Р Е Ш Е Н И Е

622/2.9.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На тридесет и първи август две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 1410 по описа на ШРС за 2016 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.150 от СК.

Производството по делото е образувано по повод предявен от Й.Ф.Ф. с ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетното дете И. Д.Д. с ЕГН ********** и двамата с адрес *** срещу Д.И.Д. с ЕГН **********, с адрес *** осъдителен иск с правно основание чл.150 от СК за увеличаване на присъдената месечна издръжка по гр.д.№ 2052/2010г. на ШРС от първоначално определения размер 70 лв. на 130 лв.

Ищцата обосновава съществуващия за нея правен интерес от водене на делото със следните факти: С Решение по гр.д. № 2052/2010г. на ШРС ответника бил осъден да заплаща месечна издръжка по отношение на малолетното му дете в размер на 70 лв. месечно. Оттогава досега обаче нуждите на детето нарастнали с оглед възрастта му, както и с оглед извънкласните занимания, които упражнявал. Поради това моли съда да се произнесе с решение, по силата на което ответника да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 130 лв., с падеж всяко 10 – то число на текущия месец, считано от подаване на исковата молба в съда до настъпване на законна причина, водеща до изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

В законоустановения срок бил депозиран писмен отговор от ответника, в който се признава частичната основателност на претенцията за издръжка, като се сочи, че ответника може да изплаща такава в размер на минимално определения по закон минимум на издръжката. Този размер се обосновава с представените по делото доказателства и с възможностите на бащата, който бил трайно безработен и се издържал от пенсията на майка си, която било в тежко здравословно състояние. В заключение се моли иска да бъде уважен частично и отхвърлен до пълния му размер.

В съдебно заседание ищцата се явява лично, заедно с адв. Г.Х. от ШАК. Поддържа се исковата молба, като в пренията се излага, че размерът на претендираната издръжка е съобразен с възможностите на бащата и грижата, която той следва да полага за детето.

В съдебно заседание ответника не се явява лично, за него се явява адв. Р.А. от АК – гр.Търговище, която поддържа писмения отговор. В пледоарията си подробно излага мотиви за частичната основателност на иска, като моли да бъде уважен в размер на минимално определената по закон издръжка, като в останалата му част същия следва да бъде отхвърлен.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Малолетния И. Д.Д., роден на ***г. е дете на страните. Видно от представеното с исковата молба съдебно решение № 540/19.10.2010г. по гр.д.№ 2052/2010г. съдът е утвърдил споразумение за прекратяване на гражданския брак между страните, присъдил е упражняването на родените от брака две деца – дъщеря А.Д. И. (понастоящем пълнолетна) и син И. Д.Д. на майката, определил е режим на лични контакти на децата с бащата и е осъдил бащата да заплаща издръжки в размер на 80 лв. за А. и 70 лв. за Д.. Поради навършване на пълнолетие на едното дете, ответника останал задължен да заплаща издръжка само за малолетния И..

Видно от представената служебна бележка от 09.06.2016г. детето е ученик в четвърти клас в Трето основно училище „Димитър Благоев“ за учебната 2015/2016г. По делото са представени доказателства за участия на Д. в различни конкурси, свързани с информационните технологии, както и грамоти за награждаването му за отличното му представяне в тях. Така също са представени сертификати за участие в образователни програми на „Майкрософт България“.

Видно от представените по делото удостоверение изх. № 573/13.06.2016г. ищцата реализирала брутен доход в общ размер на 7 484.28 лв., като за ответника не са ангажирани доказателства за реализиран доход от трудова дейност.

Представени са доказателства за наличие на собственост върху недвижими имоти на ответника, придобити чрез наследяване на идеална част на наследството останало след смъртта на баща му. Представени са доказателства за сключени арендни договори на майката на ответника с арендодател, които съдът не кредитира, доколкото не касаят права възникнали пряко в имуществената сфера на ответника.

По делото е изслушано и навършилото 10 годишна възраст дете, което заявява, че баща му поддържа контакти с него, като осъществяват срещите си в дома на неговата баба по бащина линия в гр.Плиска. Детето разказва, че баща му не работи и го издържа неговата майка. Живеел на село и отглеждал животни, които после продавал и купувал нови. Баща му не му давал джобни пари, както и не му купувал подаръци. Двамата били в добри отношения. Разказва, че има по-голяма сестра, за която се грижила само неговата майка и на която предстояло да бъде студентка първа година. Заявява, че извънкласните му интереси са изцяло свързани с информационните технологии, като посещавал платена извънкласна форма на обучение. Преди това се занимавал активно със шах, като имал медали от участия в състезания. Майка му му помагала с компютрите, тъй като преподавала тази специалност в училище.

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на свид. Д.П.Х. – близка на семейството, която свидетелства, че грижи за детето полага само ищцата, като не виждала вече често бащата да взема децата. Съдът кредитира показанията на свидетелката, като вътрешно безпротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

С оглед изяснената фактическа обстановка, при преценка на събраните доказателства поотделно и в съвкупност, съдът намери от правна страна следното:

С Постановление на Върховния съд № 5/16.11.1970г. , т. II е прието, че нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят от обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства от значение за случая, като преценката на нуждите винаги е конкретна. Според същото постановление възможностите на лицата, които дължат издръжка се определя от доходите, имуществото и квалификацията им. Застъпено е становището, че при определяне размера на издръжката от значение е обстоятелството при кого от двамата родители е предоставено за отглеждане и възпитание детето. При определяне размера на издръжката следва да се вземат предвид усилията, които се полагат от родителя при ангажираността му във връзка с отглеждането на детето. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС дадена по чл.290 от ГПК – Решение № 280/28.09.2011г. по гр. дело № 1654/22010 г. на ВКС III г. о., Решение № 341/01.11.2011г. по гр. дело № 147/2011 г. на ВКС III г. о.

Съгласно Решение № 154 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1435/2012 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК при иск за изменение на определена от съда издръжка по чл.150 от СК следва да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице. В случая предходната издръжка на детето е била определена преди повече от пет години, като неминуемо са настъпили изменения в нуждите на детето, както с оглед на възрастта му, така и с оглед на икономическата обстановка в страната. Нараснали са нуждите му от храна, облекло и други текущи разходи. Необходими са и повече средства за учебни помагала и пособия, които са база за неговото пълноценно развитие. Само това е достатъчно основание за изменение на определената по-рано издръжка. Така също активните занимания на детето с шах и информационни технологии следва да бъдат поощрени, поради безспорните доказателства за положени успехи в тези области. Въпреки липсата на доказателства за направени разходи в тази връзка, съдът намира, че следва да кредитира казаното от детето в съдебна зала, че и двете занимания са в платена форма на обучение. Следва да се отчете, че детето живее при майката и по-голямата част от разходите се падат върху нея. Следва да се отчете така също, че в домакинството живее още един член на семейството – това е по-голямата дъщеря на страните, която въпреки, че е навършила пълнолетие, то предвид, че продължава обучението си във висше учебно заведение, то неминуемо ще бъдат отделяни средства и за нейната издръжка. Майката реализира доход от постоянна трудова заетост, докато бащата е трайно безработен. Това не освобождава същия обаче от задълженията му на родител. Ответника няма задължения към трети лица – задължението за издръжката към дъщеря му вече е отпаднало, предвид навършване на пълнолетието й. Няма данни за влошено здравословно състояние както на бащата, така и на неговата майка, с която живее. Въпреки твърдения в тази насока в писмения отговор, по делото не са ангажираха доказателства за горното. Съдът намира за неоснователно твърдението, че бащата няма възможност да заплаща издръжка в размер на 130 лв. Досега ответника е заплащал издръжки в общ размер на 150 лв., поради което и искания размер на издръжката не само не би го затруднил, но би облекчил и досегашната му финансова задлъжнялост. От друга страна както и беше изложено по-горе, ответника е в работоспособна възраст, не полага грижи за друг и ако има желание би реализирал доход от трудова заетост, предвид, че здравословното му положение позволява това.

Така след съвкупната преценка на доказателствата по делото и предвид нуждите на детето съдът определя общ размер на издръжката 230 лв., като ответникът следва да поеме част от нея в размер на 130 лв., а останалата част от издръжката следва да се поеме от майката.

Ето защо съдът намира, че е налице изменение на нуждите на детето и издръжката следва да бъде увеличена в претендирания в исковата молба размер. Увеличения размер на издръжката следва да се дължи от 14.06.2016г. – датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, платима до пето число на месеца, за който се дължи.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК решението подлежи на предварително изпълнение.

Ищцата не е направила искания за присъждане на съдебните разноски в производството, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ШРС държавна такса върху определения размер на издръжката по иска с правно основание чл.150 от СК в размер на 86.40 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И

ИЗМЕНЯ размера на постановената по гр.д.№ 2052/2010г. на ШРС издръжка, дължима от Д.И.Д. с ЕГН ********** с адрес ***, в полза на детето И. Д.Д. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Й.Ф.Ф. с ЕГН **********, като я УВЕЛИЧАВА от 70 лв. (седемдесет лева) на 130 лв. (сто и тридесет лева), считано от датата на предявяване на исковата молба – 14.06.2016г., с падеж десето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва при забава, до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, на основание чл.150 от СК, във връзка с чл.143, ал.2 от СК.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК Д.И.Д. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Шуменски районен съд сума в размер на 86.40 лв. ( осемдесет и шест лева и четиридесет стотинки), представляваща държавна такса върху изменения размер на издръжката, както и сумата от 5 (пет лева) при служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от 14.09.2016г., на основание чл.315, ал.2 от ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: