Р Е Ш Е Н И Е

 

776/7.11.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шуменският районен съд, единадесети състав

На деветнадесети октомври  през две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:  

                                                               Председател: Ростислава Георгиева  

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №1561 по описа на ШРС за 2016 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е образувано на основание чл.49 от Семейния кодекс.

          Депозирана е искова молба от Е.Ф.Ю., с ЕГН**********,*** срещу Р.А.Ю., с ЕГН**********,***, в която излага, че брака им е дълбоко и непоправимо разстроен и моли същият да бъде прекратен без съда да се произнася по въпроса за вината.

В първото съдебно заседание по делото двамата съпрузи заявяват, че желаят брака им да бъде прекратен по взаимно съгласие, като в съдебно заседание излагат споразумение по чл.51 от СК, в което са уредили личните и имуществените отношения между тях. Молят съда да постанови решение, с което да прекрати сключения между тях брак по взаимно съгласие и да утвърди постигнатото споразумение.

          Съдът на основание разпоредбата на чл.321, ал.5 от ГПК е допуснал изменение на иска от чл.49 от СК, в такъв по чл.50 от СК.

Молителят Е.Ф.Ю. в съдебно заседание се явява лично, като заявява, че е съгласен брака им да бъде прекратен при договорените в съдебно заседание условия. Моли съда да прекрати брака и да одобри споразумението.

Молителката Р.А.Ю. в съдебно заседание също се явява лично, като поддържа молбата за прекратяване на брака и изложеното  споразумение. Молят съда да прекрати брака и да одобри споразумението.

          ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Молителите Е.Ф.Ю. и Р.А.Ю. сключили граждански брак на 23.04.2015 год., като от брака си нямали родени деца. От лятото на 2015 год. били във фактическа  раздяла, като двамата не поддържали контакти помежду си. Ответникът останал да живее в семейното жилище, намиращо се в гр.Шумен, ул.“***“ №16, вх.1, ет.4, ап.12, което е собственост на молителя, като молителката го е напуснала.

При сключване на брака молителката е приела да носи фамилното име на своя съпруг Ю., като не е заявила желание да възстанови предбрачното си фамилно име.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от: Удостоверение за сключен граждански брак от 16.05.2016 год., Вносна бележка от 28.06.2016 год. за заплатена държавна такса.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото и от изявленията на страните направени, както в исковата молба, а така също и в изложеното в съдебно заседание споразумение се установява по безспорен начин, че двамата са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод. Постигнали са споразумение, в което уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си, а именно: относно ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите. В този смисъл съдът намира, че постигнатото между тях споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на брака е пълно, не противоречи на закона и  добрите нрави и следва да бъде утвърдено от съда.

Поради изложеното, съдът намира, че молбата на Е.Ф.Ю. и Р.А.Ю. се явява основателна и следва да бъде уважена, като съдът следва да допусне прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди депозираното от тях споразумение по чл.51 от СК.

На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса. Имайки предвид липсата на представени по делото доказателства относно доходите на съпрузите и обстоятелството, че и двамата са в трудоспособна възраст, съдът намира, че окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде 40 лева. В същото време видно от материалите по делото, при завеждане на делото ищецът е внесъл държавна такса в размер на 25 лева, поради което ответницата следва да бъде осъдена да доплати разликата до пълния определен от съда размер. При решаване на въпроса за разноските съдът взе предвид и постигнатото в този смисъл споразумение разноските да бъдат поети т двамата, като първоначално заплатения размер от 25 лева да остане в тежест на ищеца, а ответницата да доплати разликата от 15 лева.   

Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във вр. с чл.50 от СК, съдът

 

РЕШИ

  

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Е.Ф.Ю., с ЕГН**********,*** и Р.А.Ю., с ЕГН**********,***, сключен с Акт за граждански брак №89/23.04.2015 год. ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между Е.Ф.Ю. и Р.А.Ю. споразумение в следния смисъл:

І. Семейното жилище, представляващо апартамент, находящ се в гр.Шумен, ул.”***” №16, вх.1, ет.4, ап.12, собственост на ищеца в бъдеще ще се ползва от Е.Ф.Ю., като съдът констатира, че ищцата Р.А.Ю. го е напуснала.

ІІ. Молителите декларират, че нямат претенции за изплащане на издръжка помежду си.  

ІІІ. След прекратяване на брака съпругата Р.А.Ю. продължава да носи брачното си фамилно име – Ю..

ІV. Разноските по делото остават в тежест на страните, така, както са ги направили.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40 /петдесет/ лева.

ОСЪЖДА  Р.А.Ю., с ЕГН**********,*** да заплати в полза на държавата и по сметка на ШРС сумата от 15 /петнадесет/ лева, представляваща окончателна държавна такса по делото, както и 5 /пет/ лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

          Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: