Р
Е Ш Е Н И Е
815/18.11.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменски районен съд, девети състав,
в публично заседание, на първи ноември, две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
Районен съдия: Димитър Димитров
при секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от
съдията ГД № 1412/2016 г., по описа на ШРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени от Б.П.З., чрез пълномощника адв. Тошева от ШАК, срещу
“Арон” ЕООД, гр. Шумен, в условията на обективно кумулативно съединение, установителни
искове, с правно основание
чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за признаване, като установено в отношенията между
страните, че в полза на ищеца, против ответника, съществуват вземания, за които
е образувано заповедно производство по ЧГД № 616/2016 г., по описа на ШРС.
Ищцовата страна обосновава съществуващия за него правен
интерес от провеждане на производството, излагайки следните фактически
твърдения: Ищецът бил собственик на земеделска земя - нива от 20.006 дка, в
местността „Л.“, имот № 033041, находящи се в землището на село Върбак, въз
основа на Удостоверение за наследници, изх. № 42/30.04.2015 г., по описа на
Община Хитрино, възстановена с Решение № 14/13.09.1994 г., по описа на ПК
Хитрино. С Договор от 01.07.2014 г., нивата е отдадена за временно възмездно
ползване на „Арон“ ООД гр. Шумен, ЕИК 127585277, срещу цена от 50 лв. на декар.
Поради неплащане на наема в полза на Б.З. била издадена Заповед за изпълнение
по ЧГД № 616/2016 г., по описа на ШРС за сумите: главница 1000.30 лв.; лихви
18.93 лв.; разноски 25.00 лв. и законна лихва върху главницата, считано от
18.03.2016 г. до окончателното изплащане на задължението. Срещу издадената
заповед за изпълнение длъжникът подал възражение, по чл. 414 ГПК, поради което за
ищеца възникнал правен интерес от предявяване на положителен установителен иск
за установяване дължимостта на сумите. Иска съдът да постанови решение, с което да бъде признато за
установено, че наемателят „Арон“ ЕООД дължи на ищеца сумите: главница в размер
на 1000.30 лв. - произтичаща от Договор за наем от 01.07.2014 г.; лихви в
размер на 18.93 лв., за периода от 31.12.2015г. до 07.03.2016г.; разноски 25.00
лв. и законна лихва върху главницата, считан от 18.03.2016 г. до окончателно
изплащане на задължението, за които е издадена Заповед за изпълнение по ЧГД №
616/2016 г., по описа на ШРС. В условията на
алтернативност, в
случай че не се установи дължимост на претендираната наемна цена, е предявен осъдителен иск срещу ответника, с правно основание чл. 59,
ал. 1 ЗЗД, да плати в полза на ищеца обезщетение за лишаване от ползване на процесната
нива, през
стопанската 2014 – 2015г., довело до увеличаване имуществото на ответника за
сметка на ищеца, без основание, в размер на 50 лв. на декар – общ размер на главница
1000.30 лв., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателно плащане. Претендира
разноски.
В срока и по
реда на чл. 131 ГПК, ответникът подава отговор на исковата молба. Счита исковете за допустими, но изцяло неоснователни. Оспорва ищецът да е собственик на имотите, описани в
процесния договор за наем, като счита, че не е материалноправно легитимиран да
претендира процесиите суми. Твърди, че
„Арон“ ЕООД не е ползвало този имот през процесния период. Оспорва сключването
на договор за наем с наемател „Арон“ ЕООД, както и подписът на наемател да е на
управителя на дружеството – К. И. К.. Оспорва подписът за наемодател да е
положен от посочения в договора наемодател. Претендира разноски.
В открито
съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, поддържа исковата претенция.
Ответникът не се явява, но депозира становище, с което оспорва исковете.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ЧГД №
616/2016 г., по описа на ШРС, се установява, че по подадено заявление от ищеца,
срещу ответника е била издадена Заповед № 321/18.03.2016 г.,
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, за
претендираната в настоящото производство сума, представляваща главница по
Договор за наем на земеделски земи в землището на село Върбак, лихва и разноски.
Срещу издадената заповед за изпълнение от ответника е постъпило в срок
възражение.
От
представеното по делото Удостоверение изх. № 42/30.04.2016 г., издадено от
Кметство село В., Община Х., област Ш. се установява, че ищецът е наследник на П.
З. А., комуто с Решение № 14/13.09.1994 г., по описа на ПК гара Хитрино, е
възстановено правото на собственост върху земеделски земи, находящи се в
землището на село Върбак. Представеният в препис от ищцовата страна Договор за
наем от 01.07.2014 г., за стопанската 2014-2015 г., е оспорен от ответника
относно истинност в частта на положените подписи на „наемодател“ и „наемател“.
Допусната е съдебно-графическа експертиза, като в указания от съда срок
ответникът не е представил доказателство за внасяне на възнаграждение за вещото
лице, поради което, с протоколно определение, от
01.11.2016 г., на основани чл. 101, ал. 3 ГПК, производството по чл. 193 ГПК, е
прекратено. По искане на ищеца съдът, на основание чл. 183 ГПК, е задължил
ответната страна да представи Договор за наем от 01.07.2014 г., приложен в
препис към отговора на исковата молба, като изрично е указано, че при неизпълнение ще изключи от доказателствения
материал представения документ. Ответникът не се е възползвал от дадената
възможност и с
протоколно определение, от 01.11.2016 г., съдът е изключил от доказателствения
материал представения от ответника договор за наем.
От
съдържанието на така представения от ищеца и приет по делото Договор за наем от
01.07.2014 г., се установява, че за срок една стопанска година - от 01.10.2014
г. до 01.10.2015 г., между страните съществува валидно облигационни отношения: ищецът,
като немодател, е предоставил на ответника, като наемател, за временно и
възмездно ползване земеделски имот: Нива в местността „Л.“, имот № 033041, с
площ от 20,006 дка, като съгласно т. 3.1. наемателят дължи на плащане в пари
или натура. От Писмо изх. № 505/19.10.2016 г., по описа
на Общинска служба „Земеделие“ Хитрино, и приложените доказателства, се
установява, че на 31.07.2014 г., за стопанската 2014-2015 г., за процесния
имот, ответникът е подал заявление по чл. 70, ал. 2 ППЗСПЗЗ. От Писмо изх. №
02-270-1100/5466 от 07.10.2016 г., и Писмо изх. № 02-270-1100/54696-1/28.08.2016
г., по описа на ДФ „Земеделие“ – ОД Шумен, се установява, че за стопанската
2014-2015 г. ответникът е заявил процесния имот за получаване на субсидия.
В хода на делото
са ангажирани специални знания посредством проведената ССчЕ, в заключението, по
която вещото лице установява, че размерът на наема/рентата за 1 дка земеделски
земи, в землището на Община Хитрино, за стопанската 2014-2015 г., се определя
на 50 лв., като общият размер на наема/рентата за посочената по договор за наем
земя се определя на 1000,30 лв.
От разпита на
св. М. Х., която до месец юли 2015 г. е била съдружник в ответното дружество,
чиито показания съдът намира за логични и правдиви, като непротиворечащи на
другите събрани доказателства, се установява, че през процесния период:
стопанската 2014-2015 г., ответното дружество е имало договор с ищеца за наем
на земеделска земя, но не й е известно за този период ответното дружество да е
плащало възнаграждение за ползването.
Представени са и
други неотносими към предмета на правния спор писмени доказателства.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл.
12 ГПК, съдът намира за установено от правна страна следното:
В производството
са предявени положителни установителни искове, по които ищецът цели да
установи, че ответникът дължи парични суми за ползване на нива, през
стопанската 2014-2015 г. находяща се в землището на село Върбак, Община Хитрино,
в размер на сумата 1000,30 лв., ведно със законна лихва върху главницата, до
окончателното плащане; сумата 18,93 лв. - лихва за периода от 31.12.2015 г. до
07.03.2016 г., както и 25,00 лв. съдебни разноски, въз основа на издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Предявените искове
са процесуално допустими, тъй като е издадена заповед за изпълнение, срещу
която длъжникът, в законоустановения срок, е подал възражение за недължимост. Разгледани
по същество, същите се явяват основателни. Съобръженията за това са следните:
Относно
обуславящият иск с правно основание чл. 422 вр. вр. 415 ГПК вр. чл. 8, ал. 1
ЗАЗ.
Съдът приема за
установено, че ответникът е арендатор на описания в исковата молба имот,
предоставен му от ищеца, като арендодател, от което следва, че през процесния
период: стопанската 2014 г. – 2015г., страните са обвързани от представения от
ищеца Договор от 01.07.2014г.. По делото
липсват доказателства договорът да е регистриран в съответната общинска служба
„Земеделие“, но тази изискваща се по специален закон регистрация няма правно
значение за валидността и действието му. Договорът е породил действие между
страните и същите дължат насрещни престации. Предметът на процесния договор е
идентичен с този на предвидения в ЗАЗ договор: предоставяне за временно и
възмездно ползване на земеделска земя – чл. 2 ЗАЗ и т. 1 от договора, срещу
задължението да се извърши плащане в определен срок - чл. 8 ЗАЗ и т. 3.1 от
договора. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗАЗ арендаторът е длъжен да
извърши арендното плащане в уговорения вид и срокове. Размерът на арендното
плащане, предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 2 и ал. 4 ЗАЗ, се договаря въз
основа на пазарната поземлена рента и наема, който включва годишни амортизации
и лихви върху капитала, вложен в арендуваните движими и недвижими вещи, както и
се предвижда възможността арендното плащане да се договори в пари и/или в
земеделски продукти, ако е уговорено в самия договор, като е предвидена
алтернативност на плащането в натура и пари. В процесния случай страните са
договорили арендната вноска да се плаща веднъж годишно - в продукция, при
писмено заявено желание до 01.04., или в пари до 31.12. на текущата стопанската
година. Под „Стопанска година“ по смисъла на пар. 3 ДРЗАЗ, следва да се счита
времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година. Съдът
намира, че за законосъобразното решаване на делото е необходимо да бъде
възприето заключението на съдебно-счетоводната експертиза, където изчисленията
са направени въз основа на сумата 50,00 лв. на дка-средното арендно
възнаграждение за процесния период за имоти със сходни характеристики, като
процесните, което съответства на исковата претенция. Предвид
гореизложеното, съдът приема за доказано, че ответникът, в качеството на
арендатор на земеделски имот, дължи на ищеца сумата от 1000,30 лева,
представляваща неиздължени арендни вноски за процесния период, с падеж
30.12.2015 г., като искът се явява основателен и следва да бъде уважен, като
бъде признато за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца
горната сума. Върху главницата се дължи и законната лихва от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 18.03.2016 г., до окончателно плащане, която също следва да бъде присъдена.
Относно обусловеният
иск с правно основание чл. 422 вр. вр. 415 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, както и искането
за присъждане на разноски в заповедното производство.
Поради
основателността на обуславящия иск основателен се явява, както обусловения иск
по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, така и искането за присъждане на разноски
в заповедното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 86 ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно т. 3.1 от процесния договор
плащането за изтеклата стопанска година се извършва до 31.12., и следва да се
приеме, че от този момент арендаторът е в забава поради което претенцията за
плащане на законна лихва за периода от 31.12.2015 до 07.03.2016 г. следва да
бъде уважена в заявения размер от 18,93 лева, с оглед диспозитивното начало в
гражданския процес.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът, който ги претендира
своевременно, като представя списък по чл. 80 ГПК. В него обаче е включена и
първоначално дължимата такса в размер на 25 лева за образуване на заповедното
производство, която сума вече са били присъдени на ищеца със заповедта за
изпълнение по ЧГД № 615/2016 г., по описа ШРС, както и сумата от 15 лв. за
издаване на съдебни удостоверения, която сума не се явява съдебно - деловодни
разниски. Ето защо съдът приема, че ищецът е направил разноски по исковото
производство в размер на 75,00 лева - внесена държавна такса, 100,00 лева -
внесен депозит за вещо лице и 300 лева - адвокатско възнаграждение, или общо 475.00
лева. Именно тази сума следва да се присъди на ищеца на основание чл. чл. 78,
ал. 1 ГПК.
Водим от горните
мотиви, съдът
Р
Е Ш И:
Признава за
установено в отношенията между ищеца Б.П.З., с ЕГН ********** и адрес: ***, и
ответника „Арон“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен,
ул. „Марица“, № 4, вх. 1, ет. 3, ап. 16, че в полза на ищеца съществува вземане
против дружеството ответник, в размер на 1000,30 лева (хиляда лева и тридесет
стотинки), представляваща цена по Договор за наем на земеделска земя от
01.07.2014 г., находяща се в землището на село Върбак, с падеж 30.12.2015 г.;
сумата 18,93 лева (осемнадесет лева и деветдесет и три стотинки) лихва за
периода от 31.12.2015 г. до 07.03.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 18.03.2016 г. до окончателното изплащане, както и сумата
25,00 лева (двадесет и пет лева) – разноски за държавна такса, за които
вземания е била издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 616/2016 г., по описа
на ШРС, на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК.
Осъжда „Арон“
ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Марица“, № 4,
вх. 1, ет. 3, ап. 16, да плати на Б.П.З., с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата
от 475.00 (четиристотин седемдесет и пет лева) представляваща съдебно-деловодни разноски под
формата на държавни такси, депозит за вещо лице и възнаграждение за защита и
съдействие от един адвокат на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, приложеното ЧГД № 616/2016 г. по описа на ШРС, да се върне в
състава, ведно с препис от настоящото решение.
Районен съдия: