Р Е Ш Е Н И Е

 

736/28.10.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шуменският районен съд                                                                             десети състав

На осемнадесети октомври                                      две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав                           Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.  

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 1513 по описа на ШРС за 2016 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.

Производството по настоящото дело е образувано по повод искова молба от  К.Г.К. с ЕГН ********** с адрес *** срещу ТП“Държавно горско стопанство Шумен“. В исковата молба се твърди, че ищецът заемал длъжността „горски надзирател – техник горско стопанство” при ответника, с място на работата ДГС Шумен. Със Заповед № 458 от 03.12.2014г. било сформирано мобилно звено, което да действа като подвижна горска стража в района на действие на горското стопанство. Във връзка с това бил предоставен и автомобил „Лада Нива“ с ДК № Н 48 17 АТ. Дейността на звеното се извършвало по предварително съставен месечен график, като се отчитала всеки понеделник с писмен доклад на ръководителя на звеното - ищеца. Групата  в състав – ръководител – ищеца и член – горски надзирател Н.Д.Д. охранявала в периода от месец декември 2014г. до месец юни 2015г., когато незаконосъобразно бил изваден член на екипа и бил заменен с Д.Е.Т. – на длъжност при ответника „шофьор – домакин“. Това било в нарушение на закона, тъй като законовото изискване било двама от  участниците в групата да имат лесовъдно образование, което Т. не притежавал. Сочи се, че не са допуснати посочените в заповедта за уволнение нарушения, тъй като по действащата към момента на уволнението длъжностна характеристика от 25.07.2011г. не му били възлагани задълженията, които се твърди, че не изпълнил. Така също не бил уведомен, че отчитането на работното време ще се извършва със система за проследяване. Ищеца излага, че заповедта за уволнение страда от съществени пороци при издаването ѝ, извършени  в процедурата предхождаща уволнението, а именно непредставянето от работодателя на анализ вх.№ 2150/18.04.2016г. нито към момента на даване на писмени обяснения, нито по-късно. Така също в заповедта липсвало и диспозитив. Поради това намира, че уволнението му е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като бъде възстановен на длъжността изпълнявана от него. Поради незаконосъобразното прекратяване на трудовото му правоотношение е останал без работа, поради което претендира и обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за периода, през който е останал без работа в размер на 4 953 лв., както и извършените разноски в производството.

  В законоустановения едномесечен срок постъпил писмен отговор по исковата молба.  В отговора си ответникът оспорва изцяло насочените срещу него искове, навеждайки доводи за неоснователност на същите. Не оспорва факта, че между страните е съществувало трудово правоотношение, прекратено с обжалваната заповед. Твърди, че работодателят спазил всички процедури по издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Счита, че главният иск, а съответно и акцесорните за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за обезщетение са неоснователни и моли за отхвърлянето им, като сочи и доводите си за това. Моли за присъждане на направените в производството разноски.

В съдебно заседание ищецът се явява лично, заедно с адв. П.П. от ШАК. В съдебно заседание се моли за уважаване на исковете,   като се сочи, че работодателят не е доказал извършването на нарушенията. В депозираните по делото писмени бележки се доразвиват както основанията изложени в исковата молба, така и тези в устните състезания. Моли се за присъждане на разноски.

В съдебно заседание за ответника се явява адв. Е.Г. от ШАК, редовно упълномощен, като се моли за отхвърляне на претенциите, като се представят писмени бележки в срока даден от съда.

От събраните по делото доказателства се прие за установено от фактическа страна следното:

Страните по делото не спорят, а и от доказателствата по него се установява, че същите били в трудово правоотношение по силата на сключен Трудов договор № 22/28.01.1991г., като ищецът заемал длъжността “горски надзирател”  с място на работа “Държавно горско стопанство” – гр. Шумен. Видно от представеното по делото трудово досие на К., през годините, между страните са били подписвани множество допълнителни споразумения, изменящи основно размера на получаваното от ищеца трудово възнаграждение. Видно от  Допълнително споразумение  от 05.01.2015г. (стр. 207 от делото) същия бил на длъжност „горски надзирател – техник горско стопанство“ с място на работа ТП „ДГС Шумен“ с основно дневно работно време от 8 часа и допълнителен отпуск в размер на 6 работни дни за ненормирано работно време, като основното месечно брутно възнаграждение било определено в размер на 650 лв. и допълнително месечно възнаграждение за трудов стаж от 26 %. Връчвани са му и длъжностни характеристики, като последно действалата такава е от 25.07.2011г.  

Видно от Заповед № 458/03.12.2014г.  на Директора на ДГС било сформирано звено „Мобилен контролен екип за опазване на горските територии“  в състав двама горски надзиратели, единия от които бил ищеца. Ищецът бил определен като ръководител на звеното. Дейността на звеното се извършвала съгласно месечен график, съставен от заместник-директора на ДГС. Основните задължения на мобилната група били охрана на горските територии, извършване на съвместни акции с други държавни институции и оказване помощ на другите горски надзиратели при охраната. Отчитането на дейността на звеното ставала чрез представяне на седмичен писмен доклад изготвян от ръководителя на звеното. Контрола по изпълнението на заповедта бил възложен на заместник-директора. В последствие членове на мобилната група били К.К. – ръководител и Д.Е.Т., на длъжност „шофьор – домакин“ в ДГС.  При извършване на работата си групата използвала служебен автомобил „Лада Нива“ с ДК № *****, снабден с GPS устройство, който бил управляван само от Д. Т. и домувал пред неговия дом в гр.Шумен.  Графика за месец март 2016г. бил изготвен от свид. Г., в качеството му на зам.директор на ДГС и връчен чрез подпис на членовете на мобилната група. Съгласно този график обхода от мобилната група се извършвал на посочените в него места в дните определени за това, като   работното време било фиксирано с начален и краен час. В графика било посочено, че промяна в него може да се извършва след съгласуване със зам.директора.  На 18.04.2016г. бил изготвен анализ на изпълнението на мобилната група за м.март 2016г. (стр.44 от делото). Анализа бил разделен на две – възложеното за изпълнение, съгласно месечния график и реално изпълненото, като изпълнението се установявало на база на данните от GPS системата в служебния автомобил. Било установено, следното:  На 01.03.2016г.   по график мобилната група  следвало да бъде на място „Ловна хижа“ в 17.00 часа и да прави обход на определените места до 24.00 часа, като видно от приложен пътен лист  за деня (стр.51 от делото)  мобилната група била на път за местото на обхода в 17.21 часа, така също автомобилът бил паркиран за домуване в 23.49 часа, а не след 24.00 часа; На 02.03.2016г. по график следвало да бъдат в местността „Манастира“ в 8.00 часа и да правят обход на определени места до 17.00 часа, като видно от приложен пътен лист  за деня (стр.53 от делото)  автомобилът тръгнал в 8.33 часа. Същият ден бил извършен ремонт на автомобила, което обяснявало и по-късният час, в който групата е направила обхода, като горното било отразено в доклада изготвен от К. до прекия му началник, но въпреки това е отчетено закъснение в часа на тръгване на автомобила; На 07.03.2016г. по график следвало да бъдат в  „Ловна хижа“ в 17.00 часа и да правят обход на определени места до 24 часа, като видно от приложен пътен лист  за деня (стр.55 от делото)  мобилната група била на път за местото в 17.29 часа; На 09.03.2016г. по график трябвало да бъдат на „Ловна хижа“ в 17.00 часа и да правят обход на определени места до 24.00 часа, като видно от приложен пътен лист  за деня (стр.57 от делото)  мобилната група била на път за местото в 17.12 часа, а автомобилът бил паркиран за домуване в 23.08 часа. В този ден автомобилът тръгнал по-рано от местата за обход ( в 20.28 часа), като се движил в рамките на града, но това не било отразено в доклада на К.;  На 11.03.2016г.  по график трябвало  да бъдат на „Ловна хижа“ в 9.00 часа и да правят обход на определени места до 17.00 часа, като видно от приложен пътен лист за деня (стр.59 от делото)  мобилната група  била на път за местото в 10.09 часа, като автомобилът е паркиран за домуване в 16.58 часа; На 20.03.2016г. по график трябвало да бъдат на „Ловна хижа“ в 10.00 часа и да правят обход на определени места до 20.00 часа, като видно от приложен пътен лист  за деня (стр.61 от делото) автомобилът е приведен в движение в 10.42 часа. В този ден не бил извършван вечерния обход; На 21.03.2016г.  по график  следвало да бъдат на отчет в ДГС в 09.00 часа и да правят обход на определени места до 18.00 часа, а видно от приложен пътен лист  за деня (стр.63 от делото)  мобилната група била на път за местото в 09.22 часа, като К. присъствал на събранието, което било свикано инцидентно от ръководството. В този ден автомобилът бил паркиран за домуване в 18.21 часа;   На 24.03.2016г. по график мобилната група трябвало да  започне работа в 8.00 часа в „Лифтком“ в гр.Шумен и да прави обход на определения маршрут до 17.00 часа, като видно от приложен пътен лист (стр.65 от делото) автомобилът тръгнал за там към 8.45 часа, като е паркиран за домуване в 16.03 часа.

На 19.04.2016г. били поискани писмени обяснения от ищеца във връзка с констатирани нарушения на трудовата дисциплина за периода през месец март 2016г., с посочване на конкретни дати и  нарушения. В тях ищецът сочи, че утвърдения месечен график бил спазван стриктно от екипа. Твърди, че имало случаи когато отклонението било, за да се уточнят задачите в ДГС или при обслужване на автомобила в сервиз или зареждането му с гориво. Излага, че при засичане на времето с GPS се натрупват неточности в отчитането на работното време, тъй като не се вземало предвид времето за пътуване с автомобила, а също така и времето през което шофьорът извършвал преглед на автомобила. Посочва, че на 02.03.2016г. автомобила бил на ремонт в автосервиз, който отнел времето до обяд. На 11.03.2016г. закъснението се дължало на зареждането на автомобила в бензиностанция, както и че се явили в ДГС за уточняване на поставените им задачи.  На 20.03.2016г. посочва, че групата не излязла на обход от 18.00 до 20.00 часа, тъй като Т. имал високо кръвно налягане. Дава обяснения и за датите 21 март и 24 март. В заключение посочва, че не било коректно от страна на работодателя да извършва анализ на дейността само на двама от служителите в горското стопанство, при условие и че други служители и автомобили имали отклонение от работното си време. Счита, че ще му се наложи отново незаслужено наказание.

Със Заповед № 154 от 22.04.2016г. на ищеца било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, като заповедта била връчена лично на лицето на 26.04.2016г. Със Заповед   № 156 от 22.04.2016г. трудовото правоотношение на ищеца с неговия работодател било прекратено, като датата на връчване отново е 26.04.2016г.

Същия ден ищецът сключил Трудов договор № 18 /26.04.2016г. с ЕТ „П. – П.К.“, като му било определено основно възнаграждение в размер на 420 лв.. Трудовия договор бил прекратен със Заповед № 6 от 22.06.2016г. (стр.574 от делото).

По делото са изслушани заключения по назначена съдебно-счетоводна и допълнителна съдебно-счетоводна експертизи, които не са оспорени от страните по делото и съдът ги кредитира, като пълно и компетентно дадени. Видно от заключенията размерът на брутното възнаграждение за месеца предхождащ месеца на уволнението възлизал на 859.50 лв. Съответно размерът на обезщетението за времето през което ищецът е останал без работа или на по-ниско платена работа възлизало на 4361.62 лв.  Допълнителното заключение изготвено на база приетия от съда трудов договор, сключен в последствие от ищеца, приема, че обезщетението (към датата на съдебното заседание) възлизало на 4 116. 04 лв.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свид. Г.И.Д. – познат на ищеца, Т.Н.Г. – на длъжност зам.директор на ДГС, Д.Е.Т. – другия член от мобилната група и С.Н.Д. – домакин-шофьор при ответника.  Свид. Д. свидетелства, че на 20 март 2016г. (вечерта) видял ищеца да извършва обход, като ищецът управлявал личния си автомобил и бил облечен със служебно облекло. Ищецът обяснил на свидетеля, че се наложило да излезе с личния си автомобил и бил сам, тъй като шофьорът на служебния автомобил вдигнал високо кръвно и не могъл да излезе; Свид. Г., като пряк ръководител на мобилната група,  обстойно обяснява начина на изготвяне на анализа  и какви точно критерии е използвал. Неколкократно подчертава, че часовете отразявани в анализа  са изчислявани в полза на К.К., тъй като са засичани при тръгване на автомобила и при паркирането му в края на работния ден. Посочва, че месечния график бил връчван на лицата лично и същите е следвало да са на местата за обход на посочения в графика час, което се случвало много рядко. Твърди, че нарушенията, за които бил санкциониран К. били извършвани многократно от него и в периода извън анализа;  Свид. Т. в показанията си сочи, че само той управлявал служебния автомобил, който винаги паркирал пред дома, в който живеел. Практиката била К., като ръководител на групата да му звъни по телефона сутрин и тогава да тръгва с автомобила, за да взема К..  Понякога  и той допускал  закъснения, като предупреждавал по телефона ръководителя си, но като цяло закъснения не се допускали често от екипа. За въпросните дати от него също били поискани обяснения и му било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. За датата 20 март 2016г. свидетелства, че в този ден К. му се обадил, че няма да дойде на работа, тъй като имал лични причини. Т. от човещина запалил служебния автомобил и извършил дневния обход сам, за да се отрази движението на автомобила в паметта на GPS-а. В последствие в писмените си обяснения пред работодателя изложил факти, които не отговаряли на истината пак ръководен от човешка гледна точка, а именно, да предпази К., тъй като предполагал, че последиците за него биха били сериозни. При разпита на свид.  Д. се разясни принципно от коя фирма са обслужвани автомобилите, както и факта, че Т. и К. са знаели за GPS устройството, тъй като са присъствали лично при поставянето му в гр.Варна.

В голямата си част показанията на свидетелите са подкрепени от събраните писмени доказателства. По отношение на датата 20 март 2016г. са налице противоречиви свидетелски показания – на свид. Д. и на свид. Т..  Съдът извършвайки преценка на достоверността на показанията на свидетелите, счита, че различието в казаното от свид. Т. в съдебно заседание и това, което е дал като писмени обяснения пред работодателя си, се обяснява от вътрешната му мотивация да защити колегата си, осъзнавайки последиците, които могат да настъпят за него. Още повече, че разкривайки сега новите факти самия се поставя в неизгодното положение, че пред работодателя си е давал неверни писмени обяснения.  Поради това съдът кредитира показанията на свид. Т..

Въз основа на горната фактическа обстановка и преценените  доказателства в съвкупност и поотделно, съдът прави следните правни изводи:

По основателността на исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ:  Трудовото правоотношение между ищеца и ответника е прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ – поради дисциплинарно уволнение на работника или служителя за допуснати от него системни нарушения по чл.187, ал.1, т.1, предл.първо, второ и последно от КТ, а именно закъснение, преждевременно напускане от работа и неуплътняване на работното време.

В практиката, изразена и в Решение № 48 от 14.05.2012г. на ВКС по гр.д. № 447/2011г. IV г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, се приема, че при спор за законност на дисциплинарно уволнение в тежест на работодателя е да докаже извършването на всички дисциплинарни нарушения, дали основание за прилагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. В случай, че част от нарушенията са доказани, а друга част не са, то заповедта следва да се приеме за законосъобразно издадена само за тези нарушения, които са доказани с оглед разпоредбата на чл.189 от КТ. В  настоящия случай, съдът намира, че от анализа на представените по делото писмени доказателства и събраните гласни такива, безспорно се установява, че сочените във заповедта нарушения са извършени от К. на посочените дати. Работодателят доказа, че ищецът е извършил разнородни нарушения на трудовата дисциплина през процесния период, тъй като се установиха системни закъснения при започване на работа на мобилната група, която не е била в съответния начален час на определеното с месечния график място, на което да започне да изпълнява задълженията си. Установиха се и системни преждевременни напускания на работното място, като за краен час на работния ден се приемат показанията на GPS системата при паркиране на автомобила пред дома на шофьора. В случая вземайки показанията от GPS системата при първоначалното запалване на автомобила и при паркирането му, то отразените данни на часовете са в полза на мобилния екип. В противен случай закъсненията или преждевременното напускане на работа биха били по-големи във времето. Налице е и неуплътняване на работното време - на 09 март 2016г. автомобилът е напуснал местата за обход преждевременно и е бил управляван в гр.Шумен, без да е посочена причината за това в седмичния доклад изготвян от К.. Налице е нарушение на трудовата дисциплина и за 20 март 2016г. Дори и да приемем, че К. е извършвал обхода в този ден и в посочените часове (сам  и с личния си автомобил), то извършването на обхода от един член на мобилната група, без знанието на работодателя е нарушение на трудовата дисциплина. Неспазването на правилата, установени от работодателя с цел осигуряване безопасността на членовете на мобилната група представлява тежко дисциплинарно нарушение обосноваващо налагането на най-тежкото наказание.  Единственото изключение, съдът намира, че е по отношение на датата 21.03.2016г., защото на тази дата К. е присъствал на извънредно съвещание в ДГС, свикано инцидентно от ръководството, като не се доказа часа на започване на съвещанието, както и че К. е дошъл именно със служебния лек автомобил, за да възприемем извода за допуснато закъснение в началото на работния ден. Поради това и съдът намира, че не се събраха достатъчно доказателства подкрепящи извода, че нарушение в този ден е извършено.

При проверка законосъобразността на заповедта за дисциплинарното наказание, съдът следва да прецени дали е наложено в преклузивните срокове по чл.194, ал.1 от КТ – два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В случая е спазен цитирания срок, тъй като нарушенията са извършени в периода 01.03.2016г. – 24.03.2016г., а заповедта за налагане на наказанието е от 22.04.2016г. 

На съдебен контрол в настоящото производство подлежи  и преценката  на работодателя при определяне на дисциплинарното наказание ( в случая е наложено най-тежкото). Налице е задължителна практика по въпроса за критериите за определяне на дисциплинарно наказание – Решение № 372 от 01.07.2010г. на ВКС по гр.д. № 1040/2009г. IV г.о. постановено по реда на чл.290 от ГПК. В него се приема, че дисциплинарното наказание се определя по преценка на  работодателя, като тази преценка следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число значимостта на неизпълнените задължения, с оглед възможните неблагоприятни последици, обстоятелствата, при които са извършени, както и субективното отношение на работника или служителя към конкретното неизпълнение. В настоящия случай дисциплинарно наказание „уволнение“ е наложено за „системни нарушения“  на трудовата дисциплина. В закона липсва легална дефиниция на понятието „системни нарушения“. Теорията и практиката възприемат наличието на системност когато работникът или служителят е извършил три или повече нарушения на трудовата дисциплина. Предвид забраната на чл.189, ал.2 от КТ системност има, когато и трите нарушения все още не са санкционирани, като нарушенията може да са както еднородни, така и разнородни. Тези изисквания в настоящия случай са спазени. Дори (както е в настоящия случай) допуснатите закъснения в началото и края на работното време да са в рамките на минути, то в съвкупност те са тежки, тъй като е налице системност при извършването им. Това е така, защото законът санкционира укоримо поведение, изразяващо се в тенденция на незачитане на трудовата дисциплина и засягащо по различен начин изпълнението на задълженията по трудовото правоотношение. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС - Решение № 55 от 01.03.2011г. на ВКС по гр.д. № 1972/2009г., IV г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК. Съдът съобразява и обстоятелството, че със Заповед № 356 от 02.09.2015г. на ищеца е било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за извършени от ищеца нарушения на трудовата дисциплина, измежду които и за промяна на работното време, без да уведоми прекия си ръководител. Съгласно писмо Вх.№ 1759/21.03.2016г. от Регионална Дирекция на горите (стр.136) на Директора на ДСГ било указано да извърши проверка във връзка с осъществяване на търговска дейност от страна на ищеца или от свързано с него лице, както и до колко действията му уронили доброто име на предприятието. Във връзка с горното на ищеца бил съставен АУАН № 002850/27.10.2015г.  от служители на РДГ във връзка с препятстване на проверка на обект, принадлежащ на П.К. (съпруга на ищеца). В последствие било издадено и Наказателно постановление № 658/21.01.2016г.(стр. 123 от делото), влязло в законна сила на 01.03.2016г.. Същевременно жалбата била оттеглена от жалбоподателката. Горното се излага от съда като доказателства за обстоятелства, които характеризират въобще поведението  на служителя при полагането на труд.

Поради всичко гореизложено, съдът намира, че работодателят успешно е  доказал, че ищецът е извършил нарушения на трудовата дисциплина, а именно закъснения за явяване на работа, преждевременно напускане на работа и неуплътняване на работното време за горепосочения период от време, както и че е  наложил съответното на извършените нарушения наказание.

Възраженията изложени от ищеца в исковата молба следва да бъдат обсъдени поотделно:  Сочат се нарушения в процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, а именно, че ищецът не бил запознат с анализа, изготвен от прекия му началник, преди даване на писмените си обяснения, поради което и не знаел какво е извършил. За приложното поле на разпоредбата на чл.193 от КТ има практика, в това число Решение № 205 от 03.08.2011г. на ВКС по гр.д.№ 1248/2010г. III, г.о., с което се приема, че при наличие на писмени обяснения, дадени в отговор на искане от страна на работодателя преди налагане на дисциплинарно наказание на преценка стои  съдържанието на искането, неговата своевременност (да са поискани преди налагане на наказанието), както и конкретното посочване на обстоятелствата, за да разбере адресатът за кои негови действия са отнася искането. В този смисъл към искането на работодателя не следва да се прилагат никакви допълнителни доказателства, както и не е от значение по какъв начин нарушенията са установени от работодателя. Затова и съдът намира, че искането покрива всички изисквания, вменени от законодателя към работодателя, поради което и възраженията на ищеца са неоснователни.

Неоснователно е възражението, че липсва нарочна заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, предвид прилагане на същата по делото, както и обстоятелството, че същата е връчена лично на лицето срещу подпис на 26.04.2016г.

Възражението, че работодателят не е уведомил членовете на мобилната група, че отчитането на работното им време ще става чрез GPS система е неоснователно. От една страна работодателят няма такова задължение, тъй като спазването на работното време е задължение на работника. От друга страна от разпита на свид. Д. се доказа, че членовете на мобилната група са присъствали лично при поставяне на системата на служебния автомобил.

Възражението за неправомерното поведение на работодателя, неспазвайки законовото изискване двама от членовете на мобилната група да имат съответно образование е ирелевантно за настоящото производство. Същото може да ангажира административнонаказателната отговорност на работодателя (ако такава е предвидена), но не освобождава работника от спазване на трудовите му задължения.

Аргумента, че работодателят подменил с месечния график мястото на работа и работното време посочени в трудовия договор с друго място на изпълнение и работно време, по никакъв начин не се възприема от съда. Самия характер и функции на работата на ищеца, който е на длъжност „горски надзирател“ предполага престирането на труд да се извършва не в управлението на горското стопанство, а извън него - в определен горски участък. В длъжностната характеристика на лицето (стр.239 от делото) е записано, че горския надзирател следва да се явява навреме за работа и да използва цялото си работно време за изпълнение на възложените задачи. В раздел VII са изброени основните му функции, измежду които е и  че следва да пази поверения му участък. Поради това работникът следва да се явява навреме на работа там където е определено да изпълни задачите си за деня. Затова с издаването на Заповед № 458 от 03.12.2014г. на Директора на ДГС не са изменени основни реквизити в трудовия договор на лицето и тази заповед не влиза в противоречие с вменените му с длъжностната характеристика трудови задължения. Без съмнение е, че всеки акт на работодателя относно вътрешната организация на работа (в това число и заповедта и месечния график) следва да бъде спазван от  работниците и служителите.

По отношение на възражението за увреждането на правата му, тъй като не му ставало ясно по какъв начин са установени нарушенията, съдът изложи мотиви по-горе, поради което не следва да ги преповтаря. Следва да се допълни единствено това, че пътните листи, както и докладите, изготвени от ищеца в качеството му на ръководител са взети предвид от работодателя преди налагане на наказанието и на тяхната база са констатирани нарушенията.

По отношение на довода изложен в производството, че не е  законно налагането  на дисциплинарно наказание на ищеца за действия, извършени от друго лице, съдът намира същото за неоснователно:  Доказа се по делото, че служебния автомобил, с който се е придвижвала мобилната група, а именно „Лада Нива“ ДК № ***** е домувала пред дома на свид. Т., който единствен я е управлявал. Ищецът възразява, че не би следвало да бъде наказван за това, че шофьорът е тръгвал по-късно за работа и поради това и ищецът е закъснявал. Това обяснение не се възприема от съда, тъй като К. като ръководител на мобилната група е следвало така да организира работата на екипа, че да бъде спазвано работното време и от двамата. Още повече, че по график началото на работния ден, представляващ обход и изпълнение на конкретни задачи е следвало да започне от местата, определени в месечния график, за което К. е знаел предварително, видно от полагането на подписа му под графика. Следователно организацията на работата в екипа е било задължение на ръководителя, като тази функция му е дадена още със Заповед  № 458 от 03.12.2014г.  

Поради изложеното, съдът намира, че доколкото оспорваното от страна на ищеца уволнение е законно, то искът с правно основание чл.344, ал.1 т.1 от КТ за отмяна, като незаконосъобразна на Заповед № 156/26.04.2016 г. за прекратяване на трудов договор № 22/28.01.1991г. и отмяната на уволнение, извършено със същата заповед е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. 

Доколкото исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност и за обезщетение за оставане без работа са обусловени от уважаването на иска за признаване на незаконосъобразността на уволнението и предвид отрицателния изход на този иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, съдът намира, че следва да бъдат отхвърлени и последните две искови претенции.

 Доколкото настоящото производство е трудово, а съгласно разпоредбата на чл.359 от КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите и същите не заплащат такси и разноски по производството, то ищецът, въпреки че предявените от него искове са отхвърлени не дължи заплащане на държавна такса и разноски по делото. Същите следва да останат за сметка на държавата. В същото време обаче безплатността на производството за работника и служителя се отнася до задължението му за заплащане на такси и разноски към съда когато е ищец, но тя не го освобождава от отговорността за разноските, направени от другата страна по делото, когато тя е спечелила делото и е била защитавана от адвокат, както и когато е ответник, какъвто е настоящия случай. Поради изложеното и на основание чл.78, ал.8 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество сумата от 420 лева, представляваща  направени разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък и пълномощно.  

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

РЕШИ

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Г.К. с ЕГН ********** с адрес *** А,  срещу  ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО „ШУМЕН“ с БУЛСТАТ 2016174120042, с адрес гр.*****, иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно и отмяната на уволнение, извършено със Заповед № 156/22.04.2016г., като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Г.К. с ЕГН ********** срещу ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО „ШУМЕН“ с БУЛСТАТ 2016174120042  иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Г.К. с ЕГН ********** срещу ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО „ШУМЕН“ с БУЛСТАТ 2016174120042 иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ за заплащане на сума в размер на 4953 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа,  като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА К.Г.К. с ЕГН ********** да заплати на Държавно горско стопанство „Шумен“ с БУЛСТАТ 2016174120042 сумата от 420 лв.(четиристотин и двадесет лева), представляваща направените от тяхна страна разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък и пълномощно.

Останалите разноски по делото остават за сметка на държавата.  

            Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на съобщаването му на страните.

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: