Р Е Ш Е Н И Е
847/28.11.2016г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският
районен съд, в открито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
Районен съдия: Б. Бойн
при секретаря М.Н., като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№1452 по описа за 2016г. на ШРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Гр.д.№1452/2016г. по описа на ШРС е
образувано по повод предявени искове, с правно основание чл127 ал.2, чл.143 ал.1 и ал.2 и чл.149 и чл.123 ал.2 и чл.127а от СК от
К.В.С. ***, в качеството й на майка на малолетното дете В. Н. А. срещу Н.Г.А. ***.
Ищецът иска предоставяне на упражняването на родителски права по отношение на
детето на нея, първоначално определяне на издръжка в размер на 200 лева месечно
от датата на исковата молба и издръжка за минало време в същия размер. Да бъде
определен посочения режим на лични контакти с бащата. Ищецът иска да бъде заместено
необходимото по закон съгласие на бащата за издаване на международен паспорт и
пътуване на детето извън границите на страната до навършване на пълнолетието й.
Ответникът, е представил писмен
отговор в законния едномесечен срок по чл.131 от ГПК, представляван от особен
представител. Оспорва искът за издръжка по размер и искът за заместващо
съгласието на бащата разрешение за пътуване в чужбина.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното: Страните
са се намирали в граждански брак, прекратен с Решение №*** от 31.10.2012г.,
постановено по гр.д.№ *** на РС-гр.Шумен. Осем месеца след прекратяването на
брака, е родено детето Ванеса, малолетна към момента. Видно от представеното
Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане №*** от
28.06.2013г., като родители са посочени страните. Към настоящия момент същите
не живеят заедно, като детето живее при майката от своето рождение в гр.Шумен.
Майката има нов съжител, от който има друго дете и същата отглежда детето В. с
помощта на свои близки в едно домакинство. Към момента е безработна, но не е
регистрирана в Бюро по труда. Бащата не беше безспорно установено дали живее и
работи в България. Същия не поддържа контакти с детето си и не дава издръжка.
От негова страна липсва и съгласие детето да напуска границите на страната. Видно
от изготвения социален доклад, майката има необходимия родителски капацитет и е
създала много подходящи условия за отглеждането на В.. Детето е в добро
здравословно състояние и посещава детско заведение ЗДГ“Дъга“ в гр.Шумен.
Трайната фактическа раздяла между
страните, която продължава дълъг период от време налага разрешаването на
въпроса досежно концентрацията на родителските функции у единия родител и
личните отношения на детето с другия родител. Изхождайки от събраните по делото
доказателства и интереса на детето, съдът намира, че то следва да живее при
своята майка, която да упражнява родителските права върху него.
Иманентна черта на упражняването на
родителските права над детето от единия родител е и режима на лични контакти на
детето с другия родител. Преценявайки събраните доказателства за пълното
дезинтересиране на бащата от детето в продължение на години, съдът намира, че с
отговора е поискан прекалено разширен режим на лични контакти. Същия следва да
бъде определен от съда, в интерес на детето, което има напълно прекъсната
емоционална връзка със своя родител. Следва да бъде определен режим на лични
контакти на ответника с детето, както следва всяка първа неделя от месеца от 10:00
часа до 16:00 часа в присъствието на майката или на социален работник. Така
определения режим подлежи на изменение при наличието на нововъзникнали
обстоятелства.
По делото предявения иск за издръжка,
съгласно чл.127 ал.2, във връзка с чл.59 ал.2 и чл.143 от СК, такава се дължи
от родителите, като в случая е ирелевантно дали бащата знае за раждането на
дъщеря си. Установи се, че към настоящия момент детето живее при ищцата и от
раздялата между страните, за него се грижи изключително майката с помощта на трети
лица. Страните са в трудоспособна възраст, не сочат обективни пречки
препятстващи възможността им за упражняване на трудови функции, поради което и
съдът приема, че същите са в състояние да реализират средната работна заплата
за страната. Майката има алиментни задължения към друго дете, а за бащата
липсват данни да има такива. Като съобрази горните обстоятелства съдът счита,
че на детето Ванеса следва да бъде определена обща месечна издръжка в размер на
200 лв., от които майката следва да заплаща 80 лв., а останалите 120лв. следва
да се заплащат от бащата, като по-малкото участие на майката е предвид
непосредствената тежест от грижите по отглеждането и възпитанието на детето,
които тя ще полага. Така определеният размер на издръжката, който е минималния
законово регламентиран, се дължи от подаване на исковата молба- 20.06.2016г.,
ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж първо число на
месеца, за който се дължи издръжката, до настъпването на законните основания за
изменение или прекратяване на същата. Следва да бъде определена и издръжка за
минало време, считано до една година преди датата на депозиране на исковата
молба в съда- 21.06.2015г., като размерът следва да е определения по-горе.
По
предявения иск с правно основание чл.127а от СК и 76 т.9 от ЗБЛД, съдът намира
следното: При извършване на преценката, дали следва да се разреши на детето да
пътува извън граница, следва да се съобрази преди всичко интересът на детето. Съдът
намира, с оглед на така установената фактическа обстановка, липсват обективни
причини, които да обосновават отказа на ответника да даде съгласието си детето
да пътува в чужбина. В интерес на детето е да му бъде предоставена възможност
да пътува извън страната. Съдът отчете и факта, че при липсата на съгласие от
страна на бащата, съответно- от разрешение на съда детето да пътува без да е
необходимо съгласие на този родител, биха се накърнили негови основни права
като гражданин на страната да се придвижва свободно, без да бъде ограничаван в
това, освен ако по-висши интереси не налагат корекция на тази свобода. Поради
което с оглед интересите на детето, следва да му бъде дадено необходимото
разрешение за пътуване. Съдът намира, че е основателна претенцията на майката
на детето за даване на разрешение от страна на съда детето да пътува извън
пределите на страната за срок до навършване на пълнолетна възраст, доколкото
правата на детето на свободно придвижване не следва да бъдат ограничавани със
срок. Към момента няма постановено решение по т.д.№* от 2016г. на ВКС по
приложението на чл.127а от СК, поради което следва да бъдат съобразени действащите
български и европейски норми за правата на детето. След преценка на събраните в
хода на настоящото производство доказателства, съдът стигна до извод, че следва
да бъде дадено разрешение на детето В. да пътува извън границите на Република България
до Федерална Република Германия, придружавано от майка си К.С. или друго
упълномощено от нея лице, за периода от 24 декември на текущата година до 10
януари на следващата година, от 5 април до 10 април и от 15 юни да 15 септември
ежегодно, считано от влизане на настоящето решение в сила до навършване на
пълнолетната й възраст, както и да й бъде издаден международен паспорт.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати и държавна такса върху определеният размер на
издръжката за три годишните й платежи.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването
на родителските права върху детето В. Н. А. с ЕГН:********** на К.В.С. с ЕГН: **********
с адрес *** в качеството й на майка, като ОПРЕДЕЛЯ детето да живее при нея.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични контакти на бащата Н.Г.А. с ЕГН: ********** с адрес: *** с
детето
В. Н. А. с ЕГН:**********, всяка първа неделя от месеца от
10:00 часа до 16:00 часа в присъствието на майката или на социален работник.
ОСЪЖДА Н.Г.А. с ЕГН: **********
да заплаща на детето си В. Н. А. с
ЕГН:**********, чрез неговата майка и законна представителка К.В.С. с ЕГН: **********,
месечна издръжка в размер на 120лв./сто
и двадесет лева/, считано от 20.06.2016г., ведно със законната лихва за
всяка закъсняла вноска, с падеж– първо число на месеца, за който се дължи
издръжката, до настъпване на законните основания за изменение или прекратяване
на същата.
На основание чл.149 от СК ОСЪЖДА Н.Г.А. с ЕГН: ********** да заплаща на детето си В. Н. А. с ЕГН:**********,
чрез неговата майка и законна представителка К.В.С. с ЕГН: **********, месечна
издръжка в размер на 120лв. /сто и
двадесет лева/, считано от 21.06.2015г. до 20.06.2016г., месечно или общо 1440.00лв.
РАЗРЕШАВА издаване и получаване на
документ за самоличност– паспорт на малолетната В. Н. А. с ЕГН:********** с родители, както следва: майка К.В.С.
с ЕГН: ********** и Н.Г.А. с ЕГН: **********.
РАЗРЕШАВА на В. Н. А. с
ЕГН:********** да напуска пределите
на Република България до навършване на пълнолетна възраст, считано от влизане
на настоящето решение в сила, за периода от 24 декември на текущата година до
10 януари на следващата година, от 5 април до 10 април и от 15 юни да 15
септември ежегодно с дестинация- Федерална Република Германия, с придружител
майка й К.В.С. с ЕГН: ********** или трето упълномощено от нея лице.
Постановеното разрешение замества волята и съгласието на бащата Н.Г.А.
с ЕГН: ********** за пътуването на
детето В. Н. А. с ЕГН:********** извън пределите на Република България.
Допуска предварително
изпълнение на настоящото решение на осн.чл.127а ал.4 от СК.
ОСЪЖДА Н.Г.А. с ЕГН: ********** да заплати държавна такса върху
определеният размер на издръжката за минало време в размер на 57,60лв. /сто и двадесет лева/ и 172,80лв./сто седемдесет и два лева и
осемдесет стотинки/ върху издръжката за бъдещо време по сметка на ШРС и в
полза на бюджета на съдебната власт.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд- гр.Шумен в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: