Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

650/28.9.2016г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на двадесет и шести септември 2016 година

В публично заседание в следния състав:  

Председател: К. Колешански

Секретар: С. Л.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 1571/2016г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:  

Предявени искове с правно основание чл. 128, т. 2, чл. 224, ал. 1 от КТ.

Искова молба от И.Й.И., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу „*****“ ЕООД, ЕИК : *****, със седалище и адрес на управление – гр. *****.

Ищецът сочи, че се намирал в трудово правоотношение с ответника, прекратено на 05.04.2016г., на основание чл. 325, т. 1 от КТ. Работодателят не му заплатил 658,48 лева, трудово възнаграждение, за м.02 и 03.2016г. и 720 лева обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 40 дни. Иска осъждане на ответника да му ги заплати и разноските в производството.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, не подава отговор.

В съдебно заседание, страните редовно призовани, ищецът изпраща представител, който прави искане, за произнасяне с неприсъствено решение, и присъждане на разноските, а за ответника не се явява представител.

 

Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е  основателна, по следните съображения :

 

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК, съдът, постановява неприсъствено решение когато на страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание и искът вероятно е, или не е основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представени доказателства, или направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

В конкретният случай са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, уважаващо предявените искове – ответникът е бил редовно уведомяван и призован, като последиците от неподаване на отговор и неявяване в съдебно заседание са му били указани. Представените писмени доказателства сочат съществувало трудово правоотношение между страните,  размера на дължимото трудово възнаграждение и обезщетение. 

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 300 лева разноски в производството.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ищецът следва да заплати по сметка на ШРС, сумата от 100 лева – държавна такса по уважените искове.

 

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „*****“ ЕООД, ЕИК : *****, със седалище и адрес на управление – гр. *****, да заплати на И.Й.И., ЕГН : **********, с адрес ***, на основание чл. 224, ал. 1 и 128, т. 2 от КТ, сумата от 1378.48 лева, представляваща 658,48 лева трудово възнаграждение за периода м.02 и 03.2016г. и 720 лева обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 40 дни.

 

ОСЪЖДА „*****“ ЕООД, ЕИК : *****, със седалище и адрес на управление – гр. *****, да заплати по сметка на ШРС, сумата от 100 лева – държавни такси, в производството на настоящата инстанция.

 

ОСЪЖДА „*****“ ЕООД, ЕИК : *****, със седалище и адрес на управление – гр. *****, да заплати на И.Й.И., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 300 лева разноски в производството.

 

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.  

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :