Посочено е единствено квадратура на земеделската земя , която не съответства на никоя от процесните земеделски имоти , поради което съдът приема , че не извършено доказване за погасяване – пълно или частично на задължението за плащане на наем .Не е направено възражение по чл.230 ал.2 ЗЗД, че вещта не е предадена в надлежно състояние от наемодателя. Съдът счита, че с оглед спецификата на обекта на договора за наем- земеделска земя, може да се приеме, че със сключването на договора за наем се предава и ползването на описаните в него имоти. За установяване на размера на дължимите вземания, по делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, от която е видно, че средната пазарна цена на наем на ниви в с.В. е 56,52лв., което е по-висок размер от цената в процесния договор. Ето защо съдът намира първата обективно съединена искова претенция за основателна, поради което и същата следва да се уважи в пълния й предявен размер от 2 452.41 лв. , представляващ наемна цена в размер на 45 лева на декар за една стопанска година. Горната сума следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК , до окончателното й изплащане.

Основателността на главния иск води до основателност и на претенцията за мораторна лихва за периода след падежа 31.12.2015г. до 07.03.2016г., която съобразно изчисления на съда чрез софтуер е в размер на 46.42 лева.

Поради основателността на предявения иск по чл.422 от ГПК , не е налице необходимост съдът да се произнася по евентуално предявения иск .

На основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените по настоящото производство разноски в размер на 548,12 лева , съобразно списък на разноски и доказателства, както и 49.98 лева – деловодни разноски в заповедното производство .

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че „Арон“ ЕООД, ЕИК:***, седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.“Марица“ №4, вх.1, ет.3, ап.16, представлявано от К. И. К. дължи на А.Х.Ф. , ЕГН:********** , адрес *** , сумата 2 452,41 (две хиляди четиристотин петдесет и два лева и четиридесет и една стотинки )лв. - вземане , произтичащо от задължение за наем на земеделски земи , находящи се в землището на с. В., в местността „***“ – нива от 14.002 дка, имот номер 038001, в местността „***“ – нива от 20.497 дка, имот № 055024 и в местността „***“ – нива от 19.999 дка, имот № 025006 , за стопанската 2014./2015г. , по Договор за наем от 01.07.2014г. , както и 46.42 ( четиридесет и шест лева и четиридесет и две ст.) лева – мораторна лихва върху посочената главница , за периода 31.12.2015г. до 07.03.2016г., , ведно със законната лихва върху главницата , считано от 18.03.2016г. , за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№612/2016г. по описа на ШРС .

ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО, на основание чл.194 ал.2 от ГПК във вр. с чл.193 ал.2 от ГПК , направеното от ответника „Арон„ ЕООД, ЕИК:***, оспорване на автентичността на положените подписи от наемодател и наемател , в Договор за наем от 01.07.2014г. , сключен между страните по делото , за имоти находящи се в землището на с. В., в местността „***“ – нива от 14.002 дка, имот номер 038001, в местността „***“ – нива от 20.497 дка, имот № 055024 и в местността „***“ – нива от 19.999 дка, имот № 025006 .

ОСЪЖДА „Арон„ ЕООД, ЕИК:***, да заплати на А.Х.Ф. , ЕГН:********** , адрес *** , обща сума от 598,10 ( петстотин деветдесет и осем лева и десет ст.) лева , от която 49.98 лева – деловодни разноски в заповедното производство и 548,12 лева -деловодни разноски , извършени в настоящото дело .

Решението подлежи на обжалване пред ШОС в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: