Р Е Ш Е Н И Е

687/11.10.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На четвърти октомври две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

гр.д. № 1476 по описа на ШРС за 2016 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.232, ал.2, предл.второ от ЗЗД.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от В.А.С. с ЕГН ********** с адрес *** и В.Ж.К. с ЕГН ********** *** срещу „Арон“ ЕООД с ЕИК 127585277 със седалище и адрес на управление гр.*****, представлявано от К.И.К..

В първоначалната искова молба, както и в уточняващата такава, се сочи, че ищците били съсобственици на земеделска земя в землището на с. Върбак, а именно – нива с № 034029 в местност „Бонин геран“ с площ 15.194 дка, нива с № 055018 в местност „Могилата“ с площ 14.999 дка и нива с № 019005 в местност „Големия път“ с площ 28.003 дка. Между страните имало сключен договор за наем от 10.10.2014г., с който ищците отдали под наем на ответното дружество гореописаните имоти за срок до 30.09.2015г. за 50 лв. на декар. Към настоящия момент наемната цена не им била изплатена, което обосновавало интереса им от водене на настоящото производство. В заключение се моли за осъждането на ответника да заплати на всяка от ищците сума в размер на по 1454.90 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Ищците са направили отказ от претенцията си с правно основание чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода от 31.12.2015г. до 21.06.2016г., като съдът с Определение № 1814 от 11.07.2016г. е прекратил частично производството по делото само по отношение на исковете по чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения срок не бил депозиран писмен отговор.

В съдебно заседание за ищците се явява адв. К.Б. от ШАК, който моли за уважаване на предявените искове, като съдът постанови неприсъствено решение. Съдът с протоколно определение е отхвърлил искането, поради това, че не били налице всички условия за приложение на чл.238 от ГПК, а именно, че преди първото съдебно заседание по делото, ответника е взел становище по основателността на исковете с писмено изявление.

В съдебно заседание за ответника не се явява представляващия лично, не се изпраща и упълномощен представител. По хода на делото е депозирано становище към което е приложено и писмено доказателство.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения по делото договор между ищците, в качеството им на наемодатели и ответника, в качеството му наемодател бил сключен договор за наем от 10.10.2014г. С него ищците отдали за ползване земеделска земя, находяща се в землището на с. Върбак, както следва: нива с площ от 15.194 дка, трета категория, представляваща имот № 034029; нива с площ от 14.999 дка, четвърта категория, представляваща имот № 055018 и нива с площ от 28.003 дка, трета категория, представляваща имот № 019005. Съгласно чл.3.1 от договора страните уговорили наемна цена от 50 лева на декар, като срокът на договора бил до 30.09.2015г. В точка 3.2 от договора било уговорено плащането да става в натура при заявено изрично желание на наемателите до първи април на текущата година.

В хода на производството е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението, по която се кредитира от съда само по отношение на изчисленията направени на база представения по делото договор за наем от 10.10.2014г. Заключението изготвено според представения от ответника договор за наем от 01.07.2014г. не се взема предвид от съда, тъй като заключението е направено на основание на писмен документ, изключен от делото и съответно несъотносим към него.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта: Предявените искове за заплащане на наемна цена на отдадени под наем земеделски имоти са допустими. Налице са положителните предпоставки, обуславящи надлежното упражняване на правото на иск.

По основателността на исковете по чл.232, ал.2 от ЗЗД: За успешното провеждане и доказване на претенциите на ищците, същите следва да установят, наличието на валиден договор за наем сключен между тях и ответното дружество и изпълнението им по този договор. Същевременно ответника следва да докаже изправността си по договора с факта на плащане на наемната цена и всички благоприятни за него факти.

В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че страните са били в облигационни отношения, като са сключили помежду си договор за наем от 10.10.2014г., по силата на който ищците отдали за временно ползване на ответника – наемодател общо 58.196 дка земеделка земя, находяща се в землището на с. Върбак и подробно описана с индивидуализиращи я белези в наемния договор. В Решение № 703 от 05.01.2011г. на ВКС по гр.д. № 1060/2009г. IV г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК и задължително за настоящия състав, се сочи, че земеделската земя също може да е предмет на договор за наем. В чл.2 от договора срокът на същия е до 30.09.2015г., като е уговорена наемна цена от 50 лв. на декар. Видно от заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните и кредитирано от съда в частта му по първа точка от него, дължимата сума за процесния период 2014-2015 стопански години е в размер на 2 909.80, като същата не е заплатена към момента.

Преди съдебното заседание е депозирано становище от ответника, в което се заявява, че ответното дружество не е ползвало имотите през процесния период, както и се оспорва собствеността на наемодателите. Представя се и писмено доказателство – конкурентен договор за наем от 01.07.2014г., сключен между В.Ж.К. и управителя на дружеството, в който са отдадени под наем същите процесни ниви. Предвид, че параметрите на спора се очертават след доклада по чл.146 от ГПК, неподаването на писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК непреклудира правото на ответника да оспори иска, както и да изрази становище по представените от ищеца доказателства. Поради това и съдът следва да обсъди наведените възражения от ответника. Съдът намира обаче, че е настъпила преклузията по отношение на представяне на писмени доказателства, предвид разпоредбата на чл.131, ал.3 от ГПК, която задължава ответника да представи всички писмени доказателства, с които разполага. Представянето на това доказателство е следвало да се направи с писмения отговор по делото в едномесечния срок даден от съда, като не са налице и основания за прилагане на изключенията по чл.147 от ГПК, тъй като това доказателство нито е новооткрито, нито е нововъзникнало в хода на делото. Поради това и договора за наем от 01.07.2014г., представен едва със становището по делото не е приет от съда и съдът не следва да го обсъжда. По възраженията на ответника: Излага се твърдението, че ответника не е ползвал процесните ниви, съгласно наемния договор, като не се оспорва факта на реалното предаване на имотите от наемодателите. Това възражение съдът намира за неоснователно, доколкото ползването на наетите имоти от наемодателя изцяло или отчасти зависи от неговата воля и не е част от параметрите на договора, нито насрещната престация за заплащане на наемната цена зависи от това условие. Възражението, че наемодателите не са собственици на имотите също е неоснователно. Договора за наем обвързва валидно сключилите го страни дори когато наемодателят няма никакви права върху наеманата вещ. Чл.229 от ЗЗД урежда не валидността на договора за наем по отношение на сключилите го страни, (тях той обвързва), а неговото действие по отношение на собственика. В този смисъл Решение № 541 от 06.02.2012г. на ВКС по гр.д. № 810/2010г. IV г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК. Поради това и такъв довод, направен от страна по договор за наем, е неоснователен в настоящото производство, което е с предмет заплащане на дължима наемна цена.

С оглед на всичко гореизложено, съдът намира, че искът на ищците за претендираната от тях наемна цена за отдадените под наем процесни имоти се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.

Искането на ищеца за присъждане на реализираните от него разноски по делото, придружено с доказателства за действително реализирани такива под формата на заплатена държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение е основателно, поради което следва да бъде уважено. Поради това ответникът следва да заплати съдебни разноски в размер на 403.50 лв., съгласно представен списък по ГПК.

Ответника следва да заплати на основание чл.77 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС възнаграждение за вещо лице в размер на 15 лв.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ОСЪЖДА „АРОН“ ЕООД с ЕИК 127585277 със седалище и адрес на управление гр.*****, представлявано от К.И.К. да заплати на В.А.С. с ЕГН ********** с адрес *** и на В.Ж.К. с ЕГН ********** с адрес *** сума в размер на по 1454.90 лв. (хиляда четиристотин петдесет и четири лева и деветдесет стотинки) на всяка от ищците, представляваща дължима наемна цена за периода 2014-2015 стопанска година за отдадена под наем земеделска земя общо от 58.196 дка, находяща се в землището на с. Върбак, по силата на Договор за наем от 10.10.2014г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 21.06.2016г. – датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

ОСЪЖДА „АРОН“ ЕООД с ЕИК 127585277 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС сума в размер на 15 лв. (петнадесет лева), представляваща заплатено възнаграждение за вещо лице, както и сума в размер на 5 лв. (пет лева) при евентуално служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА „АРОН“ ЕООД с ЕИК 127585277 да заплати на В.А.С. с ЕГН ********** и В.Ж.К. с ЕГН **********, представляваща направени деловодни разноски в общ размер на 403.50 лв. ( четиристотин и три лева и петдесет стотинки), включваща държавната такса, възнаграждение за вещо лице, банкови такси и адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: