Р Е Ш Е Н И Е
911/19.12.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменски районен съд, девети състав, в публично
заседание проведено на тринадесети декември, две хиляди и шестнадесета година,
в състав:
Районен
съдия: Димитър Димитров
при секретаря Т.Т., като разгледа докладваното от съдията ГД № 1441/2016 г., по описа на ШРС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по молба, от Г.И. И., действаща като майка и законен представител
на детето Г. С.Б., с правно основание чл. 127а, ал. 2
СК вр.
чл. 76, т. 9 ЗБДС, за постановяване
на съдебен акт, който да замести липсващото съгласие на другия родител - С.Б.С., необходимо при пътуване
на малолетното дете в чужбина и издаване на необходимите за това лични
документи.
Ищцата основава исковата си претенция на следните
фактически твърдения:
Страните били родители на малолетното дете Г. С.Б., с
ЕГН: **********, чийто брак бил прекратен с Решение № 532/15.10.2009 г., ГД
1975/2009 г., по описа на ШРС. От тогава до момента само молителката полагала
грижи за детето, като ответникът не проявявал никакъв интерес. Ищцата имала
сестра в Р. Турция и тъй като не поддържала никаква връзка с ответника, иска да
бъде постановено решение, с което да бъде заместено липсващото съгласие на
бащата и на детето да бъде разрешено да посещава заедно с майката страни в
чужбина - Р. Турция и други държави от Европейския съюз и обратно. Направено
е искане за предварително изпълнение на постановеното решение. Претендира
разноски.
Ответникът, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал.
6 ГПК особен представител, адвокат С. от ШАК,
счита молбата за допустима, но неоснователна, като излага съображения в тази
насока.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, ищцата,
чрез процесуален представител мл. адвокат К. от ШАК, поддържа молбата, като
прави уточнение в петитума и конкретизира периодите, през които желае детето да
пребивава в чужбина. Ответникът, чрез назначения особен представител, поддържа становището
обективирано в отговора на исковата молба - за неоснователност.
Контролиращата страна - Дирекция "Социално
подпомагане" гр. Шумен, изпраща становище. Не се явява в съдебно
заседание.
Съдът, като взе предвид
представените писмени доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено от фактическа страна следното:
От Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № *** г., по
описа на Община Шумен, се установява, че ищцата
и
ответникът са родители на детето Г. С.Б., родено на ***
г.. С Решение № 532/15.10.2009 г., постановено по ГД №
1975/2009 г., по описа на ШРС, бракът между Г.И. И. и С.Б.С. е прекратен, като родителските права по отношение на
детето са предоставени на майката. На бащата е определен режим на лични
контакти и същият е осъден да плаща издръжка. От представеното по делото
Удостоверение № 1010/10.06.2016 г., по описа на СОУ „Н. Й. Вапцаров“, с. Венец,
се
установява, че през учебната 2015/2016 г.
детето е ученик във втори клас.
При така
установените фактически обстоятелства, от правна страна съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 127а ,ал.1 СК,
въпросите свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите
лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите. Съгласно
чл. 127а, ал. 2 СК, когато родителите не постигнат съгласие по ал. 1, спорът
между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Искането, с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК вр. чл.
76, т. 9 ЗБДС, по правната си същност, е спорна съдебна администрация на граждански правоотношения. От събраните по делото доказателства, се установява произходът
на детето, чийто родители са страните
по делото, като майката е родителят поел
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето и след раздялата с бащата реално
упражняваща родителските права. Наличието на спор между родителите за липсващо съгласие от страна на бащата, за пътуването
на детето в чужбина и издаване на
необходимите за целта лични документи е
установимо само от
твърдението на
ищцата. По делото не бяха представени никакви
доказателства във връзка с тези твърдения. Въпреки това анализирайки в
съвкупност и поотделно писмените доказателства, съдът прави извод за наличие на
противоречия между родителите относно извеждането на непълнолетното дете зад
граница, като тези противоречия са възникнали по повод желанието детето да пътуват
до Р. Турция, на което ответникът първоначално дал съгласие, но в последствие
отказал.
От изложеното следва, че искът
е предявен пред надлежния местно компетентен съд, от лице имащо
правен интерес от търсене на защита, поради
което е допустим, но за да прецени неговата
основателност, съдът следва да се съобрази с практиката на върховната съдебна
инстанция, обективирана в Р. № 982/15.3.2010 г., ГД № 900/2009 г., ІV г. о. на
ВКС и Р. № 697/1.11.2010 г., ГД № 1052/2010 г., ІV г. о. на ВКС.
Съгласно тази задължителна практиката,
предвид че е постанована по реда на чл. 290 ГПК, когато съдът решава спор между
родителите относно мерките на лично отношения между тях и детето, включително и
при разногласия на родителите относно пътуването на детето зад граница, той се
ръководи основно от интересите на детето. При глобално дадено
предварително разрешение и то без да бъде поставено условие кога и как детето
да бъде върнато на територията на страната, Държавата се
лишава от всякаква възможност за контрол върху действията на родителя, комуто
са предоставени за упражняване родителските права. В държави, с които България
няма сключени нарочни договори за правна помощ или които не са от Европейската общност, Държавата не може да гарантира изпълнението на собствените си съдебни
решения за осигуряване на мерки на лични отношения между детето и родителят,
който се е противопоставял на извеждането му зад граница. А това също не е в
интерес на детето.
В Решения № 982/15.3.2010 г.,
изрично е постановено, че въведените в чл. 76, ал. 1, т. 9 ЗБДС изисквания за
напускане на страната по отношение на ненавършилите пълнолетие деца не е
ограничение на правото за свободно придвижване по смисъла на чл. 2, т. 2 от
Протокол № 4 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, а
ред, по който да бъде упражнено това право, в съответствие с общите правила на
националното законодателство, уреждащи дееспособността на лицата. В производството по чл. 123, ал. 2 СК съдът извършва
преценка в интерес на детето ли е да напусне пределите на страната, изхождайки
от обстоятелствата на конкретния случай. Когато пътуването извън територията на
РБългария е в интерес на детето - когато причината е определена необходимост,
свързана със здравословното му състояние; с интелектуалното му развитие или
друга нужда, отговаряща на интереса му, съдът дава разрешение за напускането на
страната, замествайки липсващото съгласие на родителя. Преценката се извършва с
оглед всички обстоятелства, обуславящи нуждата на детето от пътуване извън
границите на страната. Необходимостта да се разреши на ненавършилия пълнолетие
да пътува в чужбина може да бъде свързана не само с належащи обстоятелства,
свързани със здравословното му състояние - необходимост от консултации с
чуждестранни специалисти; провеждане на изследвания и лечение в чуждестранни
клиники и пр. или с участие в олимпиади, конкурси и други лични изяви на
детето, но и с други причини, каквито са нуждата от обогатяване на мирогледа и
общата му култура, за което би допринесла екскурзия в чужбина с посещения
исторически забележителности; посещения на концерти, представления и пр.
културни изяви, провеждани в чужда държава. Правото на непълнолетния да напусне
пределите на страната не може да бъде ограничавано само поради отказ на
родителя, който не упражнява родителските права да се лиши от регулярните
свиждания с детето си през определен период - необходимостта се преценява на
първо място с оглед интереса на детето, с който родителят е длъжен да се
съобрази. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 76, ал. 1, т. 9 ЗБДС, съгласно
която разногласието между родителите може да бъде преодоляно по реда на чл.
123, ал. 2 СК, като липсващото съгласие на
родителя се замести от съда при преценка, че пътуването извън пределите на
страната е в интерес на детето. Във всички случаи обаче съдът, даващ разрешение
за напускане на пределите на страната, заместващо съгласието на родителя
определя периода и държавите, които ще бъдат посетени, т.е. определя време и
територия на пътуването, която може да включва посещение на една държава или
съюз на държави като Европейски съюз, Бенелюкс, Африкански съюз и пр.. В Решение № 697/1.11.2010
г. са изложени мотиви, че никога не е в интерес на детето да бъде
разрешено на единия от родителите да го извежда зад граница против съгласието
на другия постоянно и неограничено. Може да е в интерес на детето да се издаде
такова разрешение за определен период и за определена държава, като дали този
интерес е налице не се определя само от родителските качества на родителя,
който претендира за издаване на разрешението.
В процесния случай молителката претендира да й
бъде осигурена възможност, за срока на валидност на задграничния паспорт на детето, против волята на бащата, да го извежда зад граница, в която държава от
Европейския съюз и Р. Турция пожелае и за какъвто период от време реши, през
ваканциите на детето, за следващите пет години, без да са представени
доказателства за конкретна причина, което с оглед ниската му възраст не може да бъде счетено в негов интерес. При тази задължителна практика на Върховния касационен съд
искането, по начина формулиран в исковата молба и конкретизиран в открито
съдебно заседание, следва да бъде отхвърлено, като недоказано, съответно молбата
за издаване на заместващо съгласие с претендираното съдържание се явява
неоснователна. За пълнота на мотивите, във връзка с
твърденията в исковата молба, съдът намира за необходимо да посочи, че, по
делото не бяха представени никакво доказателство, от което да се изведе извод
за необходимостта от разрешение за пътуване на детето в чужбина, дори за
наличие на родствени връзки с лице живущо в Р. Турция.
Относно разноските: Искането на ищцата за присъждане
на реализирани разноски по делото, придружено с доказателства за действително направени
такива под формата на заплатени държавни такси и възнаграждение за процесуално представителство
е неоснователно, поради което не следва да бъде уважено.
Мотивиран от така изложените съображения, Шуменски районен съд
Р Е Ш И:
Отхвърля иска, с
правно основание чл. 127а, ал. 2 СК, предявен от Г.И. И., с ЕГН: **********,
в качеството на майка и законен представител на детето Г. С.Б., с ЕГН: **********
и двамата с адрес: ***, против С.Б.С. с ЕГН: **********
и адрес: ***, да бъде дадено разрешение заместващо съгласието на бащата,
на детето Г. С.Б., с ЕГН: ********** да се издаде задграничен паспорт, както и разрешение,
заместващо съгласието на бащата, детето
да пътува заедно с неговата майка и законен представител до държавите членки на Европейския съюз и
Република Турция, за периода: от 24.12.
на текущата година до 01.01. следващата година - период съвпадащ със зимната
ваканция на детето; от 05.04. до 10.04. - период съвпадащ с пролетната ваканция
на детето и от 15.07. до 15.09., ежегодно - период съвпадащ с лятната ваканция
на детето, за срок от пет години /срока на валидност на задграничния паспорт на
детето/,
като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на
съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните
заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Районен съдия: