Р Е Ш Е Н И Е

791/11.11.2016г.

Шуменският районен съд, в открито съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Бистра Бойн

при секретаря Т.Т., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1378 по описа за 2016г. на ШРС за да се произнесе взе предвид следното:

Депозирана е искова молба от И.Ф.Х., ЕГН: **********, адрес: *** срещу „А., ЕИК:***, седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от К. И. К.. Ищецът сочи, че между него и ответника бил сключен договор за наем с предмет- недвижим имот земеделски земи, намиращи се в землището на с.***, обл.Шумен, негова собственост. Ответникът бил задължен за сумата 1000.00лв., представляваща неплатена наемна цена за стопанската 2014-2015г., както и лихви 18,93лв., за период 31.12.2015г. до 07.03.2016г., законната лихва върху главницата от 18.03.2016г. и разноски. Ищецът сочи, че се е снабдил със Заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№ ***. В срока по чл.412 ал.2 от ГПК ответника е възразил и не е оттеглил възражението си, поради което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове, за да не бъде обезсилена издадената заповед. Моли да бъде установено по отношение на ответника, че се дължат присъдените суми по заповед за изпълнение, ведно с лихва за забава от датата на предявяване на искането за заповед за изпълнение и да бъде осъден да заплати направените деловодните разноски по настоящото съдебното производство. При условията на евентуалност спрямо първата претенция се предявява осъдителен иск за заплащане на същите суми на основание обезщетение за ползване на земеделските земи през посочената стопанска година.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не депозира писмен отговор. В молба депозирана след срока оспорва исковата молба и представения договор за наем. Не представя писмени доказателства.

От фактическа и правна страна съдът намира следното: С оглед наведените в исковата молба твърдения и формулирано искане до съда, следва да се приеме, че в настоящият процес е предявен иск за установяване на вземане, представляващо наемна цена и иск за заплащане на обезщетение за забавеното изпълнение на паричното задължение. В тежест на ищеца е да установи дължимостта на претендираните суми по валиден договор за наем, като ответникът от своя страна следва да докаже наличието на изпълнение на договорените задължения или наличието на основание за неизпълнение.

По делото е представен и приет Договор от 08.08.2014г. за наем на земеделска земя, представляваща нива с номер *** с площ 20.00дка., четвърта категория в землището на с.***, местност ***, сключен между страните за стопанската 2014г./2015г. Няма законова пречка да бъде сключен договор за наем по отношение на земеделските земи, който не представлява договор за аренда по смисъла на ЗАЗ. Договорът за наем е неформален договор, за който не се изисква вписване и като консенсуален договор се счита за сключен от момента, в който страните постигнат съгласие относно съществените елементи- вещ, която се предоставя за ползване и наемна цена. Поради което, следва да се приеме, че между ищеца и ответника съществува надлежно сключен договор, по който ищецът има качеството на наемодател, а ответникът на наемател. Ищецът твърди, че уговорената наемна цена 50.00лв. на дка не му била заплатена и земите са ползвани от ответното дружество. По делото липсва възражение за направено плащане или такова по смисъла на чл.230 ал.2 ЗЗД, че вещта не е предадена в надлежно състояние от наемодателя. Установи се от представените доказателства, че ответникът не е заявявал и не е получавал субсидия за процесния имот. Съдът счита, че с оглед спецификата на обекта на договора за наем- земеделска земя, може да се приеме, че със сключването на договора за наем се предава и ползването на описаните в него имоти. За установяване на размера на дължимите вземания, по делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, от която е видно, че средната пазарна цена на наем на ниви в с.*** е 56,52лв., което е по-висок размер от цената в процесния договор. Ето защо съдът намира първата обективно съединена искова претенция за основателна, поради което и същата следва да се уважи в пълния й предявен размер от 1000лв., представляващ наемна цена в размер на 50.00лв. на декар за една стопанска година. Горната сума следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението до окончателното й изплащане.

Основателността на главния иск влече основателност и на претенцията за мораторна лихва за периода след падежа 31.12.2015г. до 07.03.2016г., която съобразно изчисления на съда със софтуеър е в размер на 18,93 лева.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените по настоящото производство разноски в размер на 530,00лв., съобразно списък на разноски и доказателства /държавна такса, депозит за СТЕ и адв.възнаграждение/.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „А.“, ЕИК:***, седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от К. И. К., че дължи на И.Ф.Х., ЕГН: **********, адрес: *** сумата 1 000.00 лева /хиляда лева/- главница по Договор за наем от 08.08.2014г. на земеделска земя, представляваща нива с номер 017060 с площ 20.00дка., четвърта категория в землището на с.***, местност ***, сключен между страните за стопанската 2014г./2015г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.03.2016г. до окончателното изплащане на вземането, присъдени по ч.гр.д.№*** по описа на ШРС и сумата 18,93лв./осемнадесет лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода 31.12.2015г. до 07.03.2016г.

ОСЪЖДА „А.“, ЕИК:***, седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от К. И. К. да заплати на И.Ф.Х., ЕГН: **********, сумата от 530,00лв. /петстотин и тридесет лева/, представляваща направени по настоящото дело и 25.00лв./двадесет и пет лева/ по заповедното производство деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред ШОС в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: