Р Е Ш Е Н И Е
682/10.10.2016г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският
районен съд седми състав
На
06 (шести) октомври Година 2016
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Е.П.,
Прокурор .
. . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско
дело
номер 1482 по описа за 2016 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК.
В исковата
си молба, ищцата Б.Н.П. твърди, че с ответника М.К.М. са съпрузи от 11.08.2015
година. Още преди сключване на брака, им било родено едно дете – А.М.М., роден
на *** година. Ищцата била майка и на друго дете – Н., понастоящем на 10
години. През 2015 г. семейството се установило във Федерална република
Германия. Ответникът започнал работа, но две седмици след пристигането им,
същият внезапно напуснал семейното жилище и оттогава съпрузите не осъществили
нито един контакт. П. останала да живее във ФРГ, като започнала работа,
осигурила жилище за двете си деца, които посещавали детско, респ. учебно
заведение. Б.П. моли съда да прекрати брака между страните като дълбоко и
непоправимо разстроен; да й бъде предоставено упражняването на родителските
права по отношение на детето А.; да бъде определен режим на лични отношения на
бащата с детето; ответникът да бъде осъден да заплаща на детето си месечна
издръжка в размер на 110 лева.
Ответникът не подава отговор на исковата молба и не взема
становище по предявения иск.
Никоя от страните-съпрузи не прави
искане съдът да се произнесе относно вината за разстройството на брака.
От събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от
фактическа страна следното: страните са съпрузи от 11.08.2015 г., когато с акт
№***/11.08.2015 г., съставен от длъжностното лице по гражданско състояние при Община
Шумен сключват граждански брак. Двамата са родители на едно дете – А., роден на
*** г. (според удостоверение за раждане, изд. въз основа на акт за раждане № ***/11.12.2014
г., съставен от длъжностното лице по гражданско състояние в община Шумен). Б.П.
е майка и на детето Н.П.Б., понастоящем на десет години. Разпитаните в съдебно
заседание свидетели А.П. (роднина от втора степен по съребрена линия с ищцата) и
М.С. излагат, че по време на пребиваването им в България, ответникът не полагал
труд. Страните сключили брак, тъй като имали желание да се установят във
Федерална република Германия. Действително, малко по-късно семейството се
установило в посочената държава. М. започнал работа, но неочаквано, две седмици
по-късно, без предупреждение напуснал семейното жилище. Оттогава същият напълно
се дезинтересирал от семейството си, като се завърнал в България. Ищцата
започнала да полага труд във ферма за пакетиране на картофи. Същата, заедно с двете
деца обитавала жилище под наем, където били осигурени отлични битови условия. А.
посещавал детска градина, а Н. – училище, като и двете заведения се намирали в
близост до дома им.
Предвид
установеното чрез събраните безпротиворечиви гласни и писмени доказателства,
съдът счита, че се доказа липсата на разбирателство, взаимно уважение,
привързаност и другарски отношения между съпрузите. Налице е ненормално
протичане на брачните отношения, прераснало в настъпилата фактическа раздяла
отпреди повече от година. Предвид изложеното съдът намира, че бракът между
страните е дълбоко и непоправимо разстроен, съществува само формално и следва
да бъде прекратен.
Досежно родителските права: страните имат от брака си едно малолетно
дете – А., понастоящем на 1 година. Претенции за упражняването на родителските
права по отношение на малолетното дете предявява единствено ищцата. Установи се
по делото, че детето живее с майка си, като ищцата полага непосредствените
грижи за него, както и за още едно дете. По делото не е изготвен социален
доклад, тъй като семейството на П. пребивава извън пределите на страната. Видно
от приложеното удостоверение от 07.06.2016 г., изд. от детска градина „Санкт
Мариен“, гр. Щайнфелд, ФРГ е, че детето А.М. посещава детската градина от
01.11.2015 г., като е със запазено място до м. юли 2017 година.
Предвид всичко гореизложено и съобразно
задължителните указания на ВКС на РБ (дадени с ПП № 1/74 г.), съдът намира, че родителските права по отношение на детето
следва да бъдат предоставени на ищцата – Б.П..
С
оглед събраните по делото доказателства
съдът счита, че на ответника следва да
бъде определен режим на лични контакти с детето А. всяка първа неделя от
месеца от 09,00 часа до 17,00 часа, както и петнадесет дни през лятото, когато
майката не е в платен годишен отпуск.
По отношение издръжката на детето: ищцата претендира такава в размер на 110,00
лв. месечно. Съдът констатира от представената бележка за доходи, изд. на
02.05.2016 г. е, че П. получава нетно трудово възнаграждение в размер на 450,00
евро месечно.
Ответникът не представя доказателства в тази насока. Същият, обаче, е в
трудоспособна възраст, не са налице доказателства за намалена трудоспособност.
Поради това, съдът приема, че ответникът е в състояние да реализира минималната
работна заплата, установена за страната за съответния период. Ищцата е родител
на още едно дете – Н., понастоящем на 10 години, а по отношение на ответника не
се събраха доказателства за наличието на алиментни задължения към други
ненавършили пълнолетие деца. Издръжката следва да се присъди от датата на влизане
в сила на решението до настъпване на законни причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска. Преценявайки потребностите на
детето, обусловени от възрастта му, както и финансовите възможности на
родителите му, съдът определя обща необходима месечна издръжка за детето А. в
размер на 200,00 лв., от които ответникът следва да заплаща по 110,00 лв.
месечно. Останалата част от сумата до пълния размер на издръжката следва да се
поеме от майката, която ще полага и непосредствените грижи по отглеждането и
възпитанието на детето.
Относно
ползването на семейното жилище:
по делото бе установено, че съпрузите са живели съвместно в жилище под наем в
гр. Щайнфелд, което е напусната и от двамата, поради което съдът не дължи
произнасяне по този въпрос.
Установи
се, че при сключване на брака ищцата е запазила фамилното си име, поради което съдът
не следва да се произнася в тази насока.
По
делото следва да бъде определена държавна такса при решаване на делото в размер
на 30,00 лв., която, при непроизнасянето на съда по въпроса за вината за
разстройството на брака, на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, следва да се
възложи поравно на страните.
Ответникът
следва да заплати и държавна такса в размер на 158,40 лева върху размера на
определената издръжка.
На
основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, предвид непроизнасяне по въпроса за вината,
разноските следва да останат в тежест страните, така както са направени.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 11.08.2015 г., с акт № ***/11.08.2015
г. на длъжностното лице по гражданско състояние в Община Шумен между М.К.М. с ЕГН **********,*** и Б.Н.П. с ЕГН **********,***, със
съдебен адресат – адв. Р.К. от ШАК, гр. Шумен, ул. „***“ № 109, офис 1, КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на роденото от страните дете
*** М.М. с ЕГН ********** на Б.Н.П.
с ЕГН **********, като ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата М.К.М. с
детето А. всяка първа неделя от месеца от 09,00
часа до 17,00 часа, както и петнадесет дни през лятото, когато майката не е в
платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА
М.К.М. да заплаща на детето си А. М.М., чрез неговия родител и законен
представител Б.Н.П., издръжка в размер
на 110,00 (сто и десет) лв. месечно, считано от влизане в сила на решението, с
падеж 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, до настъпването на
законни причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка.
ОПРЕДЕЛЯ държавна такса
при решаване на делото в размер на 30,00 (тридесет) лева.
На
основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА М.К.М. да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС сума в размер на 15,00 (петнадесет)
лв., представляваща държавната такса при решаване на делото.
На
основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА Б.Н.П. да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС сума в размер
на 15,00 (петнадесет) лв., представляваща държавната такса при решаване на
делото.
ОСЪЖДА
М.К.М. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на ШРС сума в размер 158,40 лв., представляваща държавна такса върху
размера на определената издръжка.
На основание чл.
329, ал. 1 от ГПК, в тежест
на Б.Н.П. остават
направените от нея деловодни разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.
Районен съдия: